Решение по дело №501/2025 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на И. С. Г. от град Пазарджик, [ЕГН], подадена чрез адв.А. П. АК – Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1818-000059/14.04.2025 г., издадена от А. С. Т. - Началник сектор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се претендира отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.А. П. от АК – Пазарджик, който по изложени съображения моли съда да отмени приложената ПАМ.

Ответникът по жалбата – А. С. Т. - Началник сектор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, видно от което ответникът по изложени съображения счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон.

И двете страни претендират разноски, като от страна на процесуалния представител на ответника се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1818-000059/14.04.2025 г., издадена от А. С. Т. - Началник сектор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ - Пазарджик, с която спрямо И. С. Г. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС/лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца. Оспореният административен акт е редовно връчен на жалбоподателката на 28.04.2025 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към акта. Правото на жалба е упражнено в законоустановения 14-дневен срок.

Оспорената заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ - Пазарджик на 12.04.2025 г., около 16,20 часа, в гр.Пазарджик, ул. „Стоян Ангелов“ пред № 119, в резултат на която е съставен АУАН серия GA № 1386403. Констатирано е, че Р. И. С. от град Пазарджик, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, без да е правоспособен водач.

Предвид така изложената фактическа обстановка и на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, А. С. Т. –Началник сектор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик е приложил спрямо жалбоподателката принудителна административна мярка за това, че е допуснала собственият й лек автомобил да се управлява от неправоспособния Р. С., който е лишен от правото да управлява МПС по административен ред, за което му е съставен АУАН серия GA № 1386403.

По делото е представена Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която Началниците на Районни управления при ОД на МВР Пазарджик са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Като доказателство по делото е прието решение от 17.04.2025 г. , постановено по административно дело № 1230/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, видно от което жалбата на Р. И. С. от град Пазарджик против ЗППАМ № 24-1006-000246 от 10.07.2024 г., с която спрямо същия е приложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на моторно превозно средство, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, е отхвърлена.

Установява се от цитираното съдебно решение, че неправоспособността на С. е в резултат на загуба на всички контролни точки за различни нарушения на ЗДвП.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар не по изложените в същата съображения.

На първо място трябва да се каже, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискваната от закона писмена форма.Описаните в нея фактически основания за издаването й са две – неправоспособност на водача и лишаване на водача от правото да управлява МПС по административен ред, като второто е различно от посоченото в цитирания АУАН, въз основа на който е приложена ПАМ.

Видно е от АУАН, на 12.04.2025 г. около 16,20 часа в град Пазарджик Р. С. управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, без да е правоспособен водач. Никъде не е упоменато, че С. е лишен от право да управлява МПС по административен ред, така както се твърди в оспорената заповед.

Посочването на различни фактически основания в ЗППАМ и АУАН, към който заповедта препраща представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Това прави излишно излагането на следващи съображения. Факт е, че в оспорената ЗППАМ е посочено несъответстващо на АУАН фактическо основание – лишаване на водача по административен ред от правото да управлява МПС, което от друга страна е и несъвместимо с неправоспособността. Това обстоятелство съществено накърнява правото на защита на жалбоподателката, която е в затруднение да разбере по каква точно причина спрямо нея е приложена оспорената ПАМ – за това че лицето което е управлявало събствения й лек автомобли е неправоспособен водач или че е лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Само за пълнота следва да се посочи, че възражението, че към момента на издаване на оспорената заповед Рангел С. все още не е бил неправоспособен водач, е неоснователно. Факта, че към тази дата съдебното решение от 17.04.2025 г. по административно дело № 1230/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик все още не е било постановено е без значене, тъй като ЗППАМ има придадено по закон предварително изпълнение, което не е било спряно от съда или поне такива твърдения не се излагат.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателката. Те са в размер на 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са приложени, въпреки изявлението на адв.П., че претендира разноските, посочени в договора за правна помощ. Такъв по делото няма представен.

При това положение разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1818-000059/14.04.2025 г., издадена от А. С. Т. - Началник сектор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, с която спрямо И. С. Г. от град Пазарджик, [ЕГН], е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС/лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и два броя рег. табели № [рег. номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик, представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Г., [ЕГН], адрес: град Пазарджик, [улица], ет.3, ап.16, направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева.

Решението е окончателно.