Решение по дело №1401/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2366
Дата: 12 декември 2017 г. (в сила от 7 февруари 2018 г.)
Съдия: Валентин Димитров Бойкинов
Дело: 20171100901401
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 април 2017 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 12.12.2017год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-7с-в в открито заседание на двадесет и осми ноември 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова ,като разгледа докладваното от съдията Търговско дело 1401 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание Чл.327,ал.1 от ТЗ във вр. с Чл.86,ал.1 от ЗЗД от „И.”ООД срещу „С.Т.”ЕООД.

            В исковата молба са изложени твърдения, че между страните са били налице търговски взаимоотношения във връзка с извършена продажба на стоки, представляващи банани и ябълки, за което са били издадени от ищеца 39 броя фактури със следните номера:

**********/05.01.2017г., **********/05.01.2017г., **********/9.01.2017г., **********/10.01.2017г., **********/10.01.2017г, **********/12.01.2017г., **********/12.01.2017г., **********/13.01.2017г., **********/16.01.2017г., **********/16.01.2017г., **********/17.01.2017г., **********/19.01.2017г., **********/19.01.2017г., **********/20.01.2017г., **********/23.01.2017г., **********/23.01.2017г., **********/24.01.2017г., **********/25.01.2017г., **********/27.01.2017г., **********/30.01.2017г., **********/30.01.2017г., **********/31.01.2017г., **********/31.01.2017г., **********/03.02.2017г., **********/03.02.2017г., **********/06.02.2017г., **********/06.02.2017г., **********/07.02.2017г., **********/07.02.2017г., **********/09.02.2017г., **********/10.02.2017г., **********/13.02.2017г., **********/13.02.2017г., **********/15.02.2017г., **********/17.02.2017г., **********/17.02.2017г., **********/17.02.2017г.,       **********/20.02.2017г.,       **********/20.02.2017г.,

 

като на основание Чл.327,ал.1 от Търговския закон претендира заплащане на сумата 83 345,55 лева, представляваща неизплатена продажна цена на доставените стоки, както и на основание Чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата 1297,79 лева, представляваща лихви за забавено плащане на продажната цена за периода от 26.01.2017г. до 13.04.2017г. Ищецът претендира, че във фактурата за всяка една доставка е бил посочен конкретен срок за заплащане, а именно 20 дни от датата на фактурата, същият не е бил спазен от ответника, с изключение на направено частично плащане по фактура номер **********/05.01.2017г. Ищецът твърди, че всяка една от фактурите е била изпратена на ответника чрез куриер, като са използвани услугите на фирма „Спиди“ АД, удостоверяващи получаването на горепосочените.

Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата 83 345,55 лева, представляваща неизплатена продажна цена на доставените стоки, както и сумата 1297,79 лева, представляваща лихви за забавено плащане на продажната цена, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски,вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не депозира такъв.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените по делото и приети като доказателства 39 (тридесет и девет) броя данъчни фактури на обща стойност 83 345,55 лева, ищецът е доставял на ответника стоки, представляващи банани и ябълки, като за целта са били извършени 39 (тридесет и девет) отделни доставки с транспорт на ищеца, всяка от които е била по конкретна заявка от получателя.

Фактурите са съставени от ищеца по повод продажба на стоки(банани и ябълки) и е удостоверено получаването на същите от представител на ответното дружество, чрез подписване на стокови разписки. Фактурите са били изпратени на ответника чрез куриер с осем броя писма, като на всяко едно от тях е поставен печат за получаване от „С.Т.“ ЕООД, като единствено последното писмо няма поставен печат, но по данни от куриерската фирма същите са доставени на 23.01.2017 год., видно от удостоверение от „Спиди“АД, изх. № SM-1468/11.04.2017г.

Съдебно-счетоводна експертиза показа,че фактурите са надлежно осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, като дори е налице частично плащане по отношение на ф-ра № **********/05.01.2017год. в размер на сумата от 487.26 лева и е останала непогасена част от задължението на ответника по тази фактура в размер на 1251.84 лева.

Ищецът е изправна страна по делото, на основание чл. 146, ал.1, т.5 от ГПК  и с оглед указанията на съда за разпределяне на доказателствената тежест представя писмени доказателства за наличието на материално правоотношение между страните, основано на сключен договор за продажба, като същият е извършил доставки на стоки, които са приети, което не се и оспорва от ответника.

Ответникът не предявява отговор на исковата молба, не оспорва наличието на материално правоотношение и получаването на стоките. Също така на основание чл. 146, ал.1, т.5 от ГПК ответникът не представя доказателства за извършено плащане по отношение на продажната цена, следователно съдът приема, че такова не е било осъществено.

Тъй като по делото се установява, че ищецът е изпълнил своите задължения по договора за търговска покупко-продажба и тъй като съгл. Чл.327,ал.1 от Търговския  закон купувачът  е задължен да плати цената при предаване на стоката или на документите , които му дават правото да я получи / в случая представените по делото данъчни фактури/, то в тежест на ответника съгл. Чл.154,ал.1 от ГПК ще бъде да докаже ,че е изплатил на продавача-ищец по делото, дължимата цена по договора, което той не стори в настоящия процес. Предвид изложеното съдът приема,че ответникът не е изпълнил своето задължение по договора за търговска продажба да заплати на ищеца напълно и в срок дължимата цена по договор за продажба на стоки, представляващи банани и ябълки, поради което на осн. Чл.86,ал.1 от ЗЗД във вр. с Чл.327,ал.1 от Търговския закон следва да бъде осъден да заплати на ищеца  сумата от 83 345,55 лева (дължимата цена за тридесет и девет доставки), ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба 13.04.2017год. до окончателното изплащане на сумата.

Като обезщетение за забавата ответникът съгл. Чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи законната лихва върху неизплатената част от продажната цена за периода от 26.01.2017г. до 13.04.2017г., а именно 1297,79 лева

На осн. Чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството в размер на 7 236  лева.

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

            Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА С.Т. ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** *********на основание Чл.327,ал.1 от Търговския закон  сумата  от 83 345,55 лева,представляваща неизплатена продажна цена на доставените стоки по 39 (тридесет и девет) фактури, ведно със законната лихва от  13.04.2017. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „С.Т.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „И.” ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление *** *********на основание Чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата 1297,79 лева,представляваща обезщетение за забавено плащане на продажната цена за периода от 26.01.2017г. до 13.04.2017г.

ОСЪЖДА „С.Т.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „И.” ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление *** *********на осн. Чл.78,ал.1 от ГПК сумата 7 236 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщаването му на страните.

 

 

 

               СЪДИЯ :