Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.02.2017
г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А.Г., като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 6699/16
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.365, т.3 ГПК. СГС
е сезиран с искова молба от С.Х., с която е предявен срещу „М.”ЕООД иск с
правно основание чл.517 ал.4 ГПК. Твърди се от ищцата, че има качеството на взискател по изп.дело N 391/2016 г. на ЧСИ Д.М., по
което длъжник е М.К.Т.. Сочи се от
ищцата, че длъжникът е едноличен собственик на капитала на ответното търговско
дружество, върху който е насочено изпълнението чрез налагане на запор от
съдебния изпълнител. Тъй като ищцата е овластена от
съдебния изпълнител да предяви иска по чл.517 ал.4 ГПК, се иска ответното
търговско дружество да бъде прекратено.
Ответникът, призован по реда на чл.50
ал.2 ГПК, не е представил писмен отговор и не взема становище по иска.
Представено е постановление от 30.08.2016 г.,
с което съдебният изпълнител по изп.дело N 20168280400391 - ЧСИ Д.М. е овластил ищцата, в качеството на взискател
по образуваното срещу длъжника М.К.Т. изпълнение, да предяви иск с правно
основание чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на ответното търговско дружество.
Представено е разпореждане от 17.09.2015 г. на
Окръжен съд – гр.Хасково, по гр.дело N
618/2015 г., с което е признато и допуснато изпълнение на
неприсъствено решение от 22.09.2011 г. на областен съд Берлин по гр.дело N 20 O 270/11 г., с което М.К.Т. е
осъден да заплати на С.Х. сумата от 25 317,53 ЕВРО ведно с лихва от 5 %
над основния лихвен процент върху сумата от 5000 ЕВРО от 07.09.2010 г. и върху
сумата от 14 000 ЕВРО от 01.05.2011 г. С разпореждането е допуснато на
основание чл.623 ал.4 ГПК обезпечение чрез налагане на запор върху
дружествените дялове на М.К.Т., притежавани в ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.
Установи
се от представеното постановление от 30.08.2016 г. по изп.дело N 20168280400391 на ЧСИ N 828 Д.М., че съдебният изпълнител е
овластил ищцата да предяви иска с правно основание
чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на ответното търговско дружество. Овластяването
от съдебния изпълнител легитимира ищцата да води иска с правно основание чл.517
ал.4 ГПК.
От постановлението
на съдебния изпълнител се установява, че по изп.дело N 20168280400391 ищцата има
качеството на взискател, а длъжник е М.К.Т.,
който има непогасен дълг от 25 317,53 ЕВРО, както и лихви от 2552,74 лв. и
от 6241,25 лв.
След извършена от съда служебно проверка
за вписванията по партидата на ответника в ТР се установи, че длъжникът по изпълнението
М.К.Т. е едноличен собственик на всички дялове в ответното дружество и че върху
тях е наложен от съдебния изпълнител запор в изпълнение на обезпечението,
допуснато по гр.дело N 618/2015 г. на Окръжен съд – гр.Хасково.
От
страна на ответника, който носи доказателствената
тежест, не се представиха доказателства за факта, че вземането на ищцата по изп.дело е удовлетворено. След като задължението на
едноличния собственик на капитала не е погасено, съдът намира, че искът по
чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на притежаваното от него дружество е основателен.
В случая са налице
условията за прекратяване на ответното дружество с ограничена отговорност по реда на чл.
517, ал. 4 ГПК, защото неговото имущество в производството по ликвидация би могло да послужи за удовлетворение на непогасеното вземане на ищцата, която е взискател в изпълнението срещу собственика на всички дялове, върху които е насочено принудителното изпълнение.
При успешното провеждане
на иска с правно основание чл.
517, ал. 4 ГПК се постига
прекратяване на дружеството по решение на съда,
макар и извън хипотезите на чл.
155 ТЗ, поради което нормата на чл.
156 ал. 1 ТЗ следва да намери приложение
и за производството по ликвидация след
прекратяване на дружеството с ограничена отговорност по реда на чл.
517, ал. 3 и ал.4 ГПК. В случаите на прекратяване на дружество с ограничена отговорност назначаването на ликвидатор е задължителна последица от уважаването
на иск по
чл. 517, ал. 3 или ал.4 от ГПК и формира
част от диспозитива
на постановеното по делото решение
- решение № 150 от 04.11.2011 г. по т. д. № 992/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по чл.290 ГПК.
Производството по ликвидация на дружеството в тази хипотеза следва да
бъде съобразено с целта на иска
по чл. 517 ал.3 или ал. 4 ГПК. Този иск е насочен към
удовлетворяване вземането на взискателя, на който е предоставено
правото да иска прекратяване на дружеството. В това
производство ликвидаторът трябва да събере и осребри имуществото на дружеството, което би било в противоречие
с личните интереси на управителя, когато той е длъжник в изпълнителното производство, какъвто е настоящият случай. Това противоречие следва да бъде
разрешено чрез разширително тълкуване на нормата на
чл. 156, ал. 2 ТЗ. Съгласно нея ликвидатор
на дружеството е управителят на дружеството, освен ако с договора или по решение
на общото събрание е определено друго лице. При назначаване на ликвидатора в хипотезата на прекратяване на дружеството по иск по чл.
517, ал. 3 или ал. 4 ГПК съдът следва
да съобрази дали интересите на управителя на
дружеството съвпадат със задачите на
ликвидатора да събере и осребри имуществото на дружеството в интерес на кредиторите му.
Доколкото управителят на ответното
дружество е длъжник по изпълнението, съдът намира, че управителят не следва да
бъде назначаван за ликвидатор /решение № 150 от 04.11.2011 г. по т.д. № 992/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Налице е противоречие между задълженията на
ликвидатора в производството по осребряване и интересите на управителя, който е
и длъжник в изпълнението.
С оглед на
изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен и да се открие
производство по ликвидация, а ликвидаторът да се определи и назначи от съда. По
делото е постъпила нот.заверена декларация за
съгласие на О.Т.К., който е вписан в списъка към АВ, поради което това лице
следва да се назначи за ликвидатор.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517 ал.4 ГПК „М.”ЕООД, ***, по предявен иск на С.Х. –
гражданин на Ф. р.Г., родена на *** г., с адрес – Ф. р. Г., **** А., АМ Л. *.
ОТКРИВА на основание чл.
156, ал. 1, вр. чл.
155 ТЗ и чл.517 ал.4 ГПК производство по ликвидация на „М.”ЕООД, ***, като определя 8-месечен срок за провеждането
му от влизане в сила на
решението.
Назначава
за ликвидатор О.Т.К. ЕГН **********,***, и определя месечно възнаграждение, равняващо се на една минимална работна заплата.
ОСЪЖДА „М.”ЕООД, ***, да заплати на С.Х. – гражданин на Ф. р. Г.,
родена на *** г., с адрес – Ф. р. Г., **** А., АМ Л. **, съд.разноски от 80 лв.
След влизане в сила на решението препис
от него да
се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване в ТР.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: