Решение по дело №54/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 януари 2021 г.
Съдия: Светлозар Георгиев Рачев
Дело: 20207090700054
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 130

гр.Габрово, 5.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година  в състав:        

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                ЕМИЛИЯ КИРОВА-

                                              ТОДОРОВА

 

при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа докладваното от председателя к.н.а.д. № 54 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на С.К.Ш. с ЕГН **********,***, срещу Решение № 69 от 21.02.2020г. на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 1103 по описа за 2019 година, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0892-000288 от 3.06.2019г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Габрово, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ е наложена глоба в размер 100.- лева, на основание чл.183, ал.5, т.1 от същия закон и са отнети осем контролни точки.

             В касационната жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Съдът не бил съобразил, че наказващия орган не бил квалифицирал правилно деянието. С посочването на общата правна норма – чл.6, ал.1 от ЗДвП, която била бланкетна не били изпълнени изискванията на ЗАНН за посочване на законните разпоредби които са нарушени. Следвало да бъде посочена като нарушена чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП и чл.7, т.1, б. „б“ от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали /Наредба № 17/. Това довело до неяснота за наказаното лице в какво точно било обвинено. От показанията на свидетелите не ставало ясно каква светлина на светофарната уредба следвала след червения сигнал, както и кога настъпвала смяната на светлината с изтичането на четирите секунди, забелязани от контролните органи или по друго време. Не следвало да се кредитират показанията на свидетелите, тъй като същите не били подкрепени от веществени доказателства. Въпреки, че при съставяне на акта, касаторът бил посочил че има възражения не му била осигурена възможност да изрази собствените си аргументи. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

            В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява.

            Ответната по жалбата страна – ОД на МВР – Габрово не се представлява и не изразява становище по жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Решението на Районен съд – Габрово следвало да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, същото било съобразено с изяснената в цялост фактическа обстановка.

            Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

            Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:

            Касационната жалба е неоснователна.

            Районният съд е приложил правилно закона. Настоящият състав на Административен съд – Габрово споделя изцяло достигнатите от въззивния съд правни изводи, довели до потвърждаването на наказателното постановление. По тази причина и на основание чл. 221, ал.2, изр.2 от АПК тези мотиви не следва да бъдат преповтаряни.

            В допълнение с оглед изложеното в касационната жалба следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на касатора насочени срещу атакуваното решение.

            Квалификацията на деянието е правилна и не е необходимо в АУАН и в НП да бъдат сочени нормите на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП и чл.7, т.1, б. „б“ от Наредба № 17. Нормата на Наредбата е описателна и сочи че светофарните уредби освен останалите две светлини имат и червена такава, която има значението, посочено в нормата от Правилника. Последната обяснява смисъла на червения цвят на светофара. Нормата на чл.6, ал.1 от ЗДвП е относимата квалификация на укоримото поведение на касатора – същият не е съобразил поведението си със светлинния сигнал на работещата светофарна уредба.

            По същата причина съдът намира за неоснователно и твърдението че за наказаното лице не ставало ясно в какво точно е обвинен. От текстовата част на АУАН и на НП, в корелация с посочените за нарушени правни норми, е пределно ясно, че Ш. е наказан за това че е преминал с управлявания от него автомобил при светеща червена светлина.

            Правилно районният съд е основал решението си на показанията на двамата свидетели, които са очевидци на нарушението и не е необходимо събирането на други доказателства.

            Каква светлина ще последва изгасването на червения сигнал и дали изгасването на червената светлина ще съвпадне с изтичане на времето, сочено от брояча е без значение. От значение е, че Ш. е преминал преди червената светлина да изгасне.

            Вярно е че при съставяне на акта Ш. е посочил че има възражения. Процесуалните му права обаче не са ограничени в никаква степен, тъй като по-долу в същия АУАН, Ш. е заявил, че е уведомен за възможността да направи допълнителни обяснения и възражения, което уведомяване се установява от положения от него подпис. Това че не се е възползвал от тази възможност не означава че са ограничени правата му на защита.

 

            По изложените съображения се налага извода, че Районен съд – Габрово, като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

               

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът

 

             Р Е Ш И :

            

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 21.02.2020г. на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 1103 по описа за 2019 година.

 

           

             Решението е окончателно.

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.