Р Е
Ш Е Н
И Е № 260117
гр.Ш. 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският окръжен
съд в открито заседание на двадесет и пети май , две хиляди двадесет и първа година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Таня
Кавърджикова и като разгледа
докладваното от съдия Азадухи Карагьозян гр.д.№116 по
описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.59 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД и предявен насрещен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба на А.П.Й. *** с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 43 056лв.
за периода от 30.04.2007г. до 30.04.2020г. обезщетение за това ,че ищцата е била лишена от ползването на
собственият й недвижим имот , който бил застроен от ответника незаконно ,
по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 735лв. вреди представляващи
стойността на унищожени от ответника културни насаждения в процесният имот, по
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000лв.
обезщетени за претърпени вреди изразяващи се в събарянето на стопанска
постройка и ограда намиращи се в процесния недвижим имот .
В исковата си молба до
съда ищцата А.П.Й. твърди ,че била собственичка на недвижим имот намиращ се в град Ш. представляващ в близкото минало
незастроен парцел № 504 в квартал 230 по плана на града от 1965 година
използван от нея за стопански нужди - лозе. Собствеността върху
този имот била придобила по наследство от нейният баща П. Б.Б. и дарение от нейният брат З.П.Б.. Този имот бил придобит от нейният наследодател П. Б.Б. през 1931
година, чрез покупка от предишния му
собственик, която била изповядвана с НА№ ....,
нот.дело№320 на нотариуса при Ш.ския окръжен съд. Той бил с преходен индентификатор
83510.664.61 по КК на града от 2005
година и настоящ по действащата КК 83510.664.504 с площ от 276 кв. метра.
Намирал се в местност известна с бившето
си наименование „Смесе" и се ползвал от нея и членовете на нейното семейство като лозе. В нейното лозе тя отглеждала местни сортове грозде - общо 134
лози, имала и няколко плодни дръвчета - 5
броя сини сливи, 2 броя вишни, 4 броя червени череши и един брой старо, но плододайно орехово дърво.
Лозето заедно
с насажденията в него било оградено с трайна ограда от бетонни колове и мрежа от стоманена тел. В
лозето имало изградена от нейният баща малка временна стопанска постройка с площ
от 30 квадратни метра и малък кладенец. Постройката била поставена на бетонно - каменна
основа и
построена от леки
материали, имала дървена
конструкция с ламаринен покрив , като нейната височина била 2,20 метра. Постройката се
използвала от нея предимно за съхраняване на градинарският инвентар - инструменти, препарати за пръскане и други дребни вещи. Тя владеела и ползвала лозето си
необезпокоявана до края на 2006
година. В този период от време, започнало строителство в близките имоти на сгради и оградата на лозето била редовно събаряна от строителни машини но тя винаги я възстановявала. През 2007 г. лозето й било внезапно премахнато -
насажданията били изкоренени,
постройката съборена оградата ликвидирана. Тъй като тя живеела постоянно в град Варна, пропуснала момента на първите действия по
заграбването на лозето й.
Внезапно върху неговия терен през 2007 било прокарано пътно платно наулица - продължение на съществуващата до този
момент ул. „А..." - част от общинската градска пътна система. При
строителството на новата част на улицата Община Ш. като инвеститор допуснала
множество нарушения на Закона за устройство на територията и Закона за
общинската собственост. Кадастралните планове на тази част от града от 1957
година, от 1965 година, от 1986 година и от 1998 година или не засягали нейният имот или
не били
одобрени по предвидения за това ред. В
КК на град Ш. по Заповед № РД
18-52 от 25.11.2005 г. имотът бил с проектен индентификатор 83510.664.470 но
не бил
нанесен в картата. Със Заповед № КД 14-27-1418 на началника на СК-Ш. от
14.05.2008 г., имота бил нанесен в КК
с индентификатор 83510.664.504 и площ от 276 квадратни метра. Със Заповед № РД
25 -1817 от 29.09.2008г. бил одобрен ПУП - ПР на част от квартал 230 с който план се удължавала уличната отсечка, която била прокарана върху нейният имот. Тази заповед била в последствие отменена с
влязло в сила решение N 27 на АС – Ш. по адм. дело N320/2013
година. При започване на строителството на новият участък от улица „А..." , ответникът по иска, не бил провеждал процедура по ЗОС за
имота й, той реално не бил отчуждаван никога включително и в
настоящия момент. Въпреки това, без да бъде информирана за действията на Община Ш., без да се провежда каквато и да било отчуждителна процедура, без да била давала своето съгласие, без да била обезщетена за това имотът й бил завзет от Община Ш. и застроен. Въпреки многократните
й искания и до настоящия момент
кметът на Община Ш. не бил издавал заповед по реда на чл.25 ал.2 от ЗОС и не бил провеждал процедурата по чл.25 ал.1 от ЗОС.
До 2007 година имотът бил в нейно владение и разпореждане, като и след тази дата и до сега тя заплащала дължимите данъци за него. За нейният имот липсвала издадена заповед за отчуждаване
преди ответника по иска да си издаде разрешение за
строителство № 298 от 02.08.2007 година. Строителството фактически било извършено от ответника по иска
върху чужд имот, който не е бил негова собственост. Това обстоятелство било известно на Община Ш., тъй като с писмо изх.№ 08-00-6
от 27.01.2009 г. директора на дирекция „УТ" е уведомил дирекция УОС, че
частта от улицата одобрена със Заповед РД - 25 - 1817/2008г. попада върху имоти
частна собственост. За строителство на улица - обект от 4-та категория, не било издавано цялостно строително
разрешение, като издаденото № 298/2007г. било за изграждане на хидротехнически съоръжения и едва последствие било допълнено с част „Пътна". Повече от седем
години тя не срещнала разбиране от ответника по иска за
уреждане на описания проблем. Той бил нееднократно разглеждан в общинската администрация без да има отричане
на твърдените от нея факти. С писмо изх.№ 94 - В - 275 от 15.08.2012
г. била уведомена от Община Ш., че имота й ще бъде отчужден и ще й бъде изплатено обезщетение.
Искането й било разглеждано и на заседание на ПК „Правна и опазване на обществения
ред,, на ОС-Ш., проведено на 04.07.2013 г. по протокол № 33, която след
по-малко от една година приема, че „въпросът е от компетентността на
гражданския съд". През 2013 г. отправила, чрез адвокат няколко нотариални покани до ответника по иска за
доброволно уреждане на спора. До настоящия момент от нея били водени две съдебни дела - адм.дело № 71 по
описа на Адм.съд Ш. и адм.дело N 153 по описа на Адм.съд Ш., но крайно решение по съдебен ред не било постигнато тъй като административните съдилища възприели тезата, че тя не била доказала своята собственост върху имота без да се занимават с въпроса
на какво основание Община Ш. й
го отнел. Това наложило през 2016 година тя да заведа гражданско дело в
Районен съд Ш. по реда на чл.124 от ГПК. Със своето решение №940 от
29.10.2018г. по това дело № 3104/2016 съдът приел за установено, че Община Ш.
не е собственик на имота на ищцата. Това съдебно решение било окончателно стабилизирано пред
висшестоящите съдебните инстанции с Решение № 108 от 09.05.2019г.на ОС-Ш. по дело №41/2019г. и в последствие от ВКС с
определение № 30 от 28.01.2020 г.. Понастоящем ответникът по иска владеел и ползвал недвижимия й имот като обект на публична
общинска собственост, без в негова полза да е възниквало право на собственост
по предвидения в ЗОС ред. Ответникът по иска категорично отказвал да й заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от неговите неправомерни действия - кражба на
недвижимия й имот и неговото
незаконно застрояване. Към настоящия момент Община Ш.
фактически владеела нейният недвижим имот повече от десет
години - от 2007 г. до днес . При средна пазарна цена за ползване на терен в
централния район на град Ш. от 1 лев за квадратен метър , за всяка година от
2007 до днес Община Ш. я ощетила със сумата 3 312 лева годишно, като
общо за целия период вредата за нея от незаконното завземане на имота й - 13 години била размер на
43 056 лева. Стойностна на ликвидираните в лозето й насаждения била както следва:- 134 лози на
стойност 5,00 лева всяка една ( пазарна цена за разсад) - 670 лева; - 7 плодни
дръвчета на обща стойност 65 лева. Стойността на стопанската постройка и
оградата на лозето по пазарни цени към датата на завеждане на иска възлизала на 20 000 лева. За периода от
2007 г. до 2020 година тя заплатила в полза на Община Ш. и сумата от 100 лева местен данък
недвижим имот, въпреки че собствеността ми върху него е била принудително
отнета и имота се е владял от Община Ш. макар и незаконно. Така общият размер
на причинените й от ответника по
този иск — Община Ш. вреди до подаването на иска възлизала на 63 891 лева.
Ищцата моли съдът да
постанови решение по силата на което да осъди ответника Община Ш. да й заплати причинените
от нея вреди изразяващи се в лищаване от ползване на собственият й недвижим
имот с идентификатор 83510.664.504 по КК на гр.Щумен с площ от 276 кв.м. за
периода от 30.04.2007г. до 30.04.2020г. равняващи
се на сумата от 43 056лв., вреди в размер на 735лв. представляващи
стойността на унищожените от Община Ш. културни насаждения в незаконно завзетият й недвижим имот , върху
който незаконно било построено продължение на ул.А...- 134 лози на стойност 5
лв. всяка общо 670лв. и 7 плодни
дръвчета на обща стойност в размер
на 65лв., 20 000лв. представляващи
стойността на унищожените стопанска постройка
и ограда ,намиращи се в имота , както и сумата от 100лв., представляваща
заплатените от нея данък за недвижимият имот в полза на ответника за периода от
2007г. до 2020г. , общо 63 891лв. и направените съдебни и деловодни
разноски и заплатеният адвокатски хонорар.
С определение №260101 от
28.10.2020г. съдът прекрати
производството по предявеният по делото от ищцата срещу ответника иск за
заплащане на сумата от 100лв., представляваща заплатените от нея данък за
недвижимият имот в полза на ответника за периода от 2007г. до 2020г. Определението не е обжалвано и е влязло в
сила.
В срока по чл.131 ал.1
от ГПК ответникът Община Ш. е депозирал отговор с който оспорва исковете. Предявеният иск бил
недопустим. Ищцата била предявила същото искане ,на същото основание ,между
същите страни . Първоначалната претенция била с правно основание чл.1 от ЗОДОВ
, но наведените фактически обстоятелства ,които съставлявали основанието на
иска били същите. По исковата молба първоначално било образувано
адм.д.№153/2013г. на ШАС , а след отмяна на решението по това дело
адм.д.№71/2014г. С влязлото в сила решение по адм.д.№71/2014г. на ШАС искът бил
изцяло отхвърлен. Съгласно чл.297 от ГПК това решение било задължително за
всички съдилища ,вкл. и за ШОС. Следвало на осн.чл.299 ал.2 ГПК производството
по делото да бъде прекратено .
Ако съдът приемел ,че
искът е допустим ,то той бил неоснователен. Имотът за който ищцата претендирала
, че е собственик не бил идентифициран по никакъв начин. Не било вярно
твърдението ,че понастоящем той съставлявал имот с идентификатор 83510.664.504
с площ от 276 кв.м. заповед № КД-14-27-1418/14.05.2008г. на Началника на СГКК с
която имотът бил отразен в КК била обявена за нищожна с влязло в сила решение
по адм.д.№305/2017г. на ШАС. Освен това представените от ищцата доказателства
не установявали правото й на собственост върху претендираният имот . С влязло в
сила решение по гр.д.№3104/2016г. на ШОС се установявало единствено
отрицателният факт ,че Община Щ. не била собственик на имота. Към 2007г.
,когато били извършени СМР в КК на гр.Ш. имотът бил отразен с идентификатор
83510.664.37 с площ от 1853 кв.м.с начин на трайно ползване улица и собственик
Община Ш.. През 2007г. ответникът бил извършил само реконструкция на
съществуващата улица ,видно и от разрешение за строеж №298/2.08.2007г. с което
била одобрена нейната функционалност ,без да се променя предназначението. С решението
по в.гр.д.№41/2019г. на ШОС и в потвърденото с него решение по
гр.д.№3104/2016г. на ШРС , на което се позовавала ищцата било прието ,че
ответникът не владеел процесния имот и
следователно претенцията за заплащане на обезщетение била неоснователна. По
отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за унищожени стопанска
постойка и насаждения ответникът твърди, че към 2007г. когато била извършена
рекострукцията на ул.А... строителството било извършено върху свободен
,незастроен терен и това се установявало
от обяснителната записка към проекта. Следователно при извършването на
СМР не били унищожени никакви насаждения и постройки.
Като евентуално
ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност по
смисъла на чл.110 и чл.111 от ЗЗД .От извършването на СМР през 2007г. до
предявяването на иска през 2020г. били изтекли 13г.
В съдебно заседание
ответникът е уточнил ,че възражението което е направил за изтекла погасителна
давност се отнася за всички предявени от ищцата искове , а възражението за
недопустимост ,поради наличието на сила на присъдено нещо се отнася за двата
иска по чл.49 от ЗЗД.
Като обсъди
основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Видно от представеното по гр. д. 3104/2016 г. по описа на ШРС , което е приложено към настоящото дело, удостоверение за наследници №002450 от
31.08.2000г., П. Б.Б. е починал на 23.06.1963г., като след смъртта си е оставил за наследници съпругата си Х.П.Б., починала
на 03.03.1981г. и двете си деца- З.П.Б. и ищцата А. П.Й.. Съгласно нотариален акт № А., дело 320 от
1931г. наследодателят на ищцата П. Б.Б. е станал собственик , чрез покупко- продажба на нива- бивше лозе от 0,900 ара,
находяща се в землището на гр. Ш., местността „Смесе” при граници И.Б.,
Г.Б., Ж.А., А.Б. и наследниците на В.К.. В представеното от ищцата копие на този нотариален
акт и представените по-късно по делото
копия на нотариалния акт и на записката към него ,които са заверени от СП със
заверка вярно с оригинала има разлика ,като в нотариалния акт и записката към
него изходящи от СП и заверени за вярност с оригинала липсва отбелязване в
графа бележки на НА на пл. №504 и в графа бележки на записката - кв.230 имот
пл.№504 . С нотариален акт за дарение на
недвижим имот №...г. на нотариус Св. С. при РС Ш., З.П.Б.- брат на ищцата, й е дарил ½ ид.ч. от бивша
нива и лозе, а сега дворно място от 0,900 кв.м. в местността „Смесе” край гр. Ш.,
съставляващо парцел №504 в кв.230 по плана на гр. Ш. при граници: от една
страна парцел 503, от втора 515, от трета парцели 512 и 511, а от четвърта
парцели 505 и 502 от същия квартал 230. Видно от представената по делото
скица № 15-15894-14.01.2016г. на СГКК гр. Ш., за собственик
на имот с идентификатор 83510.664.504 от 276 кв.м. е посочена ищцата. Със съдебно решение №940 от 29.10.2018г. гр. дело № 3104/2016 по описа на ШРС ,потвърдено с решение № 108 от 09.05.2019г. по В.гр.д. № 41/2019г. е признато за установено по отношение на А.П.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана от Л.Х.- кмет, не е собственик на следния недвижим имот- имот с
бивш идентификатор № 83510.664.504 по КК на гр. Ш. съгласно Заповед
№КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Ш., с площ 276 кв.м. при
граници: имоти с идентификатор 83510.664.471; 83510.664.37; 83510.664.61;
83510.664.60; 83510.664.26, който представлява част от имот с идентификатор
№83510.664.37 по действащата кадастрална карта и регистри на гр. Ш.. С определение № 30 от 28.01.2020 г. по гр.д.№2893/2019г. на
ВКС І Г.О .решение №198/9.05.2019г. по В.гр.д.№41/2019г. на ШОС не е било
допуснато до касационно обжалване. Заповед №КД-14-27-1418/14.05.2008г. на Началника на СГКК е обявена за нищожна с Решение №116 от
01.12.2017г. по адм. д. №305/2017г. по описа на Административен съд Ш.,
потвърдено с Решение №8897 от 29.06.2018г. по адм. д. №2255/2018г. по описа на
ВАС.
От изготвената от вещото
лице инж.П.П.П. съдебно-техническа експертиза се установява ,че за местността „Смесе”, в която се намира имотът, предмет на делото, са налични
изработените през годините планове и карти както следва:
Кадастрален план от 1957 г., в който имотът, описан в
на том ІІ № ... г. не е отразен;
Кадастрален план от 1971 г., в който, имотът, описан в
на том ІІ, № ... г. е отразен с планоснимачен номер 504 и е с графична площ от
836 кв.м.;
Кадастрален план от 1986 г., в който, имотът, описан в
на том ІІ, № ... г. е отразен с планоснимачен номер 9628 и е с графична площ от
352 кв.м. Кадастрален план от 1996 г., в който, имотът, описан в на том ІІ, № ...
г. и в на №...., е отразен с планоснимачен номер 140 и ес площ от заснемане 387
кв.м.;
Кадастрална Карта на гр. Ш., одобрена със Заповед
№РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АПСК в която, имотът,
описан в на том ІІ № ... г. и в на №...., е отразен с идентификатор
83510.664.61 и с площ 387 кв.м.;
Кадастрална Карта на гр. Ш., изменена със Заповед
№КД-14-27-1481/ 14.05.2008 г. на началника на СГКК гр. Ш., в която имотът,
описан в на том ІІ № ... г. и в на №...., е отразен като два
имота - поземлен имот с идентификатор 83510.664.61 с площ 409 кв.м. и поземлен
имот с идентификатор с площ 275 кв.м; Действаща в момента Кадастрална Карта на гр. Ш. - към 05.04.2021 г. в
която, имотът, описан в на том ІІ №...
г. и в на№...., е отразен като поземлен имот с идентификатор 83510.664.61 и с
площ 387 кв.м.. В заключение вещото лице сочи ,че в приложенията
към настоящата СТЕ е проследил състоянието на границите на имота,
описан в на том ІІ №... г. и в на №...., съпоставяйки ги с одобрената през 2005 г. КККР на
гр. Ш., с изменената през 2008 г. с отменената заповед №КД-14-27-1481/
14.05.2008 г. на началника на СГКК КККР, както и със сега действащата
такава.Видно от приложения № 6 и № 7, западната и южната граници на имот с
планоснимачен номер 504 по плана от 1971 г. се променят в периода 1971-1986 г.
- западната граница се „измества” на изток, а южната граница се „измества” на
север. Причината е в промяна местоположението на пътя, който по плана от 1971
г. е на 20 м на изток от имот 504, а по плана от 1986 г. преминава през него. След отмяната на Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008 г.
на началника на СГКК гр. Ш., СГКК Ш., в изпълнение на задължението си по чл.
546 от ЗКИР, е възстановила състоянието на имотите от преди изменението.
Нанесеният с изменението от 2008 г. в КККР имот 664.504 се заличава, като се
възстановяват очертанията на пи 664.37 - улица „А...”.Видно от приложение №4
имот 661.504, нанесен през 2008 г., е част от улица „А...” - пи 661.37 и не е
самостоятелен обект на кадастъра към момента.Процесният имот е част от пи
661.37 - улица „А...”, която през 2007 г. Община Ш. благоустрои. Вещото лице в съдебно заседание уточнява ,че улицата била прокарана преди
2007г. и преди асфалтирането й през 2007г. представлявала трошено-каменна
настилка. Съдът е указал на вещото лице в съдебното заседание от 17.12.2020г.
при изготвяне на заключението да използва оригиналите на нотариален акт том ІІ №74 дело №320 от 1931г. и записката
към него , които се намират в Службата по вписванията гр.Ш., като заверени
копия от СП на нотариалния акт и на записката към него се намират и по делото и
са представени от адв.В.В. пълномощник на ответника с молба 5.11.2020г. и са на стр.113 114 115 и
116 от делото и от адвокат Вл.К.,
пълномощник на ищцата с молба от 21.12.2020г. и са на стр.217,218,219 и 220 от делото.
От заключението на
вещото лице С.С.Н. по съдебно-техническа експертиза се установява ,че размерът
на обезщетението за ползването на процесният недвижим имот съобразно размера на средният пазарен наем за
процесният имот за исковият период от 30.04.2007г. до 30.04.2020г. е 20 313.60лв., стойността на твърдяните
като унищожени в процесния имот стопанска постройка и насаждения 134 лози и 7
плодни дръвчета е с общ размер 13 713.56лв. от които за стопанската
постройка стойността е в размер на 11 130лв., за ограда стойността е
1 407.60лв., за овошки е в размер на 461.45лв., за лозя /винени/ десертни
е в размер на 714.51лв. Не е налице обективно увеличение на пазарната стойност
на процесния недвижим имот , съобразно
неговото предназначение като лозе със стопанска постройка , ограда и насаждения
лози и плодни дръвчета , в следствие на сочените от Община Ш. СМР изразяващи се
в изграждането върху процесния недвижим имот на асфалтов път към датата на
извършване на експертизата. Използването на имота по предназначение е
прекратено. Той е трансформиран в път ,част от градската улична мрежа ,която по
своята същност няма пазарна стойност.
От изготвеното от вещото
лице инж.П. Р.С. съдебно - техническа експертиза се установява ,че в процесния
недвижим имот посочените от Община Ш. в КСС-раздел-актувано“ на стр.81 до
стр.83 от делото СМР са действително извършени и съществуват към настоящият
момент , размерът на разходите за извършване на посочените от Община Ш. в
количествено стойностна счетка на стр.81-83 от делото СМР към датата на тяхното
извършване е стойността по КСС –раздел
–актувано и възлиза на 53 114.99лв. с ДДС ,като в допълнителното
заключение се сочи ,че видно от Приложение №6 и на основание дигитално
сравнение може да се направи извода ,че площа на процесният имот с
идентификатор 664.504 от 276 кв.м. лежи изцяло под площа на изпълненото
строителство , стойността на извършените СМР
от ответника за квадратура от 276
кв.м. на процесния поземлен имот е 23 344лв. с ДДС.
От
показанията на разпитаният по делото свидетел на ответната страна С.П.И. се установява
,че той бил инвеститор на кв.“Ю..“ /където се намира по настоящем процесният
имот/ . През 2007г. Община Ш. разширила
пътя и го удължила нагоре и не се било
налагало събарянето на някакви имоти. Този път съществувал от когато се помнел
свидетеля. Той започнал да строи през 2004г. , като в квартала имал наследствен
имот . Пътят бил черен път без асфалт,
по който хората минавали. От показанията
на разпитаният по делото свидетел на
ответната страна В.А.В. се установява
,че през 2007-2008г. работил в „Пътища“ АД ,като строителен техник и е бил технически ръководител на обект
„Реконструкция на ул.А...към кв.Ю..“. При извършването на строителството на
пътя не се наложило да се събарят съществуващи постройки , да се изсичат
дървета или да се махат лози. Когато отишли на терена 2007г., била изградена
дъждовна канализация ,централния колектор , а те само редили бордюри и
асфалтирали . Не били събаряли дървета ,постойки ,лозе , ограда на лозе. Нямало
неща ,които да им пречат .Трасето било очертано.
При така установената
фактическа обстановка , съдът достигано до следните правни изводи:
По отношени на иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД:
Ищцата претендира заплащането на обезщетение от ответника за ползите от
които е лишена в следствие на това ,че последният ползвал собственият на ищцата недвижим
имот ,без нейно съгласие и по този начин се обогатявал за сметка на ищцата предвид на което и
съобразно изложеното в обстоятествената
част на исковата молба и самото искане съдът счита ,че е сезиран с иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД .
Ищцата следва да докаже по искът по чл.59 от ЗЗД че е собственик на процесният недвижим имот
, че е била лишен от ползването на имота , поради неоснователното ползване на този
имот от ответника през исковият период от 30.04.2007г. до 30.04.2020г. за 13г. и поради това се е обеднила със сума в размер на 43 056лв. , с която се е обогатил ответникът , като ищцата следва да докаже и размера на
претендираното обезщетение.
Ищцата основава
правото си на собственост върху процесният имот на основание представените по
делото два нотариални акта нотариален
акт № А., дело 320 от 1931г. по силата на който
наследодателят на
ищцата П. Б.Б. е станал собственик ,
чрез покупко- продажба на нива- бивше лозе от 0,900 ара,
находяща се в землището на гр. Ш., местността „Смесе” при граници И.Б.,
Г.Б., Ж.А., А.Б. и наследници на В.К. и на нотариален акт за дарение на недвижим имот №...г. на нотариус Св. С. при
РС Ш.и , както и настъпилото след
смъртта на наследодателя й наследствено правоприемство .
Съдът като
съобрази горепосочените доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ
инж.П.П. и предвид факта ,че
с решение №108/9.05.2019г. по В.гр.д.№41
по описа на ШОС е отречено правото на собственост на Община Ш. върху посоченият
в него процесен недвижим имот счита ,че ищцата доказа правото си на собственост
по наследство и дарение върху имот с бивш идентификатор 83510.664.504 с площ от
276 кв.м. съгласно заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Ш. , който имот след
прогласяване нищожността на тази заповед
е част от имот с идентификатор 83510.664.37 по действащата кадастрална карта на гр.Ш.. По делото се
установи от всички събрани доказателства ,че през 2007г. ответникът е
осъществил СМР изразяващи се в изграждането на асфалтова улица , продължение на
ул“...“ и минаваща върху имота на ищцата, като площа на процесният имот с идентификатор 664.504
от 276 кв.м. лежи изцяло под площа на изпълненото строителство, както сочи
вещото лице С. в ДСТЕ. Пред изграждането на улицата не е било
проведена отчуждителна процедура по ЗОС по отношение на процесният недвижим
имот , собственост на ищцата ,което не се оспорва от ответника.
Предвид гореизложеното се установи ,че ответника
ползва като улица собственият на ищцата недвижим имот ,като по този начин тя е
лишена от възможността тя да го ползва , като негов собственик и в следствие на
това тя се е обеднила със следващото се за ползването на имота обезщетение ,с
което ответникът се е обогатил. Ищцата претендира обезщетение за периода от 30.04.2007г. до
30.04.2020г. за 13г. ,като ответникът е
направил възражение ,че искът е погасен по давност. Възражението е частично
основателно , като давността относно вземането на ищцата за обезщетение е
общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Самата ищца твърди в исковата си молба
, че ответникът е
извършил СМР по изграждането на улица – продължение на ул.А...в нейният
недвижим имот през 2007г. и следователно от тази година ответникът я е лишил от
ползването на собственият й недвижим имот и е започнал да тече давностният срок за предявяване на
иска по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетението. Ето защо на ищцата се следва обезщетение по
чл.59 от ЗЗД за период пет години преди датата завеждане на исковата молба,
която е заведена в ШОС на 13.04.2020г. или
за периода от 13.04.2015г. до 30.04.2020г. , като за периода от 30.04.2007г. до 12.04.2015г.вкл. искът е погасен по давност и следва да се
отхвърли .
Съобразно заключението на вещото лице С. С.Н. по
СТЕ месечният наем за 2015г. за 1 кв.м. е в размер на 0.49лв., за 2016г. е в размер на 0.49лв., за 2017г. е в размер на 0.49лв., за 2018г. е в размер на 0.51лв. ,за 2019г. е в размер на 0.53лв. и за 2020г. е в размер на 0.55лв. Предвид тези данни
обезщетението за периода от 13.04.2015г. до 30.04.2020г. възлиза на сумата от 8460.50лв.
Ето защо искът по чл.59 от ЗЗД следва да се уважи
за сумата от 8 460.50лв. за периода от 13.04.2015г. до 30.04.2020г. и да се отхвърли за разликата над 8460.50лв.
до претендираните 43056лв. , както и за периода от 30.04.2007г. до 12.04.2015г.вкл.
По исковете по чл.49 от ЗЗД: Ищцата претендира от
ответника на осн.чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД обезщетение за претърпени
вреди в
размер на 735лв. представляващи стойността на унищожените от Община Ш. културни
насаждения в незаконно завзетият й
недвижим имот , върху който незаконно било построено продължение на ул.А...- 134
лози на стойност 5 лв. всяка общо 670лв. и 7 плодни дръвчета на обща стойност в размер на 65лв. и на осн.чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД обезщетение
за претърпени вреди в размер на 20 000лв. представляващи стойността на унищожените
стопанска постройка и ограда ,намиращи
се в имота.
Ответникът в отговора си
е направил възражение ,че тези искове са недопустими , тъй като ищцата била
предявила същото искане ,на същото основание ,между същите страни . Първоначалната
претенция била с правно основание чл.1 от ЗОДОВ , но наведените фактически
обстоятелства ,които съставлявали основанието на иска били същите. По исковата
молба първоначално било образувано адм.д.№153/2013г. на ШАС , а след отмяна на
решението по това дело адм.д.№71/2014г. С влязлото в сила решение по
адм.д.№71/2014г. на ШАС искът бил изцяло отхвърлен.
Видно от приложените към
настоящото дело адм.д.№153/2013г. на ШАС и след отмяна на решението по това дело
адм.д.№71/2014г. ищцата е претендирала обезщетение за претърпени имуществени
вреди на основание чл.1 от ЗОДОВ
претърпени в следствие от незаконосъобразен акт - заповед РД-25-1817/29.09.2008г. на Кмета на
Община Ш. отменен по съответният ред с влязло в сила решение на ШАС. На
осн.чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни , за
същото искане и на същото основание.
Следователно непредявените основания или притезания не се преклудират. СПН с
която е бил отхвърлен предявеният иск не пречи да се предяви нов иск на новото
основание и претендиращият правото не е длъжен да изчерпи във висящият процес
всички основания с които може да обоснове претендираното право .
Предвид на това претендираните по
административното дело вреди са били с основание
чл.1 от ЗОДОВ , а в случая се претендират вреди на друго правно
основание, а именно от деликт на осн.чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД и
следователно макар и страните да са идентични, настоящите претенции са заявени на друго правно основание и поради това и не е
налице СПН и те не са недопустими.
По исковете по чл.49 от ЗЗД бе в тежест на ищцата да докаже , настъпилите имуществени вреди и техният
размер ,вината за настъпването им от прекият причинител ,противоправното
поведение на прекият причинител на вредите –което може да е действие или
бездействие ,причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди ,факта на възлагане на
работата на прекият причинител на вредите от страна на ответника , фактът ,че
ищецът е собственик на унищожените вещи.
От събраните по делото
доказателства не се установи ,че при извършването на СМР по асфалтирането на
пътя , преминаващ и върху имота на
ищцата са били унищожени сочените от нея 134 лози и 7 плодни дръвчета , стопанска постройка и ограда , които са се намиращи в имота. Напротив установи се ,че още преди
асфалтирането на пътя е имало такъв от
трошено-каменна настилка датиращ още от 1984г. ,както посочи вещото лице П.П. в
съдебно заседание , като наличието на такъв път се потвърждава и от показанията
на двамата свидетил по делото на ответната страна ,както
и липсата на насаждения, стопанска постройка
и ограда, които да са били унищожени при асфалтирането на пътя.
Предвид гореизложеното предявените два иска по чл.49 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за унищожаването на 134 лози лози на стойност 5 лв. всяка общо 670лв. и 7 плодни дръвчета обща стойност в размер на 65лв. , всичките в размер на 735лв. и стопанска постройка и ограда на стойност от 20 000лв. ,
които са се намиращи в имота на ищцата
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид липсата на следващи се на ищцата
обезщетения по чл.49 от ЗЗД съдът не
следва да разглежда направеното от ответника възражение ,че исковете са
погасени по давност.
По насрещният иск : Ответникът е предявил срещу ищцата и насрещен иск , който
е разгледан по делото , с правно основание чл.59 от ЗЗД ищцата да заплати на
ответника обезщетение в размер на 10 000лв., частичен иск от общо
29 199.34лв. за извършени в имота на ищцата СМР /описани подробно в
количествено-стойностна сметка , намираща се на стр.81,83 и 83 от делото/ ,
които представлявали подобрения в този имот, предявен като евентуален , ако
съдът уважи първоначалните искаве. Предвид сбъдването на условието при което е
бил предявен този насрещен иск а именно уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД на
ищцата ,съдът следва да разгледа и този иск.
Община Ш.
твърди по този иск , че в качеството си на добросъвестен подобрител през 2007г. извърщил ремонт
и реконструкция на ул. А... върху терен за който ищцата претендира да е
собственик. Стойността на извършените СМР възлизала на сумата от
29 199.34лв. и ответницата дължала на Община Ш. тази сума
като обезщетение, ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата по насрещният иск А.П.Й. е депозирала отговор с който оспорва иска
като неоснователен. Община Ш. била недобросъвестен държател на процесният
имот и никога не била придобила правото
на собственост върху него и всички
строителни дейности извършени в имота на ответницата били нейна собственост . С
насрещният иск се целяло ответницата да заплати изграждането на общинска улица
в имот нейна собственост. Останалите твърдения в отговора се припокриват с тези
в първоначалната искова молба.
Ищецът следва да докаже
по този иск ,че е извършил твърдяните подобрения в имота на ищцата и че по този
начин тя се е обогатила , а ответникът се е обеднил с тяхната стойност. Съдът
предвид събраните по делото доказателства приема ,че ответникът е държател на
имота на ищцата и ползва имота й като част от градската уличната мрежа .
От заключението на
вещото лице С. С.Н. по СТЕ се установява ,че не е налице обективно увеличение
на пазарната стойност на процесния недвижим имот , съобразно неговото предназначение като лозе
със стопанска постройка , ограда и насаждения лози и плодни дръвчета , в
следствие на сочените от Община Ш. СМР изразяващи се в изграждането върху
процесния недвижим имот на асфалтов път към датата на извършване на
експертизата. Използването на имота по предназначение е прекратено. Той е
трансформиран в път ,част от градската улична мрежа ,която по своята същност
няма пазарна стойност. Следователно въпреки ,че ответникът е направил разходи
по извършване на СМР в имота на ищцата те не са довели до увеличаване на
неговата стойност ,нито да донесли някакви ползи на ищцата с които тя се е
обогатила за сметка на ответника . Напротив имота е вече улица и не може да се
ползва от ищцата , като частна собственост и съобразно предназначението му за
нея като поземлен имот и тя не може да извлича никакви ползи от него в този му
вид като улица.
Предвид гореизложеното не
се доказа ,че ищцата се е обогатила за
сметка на ответника , поради извършените в имота й СМР от Община Ш. със сумата
от 29 199.34лв. и предявеният насрещният
иск, като частичен за сумата от 10 00лв. е неоснователен и следва да се отхвърли .
По разноските: Ищцата претендира разноски ,но същата е освободена от такси и разноски по
делото и не е представила доказателства ,че е направила разноски. Ответникът е
направил разноски по делото във връзка със исковете предявени от ищцата в
размер на 200лв. за СТЕ на вещото лице С.С.Н. и предвид изхода от спора по тези
искове следва да му се присъди сумата от 173.51лв. Ответникът длъжи по тези
искове и държавна такса в размер на 338.42лв. върху уважената част от иска по чл.59 от ЗЗД и
разноски за експертизи в размер на 105.94лв. Направените от ответника разноски
по насрещният иск в размер на 400лв. за държавна такса и в размер на 700лв. за
СТЕ остават за негова сметка предвид неоснователността на този иск.
Водим от гореизложеното ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Ш. ,представлявана от кмета Л.Д.Х.да
заплати на А.П.Й. с ЕГН ********** *** на осн.чл.59 от ЗЗД сумата от 8460.50лв./
осем хиляди четиристотин и шестдесет лева и петдесет стотинки/ , представляваща обезщетение за лишаването на
ищцата от ползването на собственият й недвижим поземлен имот с бивш идентификатор №83510.664.504 по КК на
гр. Ш. съгласно Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Ш.,
с площ 276 кв.м. при граници: имоти с идентификатор 83510.664.471;
83510.664.37; 83510.664.61; 83510.664.60; 83510.664.26, който по настоящем представлява част от имот с идентификатор
№83510.664.37 по действащата кадастрална карта и регистри на гр. Ш..
Отхвърля искът в останалата му част за разликата над
8460.50лв. до претендираните 43056лв. , както и за периода от 30.04.2007г. до 12.04.2015г.вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.П.Й. с ЕГН ********** *** ,представлявана от кмета Л.Д.Х.иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 735лв. обезщетение
за претърпени имуществени вреди представляващи стойността на унищожените от
Община Ш. културни насаждения - 134 лози на стойност 5 лв. всяка общо
670лв. и 7 плодни дръвчета на обща стойност в размер на 65лв. намиращи се в собствения й недвижим имот- поземлен имот с бивш идентификатор №83510.664.504 по КК на
гр. Ш. съгласно Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Ш.,
с площ 276 кв.м. при граници: имоти с идентификатор 83510.664.471;
83510.664.37; 83510.664.61; 83510.664.60; 83510.664.26, който по настоящем представлява част от имот с идентификатор
№83510.664.37 по действащата кадастрална карта и регистри на гр. Ш..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.П.Й. с ЕГН ********** *** ,представлявана от кмета Л.Д.Х.иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000лв. обезщетение за претърпени имуществени , представляващи стойността на унищожени от
Община Ш. стопанска постройка и ограда ,
намиращи се в собственият й недвижим имот- поземлен имот с
бивш идентификатор №83510.664.504 по КК на гр. Ш. съгласно Заповед
№КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Ш., с площ 276 кв.м. при
граници: имоти с идентификатор 83510.664.471; 83510.664.37; 83510.664.61;
83510.664.60; 83510.664.26, който по настоящем представлява
част от имот с идентификатор №83510.664.37 по действащата кадастрална карта и регистри на гр. Ш..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община Ш. ,представлявана от кмета Л.Д.Х.,
действаща ,чрез пълномощника си адв.В.В. срещу
А.П.Й. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение в размер на 10 000лв., частичен иск от общо
29 199.34лв. за извършени в имота на ищцата СМР/описани подробно в
количествено-стойностна сметка , намираща се на стр.81, 83 и 83 от делото/ ,
които представлявали подобрения в този имот .
ОСЪЖДА А.П.Й. с ЕГН ********** *** ,представлявана от кмета Л.Д.Х.разноски по делото за експертиза
в размер на 173.51лв.
ОСЪЖДА Община Ш. ,представлявана от
кмета Л.Д.Х.да заплати по сметка на
ШОС държавна такса върху уважената част от иска по чл.59 от ЗЗД в размер на
338.42лв. и разноски за експертизи в
размер на 105.94лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд
гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: