Решение по дело №21239/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  261853

29.06.2021 година, град Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ     

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21239 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К.Ч. срещу А.В.. Претенцията е с правна квалификация чл. 72 ЗС. Иска се заплащането на подобрения на стойност 5777.50 лева, извършени от ищцата в СОС с идентификатор *****, СОС с идентификатор **** по КК на гр. П. и за ремонт на покрива на сградата, като и постановяване на право на задържане. Твърди се, че подобренията са извършени през 2015г. в апартамента и гаража и през 2019г. за покрива, като в полза на ищцата било съставено завещателно разпореждане и била добросъвестен владелец.

            С определение от 16.01.2020г. производството по делото е прекратено по отношение на искането за право на задържане.  

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който се взема становище за нейната неоснователност. Твърди, че имотът бил предаден на 31.01.2020г. и бил в изключително лоши състояние. Оспорва извършването на подобрения в апартамента и гаража, както и ремонта на покрива. Оспорва ответницата да е имала качеството на добросъвестен владелец, защото е била наясно с претенциите на ответницата. Освен това, твърди, че сумите за ремонт на покрива се отнасят до друг притежаван от нея апартамент в сградата. Иска се отхвърляне на претенцията.

С определение от о.с.з. от 08.10.2020г. производството е прекратено за разликата над 4668.50 лева до 5777.50 лева, представляващи разходи за ремонт на покрив.

С определение от о.с.з. от 26.05.2021г. производството е прекратено за разликата над 1939.80 лева до 4668.50 лева.

            След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

            По делото е представеното завещание от Ф. К. в полза на ищцата относно процесния апартамент с идентификатор **** по КК на гр. П.

            Същото не легитимира ищцата като собственик на имота, защото е прието за нищожно, като с Решение от 03.10.2019г. по гр.д. №3472 от 2018г. на ВКС ответницата е призната за собственик на ½ ид.ч. от имота. В случая оспореното завещание е написано ръкописно (като форма по чл. 25 ЗН), но е прието за нищожно, тъй като при съставянето му не са спазени изискванията на чл. 25 ЗН- да е написано и подписано от соченото в него за завещател лице, т. е. да материализира безсъмнено волята му. Тъй като не е доказано извършването на едностранното частно завещателно разпореждане от страна на Ф. К., субективната добросъвестност на заветницата е недостатъчна. Тя не е добросъвестен владелец на имота, защото не е налице някоя от хипотезите на чл. 70, ал. 1 ЗС, да владее вещта на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Съгласно т. III.10 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. Изключението е допуснато само за случаите, когато правното основание е с опорочена форма за валидност, като в този случай сделката все пак трябва да е в предписаната от закона форма, макар и с недостатъци, които не са били известни на приобретателя. В настоящия случай, има пълна липса на форма и волеизявление на завещателя. Завещанието е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН и не може да обоснове добросъвестност на ищцата. Не е добросъвестен владелец този, който владее въз основа на нищожен акт, като е без значение дали тази нищожност е известна на приобретателя. (Решение № 370 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2009 г., I г. о., ГК)

            Въпреки това претенцията не е изцяло неоснователна. При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършен от подобрителя ремонт в чужд имот е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. В Решение № 359/21.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1205/2009 г. на ВКС е прието, че ако съдът констатира недобросъвестно владение при установените от него по делото данни за извършени подобрения и тяхната стойност, той е длъжен да се произнесе по претенцията на друго правно основание (чл. 74, ал. 1 ЗС) въпреки дадената от ищеца правна квалификация на иска по чл. 72, ал. 1 ЗС.

            Основанието на претенцията за пресъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта", "по-малката от двете суми", "до размера на обедняването", "до размера на обогатяването") не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г. о., ГК решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение № 180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО, решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г).

            От събраните гласни доказателствени средства се установява, че през 2015г. ищцата е направила ремонт в жилището, като е било извършено боядисване, частична подмяна на ел. инсталация, монтаж на моноблок, поставяне на паркет и смяна на водомер. Свидетелят се явява лицето извършило самите ремонти, показанията му са конкретни и последователни и следва да бъдат кредитирани.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по реда на чл. 74, ал. 1 ЗС, на база увеличената стойност на имота, която се явява по- малка от тази на направените разходи. Обезщетението следва да се присъди в размер на увеличената стойност на имота от общо 615.31 лева, представляваща половината (съобразно правото на собственост) от сбора на установените по делото ремонтни работи описани в т. 1.1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 8.1, 9, 11, 11.1 и 16 на таблица 3 към СТЕ, лист 122 от делото. Обезщетението следва да се определи по посочената СТЕ, тъй като в това заключение при определянето на стойността вещото лице е взело предвид амортизацията на ремонтните работи, настъпила от периода на тяхното извършване през 2015г. до предаването на владението в началото на 2020г. Стойността не може да бъде определена към момента на извършването на ремонта, защото от тогава до предаването ищцата се намира във владение на имота. След като е извършила подобренията, тя е продължила да владее имота и да се ползва от тях. Те увеличават стойността на имота, но практически собственикът не се ползва от тях. От друга страна, собственикът на имота дължи за подобренията плащане, доколкото те съществуват. С оглед на изложеното и общия смисъл на закона, обезщетението следва да бъде определено към момента, когато собственикът си е възвърнал фактическата власт. (Решение № 47 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5052/2015 г., I г. о.)

            Показанията на свидетеля на ответницата не опровергават дължимостта на обезщетението. Изложените от него обстоятелства за недостатъци на боядисването и паркета са крейно неконкретни. От тях неможе да се направи категоричен извод за това, че извършените ремонти към момента на предаването на владението са напълно негодни, като противоречат и на приетата в последното съдебно заседание СТЕ, която е оценила увеличената стойност на имота към 2020г., съобразявайки амортизацията.

            Извършването на останалите подобрения, вкл. в таванското помещение и гаража, не се установява от събраните доказателства и претенцията в тази част следва да бъдат отхвърлена.  

Ето защо претенцията следва да бъде уважена за сумата от 615.31 лева лева и следва да бъде отхвърлена до пълния претендиран размер от 1939.80 лева.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски в размер на 99.64 лева по съразмерност, съобразно уважената част от претенцията за подобрения в съотношение с предявения размер. При определянето на разноските бе взето предвид адв. възн. в размер на 600 лева, предвид това, че платеното от 1200 лева е за двамата процесуални представители.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата имат право на разноски в размер на 154.57 лева, съразмерност на отхвърлената част от претенцията.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОСЪЖДА А.А.В., ЕГН **********, да заплати на К.Й.Ч., ЕГН **********, сумата от 615.31 лева, представляваща обезщетение за подобренията, извършени в СОС с идентификатор **** по КК на гр. П., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 23.12.2019г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД сумата от 615.31 лева ДО сумата от 1939.80 лева, включваща и обезщетение за подобрения в таванско помещение и гараж.

ОСЪЖДА А.А.В., ЕГН **********, да заплати на К.Й.Ч., ЕГН **********, сумата от 99.64 лева- разноски в производството по съразмерност.

ОСЪЖДА К.Й.Ч., ЕГН **********, да заплати на А.А.В., ЕГН **********, сумата от 154.57 лева- разноски в производството по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            СЪДИЯ:

      /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.