Решение по дело №13134/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261560
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20181100513134
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                     РЕШЕНИЕ

 

                                              Гр. София, 03.12.2020 г.

 

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

              СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                          МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 13134/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

             С решение № 438539/27.06.2018г., постановено по гр.д. № 80179/2017г. от Софийският районен съд , ГО, 145 -ти състав, на основание чл.213 КЗ/отм./ , чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, С.О.е осъдена  да заплати на „ДЗИ– О.З.” ЕАД сумата от 4 567,85 лв. главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012131526464/29.12.2015 г., ведно със законната лихва от 10.11.2017 г., като е отхвърлен искът над уважения размер до пълния предявен размер от 6 997,73 лв. /или за разликата от 2429,88 лева/ като неоснователен и недоказан. Със същото решение на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 213 КЗ /отм./, чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД  С.О.е осъдена  да заплати на „ДЗИ – О.З.” ЕАД сумата от 141,12 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главница от 4567,85 лв. за периода от 22.07.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл., като е отхвърлен искът за мораторната лихва за посочения период над уважения от съда размер от 141,12 лв. до пълния предявен размер от 216,17лв. /или за разликата от 75,05 лв./. С горецитираното решение съдът е осъдил С.О.да заплати на „ДЗИ – О.З.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1  ГПК сумата в размер на 959,51 лв. разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдено „ДЗИ – О.З.” ЕАД да заплати на С.О.сумата от 34,72 лв.

                В отхвърлената част на исковете решението е обжалвано от ищеца ДЗИ „О.З.“ АД с оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност. Според жалбоподателя съдът, макар и да ги е обсъдил в мотивите, не се е произнесъл по направеното с исковата молба искане за присъждане на 15 лв.ликвидационни разходи. На второ място жалбоподателят посочва, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал нова тройна автотехническа експертиза, въпреки че искането за нея е направено своевременно. Жалбоподателят моли в обжалваната част решението да бъде отменено и да постанови ново, с което претенциите да бъдат уважени изцяло. Моли също да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

              В уважената част на исковете решението е обжалвано от ответника С.О.с оплаквания за незаконосъобразност. Според жалбоподателя плащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение е извършено без основание, тъй като виновен за произшествието е застрахованият при ищеца водач на лекия автомобил – движел се е с несъобразена скорост, не е положил дължимата грижа, поради което не е бил в състояние да избегне препятствието – дупка на пътя – и да предотврати щетите. Жалбоподателят счита още, че не е изяснено по категоричен начин, че причина за произшествието е необезопасена дупка на пътя, тъй като всички писмени доказателства, включително протоколът за ПТП, са съставени според твърдения на водача на автомобила, а протоколът за ПТП не е попълнен съобразно законовите изисквания, тъй като не съдържа данни за метеорологичните условия и скоростта на движение на автомобила към момента на злополуката. Претендира разноски.

             В настоящото производство поисканите от жалбоподателя – ищец доказателства не са допуснати поради липса на условия по чл.266, ал.3 ГПК.

             Въззивните жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения срок срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

             Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователнипоради следното:

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 28.12.2015г. около 18.00ч. в гр. Срфия, движейки се от АРЗ "Люлин" към ул. "Околовръстен път" на около 50м. преди ул. "Околовръстен път", л.а. марка "Мерцедес" мод " 8 65 АМО" с рег. №******, управляван от К.К., е реализирал ПТП. За произшествието бил съставен протокол за ПТП№ 1630428, от който се установявало, че причина за ПТП е необезопасена дупка на платното за движение, в която е попаднал водачът. В протокола било описано още, че вследствие на ПТП по автомобила били налице увреждания на 2 броя гуми и 2 броя джанти от лявата страна. Сочи се, че по отношение на увредения автомобил била сключена валидна автомобилна застраховка "Каско+" при ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № 440115213058743, със срок на действие от 04.07.15г. до 03.07.16г. с покрити рискове клауза "пълно каско" и "доверен сервиз". За щетите от процесното ПТП при ищеца била образувана преписка по щета № 44012131526464/29.12.15г., като по щетата бил изготвен опис- заключение към дата 29.12.15г., съгласно който за подмяна били определени задна лява и предна лява гуми при 50% износване, както и за отремонтиране деформации по задна лява лята джанта и по предна лява лята джанта. Поддържа се, че на 17.05.16г. в ищцовото дружество постъпила молба по щетата от К.А., в която молел за извършване на допълнителен оглед на автомобила , тъй като вследствие на застрахователното събитие увредените задна лява лята джанта и предна лява лята джанта не подлежали на възстановяване. Към молбата било приложено и официално становище от "Фулда-България"ООД , според което след извършване на оглед на двете джанти на процесния автомобил, се установило , че джантите са с нарушено лаково покритие на полиранатачаст, което не подлежи на ремонт, а също така и вследствие на удара двете джанти са изкривени в оста си. На 17.05.2016г. бил изготвен нов опис- заключение на увредените детайли , съгласно който за подмяна били определени освен двете гуми, също така и двете джанти. За извършените подмяна на джанти с нови и монтаж и демонтаж на гуми на сервизите, извършили ремонтните дейности- "Балкан стар Ритейл"ООД и "Ред лайн моторс"ООД - били преведени, както следва: сума в размер на 6200,81лв. по фактура №**********/29.06.16г.; сума в размер на 84,89лв. по фактура № **********/07.07.16г., а на собственика на увредения автомобил- сумата от 697,03лева , които суми били изцяло заплатени от ищцовото дружество.Поради това, че ПТП е настъпило на територията на С.О., на осн. чл. 31,ЗП и чл. 3 и чл. 13 ЗДвП се претендира осъждане на ответника С.О.да заплати на ищеца платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне в размер общо на 6997,73 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба, както и мораторно обезщетение в размер на 216,17лв.  за периода от 22.07.17г. /изтичане     на 15-дневен срок          отписмената покана/ до 09.11.17г. /датата на исковата молба/.

               В писмения си отговор ответникът по същество оспорва исковете по основание и размер. Оспорва констатациите в съставения протокол за ПТП. Оспорва твърдяната причинна връзка между събитието и причинените имуществени вреди. Прави възражение, че не се установява на пътното платно да е имало дупка, която да е единствената причина за ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Прави възражение, че не е налице валидно застрахователно правоотношение относно настъпилия риск, поради което заявява доводи, че регресното право е ненадлежно упражнено. Оспорва, че застрахователят - ищец е заплатил сумата , претедирана за обезщетяване на причинените на автомобила щети. Оспорва да са били налице предпоставките на застрахователния договор за заплащане на обезщетение в претендирания с исковата молба размер.

            По делото безспорно е установено, че на 28.12.2015 г. около 18.00ч. в гр. Срфия, при движение от АРЗ "Люлин" към ул. "Околовръстен път", на около 50м. преди ул. "Околовръстен път", л.а. марка "Мерцедес" мод " 8 65 АМО" с рег. № ******, собственост на "И.Е.О."ЕООД, управляван от К.К., е реализирал ПТП, като към датата на злополуката автомобилът е бил застрахован при ищеца /застрахователна полица № 440115213058743 със срок на действие от 04.07.2015 г. до 03.07.2016 г./по риска „Каско +”. За злополуката е съставен протокол за ПТП № 1630428/28.12.2015 г., в който е отразено, че на същата дата около 18.00 часа в гр.София, по Околовръстен път-АРЗ л.а.„Мерцедес” с ДК № *****, управляван от К.А.К., при движение попада в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са повредени 2 бр. леви гуми и джанти. Прието е заключение на авто-техническа експертиза, според което нанесените на лекия автомобил увреждания, които са отразени в описа на застрахователя - ищец съответстват на механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и са в причинно-следствена връзка с произшествието, а действителната стойност на щетите на лекия автомобил възлизат на сумата от 4567.85 лв. Поискана е от ищеца нова експертиза само досежно действителната стойност на щетите / т.3 от заключението/, но същата не е допусната законосъобразно от първоинстанционния съд, тъй като на поставените въпроси е отговорено от експертизата. Експертизата не е оспорена от ищеца в останалата й част – т.1 и т.2, които сочат механизма на злополуката, съвпадащ с този, отразен в протокола за ПТП – попадане в дупка на пътя по време на движение, и това, че щетите по автомобила от техническа гледна точка са в резултат на произшествието. Експретизата не е оспорена от ответника.

              При посочените данни първоинстанционният съд е приел претенцията за основателна: настъпило е застрахователно събитие, от което са произлезли щети за лекия автомобил, събитието е настъпило по време на действие на валиден застрахователен договор с ищеца по риска „Каско +“, автомобилът при движение е попаднал в дупка на пътя, поддържката на който път е задължение на ответника, дупката не е била обезопасена от служители на ответника,възраженията на последния, че отразените обстоятелства във връзка с описаното в протокола за ПТП схема са неверни, са приети за недоказани, механизмът на злополуката е този, посочен в протокола за ПТП, потвърден от заклчението на автотехническата експертиза.

               Решението е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

     По въззивната жалба на Столична община:

               Не се оспорва от жалбоподателя, че пътят, на който се намира дупката, се поддържа от него.Ответникът е оспорил верността на съставеният протокол за ПТП в частта му относно описаният механизъм на злополуката, поддържайки и твърдения, че щетите на увреденият л.а. не са в причинно-следствена връзка със станалото ПТП. Същите твърдения във въззивната му жалба, че механизмът на произшествието не е установен, нито че щетите са в причинно-следствена връзка с попадането в дупка на пътя, са неоснователни:

В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. В последното във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите при издаването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителите.

               При настъпване на застрахователни събития, свързани с МПСпротоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети/ и 2/ които се съставят без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.

В първата от очертаните по-горе хипотези съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.

Във втората хипотеза, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание.

В конкретния случай липсват данни протоколът да е съставен от длъжностното лице по изявления на водача на автомобила. Видно от протокола местопроизшествието е посетено незабавно от съставителя, изготвено е описание и скица с отбелязване наличието на необезопасена дупка, с която е бил осъществен удар от процесния автомобил и са отбелязани вредите, които са понесени от настъпилото ПТП. Истинността на отбелязаните в протокола факти по настъпването на ПТП-то се потвърждават от приетата по делото САТЕ, които в съвкупността си установяват причинна връзка между механизма на злополуката и претърпените вреди, описани в щетата и оценени от вещото лице, изготвило съдебната авто-техническа експертиза. Автентичността на протокола не е оспорена от Столична община, а само неговото съдържание и нейна е доказателствената тежест да установи верността на отразеното. Това не е сторено от ответника – съобразно отразеното по-горе, ответникът е оспорил само стойността на щетите, посочена в експертизата, но не и самият механизъм на злополуката и това, че щетите са в резултат на попадането в дупка. Протоколът действително не съдържа данни за метеорологичните условия и за скоростта на движение на автомобила към момента на злополуката, но ответникът е имал възможност, но не е ангажирал доказателства в тази насока. Така твърдението му, че виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил не е доказано. По изложените съображения жалбата на С.О.е неоснователна.

           По жалбата на „ДЗИ – О.З.” ЕАД:

За да отхвърли главния иск до предявения размер, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че присъдената сума представлява действителната стойност на щетата към момента на злополуката.

Според нормата на чл.208, ал.3, предл.първо  КЗ /отм./обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В случая съобразно заключението на автотехническата експертиза действителната пазарна стойност по средни пазарни цени на претърпените вреди е в размер на 4567.85 лв., като експертизата е изготвена въз основа на съпоставка на цените за увредените части на пазара. Това е стойността, която следва да бъде заплатена на ищеца и в този размер е присъдена от съда.      Липсват доказателства за завишаване на размера на сумата.

Претенцията за заплащане на ликвидационни разходи в размер на 15 лв. е недоказана. В ликвидационния акт за разплащане със сервизите, извършили ремонт на автомобила, липсват данни да са платени ликвидационни разходи.

           Поради изложеното въззивната жалба на ищеца е неоснователна.

           По посочените съображения решението следва да бъде изцяло потвърдено.

  Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция разноските следва да останат така, както са направени от страните.

          Водим от горното, Софийски градски съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 438539/27.06.2018г., постановено по гр.д. № 80179/2017г. от Софийският районен съд , ГО, 145 -ти състав.

           Решението не подлежи ли на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.