Решение по адм. дело №2537/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба от 28.10.2025 г. на С. Й. К., чрез адв.В. М. срещу ЗППАМ № 25-1030-000670/15.10.2025 г., издадена от Р. К. – Началник „Група“ към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание 171,т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на издадената ПАМ, сочи се че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената ЗППАМ, като в същата липсват реквизити. Аргументира се, че не е изследван въпросът дали не са служебно възстановени точки на жалбоподателят. Претендира се отмяна на същата и разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.М., който излага аргументи за отмяна на оспорната ЗППАМ и претендира разноски по делото.

Ответната страна взема становище по делото за неоснователност на жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуален представител не се явява в съдебно заседание.

Пловдиският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това Началник Група в ОД МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, съгласно приложена заповед от директора на ОД на МВР гр. Пловдив. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 4 ЗДвП е неизпълнение на задължението на водача по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че жалбоподателят С. К. е придобил правоспособност на 23.11.1981 г., като през годините са му били издавани различни СУМПС. Съгласно приложената справка АНД се констатира, че последното издавано в Република България СУМПС е с № *********, издадено на 29.01.2004 г. и валидно до 29.01.2014 г. За периода 2021 – 2023 г. включително спрямо С. Й. К. са били съставени следните АУАН и издадени въз основа на тях следните НП :

• На 04.08.2021 г. е съставен АУАН № 006533 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на 25.08.2021 г. е издадено НП № 21-1030-008232, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 6 контролни точки. НП е връчено лично на жалбоподателят на 07.03.2021 г. Сочи се в АУАН, че жалбоподателят при проверка е представил СУМПС белгийски образец № **********
• На 12.08.2021 г. е съставен АУАН № 49772 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на 01.09.2021 г. е издадено НП № 21-1030-008540, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 6 контролни точки. НП е връчено лично на жалбоподателят на 09.09.2021 г. Сочи се в АУАН, че жалбоподателят при проверка е представил СУМПС белгийски образец № **********
• На 08.10.2021 г. съставен АУАН № 006513 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на 29.10.2021 г. е издадено НП № 21-1030-010236, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 6 контролни точки. НП е връчено на съпругата на жалбоподателят на 07.11.2021 г. Сочи се в АУАН, че жалбоподателят при проверка е представил СУМПС белгийски образец № **********
• На 02.04.2022 г. е съставен АУАН № 227725 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на 13.05.2022 г. е издадено НП № 22-1030-002850, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 6 контролни точки. НП е връчено на съпругата на жалбоподателят на 22.05.2022 г. Сочи се в АУАН, че жалбоподателят при проверка е представил СУМПС белгийски образец № **********
• На 04.05.2022 г. е съставен АУАН №191362 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на 19.05.2022 г. е издадено НП № 22-5697-000005, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 6 контролни точки. НП е връчено на съпругата на жалбоподателят на 29.05.2022 г. Сочи се в АУАН, че жалбоподателят при проверка е представил СУМПС белгийски образец № **********
• На 27.11.2023 г. е съставен АУАН, Серия GA № 1005883 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на 22.01.2024 г. е издадено НП № 23-5697-001348, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 10 контролни точки. НП е връчено лично на жалбоподателят на 18.03.2024 г. Сочи се в АУАН, че жалбоподателят при проверка е представил СУМПС [номер].

По делото са приобщени като доказателства сочените АУАН и НП, оправомощителни заповеди, справка за нарушител водач.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но при неправилно приложение на приложимия материален закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР-Пловдив.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят е загубил всички свои контролни точки.

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

В конкретния случай съгласно доказателствата по делото са влезли в сила наказателни постановления, с които на жалбоподателят са отнети общо 40 контролни точки. Следва да се приеме, че не е налице порок при връчване на посочените в ЗППАМ НП, макар част от тях действително не са връчени лично. Връчването на съпругата на лицето не е засегнало процедурата по връчване до степен, която да я опорочи напълно. Ето защо и съдът счита, че няма основание да приеме, че тези НП не са влезли в законна сила.

Същевременно обаче следва да се посочи, че в процесната ЗППАМ липсва достатъчна яснота кое СУМПС се изземва. От справката АНД се установява, че жалбоподателят е притежавал СУМСП с с № *********, издадено на 29.01.2004 г. и валидно до 29.01.2014 г. Това свидетелство за управление на МПС е изтекло преди повече от 11 години и липсват данни да е било унищожено. Независимо от това, то не е годно свидетелство, с което може да се управлява МПС, а видно от последния АУАН от 2023 г. /въз основа на който е издадено НП №23-5697-001348/22.01.2024 г./ именно то е представено при проверката. В останалите случаи жалбоподателят е представял на проверяващите СУМПС издадено от Кралство Белгия. При така установените факти е следвало да се посочи какво свидетелство за управление на МПС се изземва, защото е неясно до кога е валидно СУМПС издадено от Белгия, както и дали същото се изземва или се изземва СУМПС издадено от Република България с отдавна изтекъл срок на валидност.

Сочените неясноти препятстват и съдебния контрол, който е невъзможен в случая. Това е така, тъй като за съда е неясно към кой момент следва да се счита възникнало задължението за връщане на СУМСП от жалбоподателят, както и кое точно СУМПС е следвало да върне същия.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно и да тълкува разширително правните норми; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички изискуеми реквизити, въз основа на които следва да е възможно да се осъществи съдебен контрол върху приложената ПАМ.

С оглед изложеното ще следва да се отмени оспорената ЗППАМ.

Предвид изхода на делото основателно е направеното искане от жалбоподателят, чрез процесуалния и представител за заплащане на разноските по делото. В случая се констатира, че са извършени такива в размер на 10 лева – държавна такса за образуване на делото и не е доказано заплащане на адвокатски хонорар. Ето защо ще следва да се осъди ОД на МВР Пловдив да заплати сумата от 10 лева на жалбоподателят за сторени по делото разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЗППАМ № 25-1030-000670/15.10.2025 г., издадена от Р. К. – Началник „Група“ към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С. Й. К. разноски в общ размер на 10 лева - държавна такса за образуване на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.