№ 4296
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100503121 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № № 5668/29.03.2024 г., постановено по гр.д. №70758/2021 г.
на СРС, ГО, 123 състав, са отхвърлени предявените искове от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу Т. И. Н., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 466.66 лв. – неплатено в
срок задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. *********, ж. к.
*********, аб. № ********* за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., в
която част е оспорена Заповед за изпълнение на парично задължение от
29.08.2019 г., издадена по частно гр. дело № 14501/2019 г. по описа СРС, 123
състав, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. –
на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по
описа на СРС, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 222.80 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок
задължение за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г. в размер на 1619.13 лв. за периода на забава от 14.09.2016 г. до
22.02.2019 г. ; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 45 лв. - неплатено задължение за дялово разпределение в периода от
месец 02.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
1
сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав до изплащане на вземането; както и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 8.36 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за
дялово разпределение за периода на забава от 30.03.2016 г. до 22.02.2019 г.
Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу Ю. В. Я., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 404.78 лв. - неплатено в
срок задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. *********, ж. к.
*********, аб. № ********* за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. , ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС,
123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 55.70 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за
периода на забава от 14.09.2016 г. до 22.02.2019 г. ; с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 11.25 лв. - неплатено задължение
за дялово разпределение в периода от месец 02.2016 г. до месец 04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. – на
която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по
описа на СРС, 123 състав до изплащане на вземането; както и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.09
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в
срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.03.2016 г.
до 22.02.2019 г.
Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу И. В. Н., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 404.78 лв. - неплатено в
срок задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. *********, ж. к.
*********, аб. № ********* за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. , ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС,
123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 55.70 лв. – обезщетение за забава в
2
размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за периода на
забава от 14.09.2016 г. до 22.02.2019 г. ; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 11.25 лв. - неплатено задължение за дялово
разпределение в периода от месец 02.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС,
123 състав до изплащане на вземането; както и с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.09 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за
дялово разпределение за периода на забава от 30.03.2016 г. до 22.02.2019 г. ,
като неоснователни и недоказани.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********. Поддържа се, че по делото са представени документи за
собственост на процесния имот от страна на В.Т. Н., както и удостоверение за
наследници на същия. Поддържа се, че по делото са изготвени СТЕ и СЧЕ, от
които се установява доставката на топлинна енергия. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове
да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените разноски.
Въззиваемите Т. И. Н., Ю. В. Я. и И. В. Н. оспорват подадената
въззивна жалба. Поддържа се, че на 07.09.2015 г. Т. И. Н. е подала заявление-
декларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот при
ищцовото дружество, поради което по отношение на другите двама ответници
не съществува валидно облигационно правоотношение. Твърди се, че Т. И. Н.
не е оспорила заповедта за изпълнение по отношение на нейния дял,
съответно заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист, поради
което и решението спрямо нея е недопустимо. Отделно се сочи, че
претендираните суми са погасени по давност, за което е направено
своевременно възражение. Моли се потвърждавaне на обжалваното решение и
присъждане на сторените разноски.
Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице –
помагач „БРУНАТА” ООД.
С протоколно определение от 11.06.2025 г. въззиваемият И. В. Н. е
заличен като страна в производството, тъй като същият е починал в хода на
въззивното производство /на 22.01.2025 г./. Неговите наследници по закон –
майка му Т. И. Н. и сестра му Ю. В. Я. са в страна в процеса още от началото
на процеса, така че не се е наложило конституирането на правоприемници на
И. В. Н..
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
3
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
По оплакванията за недопустимост на съдебното решение, въззивният съд
намира следното:
Видно от подаденото възражение от Т. И. Н. от 04.10.2019 г. същата е
възразила частично срещу вземанията по заповедта, а за част от главницата
1152,46 лв. за потребена топлинна енергия е признала вземанията, за която
сума е издадена заповед за изпълнение. Ето защо и исковете спрямо ответника
са предявения само по отношение оспорените вземания, поради което и
доводите за недопустимост на исковете и на решението са несъстоятелни.
Пред първоинстанционния съд е представен договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
27.02.1990 г., видно от който на 27.02.1990 г. Т. И. Н. и В.Т. Н. са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от
Удостоверение за наследници от 29.06.2015 г., издадено от СО-Район
„*********“, В.Т. Н. е починал на 30.05.2008 г., като е оставил наследници по
закон ответниците Т. И. Н. – съпруга, Ю. В. Я. – дъщеря и И. В. Н. – син.
Съдът приема, че имотът е придобит по време на брака Т. И. Н. и В.Т. Н.,
поради което е станал съпружеска имуществена собственост. Със смъртта на
В.Т. Н., съпружеска имуществена собственост се е прекратила при равни
квоти, като притежаваната от В.Т. Н. се е разпределила при квоти (по 1/6) на
наследниците му по закон. Ето защо към процесния период Т. И. Н. е била
собственик на 4/6 ид.ч., а Ю. В. Я. и И. В. по 1/6 ид.ч. от имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Ето защо и Т. И. Н., Ю. В. Я. и И. В. Н. са били
потребители на топлинна енергия в периода 01.05.2015 г. - 07.09.2015 г. и
следва да отговарят за начислените задължения при посочените квоти.
Пред първоинстанционния съд е представено заявление-декларация,
подадено от 07.09.2015 г. Т. И. Н. до ищцовото дружество, с което е отправила
искане до ищеца процесната партида да бъде променена на нейно име, като в
документа е посочено, че последното действие се извършва със съгласието на
останалите. Под заявлението Ю. В. Я. и В.Т. Н. с ръкописен текст са посочили,
че са съгласни партидата да се открие на името на майка им Т. И. Н., след
4
което са се подписали.
Възражението на въззивника е, че с подаването на заявлението Ю. В. Я.
е сключил договор с топлопреносното предприятие и само той следва да
отговаря за начислените задължения за потребена топлинна енергия. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право
на ползване. Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от
настоящата съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя. при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Изброяването в ТР на начините на сключване на такъв договор е
примерно, като следва да се преценява конкретно с оглед всички останали
обстоятелства по делото. В самото ТР е предвидено, че за сключване на
договор между един от бившите съпрузи и топлопреносното предприятие не е
достатъчно подаването на заявление за откриването на партида на този бивш
съпруг – необходимо е и на този съпруг да е предоставено след развода със
съдебно решение ползването на жилище-съпружеска имуществена общност.
Ето защо и за да може да се приеме, че е сключен договор между само един от
наследниците и топлопреносното предприятие, освен откриването на партида
е необходимо и сключено между самите наследници споразумение или друг
акт, който да легитимира този наследник еднолично да ползва имота. В
5
общите условия на ищцовото дружество е предвидено при смърт на
потребителя на топлинна енергия задължение за неговите наследниците /или
някой от тях/ да уведомят дружеството и да подадат заявление за промяна на
партидата. Самото подаване на заявление в изпълнение на изрично установено
договорно задължение от някой от наследниците при липса на данни за
сключено преди това споразумение между тях не може да обоснове извод за
сключен между този наследник и топлопреносното предприятие договор с
предмет доставка на топлинна енергия за имота, респ. да дерогира общото
правило, че всеки собственик отговаря за начислените задължения съобразно
квотата си в собствеността. В случая обаче в самото заявление е налице
обективирано споразумение от всички собственици на имота Ю. В. Я. да
встъпи в самостоятелно облигационно правоотношение с топлопреносното
предприятие, поради което и считано от 07.09.2015 г. Ю. В. Я. е била
единствен потребител на топлинна енергия за имота. Ето защо и за периода
след 01.05.2015 г. Ю. Я. следва да отговаря за всички задължения за имота.
От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че
количеството топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, общ.
*********, ж. к. ********* *********, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от
средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Вещото лице е посочило, че в имота на ответниците през исковия
период е начислявана топлинна енергия съгласно показанията на четири
ИРРО, монтирани на четири радиатора, топлинна енергия, отдадена от един
брой щранг лира, топлинна енергия за подгряване на топла вода съгласно
показанията на 1 брой водомер и за сградна инсталация на база пълен
отопляем обем. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца.
Отчетените стойности са потвърждавани от потребителите чрез подписване на
документите за главен отчет. Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата
професионална компетентност. Експертизата е установила, че топлинната
енергия е отчитана при съобразяване на приложимата уредба.
Незаконосъобразни и напълно произволни са мотивите на
първоинстанционния съд, че не се установявало реалната доставка на
топлинна енергия, тъй като СТЕ била изготвена въз основа на представени от
ищеца едностранно съставени документи – редът за изготвяне на
документите, свързани с отчитане на топлинна енергия е нормативно
установен, като именно доставчикът на топлинна енергия и дружеството,
извършващо дялово разпределение в сградата /в случая „БРУНАТА” ООД/,
изготвят предвидените документи.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена.
С отговора на исковата молба ответниците своевременно са релевирали
6
възражение за погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по
давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението /22.08.2019 г./. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 22.08.2016 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими отменените
Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014 г. (за задълженията за периода м.05.2015 г. – м. 06.2016 г.) и
новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР (за вземанията за периода след тази дата).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.
По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на
общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до
длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия
отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с
изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата
на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за
периода м.05.2015 г. – м. 02.2016 г. включително са погасени по давност. За
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на
01.03.2016 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден
отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за
него е изтекла на 01.03.2019 г. преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /на 13.03.2019 г./.
За периода след 01.03.2016 г. възражението за изтекла погасителна
давност се явява неоснователно. Същевременно, както вече беше посочено,
след 07.09.2015 г. единствен потребител на топлинна енергия е била Т. И. Н.,
поради което и другите ответници Ю. В. Я. и И. В. Н. не се явяват задължени
7
за сумите за топлинна енергия след тази дата. Ето защо и исковете спрямо Ю.
В. Я. и И. В. Н. за потребена топлоинна енергия се явяват неоснователни,
като неоснователни се явяват и исковете по отношение на начислената сума за
дялово разпределение по същите съображения. Неоснователни се явява и
акцесорните претенциии за мораторна лихва по потношение на посочените
ответници предвид липсата на главен дълг.
По отношение на Т. И. Н., искът за главница за топлинна енергия е
предявен за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.,, като извън погасителна
давност са единствено вземанията за м. 03.2016 г. и м.04.2016 г. по изложените
по-горе съображения. Общият размер на потребената топлинна енергия в
периода е 131,87 лв., като с оглед диспозитивното начало ответникът Т. И. Н.
следва да отговаря за 4/6 от сумата, или 87,91 лв. Искът за горницата до
пълния предявен размер от 466,66 лв. и за периода 01.05.2015 г. – 28.02.2016 г.
се явява неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. Претенцията на ищеца в размер на 45 лв. е за периода от месец
02.2016 г. до месец 04.2018 г., като извън погасителната давност е вземането за
периода 01.03.2016 г. – 30.04.2018 г. за сумата от 43,33 лв. За тази сума искът
се явява основателен и неоснователен до пълния предявен размер от 45 лв. и
за периода 01.02.2016 г. – 28.02.2016 г.
Установените главници за топлинна енергия и дялово разпределение
спрямо Т. И. Н. са възникнали по време на действието на ОУ от 2014 г.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014г. след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните
фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ от 2014г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-
дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените
разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014г. следва, че, макар да са
изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на
публикуването на задълженията /съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014г./,
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Ищецът
не твърди и не представя доказателство за публикуването на общата фактура,
поради което съдът намира, че ответниците не са изпаднали в забава в
периода, за който се претендира обезщетение по отношение на стойността на
8
потребената топлинна енергия, поради което искът за заплащането му следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
Предвид изложеното исковете за лихви спрямо Т. И. Н. са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която са
отхвърлени предявените искове спрямо Т. И. Н. с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ за главница за потребена топлинна енергия в размер от
общо 87,91 лв. за периода м. 03.2016 г. и м.04.2016 г., както и за 43,33 лв.
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. –
30.04.2018 г., като исковете бъдат уважени в тази част. В останалата част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед частичното уважаване на исковете, на ищеца следва да се присъдят
разноски спрямо ответника Т. И. Н. по заповедното производство в размер то
12,51 лв., разноски за първоинстанционното производство в размер от 141,33
лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 15,72 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в
полза на Т. И. Н. са присъдени разноски по заповедното производство над
сумата от 329,33 лв., както и разноски по исковото производство над сумата от
288,16 лв. На Т. И. Н. следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер от 164,66 лв., а на Ю. В. Я. в размер от 200 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 5668/29.03.2024 г., постановено по гр.д.
№70758/2021 г. на СРС, ГО, 123 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу
Т. И. Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за признаване за установено, че Т. И. Н., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 87,91 лв. – неплатена топлинна енергия за периода м. 03.2016 г. и
м.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ.
*********, ж. к. *********, аб. № *********, ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 13.03.2019 г. до изплащане на сумата, както и 43,33 лв.
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. –
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
13.03.2019 г. до изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС, 123 състав, както
и в частта, в която ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, е
осъдена да заплати на Т. И. Н., ЕГН **********, разноски по гр. дело №
14501/2019 г. по описа на СРС, 123 състав над сумата от 329,33 лв., както и
разноските за първоинстанционното производство над сумата от 288,16 лв., и
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.
И. Н., ЕГН **********, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ, сумата от 87,91 лв. – неплатена топлинна енергия за периода м. 03.2016 г.
и м.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ.
*********, ж. к. *********, аб. № *********, ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 13.03.2019 г. до изплащане на сумата, както и 43,33 лв.
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. –
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
13.03.2019 г. до изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС, 123 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Т. И. Н., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, разноски по ч.
гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС, 123 състав в размер от 12,51 лв.,
разноски за първоинстанционното производство в размер от 141,33 лв., както
и разноски за въззивното производство в размер от 15,72 лв.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Т. И. Н., ЕГН **********, разноски за
10
въззивното производство в размер от 164,66 лв.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Ю. В. Я., ЕГН **********, разноски
за въззивното производство в размер от 200 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„БРУНАТА” ООД, на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11