РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Радомир, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100513 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД с насрещен иск по чл.55, ал.1
ЗЗД.
Ищецът К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул.“П.“ № ., съдебен адрес: гр.С.я,
бул.“Св. Н.“ № ., чрез адв.Б. Й. от САК, е предявил иск срещу ответника "К." ЕООД, ЕИК...,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ., р-н „М.т“, бул. „Ц. .“ № . ., ет. ., с който
моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на целия договор за
потребителски кредит № ..... от 18.04.2024 г., сключен от „Кредирект“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: Ст. об., район „М.", бул. „Ц. .ш.“ № . ., ет.., представлявано от Н. П. П.,
и К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „П...“ N ., обл. П., на основание чл. 124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр, с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, във вр. с чл.19, ал.2 и с чл.22 от ЗПК, поради противоречие със закона.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
В исковата молба се излагат твърдения, свързани с това, че на 18.04.2024 г. ищецът
К. В. К., ЕГН **********, е сключил договор за потребителски кредит № . с „К..р. ЕООД,
ЕИК. ., със седалище и адрес на управление: Ст. община, район “М.”, гр.С., бул.“Ц. ш.“ № . .,
ет.., ..представлявано от Н. П. П., със следните параметри на договора:
- Размер на кредита: 4 700 лева;
- Размер на погасителната вноска: 4 броя с размер на 195.83 лева и 14 броя с
размер на 449.85 лева;
1
- Брой вноски: 18;
- Дата на първото плащане: 20.05.2024 г.;
- Дата на последното плащане: 20.10.2025 г.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 62.98 %;
- Фиксиран лихвен процент: 50 %;
- Лихва в размер на: 2 381.22 лева;
- Неустойка в размер на 9 002.88 лева;
- Обща сума за плащане: 7 081.22 лева;
- Обща сума с неустойка в размер на 16 083.88 лева.
Съгласно Общи положения, чл.6, ал.1 от процесният договор за потребителски
кредит: страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно
от посочените по-долу обезпечения:
т.1 Кредиторът изисква безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорната главница и лихва или
т.2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия:
2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко
от три пъти размера на минималната работна заплата за страната.
т.2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 1 от договора, същият е сключен въз основа на
валидно електронно изявление по смисъла на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), отправено от кредитололучателя до
кредитора. Със сключване на настоящия договор страните се съгласяват да бъдат обвързани
от електронните изявления, отправени помежду им.
Според чл.13, ал.1 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна
вноска, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забава до датата на погасяване на задължението.
Кредиторът в чл.18, ал.1 от договора за кредит е посочил в не индивидуално
договорената клауза, че кредитополучателят декларира.че му е известно и се счита за
уведомен, че ако не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор обезпечение в
двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка в размер на 9 002.66 лева.
2
Неустойката обезпечавала изпълнението на задължението (чл.18, ал.2 от договора)
за предоставяне на обезпечение по чл.6 и служела за обезщетение на причинените вреди на
кредитора.
Съгласно чл.18, ал. 3 от наемния договор кредитополучателят се съгласявал и
признавал, че неустойката по предходната алинея представлявала отделно от главницата и
лихвата вземане, което се дължало на неизпълнение на задължение по договора за
потребителски кредит и на основание чл.19, ал.з, т.1 от ЗПК същата не се включвала при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Твърди се, че договорът е нищожен на основание на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал. 3 от ЗПК, във вр. е чл.11, ал. 1, т 10 от ЗПК във вр. с
чл.19, ал.2 от ЗПК, във вр.чл.22 от ЗПК. във вр. с чл. 23 от ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„К.“ Е., с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че на
основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. В
случая неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем.
Отделно от това, твърди, че били изпълнени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК. Също така били спазени всички изисквания
по отношение на формирането на годишния процент на разходите (ГПР), закрепени в чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. В случая годишният процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на
законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.
Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР. Последната била
индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема –
такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят
не предложи обезпечение на задължението си. Т. е. към датата на сключване на договора
кредиторът не знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Излага
съображения, че от съдържанието на договора ставало ясно, че още към момента на
сключването му потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да
се задължи към кредитора при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.
По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Предявен е насрещен иск от "К.." ЕООД, ЕИК......, със седалище и адрес на
управление: гр. С.., п.к......, р-н „М...“, бул. „Ц... ш...“ №.. ., ет. .., срещу К. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р.., ул.“П..“ № .., с който, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, моли съда да
постанови решение, с което да осъди първоначалния ищец – ответник по насрещния иск, да
заплати на "К.".. ЕООД сумата от 2 586.12 лв., представляваща част от неизплатеното
задължение по главницата по договор за потребителски кредит № ..... от 18.04.2024 г., който
е с общ размер на 4700 лв., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска, до
окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че договорът е
недействителен в цялост, моли съда да постанови решение, с което да осъди, на основание
3
чл.55, ал1 ЗЗД, първоначалния ищец – ответник по насрещния иск, да заплати на "К....."
ЕООД сумата от 2 586.12 лв., представляваща част от неизплатеното задължение по
главницата по договор за потребителски кредит № ....... от 18.04.2024 г., който е с общ размер
на 4700 лв., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съда да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.135 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД :
От приобщените по делото доказателства се изяснява, че между ищеца К. В. К. и
ответника „К...“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № ... от 18.04.2024 г., по
силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 4 700 лв.
Уговорен е фиксиран годишен лихвен % в размер на 50 % и годишен процент на разходите в
размер на 62,98 %.
Съобразно чл. 6, ал. 1 от договора за потребителски кредит страните се споразумели
договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова
гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на
определени от заемодателя условия. Клаузата на чл.18, ал.1 от същия този договор
предвиждала, че ако заемателят не предостави договореното обезпечение в двудневен срок
от сключването на договора, дължал на заемодателя неустойка в размер на 9002.66 лв., която
се заплащала разсрочено съгласно погасителния план.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Тъй като ищецът и ответникът „К......“ ЕООД имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, процесният договор по
своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за
неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
4
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо
не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере
реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице
такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит
формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен
годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените
техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя
задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да заплаща
неустойка при непредоставяне на обезпечение, дължима на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за кредит, при което като краен резултат следва да
заплати на кредитора сума в общ размер от 9002.66 лв., неправилно не е калкулирано в
годишния процент на разходите, предвиден в договора.
Тази неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което е уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения.
Дори и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница
по договора е в размер на 4 700 лв., при лихва в размер на 2381.22 лв. за целия срок на
договора и ГПР, изчислен при включване като разход единствено на уговорената
възнаградителна лихва, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на
непредоставяне на обезпечение не съответства на годишния процент на разходите от 62,98
%.
Предвид горното съдът намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, а посоченият в договора размер на годишния процент на разходите е различен от
действително уговорения такъв. Допуснато е и нарушение при посочването на общата
дължима сума от потребителя, която не кореспондира с общия размер на задълженията по
договора. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за кредит на ГПР,
който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, се създава заблуждение у
5
потребителя за финансовата тежест на кредита. От изложеното дотук се налага изводът, че
договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, отнасящо се до посочване
на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради което и съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК същият следва да се приеме за недействителен.
По тези съображения предявеният иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да бъде уважен.
По насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД:
При недействителност на договора, съгласно и разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
От представените по делото писмени доказателства, а това не се спори между
страните, се установява, че усвоените суми по процесния договор за потребителски кредит
са в размер на 4 700 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника по насрещния иск.
Съдът съобрази, че съобразно представените по делото писмени доказателства,
ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на общо 2 113.88 лв. по тези
обстоятелства не се спори от страните по делото.
По тези съображения, съдът намира, че след като ищецът доказва превеждането на
сумата от 2 113.88 лв., за което има представени и писмени доказателства, предявеният иск
за останалата сума от 2586.12 лв., до пълния размер на главницата от 4 700 лв. се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
По делото е направено своевременно искане от първоначалния ищец за присъждане
на разноски в общ размер на 1343.36 лв., от които 700 лв.- адвокатско възнаграждение и
643.36 лв.- държавна такса.
Предвид обстоятелството, че изходът на делото е в полза на ищеца, то искането за
осъждане за заплащане на разноски по делото следва да бъде уважено, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, като бъдат присъдени разноски в посочения размер.
По отношение на искането за разноски от страна на първоначалния ответник – ищец
по насрещния иск, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. В случая
е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, според която ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. С
оглед това, че се отнася до нищожен договор, съдът намира, че ответникът по насрещния
иск, от една страна не е дал повод за завеждане на иска, а от друга – с молбата си от
16.09.2025 г. е признал същия. Това води до извода, че не се дължат разноски на ищеца по
насрещния иск.
Предвид гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищеца К. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р......, ул.“П...“ № ..., съдебен адрес: гр.С., .бул.“С... Н.“ № ., чрез
адв.Б. Й. от САК, срещу ответника "К...." ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С..., п.к. ...., р-н „М...“, бул. „Ц.... ш...“ № . Е, ет....5, че договор за
потребителски кредит №.... . от 18.04.2024 г., сключен от „К...“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: С.... община, рай..он „М.", бул. „Ц.. ш..“ № .., ет..., представлявано от Н... П...
П... и К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р..., ул. „П.“ ..N ..., обл. Перник, е нищожен, на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр, с чл.10, ал.1 от
ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.19, ал.2 и с чл. 22 от ЗПК, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, К. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Р...., ул.“П...“ № ..., съдебен адрес: гр.С.,.. бул.“С... Н..“ № ..., чрез адв.Б. Й. от САК, да
заплати на "К.".. ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр... С., п.к. ., ..р-н
„..М.“, бул. „Ц... ш.“. № ..., ет. ..., сумата от 2586.12 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и
шест лева и дванадесет стотинки), по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД,
представляваща част от неизплатеното задължение по главницата по договор за
потребителски кредит № ..... от 18.04.2024 г., ведно със законната лихва, от датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "К..." ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ..п.к. .,
р-...н „М.“..., бул. „Ц... ш...“ ..№ ., ет. .., да запрати на К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Р....., ул.“П....“ №... ., съдебен адрес: гр.С., бу..л.“Св... Н...“ №.,. чрез адв.Б. Й. от САК, сумата
от 1343.36 лв. (хиляда триста четиридесет и три лева и тридесет и шест стотинки) –
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7