Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 05.06.2017 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на първи декември, през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ели Гигова,

като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13826 по описа на състава за 2014г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./.

Ищците А.К.Т., И.А.Т., В.А.Т., Б.А.Т. и Г.А.Т. претендират застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, които твърдят да са претърпели, в следствие смъртта на Р.П.Т., която настъпила на 08.12.2012г., при ПТП, осъществено на пътен участък

Между с. К. и гр. Петрич. Вредоносният резултат настъпил поради виновното противоправно поведение на К.Р.Т., в качеството на водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, който ударил пострадалата пешеходка Р.Т., поради управление на автомобила с несъобразена за конкретните пътни условия скорост. Противоправния характер на деянието на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество, било установено с влязла в сила Присъда от 02.07.2014г. по НОХД № 158/2014г. по описа на ОС Благоевград. Обемът на претърпените неимуществени вреди, бил значителен, с оглед факта, че пострадалата била съпруга на първия ищец и майка на останалите четирима ищци, а между ищците и пострадалата съществували отношения на близост, определени от семейната и родствената връЗ.а помежду им, както и от факта, че приживе отношенията с нея се характеризирали с взаимна обич и привързаност. При изложшените фактически твърдения, ищците претендират да бъде осъден ответника, в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредите, да им заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, както следва: на А.К.Т. - сумата от 110 000 лева (като част от претенция на обща стойност от 150 000 лева) заедно със законната лихва върху съответния размер на обезщетението, считано от причиняването на вредите – 08.12.2012г., до датата на окончателното плащане; на всеки от останалите четирима ищци И.А.Т., В.А.Т., Б.А.Т. и Г.А.Т.  - сумата от по 85 000 лева (като част от претенция на обща стойност от 100 000 лева), заедно със законната лихва върху съответния размер на обезщетението, считано от датата на причиняването на вредите – 08.12.2012г., до датата на окончателното плащане. С оглед очаквания изход от процеса, ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати направените съдебни разноски, като представят и списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът З. „У.“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва съществуването на валидно застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за собственика и водача на МПС, с което се твърди да са били причинени вредите. При условията на евентоулност, твърди, че претендирания размер на застрахователното обезщетение е прекомерен с оглед принципа на справедливостта и действителния обем и характер на вредите. Навежда доводи за съпричиняване на вредносния резултат от страна на пострадалото лице, поради допуснати от него груби нарушения на разпоредбите на чл.108 от ЗДвП, чл.113 от ЗДвП и чл.114 от ЗДвП и моли обезщетението да бъде намалено на това основание, в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. В хода на процеса, прави признание на предявените искове, до размера на сумата от 40 000 лева по претенцията на А.К.Т. и до размер на сумата от по 35 000 лева за претенциите на И.А.Т., В.А.Т., Б.А.Т. и Г.А.Т.. Оспорва претенцията за присъждане на лихва, като твърди да е отправило покана за водене на преговори, на която ответниците не са се отзовали. Претендира за определяне на справедливо обезщетение и за присъждане на направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приетата като доказателство по делото Присъда от 02.07.2014г. по НОХД № 158/2014г. по описа на ОС Благоевград, се установява, че К.Р.Т. е бил признат за виновен, за това, че на 08.12.2012г., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. първо, пр. първо и шесто, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Р.П.Т..

От представената справка с изх. № 24-01-687/20.10.2015г. от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд и от съдържанието на представения препис от Застрахователна полица № 05112001754284 е видно наличието на  договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с покритие за собственика и водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ******** към 08.12.2012г.

От заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза /изготвена от вещо лице инж. Ж. Е./ се установява механизма на настъпване на процесното пътно– транспортно произшествие, мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно и посоките на движение на двамата участници в движението. Становището на вещото лице Е. сочи, че пострадалата пешеходка се е движила по пътното платно, в дясната му част попътно /т.е. с гръб към посоката на движение на автомобилите/, но в момента на удара е предприела действия по придвижване на ляво върху пътното платно, така че е била ударена с лявата част- преден ляв габарит на идващия зад гърба й лек автомобил. Поради иЗ.лючително лошата видимост, причинена от сложните метеорологични условия и тъмните дрехи на пострадалата, водачът не е успял да предприеме ефективно аварийно спиране и при избраната от него скорост на движение, изчислена на около 80 км/ч., ударът с пешеходката е бил технически непредотвратим.

Експертното заключение на допуснатата повторна комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза/ изготвена от вещи лица д-р К. и Х.И./, потвърждават изводите на вещо лице Ж.Е.. Вещите лица считат, че в момента на удара, пешеходката се е намирала в средата на пътното платно, около зоната на осевата линия или в дясно от нея, като се е придвижвала по посоката на движение на застигащия я лек автомобил. Когато автомобилът е достигнал до позицията на пешеходката е настъпил удара. Анализът на описаните в протокола за аутопсия данни мотивират извода на вещите лица, че с голяма вероятност следния механизъм на настъпване на произшествието: Пешеходката се е движила приблизително в средата на пътя и след като е възприела осветяването от фаровете на автомобила от посока на гърба й, те е направила опит да се обърне за да възприеме дали идва превозно средство, но в този момент е последвал удара между нея и автомобила. Тази хипотеза е обоснована от комплексен анализ за които са приложени специалните знания на вещите лица в областта на съдебната медицина и технология и безопасност в автомобилния транспорт. Подкрепя я подробно изложеното становище за документираните при огледа три точки на удар между тялото на пострадалата и корпуса на автомобила.

В дадените пред съда /по делегация/ показания, свидетелят К.Р.Т. заявява, че е участник в процесния пътен инцидент. Свидетелят си спомня, че управлявал автомобила със скорост от около 70 км/ч. и при лоша видимост – силен дъжд и здрач видял придвижващата се върху пътното платно пешеходка, след което задействал спирачната система на автомобила но не успял да предотврати настъпването на удара.

В дадените пред съда /по делегация/ показания, свидетелят В. Г. В. заявява, че управлявал МПС в пътния участък, на който настъпил процесния пътен инцидент. Свидетелят си спомня, че докато управлявал автомобила при иЗ.лючително лоша видимост – силен дъжд, мъгла и здрач видял придвижващата се в средата на пътното платно пешеходка, облечена в черни дрехи и без чадър. За да избегне сблъсъка, свидетелят преустановил движението и заобиколил пешеходката, чието поведение и местонахождение в конкретните пътни условия силно го впечатлили (заявява, че пешеходката се придвижвала „като призрак“).

От показанията на разпитания свидетел А. Г. Г. се установяват блиЗ.ите лични отношения между починалата при пътния инцидент Р.Т. и ищците, както и субективните емоционални преживявания на последните, произтичащи от причинената нейна смърт. Пострадалата приживе се занимавала с животновъдство. Живеела в разбирателство със съпруга си и имала дългогодишен брак с него. След смъртта й, съпругът и синовете на пострадалата ограничили социалните си контакти и вече не правели „веселия“. Синовете на пострадалата имали собствени семейства и деца, не живеели в едно домакинство с пострадалата, но поддържали социални контакти с нея.

От показанията на разпитания свидетел Ж. А.Х.се установяват блиЗ.ите лични отношения между починалата при пътния инцидент Р.Т. и ищците, както и субективните емоционални преживявания на последните, произтичащи от причинената нейна смърт. Синовете на пострадалата имали собствени семейства и деца, не живеели в едно домакинство с пострадалата, но поддържали социални контакти с нея, виждали се почти всяка вечер. Със съпруга си, пострадалата имала дългогодишен брак и много добри отношения.

В хода на делото бяха представени доказателства за извършени банкови преводи от страна на З. „У.“ АД  по открити на името на ищците банкови сметки, както следва: в полза на А.К.Т. – банков превод за сумата от 40 000 лева, в полза на И.А.Т.– банков превод за сумата от 35 000 лева, в полза на В.А.Т.– банков превод за сумата от 35 000 лева, в полза на Б.А.Т. – банков превод за сумата от 35 000 лева и в полза на Г.А.Т.– банков превод за сумата от 35 000 лева. Всички банкови преводи са с вальор на 10.10.2016г., с основание за плащане: гр. д. № 13826 по описа на І-8 състав на СГС за 2014г.

В хода на делото бяха представени доказателства, че на 19.10.2016г. и на 25.10.2016г. преведените по банкова сметка ***аредителя на З. „У.“ АД, с основание за превода - „неточно изпълнение“.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 226 от КЗ;

Съдът е сезиран със субективно съединени искове, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./, в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” - ответника дължи изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахования при него водач на МПС. 

Влязлата в сила Присъда от 02.07.2014г. по НОХД № 158/2014г. по описа на ОС Благоевград е задължителна за настоящия съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.  Събраните в хода на делото писмени доказателства установяват по категоричен начин всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача  К.Р.Т..

Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредите - водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ******** и ответника З. „У.“ АД. Този факт не се установява от приетата като доказателство справка от Информационния регистър при Гаранционен фонд. Следователно, за ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на вредите, възниква уреденото от чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Петимата ищци попадат в кръга от лицата, които имат право да получат обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради установената непосредствено блиЗ.а тяхна родствена, респ. брачна връЗ.а връЗ.а с пострадалата. В тази насока, исковете са доказани по основание и ищците са легитимирани да получат обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.

В края на съдебното дирене, в открито съдебно заседание, ответникът призна основанието на иска, както изрично, чрез участвалия свой процесуален представител, така и с фактически действия, изплащайки застрахователно обезщетение в размер по- малък от претендирания, но на релевираното в исковата молба правно и фактическо основание

При това признание на основанието на иска обаче, спорът относно размера на претендираните застрахователни обезщетения все още съществува. Този спор не е окончателно уреден между страните и следва да бъде разрешен от настоящия съд, след разглеждане на спора по същество. В контекста на спора относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът е длъжен да се произнесе и по направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат и за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение.

След внимателен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че настъпването на процесното пътно произшествие е било предпоставено от  противоправното поведение както на водача на процесното МПС, така и на пострадалата  Р.Т.. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, който е осъден за извършеното деяние, без съмнение е отговорен за настъпването на процесното ПТП и за последвалия вредоносен резултат, тъй като е нарушил изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Пострадалата пешеходка обаче,също има категоричен и твърде съществен принос за настъпване на вредите, Този принос се изразява в неизпълнение на няколко от най- съществените задължения на пешеходците, гарантиращи тяхната безопасност. Първото от тях е изрично предвиденото в закона задължение на пешеходците - да се движат по тротоара или по банкета, вместо по пътното платно, което дефинитивно е предназначено за движение на автомобили. Пострадалата не е спазила уреденото в на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП задължение за пешеходците, като непосредствено преди настъпването на инцидента се е движила върху платното за движение, близо до средата му, в посока съвпадаща с посоката на движението на пътните превозни средства, вместо да се движи правилно- по възможност на най- близко разстояние до лявата му граница.  Това е извършено в условия на силно ограничена видимост, а пострадалата е била облечена в тъмни дрехи, без светлоотражателни елементи, които биха способствали да бъде забележима от преминаващите по пътното платно автомобили.

Вменените конкретни задължение по чл.113 и чл.114 от ЗДвП на пешеходците  определят в общ план задължението им да бъдат особено внимателни, както при хипотеза на пресичане, така и изобщо при движение по пътното платно, защото по дефиниция това е място, което е предназначено за движение на ППС, а не на пешеходци. Пострадалата не е положила дори елементарна грижа за своята собствена безопасност, допускайки грубо нарушение на посочените по- горе правила на чл.113 и чл.114 от ЗДвП и чл. 108 от ЗДвП.

Придвижвайки се пеша, върху пътното платно, при силно ограничена видимост, извън населено място и облечена изцяло в тъмни на цвят дрехи, тя е допринесла за настъпването на процесното ПТП в еднаква степен с водача на МПС, чиято наказателна отговорност е реализирана.

За да възприеме извода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, съдът кредитира заключението на съдебната авто- техническата експертиза, касателно движението на пострадалата пешеходка по средата на улицата - непосредствено преди да настъпи процесното ПТП.

Всички изложени по-горе изводи обосновават становището на съда, че пострадалата са допринесла в по-малка степен т.е. относително с 1/2 (една втора)  за настъпването на вредоносния резултат. Уместно е да се отбележи, че водачите на МПС са длъжни да изберат подходяща скорост на движение, за да спрат при проява на всяко предвидимо препятствие на пътя, а описаното по- горе поведение на пешеходката, твърдо би могло да бъде характеризирано като предвидимо.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.

Вредите от загубата на родител са значителни от социална и емоционална гледна точка. Макар да са твърде оскъдни и общи /не държат сметка за отношенията между пострадалата и всеки един от синовете й/ , показанията на разпитаните свидетели установяват, че исиновете на пострадалата са преживели трудно загубата на майка си.  От друга страна обаче, не може да не се отчита факта, че пострадалата е лице в напреднала възраст, около 80 годишна.

Със съпруга си пострадалата е имала продължителна брачна връзка, прекъсната именно в следствие на процесното ПТП. Съдът счита, че вредите, които първия ищец е понесъл са по- значителни от вредите, понесени от останалите четирима ищци. Синовете на пострадалата са пълнолетни и са създали собствено семейство, като не са живели в едно домакинство с пострадалата при настъпването на пътния инцидент.

При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, следва да бъдат съобразени обществено икономическите условия в страната, като се отчита към момента на причиняване на увреждането. При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение), съдът приема за отправен критерий официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата които определят адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението, както и лимитите на отговорност по задължителната застраховка, но към момента принастъпване на събитието т.е. през 2012г.

Отчитайки значителния обем на вредоносните последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати икономическите критерии за справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи - съдът приема за справедлив размер на обезщетение сумата от по 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ за всеки един от ищците - И.А.Т., В.А.Т., Б.А.Т. и Г.А.Т.. Справедливият размер на дължиимото застрахователно обезщетение за А.К.Т. възлиза на сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/лева.

Така определения справедлив размер на обезщетението за вреди, следва да бъде редуциран с ½ , на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД и поради значителния принос на пострадалата за настъпването на увреждането, който бе обсъден по- горе в мотивите на настоящото решение.

Следователно, предявените искове следва да бъдат уважени до размера на сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/ за А.К.Т. и в размер на сумата от по 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лева/ за ищците И.А.Т., В.А.Т., Б.А.Т. и Г.А.Т..

За горницата над посочената сума и до пълния размер на претенциите, те следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната лихва, изчислена върху присъдения размер на обезщетението, но считано от датата на настъпване на вредоносния резултат, до деня на окончателното плащане. В хода на настоящия процес обаче, ответникът призна предявените искове и дори предостави изпълнение, превеждайки по служебно открити на името на всеки ищец банкови сметки сумата от 35 000 лева за ищците И.А.Т., В.А.Т., Б.А.Т. и Г.А.Т., а за А.К.Т. – сумата от 40 000 лева.

С извършването на плащането на споменатите суми /вальор на 10.10.2016г./ ищецът се освободи от задължението си за плащане на дължимия размер на застрахователното обезщетение, както и от последиците на собствената си забава в бъдещ период - в хипотезата на чл.96 от ЗЗД. Следователно, законната лихва върху присъдената сума на обезщетенията се дължи от ответника върху всяка една от споменатите суми на присъденото обезщетение, но само за периода, считано от от настъпването на процесното ПТП на 08.12.2012г. до деня на извършване на паричния превод 10.10.2016г.

По разноските:

До приключване на последното съдебно заседание  е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от двете страни.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от последния съдебни  разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска. Признанието на иска бе направено след проведеното първо открито съдебно заседание, поради което следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждането на делото и не е освободен от задължението да понесе разноските за процеса.

Ответникът също има право да получи на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, но поради липсата на своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК, размерът на разноските следва да бъде съобразен с отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда и дължимата държавна такса, от заплащането на която ищците са били освободени.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  ЗК „У.“ АД  с ЕИК********, със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.К.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. П.К.,***,  на основание чл. 226 от КЗ /отм./ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на Р.П.Т., причинена от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, при ПТП от 08.12.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2012г. до 10.10.2016г., като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 110 000 лева, предявен като частичен за претенция в общ размер от 150 000 лева.

 

ОСЪЖДА  ЗК „У.“ АД  с ЕИК********, със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.А.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. П.К.,***,  на основание чл. 226 от КЗ /отм./ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на Р.П.Т., причинена от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, при ПТП от 08.12.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2012г. до 10.10.2016г., като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 85 000 лева, предявен като частичен за претенция в общ размер от 100 000 лева.

 

ОСЪЖДА  ЗК „У.“ АД  с ЕИК********, със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.А.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. П.К.,***,  на основание чл. 226 от КЗ /отм./ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на Р.П.Т., причинена от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, при ПТП от 08.12.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2012г. до 10.10.2016г., като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 85 000 лева, предявен като частичен за претенция в общ размер от 100 000 лева.

 

ОСЪЖДА  ЗК „У.“ АД  с ЕИК********, със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.А.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. П.К.,***,  на основание чл. 226 от КЗ /отм./ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на Р.П.Т., причинена от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, при ПТП от 08.12.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2012г. до 10.10.2016г., като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 85 000 лева, предявен като частичен за претенция в общ размер от 100 000 лева.

 

ОСЪЖДА  ЗК „У.“ АД  с ЕИК********, със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.А.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. П.К.,***,  на основание чл. 226 от КЗ /отм./ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на Р.П.Т., причинена от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, при ПТП от 08.12.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2012г. до 10.10.2016г., като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 85 000 лева, предявен като частичен за претенция в общ размер от 100 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД да заплати общо на адв. П.К.,*** - на основание чл.38 от ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 7450  (седем хиляди четиристотин и петдесет лева) за процесуално представителство на ищците в настоящото производство.

 

ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД да заплати по сметката на Софийски градски съд,                           на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 6500 лева (шест хиляди и петстотин лева), представляваща държавна таксаи съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска, от заплащането на която ищците са били освободени.

 

ОСЪЖДА А.К.Т., И.А.Т., В.А.Т., Б.А.Т. и Г.А.Т.  да заплатят общо на ЗК „У.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 1 200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща съдебни разноски.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                       

СЪДИЯ: