Р Е Ш Е Н И Е № 299

гр. Сливен, 29.12. 2020 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публично заседание  на четиринадесети декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                             и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от             съдията              административно  дело №   386    по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „К. и Г.”ООД гр. Сливен против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-283-0048993/05.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която по отношение на „К. и Г.”ООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – фотостудио и копирни услуги, находящ се в гр. С., кв. „Б.”, до бл. …, стопанисван от „К. и Г.”ООД и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че дружеството не е допуснало нарушението, посочено в заповедта. Не били отчетени безспорни обстоятелства, които изключвали напълно административно-наказателната отговорност, поради което счита обжалваната заповед за незаконосъобразна. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Б.Р. поддържа подадената жалба. Счита, че заповедта не е съобразена с принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Спиране функционирането на обекта би довело до пропускане приходи на фиска. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената ПАМ. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната страна, в писмено становище, представено от пълномощника и оспорва изцяло подадената жалба. Заявява, че е установено извършване на административно нарушение, което било основание за издаване на оспорваната заповед. Моли съда да остави в сила заповедта. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с извършена проверка на 29.09.2020 г. в 15:55 часа на търговски обект - целогодишен - по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - фотостудио и копирни услуги, находящо се в: гр. С., кв. „Б.", до бл…. , стопанисван от „К. и Г." ООД, с ЕИК: ***, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.

Извършена е контролна покупка - услуга - ксерокопиране на документи на обща стойност 0,80 лв., заплатена в брой от проверяващия преди легитимация. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство - модел TREMOL, с ИН на ФУ: ZK054858 и ФП № 50158178, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.

Сумата е заплатена от В. К. Т. – и. по приходите, а плащането е прието от В. Б. К., с ЕГН: ********** - у. в обекта. След легитимация на органите по приходи е отпечатан дневен финансов отчет с № 003309/29.09.2020г., от който е видно, че извършената продажба не е регистрирана чрез фискалното устройство

Обектът работи от Понеделник до Петък: 08:30 ч.- 19:00 ч. Събота: 10:00 ч.-14:00 ч. Заето е едно самоосигуряващо се лице.

Според административния орган констатираното изпълнява състава чл.186, ал. 1, т. 1, буква „а" от ЗДДС.

Въз основа на извършената проверка, обективирана в ПИП с сер. АА № 0048993/29.09.2020 г., началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал атакуваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК–283-0048993/05.10.2020 г., с която по отношение на „К. и Г.”ООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – фотостудио и копирни услуги, находящ се в гр. С., кв. „Б.”, до бл. …, стопанисван от „К. и Г.”ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и  чл. 187, ал. 1 от ЗДДС..

Заповедта е съобщена на оспорващия на 07.10.2020 г. видно от отбелязване на самия административен акт.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е на 17.10.2020 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за преназначаване, (л.37-39)  в рамките на предоставените му правомощия, при условията на обвързана компетентност.

Видно от мотивите на заповедта, определеният срок за запечатване на обекта от 14 дни е мотивиран с  целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Вредата от нарушения на чл.118 от ЗДДС и чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, е в размера на дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.

Така изложените мотиви не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. В конкретния случай мярката е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за неизпълнение на задължението на оспорващия по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, да издаде фискален касов бон за продажба на стойност 0.80 лв. Така посоченото нарушение не се оспорва от жалбоподателя. Поради това органа по приходите в условията на обвързана компетентност следва да наложи посочената ПАМ. Срокът на тази ПАМ е до 30 дни, като определянето му е в дискреционата власт на административния орган. Тази свободна преценка обаче същият е длъжен да мотивира. В административния акт липсват конкретни мотиви на административния орган за продължителността на срока за запечатване. Като мотиви са изложени констатираните при проверката факти, послужили като основание за издаване на административния акт, среднодневния оборот на стойност 16,51 лв., наличие на непогасени публични задължения в размер от 177,48 лв. към 30.09.2020г. и декларираните финансови резултати от дейността на дружеството. Изложените от органа по приходите мотиви за определяне на срока на запечатване на обекта са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта.

Изложените в заповедта мотиви за продължителността на срока касаят тежестта на извършеното нарушение, а именно размера на неотчетената продажба и организацията на работа в търговския обект, но също са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.

При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

 Констатираното нарушение е за пръв път и от този факт не може да се направи извод за създадена организация, насочена към неотчитане на оборота. В противоречие с изводите на административния съд за укриване на доходи, подлежащи на облагане с корпоративен данък, са констатациите за декларирана печалба от дружеството за последните три години. Обосновано е твърдението на жалбоподателя, че лишаването му от възможност да извършва дейност, ще затрудни изпълнението на задължението му към фиска. Освен това налагането в случая на ПАМ за покупка на стойност 0.80 лв. при липсата на предишни нарушения, се явява несъразмерно с целта на закона. Запечатването на обекта ще имат за последица блокиране дейността на търговеца, комуто по този начин ще бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката, каквото оплакване се съдържа в писменото становище по делото. Произволното определяне на срока на ПАМ, превръща същата в административно наказание, каквото не е предвидено в закона.

Липсата на конкретни фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. В изпълнение на задължението си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС за издаване на мотивирана заповед, административният орган следва да обоснове продължителността на наложената мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с конкретното нарушение, за което я налага. В случая това задължение не е изпълнено, което препятства преценката за съответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН. (В този смисъл Решение № 13713 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2020 г., I о.,  Решение № 8147 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2020 г., I о., Решение № 7121 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2020 г., VIII о.,, I о., Решение № 12899 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2020 г., VIII о.,,)

По изложените съображения и при установени отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на оспорващият за разноски на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде уважено в размер на 400 лв., от които 50 лв. внесена д.т. и 350 лв. адвокатско възнаграждение..

 Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „К. и Г.” ООД гр. Сливен, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.“ № …, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-283-0048993/05.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „К. и Г.” ООД гр. Сливен, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.“ № …, направени по делото разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: