Решение по дело №718/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260805

 

гр.Бургас,27.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря Капка Владимирова, като разгледа НАХД № 718 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на С.А.Ч. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 542200-F569238/23.10.2020 г., издадено от *– Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание –„Глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че проверяващите са действали недобросъвестно и жалбоподателят е бил подведен от тяхното поведение. Счита се, че неправилно АНО е приел, че не се касае за маловажен случай, като в тази част постановлението е немотивирано. На последно място се заявява, че на дружеството-работодател също е бил съставен АУАН за неиздаването на фискална бележка, но 5 месеца по-късно все още няма връчено НП. От тук се повдига въпросът дали АНО счита, че търговецът не е извършил нарушение или пък няма да се касае за двукратно издаване на НП за едно и също нарушение.

 В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Янчева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно доказано, като в хода на производството не са допуснати съществени  нарушения. Пледира, че нормите на чл. 185, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС не се намират в конкуренция, поради което и правилно е бил определен субектът на отговорността в лицето на физическото лице-продавач, който не е изпълнил задълженията си да издаде фискален документ. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, поради което и пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 5 - НП е връчено на 21.01.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 25.01.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 04.09.2020 г., в 16:30 часа св. А.С. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съвместно с колегата си Георги Николов, посетила търговки обект – павилион за алкохол и цигари, находящ се в гр. Бургас, *, стопанисван от „*“ ЕООД. Контролните органи извършили контролна покупка на  2 бр. кафета на обща стойност 2,10 лева, заплатена в брой, преди легитимацията. Проверяващите били обслужени от жалбоподателя, в качеството му на продавач, който приел плащането, но не издал на фискален бон (ФБ) за извършената продажба.

Служителите на НАП изчакали около 5-10 минути, през което време св. С. изпушила една цигара, след което се легитимирали и започнали проверка. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Datecs DP-150” с номер на фискалната памет - № 02786237. Била разпечатана контролна лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се установило, че въпросната покупко-продажба не е отчетена в устройството. Била констатирана и разлика между фактическата и касовата наличност.

За горните констатации бил съставен протокол за извършена проверка, като жалбоподателят бил поканен да се яви на 10.09.2020 г. в ТД на НАП за съставяне на АУАН. В посочения ден Ч. се явил и в негово присъствие бил съставен АУАН с № F569238/10.09.2020 г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС. Жалбоподателят подписал акта с пояснение, че е представил писмени възражения. Във въпросните възражения (л. 14) жалбоподателят посочил, че не е издал фискален бон, защото му било лошо и мислил да затваря обекта.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 23.10.2020г. НП, като АНО не дал вяра на възражението, а също счел че с действията си продавачът е осъществил състава на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.3, вр. с ал. 1 ЗДДС му наложил „Глоба” в размер на 100 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава, поради което и съдът не намира да са били допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да са опорочили производството.

По същество следва да се посочи следно.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В конкретния случай няма спор, че при приемане на плащането за сумата от 2,10 лева не е била издадена фискална бележка на проверяващите. При това положение нарушение е налице, доколкото законът изисква издаване на бележката да се извършва за ВСЯКО плащане.

Съдът не възприема тезата, лансирана в жалбата, че продавачът не е издал ФБ, защото е считал, че покупката не е завършена и е изчаквал проверяващите да си поръчат още нещо. На първо място това обяснение се появява за първи път едва в жалбата. В собственоръчните си обяснения по АУАН жалбоподателят се е опитал да извини пропуска си с други доводи, а именно, че му е било лошо и се е канил да затваря. С процесната жалба Ч. е изоставил първоначалната си линия на защита и вече твърди, че причината за неиздаване на фискален бон се корени около поведението на проверяващите. Съдът обаче не кредитира тези обяснения, доколкото те категорично се оборват от показанията на св. С., която е категорична, че между контролната покупка и легитимацията са изминали поне 5-10 минути, през което време тя е изпушила една цигара. По мнение на съда този интервал от време е предостатъчен за всеки продавач да се ориентира дали поръчката  приключила или не, поради което и не възприема обясненията на Ч..

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 3 ЗДДС - физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. В случая няма спор, че физическото лице, което е приело плащането от името на търговеца и което е било задължено да издаде фискален бон, е именно жалбоподателят Ч., поради което и правилно спрямо него е било издадено наказателното постановление. В случая отговорността на физическото лице е самостоятелна и независима от тази на търговеца, който евентуално също би могъл да бъде санкциониран, но на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС. В този ред на мисли е ирелевантно дали наказателното постановление спрямо търговеца е било връчено или не, доколкото отговорността на жалбоподателя е самостоятелна и не е обвързана с тази на юридическото лице-търговец, а евентуалното санкциониране на последното не може да се третира, като двукратно наказване за едно и също нарушение, най-малкото защото се касае за два отделни субекта, всеки отговарящ на отделно основание (Решение № 357 от 5.03.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 250/2020 г.)

Съдът счита, че в случая не е налице хипотезата на „маловажен случай“. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което действително формално е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Това нарушение обаче е несъществено, доколкото с издаването на НП той категорично и недвусмислено е заявил своята позиция за липса на предпоставките за квалифициране на нарушението като „маловажно“ – извод, който се споделя напълно и от настоящия състав.

Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не трябва да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, сочещи за влошено здравословно или материално положение. Действително това е негова първа противоправна проява, но това е било отчетено от АНО при индивидуализиране на наказанието в минималния предвиден размер, под който съдът не може да слезе.

С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 542200-F569238/23.10.2020 г., издадено от *– Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 3, вр. с ал.1 от ЗДДС, на С.А.Ч. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание –„Глоба” в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН С.А.Ч. с ЕГН: ********** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: