гр.Елхово, 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд в публично съдебно заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 225 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.37и, ал.8 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с пар.19, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ /обн.2011г./ и чл.145 и следв. от глава 10 на АПК и е образувано
по жалба на Х.Х.Н., чрез редовно упълномощената адв. Х. К., против утвърденият
от Кмета на Община Болярово – Х.Х. Протокол от 28.04.2020г. за разпределение на
пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ за
землището на с. ***.
В жалбата на Х.Н. се сочи, че той не е съгласен с разпределението за
предоставяне на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на правоимащи
с регистрирани животновъдни обекти, извършено на база на протокола от
28.04.2020г. от комисия, назначена от Кмета на Община Болярово. Твърди, че
атакувания индивидуален административен акт е издаден в нарушение на
процесуално - правни и материално - правни разпоредби и изисквания и на това
основание се желае отмяната му като незаконосъобразен. Заявява се, че
обжалваният Протокол е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и при неизяснена фактическа обстановка, тъй като комисията, назначена
от кмета, изобщо не е обсъдила факта, че жалбоподателят е ползвал ПИ с
идентификатор № 83051.27.282 /номер по предходен план 000285 и 000290/ по КК на
с. ***, в м. „***“ с площ от 87874/134774 кв. м. съгласно сключен договор от
17.08.2015 г. за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, вписан в
СВ вх. регистър 2795 от 18.08.2015г., акт 259, том ІІІ, като срока на този
договор изтича на 30.09.2020г. В Протокола липсват мотиви, които да обосноват
извода на комисията, че на Х. Н. не следва да се разпредели ползвания от него в
продължение на 5 години ПИ с идентификатор № 83051.27.282, както и други
свободни налични в землището имоти. Заявява се, че липсата на мотиви съставлява
основание за обявяване нищожността на административния акт и в случаите, когато
административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка.
Нарушено е изискването на чл.146, т.2 от АПК и не е спазена установената форма
на административния акт, като посочването на неотносими фактически основания
води до липса на фактически основания по чл.59, ал.2 от АПК и респективно води
до нищожност на оспорения административен акт.
Желае се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания Протокол
на комисия, назначена от Кмета на Община Болярово и утвърден от последния,
постановен на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл. 100 от ППЗСПЗЗ в
изпълнение на Заповед № РД-5-100 от 10.03.2020г., като незаконосъобразен и
нищожен, издаден в нарушение на предвидената от закона форма – липса на мотиви.
Ответната страна по жалбата – Кмета на Община Болярово Х.Х., не се е възползвал от предоставената му възможност и в
дадения му срок не е депозирал писмено становище по жалбата.
В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се
явява процесуален представител – адв.Х. К., която заявява, че поддържа изцяло
жалбата на основанията, изложени в нея. Претендира присъждане и на направените
по делото разноски.
За ответната страна по жалбата – Кмета на Община Болярово, в съдебно
заседание се явява редовно упълномощеният адв. К.К., който оспорва депозираната
жалба и прави искане за потвърждаване на издадения адм.акт като правилен и законосъобразен.
Също прави искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Заинтересованите страни - Д.П., К.П. и Н.М., редовно уведомени, в с.з. се
явяват и излагат становище за неоснователност на жалбата.
След като извърши преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На заседание на ОбС Болярово на 12.02.2020г. е взето решение, с което са
определени пасищата и мерите общинска собственост за общо и за индивидуално
ползване за стопанската 2020/2021 година и на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ
е задължен кмета на общината да назначи комисия, която да определени
необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ и разпредели
имотите за всяко землище.
На 10.03.2020г. Кмета на Община Болярово е издал на основание чл. 37и, ал.6
от ЗСПЗЗ Заповед № РД-5-100, с която е
назначил комисия в състав Ж. Ж., С. С., Д. И., адв. Г. Д. и кметове и кметски
наместници на всички населени места на Община Болярово, която да определи
необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и състави
протокол за окончателното разпределение на имотите.
Видно от представеният по делото Протокол от 28.04.2020г. от проведено
заседание на комисията, назначена със Заповед № РД – 5-100 от 10.03.2020 година
на Кмета на Община Болярово, членовете на тази комисия извършили проверка на
подадените заявления от общо 4 кандидати за предоставяне на пасища, мери и ливади от общинския поземлен
фонд /ОПФ/ за землището на с. *** и приложенията към тях, списъка на свободните
имоти с НТП „пасище, мера“, „пасище с храсти“ и „ливада“, направили справки в
системата на БАБХ за регистрираните към м. март 2020 година животновъдни обекти
и животни в тях на територията на община Болярово, и установили, че за един от
кандидатите – жалб. Х.Х.Н. има приложено издадено от ОДБХ Ямбол Удостоверение №
Я-1173/21.02.2020г. за регистрация на животновъден обект – временно пасище с
документ за собственост нотариален акт № ***г. за временно отглеждане на животни в периода от 15.03. до
15.11. за едри преживни животни – 45 бр. животински единици, намиращ се в
землището на с. ***, м. „Хайдарлия“ – ПИ 83051.17.520 със собственик Х.Х.Н.,
като обектът е с нов peг. № **********
(стар 8753-0132) в землището на с.***, общ. Болярово.
При подаване на заявлението от Хр. Хр.Н. по чл. 37и, ал.5 от ЗСПЗЗ на
09.03.2020г., той е посочил, че е собственик на животновъден обект, в който
постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни и за землището на с. ***
е посочил обект с peг. №**********, като е предложил в землището на с. *** да
му се предоставят два имота, единият от които
с № 83051.27.282 в м. „***“ с площ 87.874 дка, а вторият - ПИ № 83.36.60 в м. „Чамбурлия“ – 101.437 дка.
Посоченият имот с идентификатор № 83051.27.282, находящ се в землището на
с. ***, в м. „***“ с площ 87874/134774 кв.м. ид.части от цялото 134774 кв.м.,
НТП – пасище, видно то приложеният по делото Договор за наем на земеделска земя
от ОПФ от 17.08.2015г., е бил ползван от Х.Х.Н. въз основа на цитирания Договор
за наем, сключен между него и Община Болярово за срок от пет стопански години –
от 01.10.2015г. до 30.09.2020г.
При разглеждане на заявленията от кандидатите за ползване на земи от ОПФ в
землището с. *** комисията, назначена от Кмета на Община Болярово, е взела
предвид пакета от документи, подадени от всеки от четиримата кандидати - Д.П., К.П.,
Н.М. и Х. Хр. Н.. В съставения от комисията
протокол от 28.04.2020г. са посочени какви документи е подал всеки от
кандидатите в констативно съобразителната му част, а в част ІІ – Определяне на
имоти за настаняване на заявителите са посочени отглежданите от всеки от тях
животни и техния вид, респ. животински единици /ЖЕ/, колко пасища, мери и
ливади има конкретния земеделски производител и на колко ЖЕ отговарят те. В
Протокола е посочено, че всеки от Д.П., К.П. и Н.М. съгласно ЗСПЗЗ „отговаря на
условията за предоставяне на пасища, мери и ливади“ и за всеки от тримата
кандидати е взето решение какви имоти да бъдат разпределени в землището на с. ***.
Ползваният от Х. Хр. Н. въз основа на сключения през 2015г. Договор за наем и с
изтичащ срок 30.09.2020г. ПИ с идентификатор 83051.27.282 в м. „***“ с площ
87.874 дка, е възложен за ползване на земед. производител Д.П., като изобщо не
е обсъждан въпроса дали този имот преимуществено следва да се предостави на
лицето, която го е ползвало в предходните години въз основа на договор за наем
с изтичащ срок.
В атакуваният протокол е отбелязано, че четвъртият кандидат – жалб. Х. Хр.Н.
отглежда говеда, които се равняват на 131 ЖЕ и че той ползва 2956.203 дка
пасища, мери и ливади, отговарящи на 89.97 ЖЕ, като оставащи за разпределение
са 41.03 ЖЕ. Посочено е, че този кандидат е подал заявления за землищата на гр.
Болярово и селата М.*** и ***. Сочи се още, че комисията е разгледала „становището
на км. наместник на с. *** – г-н Апостолов /член на комисията/, относно
раздаване на пасища и мери на животновъди от с. *** след среща със
собствениците на ферми на територията на селото“, на която било констатирано,
че „в селото има голям брой селскостопански животни, които се отглеждат пасищно
и представените за разпределение пасища не задоволяват нуждите на местните
животновъди“. Членовете на комисията са приели да не се разпределят пасища на
животновъди, на които фермите са в други землища, а представят документ за
временен обект, представляващ единствено пасище, ползвано през минали години. В
протокола не е посочено изрично дали един от тези животновъди се явява и
подалият заявление Х.Х.Н., т.е. липсва изрично произнасяне по подаденото
заявление от Н. така, както е сторено за другите трима кандидати – отговаря ли
той или не на условията на предоставяне на пасища, мери и ливади от ОПФ в
землището на с. ***. Но от изложеното в протокола е видно, че на Х.Х.Н. не са
разпределени пасища, мери и ливади от ОПФ в землището на с. ***.
След като се е запознал с решението на назначената комисия, обективирано в
протокол от 28.04.20206г., Кметът на Община Болярово е утвърдил същият и той е
публикуван на сайта на Община Болярово, съгласно посоченото в самия протокол.
Не са налице доказателства и данни кога и по какъв начин жалбоподателят е
узнал за атакуваният утвърден от Кмета на Община Болярово протокол, но жалбата
против него е депозирана пред ЕРС на 13.05.2020г., изпратена по пощата на
12.05.2020г.
От изслушаните в съдебно заседание свидетели Р. К.и Х. Ст. Н. се установи,
че през последните десет години жалбоподателят Х.Х.Н. е ползвал пасище в м. „***“
в землището на с. ***, като го е поддържал и почиствал и там е извършвал паша
на отглежданите от него селскостопански животни - крави. Двамата свидетели
твърдят, че Х. Х. Н. има в землището на с. *** животновъден обект.
От показанията на св. Г. Д. – член на комисията, назначена от Кмета на
Община Болярово, става ясно, че основния въпрос, който комисията е следвало да
разгледа е дали Х.Н. като наемател през последните години на процесния имот в
м. „***“ и към датата на разпределението, по договор
с изтекъл срок, е с предимство съгласно чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при разпределението на имотите, както и това дали Н. се
явява правоимащо лице по смисъла на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като неговият
регистриран животновъден обект е за временно отглеждане на животни - временно пасище.
От така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен
интерес от обжалването – от участник в административното производство срещу
акт, с който се засягат негови законни права и интереси. Действително чл. 37и,
ал.8 от ЗСПЗЗ предвижда обжалване на протокола на комисията по чл. 37и,
ал. 6 от с.з. само по отношение площта на разпределените имоти и това е
един от доводите на ответната по жалбата страна за твърдяната недопустимост на
жалбата, но доколкото в същата се твърди, че са налице пороци в акта и в
действията на комисията, които са довели до неправилно разпределение на площи на заинтересованите страни и на него
самия, това рефлектира и върху целесъобразността и законосъобразността на това
разпределение. Доколкото оспорващият има непосредствен, пряк и личен интерес,
то жалбата му подлежи на разглеждане.
Съдът приема, че същата е депозирана и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността
на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Оспореният в настоящото
производство адм.акт е издаден от комисия, назначена от Кмета на Община Болярово
на основание чл. 37и от ЗСПЗЗ и утвърден от него, в рамките на предоставените
му от закона правомощия.
Издаването на индивидуалния административен акт, както вече се посочи, е
предшествано от назначаване на комисия, която Кмета на Община Болярово изрично
е оправомощил да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл.37и
ал.4 от ЗСПЗЗ и състави протокол за окончателното разпределение на общинските пасища, мери и ливади, като тези
констатации са обективирани в съставеният Протокол от 28.04.2020г. Разпоредбите
на чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал.2 от ППЗСПЗЗ изискват назначената
комисия по реда на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ да определи необходимата площ за
всеки кандидат – правоимащ, който има регистриран животновъден обект в
съответното землище, съобразно вида и броя на регистрираните пасищни
селскостопански животни и в зависимост от притежаваните или ползваните на
правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от определената в закона
площ на една ЖЕ. Освен това Законът посочва, че при разпределението
предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали
съответните имоти по договори с изтекъл срок.
В конкретният случай, оспореният протокол е незаконосъобразен, тъй като не
е спазено изискването за форма. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК,
административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като
неспазването ù представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да
съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под
формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта,
са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Същите
съставляват обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа
при издаването на същия в този му вид и съдържание, независимо дали се касае за
акт, засягащ в позитивна или негативна насока правната сфера на адресата му.
Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода
към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото
решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага
към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на
конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и
изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да
създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта,
както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху
администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за
конкретното му волеизявление, обективирано в акта и поради това те трябва да
бъдат достатъчно ясни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват
становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Ето
защо липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушаване на изискването
за форма, като съдебната практика еднозначно приема, че то е достатъчно
основание за отмяна на административния акт, като незаконосъобразен (ТР № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.).
В обжалваният акт, в раздел ІІ, т.4 по отношение подаденото заявление от
кандидата Хр. Хр. Н. е посочено, че е основателно предложението на км.
наместник на с. *** до комисията и до Кмета на Община Болярово, касаещо
разпределяне на пасища и мери, за които договорите за ползване изтичат, да се
предоставят на местни земеделски производители, тъй като в селото има голям
брой селскостопански животни, които се отглеждат пасищно, а предоставените за
разпределение пасища не задоволяват нуждите на местните животновъди и на това
основание „няма да се разпределят пасища на животновъди, на които фермите са в
други землища, а представя документ за временен обект, представляващ единствено
пасище, ползвано през минали години.“ Това изложение съдът преценя като липса
на мотиви, доколкото в тях не се съдържат материалноправни предпоставки за
издаването на акта, а липсата на посочено правно основание за постановяването
му е пречка да се извърши проверка относно спазването на изискванията на
материалния закон. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху
водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или
в преписката по издаването му. С ТР № 16 от 31.03.1975 г. ВС, ОСГК, е указано,
че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта, но в случая и доколкото такива документи липсват, е
недопустимо едва в хода на съдебното производство да се развиват съображения
защо оспореният акт бил законосъобразен като краен резултат – относно
твърдението, че жалбоподателят в случая не отговаря на изискванията на чл.37и
за предоставянето му на пасища и мери в землище, в което той няма регистриран
обект по смисъла на Закона. В протокола от 28.04.2020г. изобщо не е обсъден
въпроса има ли кандидата Х. Х. Н. животновъден обект по смисъла на Закона в
землището на с. ***, броя и вида на регистрираните
пасищни селскостопански животни, притежаваните или ползвани на правно основание
пасища, мери и ливади, съответно явява ли се той правоимащо лице по
смисъла на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, на което да се предоставят пасища, мери и
ливади от ОПФ, а още по-малко е обсъждан въпроса ползва ли се той с предимство,
предвид изтичащият срок на договор за наем по отношение на ПИ № 83051.27.282 в
м. „***“. Комисията се е ръководела единствено от становището на един от
нейните членове – км.наместник на с. *** – Иван Апостолов, че предложените за
разпределение пасища и мери са недостатъчни и е решила да не разпределя такива имоти за ползване на животновъди, на
които фермите са в други землища. Липсват каквито и да са мотиви защо Комисията
е приела, че е представен „документ за временен обект, представляващ единствено
пасище, ползвано през минали години“ и кой точно са визирали с така посоченото
– дали, че кандидата Х. Н. е представил такъв документ или че няма да
разпределят пасища на което й да е друго
лице, което е представило такъв документ, тъй като от представеното от Н. у-ние
за регистрация на животновъден обект е видно, че се касае за регистриран
животновъден обект в землището на с. *** – временно пасище. Това е вид
животновъден обект, въведен с новия раздел 4а на Наредба № 44 от 2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти /публ. ДВ
бр.5/20г./, но видно от изложеното в протокола, комисията изобщо не е обсъждала
въпроса явява ли се този вид животновъден обект за временно отглеждане на
животни - временно пасище в землището на
с. ***, който е регистриран от ОДБХ Ямбол
на 21.02.2020г. на собственика Х. Х. Н., такъв ЖО, който му дава право
да участва в разпределението на пасищата и мерите от ОПФ в землището на същото
село.
Освен това, доколкото липсва отказ на общинската администрация за
регистрация на Х.Н. по смисъла на чл.37и, ал. 5, изр.3 от ЗСПЗЗ /който отказ
също подлежи на обжалване/ то комисията е следвало да извърши разпределението
на имотите с участието на ЗП Х.Х.Н..
По изложените съображения съдът намира, че жалбата като основателна следва
да се уважи, а обжалваният протокол относно разпределението на пасища, мери и
ливади от ОПФ в землището на село *** като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Отмяната не следва да
се ограничи само до разпределението на имотите за които е кандидатствал Х.Н. и
е предложил да му бъдат предоставени, тъй като те могат да се окажат недостатъчни
или в повече от необходимата площ, която се полага на този кандидат, като в
случай, че площта им е недостатъчна, то следва да му бъде разпределена и друга
земя в поредността по ал. 7, изр. последно - в съседното землище, община и
област. Изложеното предопределя правния интерес на оспорващия да обжалва
протокола в цялост.
Тъй като спорът не може да бъде решен по същество, на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на комисията по чл. 37и, ал.
6 от ЗСПЗЗ, която, след като прецени съдържащите се в административната
преписка доказателства и изложи мотиви за тази преценка
съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4, вр.ал.1 от АПК, да
извърши ново разпределение на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд
в землището на с. *** за стопанската 2020/2021г. в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото решение.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят има право на
разноски в размер на 500.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и същите
следва да му се присъдят.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ утвърденият
от Кмета на Община Болярово Протокол от 28.04.2020 год. за разпределение на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд за землището на с. *** на
назначена с негова Заповед № РД-5-100
от 10.03.2020г. Комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ
и ВРЪЩА преписката на Комисията за ново произнасяне в
едномесечен срок при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Кмета на Община Болярово да заплати на Х.Х.Н. със съдебен адрес ***, кан.10, адв. Х.К., направените
по делото разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
по реда на АПК пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :.......................
/В. Апостолова/