РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502710 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба на В. Т. В. и Ж. В. В., депозирана
чрез адв. Г. - Г., против решение № 260367 от 16.06.2022 г., постановено по
гр. дело №17750 от 2019 г. на РС Пловдив, ХІV гр. състав, с което е признато
за установено по отношение на Ж. В. В. и В. Т. М., че М. С. М. и Р. С. М., като
наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С., са собственици на общо
1/3 ид.ч., и че Д. К. Х. е собственик на 1/6 ид.ч. от следните недвижими
имоти: поземлен имот с идентификатор 56784.504.381 по КК и КР на гр. П.,
одобрени със заповед КД-14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, адрес:
гр. П., с площ: 561 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 56784.504.9557,
56784.504.382 и 56784.504.380, последните два в момента с идентификатор
56784.504.1296, и от 135/329 ид.ч. от сграда с идентификатор 56784.504.382.1,
в момента с идентификатор 56784.504.1296.1 по КК и КР на гр. П., със
застроена площ: 329 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: промишлена
сграда, разположена в поземлени имоти с идентификатори 56784.504.9557,
56784.504.381 и 56784.504.382, последният в момента с идентификатор
56784.504.1296 по КК и КР на гр. П., като са осъдени Ж. В. В. и В. Т. М. да
1
предадат на М. С. М. и Р. С. М., като наследници на починалата в хода на
процеса Р. К. С., владението на общо 1/3 ид.ч., и на Д. К. Х. - владението на
1/6 ид.ч. от описаните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с
идентификатор 56784.504.381 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед КД-
14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, адрес: гр. П., с площ: 561 кв.м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект, при съседи поземлени
имоти с идентификатори: 56784.504.9557, 56784.504.382 и 56784.504.380,
последните два в момента с идентификатор 56784.504.1296, и от 135/329 ид.ч.
от сграда с идентификатор 56784.504.382.1, в момента с идентификатор
56784.504.1296.1 по КК и КР на гр. П., със застроена площ: 329 кв.м, брой
етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, разположена в поземлени
имоти с идентификатори 56784.504.9557, 56784.504.381 и 56784.504.382,
последният в момента с идентификатор 56784.504.1296 по КК и КР на гр. П.,
като е отхвърлен искът за собственост на сградата за разликата до 149/329
ид.ч. и исканията за предаване на владението на останалите 3/6 ид.ч. от
поземления имот и на останалите 3/6 ид.ч. от 135/329 ид.ч. от сградата.
Със съдебният акт е осъден Ж. В. В. да заплати на М. С. М. и Р. С.
М., като наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С., сумата от 700
лева - обезщетение за неоснователното ползване на 1/3 ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 56784.504.381 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед
КД-14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, за периода от 01.11.2014 г. до
30.09.2019 г., като е отхвърлена претенцията за периода от 01.10.2019 г. до
30.10.2019 г. Ж. В. В. е осъден да заплати на Д. К. Х. сумата от 350 лева -
обезщетение за неоснователното ползване на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.504.381 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед КД-
14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, за периода от 01.11.2014 г. до
30.09.2019 г., като е отхвърлена претенцията за периода от 01.10.2019 г. до
30.10.2019 г.; осъдени са Ж. В. В. и В. Т. М. да заплатят на М. С. М. и Р. С.
М., като наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С. и на Д. К. Х.,
сумата от 399.24 лева разноски по делото по съразмерност; и да заплатят на Д.
К. Х. сумата от 400 лева разноски по делото по съразмерност.
Решението се обжалва в частта, в която са уважени предявените от
ищците искове, както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на съдебния акт. По
отношение на иска по чл.108 от ЗС се твърди, че съдът не е зачел силата на
пресъдено нещо на реституционното решение, като му е дал собствено
тълкуване, от което ищците черпят правата си. Неправилно е анализиран и
отказът от наследство в разрез с нормата на чл. 91а от ЗН. Решението
противоречи и на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по ТД № 6/2006 г. на ОСГК, като
неправилно са посочени и квотите на ищците. При правилно установени
факти преди направения отказ от наследство, съдът е достигнал до
неправилни и незаконосъобразни правни изводи. Неправилно не е уважено
2
възражението за изтекла придобивна давност, като не са изследвани и всички
доказателства по делото. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по
алтернативно направено искане за приемане, че жалбоподателите са
собственици на процесната сграда. По отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД се
твърди, че от решението не е ясно как е установено разместването на блага и
защо не се прилага нормата на чл.31, ал.2 от ЗС и по отношение на ПИ, а не
само по отношение на сградата. Иска се решението да се отмени и да се
постанови ново, с което исковете да се отхвърлят, като е конкретизирано –
иска се отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС на ищците по отношение на 1/3
ид. част за наследниците на Р. С. – М. М. и Р. М. и 1/6 ид. част за ищцата Д.
Х., както и отхвърляне на исковете по чл. 59 от ЗЗД. Иска се и присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, като е посочено, че се подава от М. М., Р. М. и Д. Х., но е
подписан единствено от М. М. и адв. К. - пълномощник на Д. Х. Излагат се
съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, на М.
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитиМ.на страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, внесена е и дължимата държавна такса, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.
Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице
са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.31, ал.2 ЗС.
Ищците Р. С. и Д. Х. твърдят в исковата молба, че са
собственици съответно на 1/3 и 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор
56784.504.381 по КК и КР на гр. П. Останалите съсобственици били трети
за спора лица. Имотът бил съсобствен на техните наследодатели, които
3
го закупили през 1940 г. и построили в него сграда - дърводелска
работилница с помощни постройки. Имотът бил отчужден през 1972 г. по
ЗТСУ за градоустройствени мероприятия, а собствеността върху
неизползваната част била възстановена по Закона за възстановяване на
собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС, като с решение на ПдОС от 1998 г. бил отменен отказа на
кмета. Владението не било предадено заради проблеми в нанасянето на
имота в кадастралния план. Било установено застъпване със съседен
имот, но ищците решили да не водят спор и се съгласили с нанесената
граница. Така границата между имотите преминала приблизително по
средата на съществуващата в имота сграда. При одобряването на
кадастралната карта границата била изместена допълнително. За това
несъответствие подали жалба пред Адм. съд - Пловдив, като делото
приключило в тяхна полза. Впоследствие установили, че
съсобствениците на съседния имот, които били заинтересовани лица по
делото, го прехвърлили заедно със сградата на ответниците по време на
спора. Когато посетили имота, установили, че ответниците владеят
цялата сграда и целия им имот. Било направено предложение за
изкупуването му, но до такова не се стигнало. Искат предаването на
владението върху поземления имот и върху 149/329 ид.ч. от сградата.
Правото на собственост върху нея извеждат от съдържанието на
решението на ПдОС, като наМ.т, че волята на съда е била да се отмени и
отчуждаването за наМ.щите се в имота сгради. Правото на собственост
върху обема идеални части извеждат съобразно разположението на
сградата в техния имот и имота на ответниците. Предвид ползването на
имота от ответника искат присъждането на обезщетение в размер на 800
лева за съответните ид.ч. от сградата и 700 лева за ид.ч. от земята за Р. С.
и 400 лева за ид.ч. от сградата и 350 лева за ид.ч. от земята за Д. Х.,
всички за периода от 01.11.2014 г. до 30.10.2019 г.
На 12.02.2020 г. е починала ищцата Р. С., като на нейно място
са конституирани наследниците М. М. и Р. М.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който се оспорват претенциите. Твърдят, че от представеното
решение се установявала отмяната на отчуждаването единствено по
отношение на земята. От приложеното удостоверение за наследници обаче не
ставало ясно каква е връзката на ищцата Д. Х. с посочения в решението
наследодател. По отношение на К. П. наМ.т, че отказът от наследство на
неговия син от 1986 г. не е произвел действие по отношение на имота, защото
е направен преди постановяване на решението. Оспорват да е настъпила
реституция, защото не се установява ищците да са възстановили
обезщетението за отчуждаването. От ищцата Д. Х. била представена молба, с
която се отказвала от имота и искала да запази жилището, като наМ.т, че
решението не е произвело действие. Твърдят, че съседният поземлен имот и
сградата били възстановени на праводателите им, а те ги придобили с договор
4
от 2009 г. С насрещна искова молба, която не е приета за съвместно
разглеждане, правят възражение за придобиване на сградата по давност.
След срока за отговор е постъпило допълнение, с което се твърди,
че притежават правото на собственост и върху 1/3 ид.ч. от процесния ПИ.
Искат отхвърляне на претенциите и присъждането на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието:
От представения нотариален акт от 1940 г. се установява, че Н. М.
П., П. И. Ч. и К. И. П. са придобили правото на собственост върху имот от 1.1
дка в пловдивското землище до новата железопътна линия. През 1972 г.
имотът, заедно с построените междувременно в него сгради е бил отчужден
по ЗПИНМ, като е определено обезщетение за собствениците.
От представеното по делото решение по гр. д. № 3326/1997 г. на
ОС П. се установява, че отчуждаването на имота е отменено и правото на
собственост е възстановено върху 670 кв.м в частта, означена с цифри 9-4-5-
6-7-8 по скица - неразделна част от решението. Няма данни за обжалването на
съдебния акт (от представеното досие за АОС е видно, че общината е
продължила процедурата по възстановява), поради което следва да се приеме,
че същото е влязло в сила.
Прието е, че при отчуждаването по отношение на
съсобствениците на имота е било определено парично и имотно обезщетение
с размери, посочени в писмо от ГНС от 20.01.1973 г. По отношение на К. Н.
М. (наследник на Н. П.) и Р. К. Пандурова е определено имотно обезщетение
със сума по жилищен спестовен влог, а за останалите наследници - в
обикновен спестовен влог. От приложената преписка по АДС се установява,
че от правото да се придобие собственост върху имот са се възползвали
единствено наследниците на К. Н. М., като е бил закупен апартамент на улица
************ и част от цената е била платена с прихващане на полученото
обезщетение. По отношение на Р. К. П. (С.) няма доказателства платеното по
жилищен спестовен влог обезщетение да е било използвано за придобиването
на имот, като от представената спестовна книжка се установява наличността
по сметката към 1994 г. Получените от всички останали лица суми в размер
на общо 8948.75 лева са били възстановени съгласно квитанция от 08.07.1998
г. (лист 268), което се потвърждава и от кореспонденцията в преписката за
съставянето на АОС. Имотът, получен с плащане на обезщетението, е бил
предаден на общината от Д. Х. съгласно протокол от 17.09.2018 г. - лист 338.
Предвид на това според състава на районния съд се установява
завършването на фактическия състав за възстановяване на правото на
собственост, и наследниците на Н. М. П., П. И. Ч. и К. И. П. са придобили
правото на собственост върху имота при равни права, съгласно чл. 54 от
Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.), действал по
време на придобиването на имота през 1940 г. Прието е, че отказът от
наследство, направен от И. П., е произвел действие, като правата на ищците
5
са 1/3 идеална част за Р. С. и 1/6 идеална част за Д. Х..
Настоящият състав намира, че фактите по делото и правата на
страните са правилно установени. Единствено следва да се отбележи, че към
настоящия момент въззивниците са придобили 3/6 идеални части от имота,
възстановен на въззиваемите, чрез различни сделки с останалите лица, на
които е възстановена собствеността.
При правилно установените факти първоинстанционният съд е
достигнал до неправилни изводи. Съображенията на въззивния съд за това са
следните:
Относно претенцията по чл. 108 ЗС:
Съгласно разясненията, дадени в т.4 на Тълкувателно решение №6
от 10.05.2006 г. на ВКС по тълк.гр.д. №6/2005 г., ОСГК, реституцията на
недвижими имоти, отчуждени по благоустройствени закони - ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се осъществява чрез изпълнение на определена
административна процедура за възстановяване правото на собственост. Тя е
необходима, защото при тази реституция се засягат актове на
благоустройствената администрация, което налага предварителна преценка от
предметна компетентност за наличие на условията, предвидени в чл. 1 от
реституционния закон, от оторизирания административен орган, и съответно
съдебен контрол при негов отказ да реституира имота. Фактическият състав
на възстановяването на собствеността включва: 1) Право на собственост
върху недвижим имот, отчужден по нормативни актове, посочени в чл. 1 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ...; 2) Отчуждените сгради да съществуват към 25.02.1992
г., а ако не съществуват или са останали с временен режим, дворното място
да отговаря на изискванията на самостоятелен парцел, като последните могат
да бъдат включени в режима на бъдещо застрояване по ЗРП; 3)
Мероприятието, за което е бил отчужден имотът, фактически да не е
започнало; 4) Искане за възстановяване на собствеността му от бившия
собственик или неговите наследници в съответния преклузивен срок и
позитивно решение на органа по реституцията по него; 5) Връщане на
полученото обезщетение при отчуждаването.
От жалбоподателите (ответници в първоинстанционното
производство) са наведени възражения за правата на ищците във
възстановената собственост, като се оспорват твърденията в исковата молба;
възразява се и, че на ищците не са възстановени сгради.
Съгласно мотивите към същата т.4 от цитираното ТР
№6/10.05.2006 г. по тълк.гр.д. №6/2005 г. на ВКС, ОСГК, косвеният съдебен
контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по
чл.4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени
имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, се осъществява в исковото
производство по спорове за собственост не само по възражение за
нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта
за реституция на имота.
6
Ето защо правилно са разгледани направените от
жалбоподателите (ответници в първоинстанционното производство)
възражения, но състава на районния съд е достигнал при правилно
установени факти до неправилни изводи.
От представения нотариален акт от 1940 г. се установява, че Н. М.
П., П. И. Ч. и К. И. П. са придобили правото на собственост върху имот от 1.1
дка в пловдивското землище до новата железопътна линия. През 1972 г.
имотът, заедно с построените междувременно в него сгради, е бил отчужден
по ЗПИНМ, като е определено обезщетение за собствениците. Налице е
първата предпоставка според посоченото тълкувателно решение, а именно
право на собственост върху недвижим имот, отчужден по нормативни актове,
посочени в чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ..., а именно по ЗПИНМ.
Втората предпоставка изисква отчуждените сгради да
съществуват към 25.02.1992 г., а ако не съществуват или са останали с
временен режим, дворното място да отговаря на изискванията на
самостоятелен парцел, като последните могат да бъдат включени в режима на
бъдещо застрояване по ЗРП. По делото е безспорно, че в процесния имот има
сгради, но не е установено, че са именно тези, които са били построени от
наследодателите на ищците, респективно – че подлежат на възстановяване. Не
се установява и дворното място да е отговаряло на изискванията за
самостоятелен парцел.
Необходимо е и мероприятието, за което е бил отчужден имотът,
фактически да не е започнало. В настоящия случай обаче същото е
реализирано – улицата, за прокарване на която е отчужден имота, е
осъществена.
Относно четвъртата предпоставка – безспорно е установено, че е
депозирано искане за възстановяване на собствеността от бившия собственик,
респективно – наследници, в съответния преклузивен срок.
При отчуждаването на съсобствениците на имота е било
определено парично и имотно обезщетение с размери, посочени в писмо на
ГНС от 20.01.1973 г. По отношение на К. Н. М. (наследник на Н. П.) и Р. К. П.
е било определено имотно обезщетение със сума по жилищен спестовен влог,
а за останалите наследници - в обикновен спестовен влог. От приложената
преписка по акта за общинска собственост се установява, че от правото да
придобие собственост върху имот са се възползвали единствено
наследниците на К. Н. М., като е бил закупен апартамент на улица Б. и част от
цената му е била платена с прихващане на полученото обезщетение. По
отношение на Р. К. П. (С.) няма доказателства платеното по жилищен
спестовен влог обезщетение да е било използвано за придобиването на имот,
като от представената спестовна книжка се установява наличността по
сметката към 1994 г. Получените от всички останали лица суми в размер на
общо 8948.75 лева са били възстановени съгласно квитанция от 08.07.1998 г.
(лист 268), което се потвърждава и от кореспонденцията в преписката за
7
съставянето на посочения акт за общинска собственост. Имотът, получен с
плащане на обезщетението, е бил предаден на общината от Д. Х. съгласно
протокол от 17.09.2018 г. (лист 338).
Установява се, че с решение от 13.05.1998 г. (л.6 и сл., т.1 и л.299
и сл., т.2 от първоинстанционното дело) е отменен отказа на Община П., взет
с решение по протокол №60/21.01.1993 г. за отмяна на отчуждаването на имот
пл. №239 по действащия към онзи момент план на град П., С., в частта,
заключена между п.п. 9-4-5-6-7-8-9 по скица №2 на инж. К. с площ 670 кв.м,
отчужден от К. П., Н. П. и П. Ч., чиито наследници са Л. Ч., Р. С., С. М., Н. М.
и Д. М. С решението е отменено отчуждаването и е възстановена
собствеността върху на имот пл. №239 по действащия към онзи момент план
на град П., С., с обща площ от 670 кв.м, заключена между п.п. 9-4-5-6-7-8-9
по скица №2 на инж. К., на жалбоподателите Л. Ч., Р. С., С. М., Н. М. и Д. М.
Според представеното удостоверение за наследници, К. И. П.,
починал през ***** г., е оставил за законни наследници Д. П. - съпруга
(починала на *******г.), И. К. П. - син (починал на ******** г.) и Р. К. С. -
дъщеря (починала на ********** г.). При тези данни всеки от низходящите,
след смъртта на майката (в удостоверението няма отрази различни
наследници освен децата) е притежавал по ½ идеална част от наследствения
имот от 1/3 идеална част.
Не могат да се възприемат доводите във въззивната жалба, че в
случая наМ. приложение разпоредбата на чл.91а ЗН, доколкото същият би
бил приложим по отношение на наследниците на И. П., но не и за самия него,
а доводите на жалбоподателите са именно в тази насока.
Съдебната практика е категорична, че ако отказът от наследство е
преди отчуждаване на имотите, респективно – преди включването на имотите
в ТКЗС, нормата на чл.91а ЗН не се прилага. Със създадената от закона
фикция „новооткрито наследство“ се уреждат законодателно правилата за
наследяване на възстановени имоти, без обаче да се променя времето и
мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците.
Самата фикция е свързана с наследяване на имущество, което не е било в
патримониума на наследодателя към момента на смъртта му.
Наследството на К. И. П. е открито към момента на неговата
смърт – ****** г., видно от удостоверение за наследници, приложено на л.20,
т.1. От този момент собствеността му е преминала върху неговите наследници
– съпруга и две деца. Именно от тях според отразеното в протокола за оценка,
е отчуждена наследствената им 1/3 идеална част от имота и построените в
него сгради. На тримата наследници са открити влогове и по тях е изплатено
8
и обезщетението.
Според удостоверение от 05.05.1986 г. (л.21, т.1), И. К. П. се е
отказал от наследството на своите родители К. П. и Д. П.
Отказът от наследство е едностранно изявление на лице,
извършено в предвидената в чл.52 ЗН форма, с което призованият да наследи
изразява волята си да не приеме наследството. Ако се предхожда от действия
по приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да породи
предвиденото в чл. 53 ЗН правно действие и да доведе до уголемяване
дяловете на останалите наследници. Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН приемане на
наследство има във всички случаи, в които призованият да наследи е
извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като
преценката за правната същност и последици от така извършеното действие
във всички случаи следва да се извършва конкретно, при отчитане волята и
намерението на извършилото действието лице.
По настоящото дело не се установяват конкретни действия на
наследника преди изявлението му за отказ от наследство, останало след
смъртта на двамата му родители. Има доказателства само за плащане по
спестовен влог на обезщетение в ДСК от 1973 г., което може да се обсъжда
единствено във връзка с наследството на единия родител - К. П. Същото
обаче, както е отбелязано и от първостепенния съд, не може да се определи
като действие на наследника по приемане на наследството, защото не доказва
негово активно поведение и какво точно се е случило с предоставената сума.
Плащането на обезщетението е властническо волеизявление на орган на
държавна власт, съобразен с констатираната обстановка във връзка с
принудително отчуждаване на права. Именно по искане на органа е открита и
сметката, а не е посочена от лицето. Приемане би имало единствено, ако се
удостовери, че сумата е била използвана от наследника преди отказа, а за
такова поведение няма доказателства и то не може да се предполага.
Изводите не се променят заради констатираното изтичане на срока по чл. 50
(отм. 1992 г.) от Закона за наследството, с който законодателят е определил
срока за приемане на наследството като давностен. Изтичането на
петгодишния период от време от откриване на наследството не погасява
правото на наследника да приеме откритото в негова полза наследство,
съответно - да се откаже от него – в този смисъл - Тълкувателно решение №
9
18 от 1.III.1974 г. по гр. д. № 108/74 г., ОСГК.
В отговора на исковата молба не са направени изрични
оспорвания за недействителност на отказа от наследство, като възраженията
са единствено в насока, че не се прилага по отношение на процесния имот
поради характера му на новооткрито наследство за И. П. Такива доводи се
навеждат и с въззивната жалба. Както вече се отбеляза, в случая не се касае за
новооткрито наследство по отношение на това лице. Нещо повече – отново
съдебната практика е категорична, че приемането на наследството не може да
се предполага, то трябва да е ясно и недвусмислено установено, дори когато е
мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат
действителната воля на наследника да приеме наследство. Не са установени
такива действия, като отказът на И. П. от наследството на родителите му е
действителен.
Административният орган не разполага с компетентност да
извършва преценка за наличие или отсъствие на наследствени права на
наследниците по закон, а е обвързан от доказателствената сила на
удостоверението за наследници и не може да се отклони от нея. Освен такова
удостоверение обаче, към преписката е приложено и удостоверението за
отказ от наследство (л.21, т.1, л.310, т.2). Имотът е бил заявен за
възстановяване от всички наследници, респективно – лица, от които е бил
отчужден, с изключение на И. П., за когото са представени доказателства за
вписан отказ от наследство, не е заявен в законоустановения срок от
наследниците му, като е възстановен на правоимащите. Съдебната практика е
категорична, че решението по чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС има вещно действие само по отношение на съсобствениците,
предявили искане за отмяна на отчуждаването и до размера на идеалните им
части от наследството. В случая липсва заявление от наследниците на И. П.
Ето защо правилно според настоящия състав е признато правото на
собственост на Р. С., като единствен наследник на К. П., върху 1/3 идеална
част от имота. Не се възприемат доводите във въззивната жалба, че до този
извод се стига с предположения – не е доказано приемането на наследството,
доколкото определянето на обезщетение е въз основа на административен акт,
респективно – в съответствие с изискванията на закона са посочени и имената
на починалите при възстановяване на обезщетението.
10
От представените удостоверения за наследници на Н. М. П. се
установява, че същият е оставил за свои наследници съпруга Д. М. и син - К.
Н. М., а последният се легитиМ. като единствен наследник след смъртта на
М. К. М. е лицето, от което е отчужден към 1972 г. имота. М. е починал през
1977 г. и е оставил за законни наследници С. М. - съпруга, Н. М. – син, и Д. Х.
- дъщеря. С. М. е починала през ***** г., като в удостоверенията за
наследници не са отразени различни низходящи. Тъй като Н. П. е бил
собственик на 1/3 идеална част от недвижимия имот с построените върху него
сгради, наследниците му получават по равно – по ½ идеална част за всяко от
децата му (след смъртта на преживялата съпруга). Т.Д. Х. е придобила 1/6
идеална част, а наследниците на нейния брат - С.и К. М. - получават общо 1/6
ид.ч.
Както вече се отбеляза, за да бъде възстановено правото на
собственост, следва да са налице посочените пет кумулативно предвидени
предпоставки, а това не се установи по делото. Ето защо според настоящия
състав не са налице основания за възстановяване правото на собственост на
въззиваемите върху поземления имот. Върху него е построена сграда, като не
е установено какви са прилежащите части на сградата, респективно – може ли
останалата незастроена част да се обособи като самостоятелен обект на
собственост – дали отговаря на изискванията за площ и лице на парцела по
чл.54 ППЗТСУ (отм.), респективно – на чл.19, ал.1 ЗУТ. При правилно
разпределена доказателствена тежест – дадени указания с проекта за доклад
на ищците, че следва да докажат възстановяване правото на собственост
върху поземления имот и сградата, както и обема на притежаваните от тях
права, същите не са установили част от позитивните за тях факти. При
липсата на кумулативно предвидените предпоставки, не са били налице
основанията за възстановяване правото на собственост върху имота, като
искът за собственост, предявен от С.и и Х. е неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв, в съответствие с указанията, дадени в мотивите на т.4 от
цитираното тълкувателно решение. Като е достигнал до друг краен резултат,
съставът на районния съд е постановил неправилно решение, което следва да
се отмени и да се постанови ново, с което искът за ревандикиране на земята
да се отхвърли.
По отношение на сградата:
11
По делото е безспорно установено, че при отчуждаването имотът
на ищците е бил застроен със сгради, като собствеността върху тях също е
била одържавена.
С решението, с което се възстановява собствеността на Х. и на С.,
не са възстановени сгради, като възражението на жалбоподателите е
основателно. Съдът е вложил смисъл в решението на ОС Пловдив, различен
от отразеното в диспозитива на акта. Не е възможно да се осъществи косвен
съдебен контрол на посоченото решение, доколкото липсва постановен
диспозитив, а не е възможно да се осъществява контрол, без да е налице
надлежно произнасяне с такъв. Мотивите, в които е изразено становище, не
подлежат на контрол. Налице е противоречие между мотиви и диспозитив, но
това несъответствие не може да се отстрани в настоящето производство, а по
пътя на отстраняване на очевидна фактическа грешка, предвиден в чл.192,
ал.2 ГПК (отм.), респективно – чл.247 от сега действащия ГПК. Доколкото се
посочи, че не са били налице предпоставките за възстановяване на земята, Д.
Х. и наследниците на Р. С. – М. М. и Р. М. – не са станали собственици и на
сграда – правото на собственост върху такава не е възстановено. Искът за
признаване за установено, че са собственици на построената сграда върху
ПИ, е неоснователен.
Тъй като не се установи възстановено право на собственост на
ищците, не следва да се разглеждат и възраженията на ответниците за
придобиване правото на собственост върху процесната сграда.
Уважаването на иска по чл.108 ЗС е основание за уважаване на
иска по чл.59 ЗЗД, а именно за заплащане на обезщетение за това, че ищците
са били лишени от правото да ползват поземления имот, върху който им е
възстановено право на собственост. Доколкото не е установено, че ищците са
собственици, обусловеният иск също се явява неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв.
Въз основа на изложеното жалбата е основателна, като
постановеното решение в обжалваната му част следва да се отмени и да се
постанови ново, с което исковете да се отхвърлят.
Относно разноските: с оглед уважаване на жалбата са налице
предпоставките за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите в
размер на 1880 лв. за първоинстанционното производство съгласно
приложения списък на разноските и в размер на 1869.30 лв. за въззивното
12
производство.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260367/16.06.2022 г., постановено по
гражданско дело №17750/2019 г. на Районен съд Пловдив, ХІV граждански
състав, в частта, в която е признато за установено по отношение на Ж. В. В. и
В. Т. М., че М. С. М. и Р. С. М., като наследници на починалата в хода на
процеса Р. К. С., са собственици на общо 1/3 ид.ч., и че Д. К. Х. е собственик
на 1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
56784.504.381 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед КД-14-16 от
16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, адрес: гр. П**********, с площ: 561 кв.м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: 56784.504.9557, 56784.504.382 и 56784.504.380,
последните два в момента с идентификатор 56784.504.1296 и от 135/329 ид.ч.
от сграда с идентификатор 56784.504.382.1, в момента с идентификатор
56784.504.1296.1 по КК и КР на гр. Пловдив, със застроена площ: 329 кв.м,
брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, разположена в поземлени
имоти с идентификатори 56784.504.9557, 56784.504.381 и 56784.504.382,
последният в момента с идентификатор 56784.504.1296 по КК и КР на гр. П.,
и са осъдени Ж. В. В. и В. Т. М. да предадат на М. С. М. и Р. С. М., като
наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С., владението на общо 1/3
ид.ч., и на Д. К. Х. - владението на 1/6 ид.ч. от описаните недвижими имоти, в
частта, в която е осъден Ж. В. В. да заплати на М. С. М. и Р. С. М., като
наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С., сумата от 700 лева -
обезщетение за неоснователното ползване на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.504.381 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед КД-
14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, за периода от 01.11.2014 г. до
30.09.2019 г., и да заплати на Д. К. Х., сумата от 350 лева - обезщетение за
неоснователното ползване на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
56784.504.381 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед КД-14-16 от
16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, за периода от 01.11.2014 г. до 30.09.2019 г.
и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени
от Р. К. С., ЕГН **********, починала в хода на процеса и продължен от
законните наследници М. С. М., ЕГН **********, от град П***********,
*****, и Р. С. М., ЕГН **********, от град П***********, *****, и от Д. К.
Х., ЕГН **********, от град П., срещу Ж. В. В., ЕГН **********, и В. Т. М.,
ЕГН **********, и двамата от град П***********, за признаване за
установено по отношение на Ж. В. В. и В. Т. М., че М. С. М. и Р. С. М., като
наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С., са собственици на общо
13
1/3 ид.ч., и че Д. К. Х. е собственик на 1/6 ид.ч. от следните недвижими
имоти: поземлен имот с идентификатор 56784.504.381 по КК и КР на гр. П.,
одобрени със заповед КД-14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, адрес:
гр. П*********, с площ: 561 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 56784.504.9557,
56784.504.382 и 56784.504.380, последните два в момента с идентификатор
56784.504.1296 и от 135/329 ид.ч. от сграда с идентификатор 56784.504.382.1,
в момента с идентификатор 56784.504.1296.1 по КК и КР на гр. П., със
застроена площ: 329 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: промишлена
сграда, разположена в поземлени имоти с идентификатори 56784.504.9557,
56784.504.381 и 56784.504.382, последният в момента с идентификатор
56784.504.1296 по КК и КР на гр. П., и за осъждане на Ж. В. В. и В. Т. М. да
предадат на М. С. М. и Р. С. М., като наследници на починалата в хода на
процеса Р. К. С., владението на общо 1/3 ид.ч., и на Д. К. Х. - владението на
1/6 ид.ч. от описаните недвижими имоти, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД,
предявени от Р. К. С., ЕГН **********, починала в хода на процеса и
продължен от законните наследници М. С. М., ЕГН **********, от град
П***********, и Р. С. М., ЕГН **********, от град П*******, и от Д. К. Х.,
ЕГН **********, от град П*************, срещу Ж. В. В., ЕГН **********,
от град П*****, за осъждане на Ж. В. В. да заплати на М. С. М. и Р. С. М.,
като наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С., сумата от 700 лева
- обезщетение за неоснователното ползване на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.504.381 по КК и КР на гр. П-, одобрени със заповед КД-
14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, за периода от 01.11.2014 г. до
30.09.2019 г., и да заплати на Д. К. Х., сумата от 350 лева - обезщетение за
неоснователното ползване на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
56784.504.381 по КК и КР на гр. П-, одобрени със заповед КД-14-16 от
16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, за периода от 01.11.2014 г. до 30.09.2019
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, от град П***********, Р.
С. М., ЕГН **********, от град П**************, и Д. К. Х., ЕГН
**********, от град П**********, да заплатят на Ж. В. В., ЕГН **********, и
В. Т. М-, ЕГН **********, и двамата от град П*******, направените по
делото разноски в размер на 1880 (хиляда осемстотин и осемдесет) лв. за
първоинстанционното производство и в размер на 1869.30 (хиляда
осемстотин шестдесет и девет лв. и тридесет ст.) лева за въззивното
производство.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15