Определение по дело №796/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ БАНКА Д., със седалище град София и адрес на управление Община О. , улица „М.“ № , регистрирано с решение по фирмено дело № 756/1999 година по описа на СГС и вписано в Търговския Регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********* представлявано от юрусконсулт С. К. В. с ЕГН * упълномощена с пълномощно рег. № 13406/21.11.2011г. същото с удостоверено съдържание рег. № 13407/21.11.2011г. том 3, акт 165 заверено от Нотариус М.Ш., с рег.№042 по регистъра на Нотариална камара, с район на действие Районен съд София, упълномощена за това от В. М. С., ЕГН * главен изпълнителен директор и Д. Н. Н.-изп.директор. ЕГН*-изпълнителен директор, против “. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.М., община Г. Д., област Б., ул. „В.П. № представлявано от З.Х. М., ЕГН *. Посоченото правно основание на редявения иск е чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК и чл.417 от ГПК.. В исковата си молба ищцовата страна твърди, че съгласно договор за кредит от 03.08.2009г. лицето З. Х.М. дължи сумата от 41 140,12лв. съдебно разпореждане на Районен съд Б. при частно гражданско отделение I по д.№ *0247, в производство по реда на чл.415 от ГПК, в полза на представляваното от ищеца дружество, Благоевградски окръжен съд е издал Заповед за изпълнение срещу длъжника „Л. Д.”ЕООД, ЕИК *********, срещу която същият е подал възражение в срок. Твърди се , че съгласно договор за кредит от 03.08.2009г. сключен между Банка ДСК ЕАД и “. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. М., община Г. Д., област Б., ул.“В. П.“ № представлявано от З. Х. М. е предоставила, кредит в размер на 50 000( петдесет хиляди) лева. Кредита е изцяло усвоен от предитополучателя “. М.“ ЕООД, ЕИК *********. Кредита се издължава по погасителен план неразделна част от договора за кредит със срок за издължаване 36 месеца. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с договора за кредит ангажименти и поради неплащане съгласно погасителен план вноските по кредита, кредитора е приложил санкциите предвидени в договора и на основание чл.20 б. „Б“ е превърнал кредита в предсрочо изискуем на 10.07.2011г.. Преди превръщане на кредита в предсрочно изискуем последното погасяване по дълга е било на 18.04.2011г. На кредитополучателя са изпращани покани известия с което е уведомен за последствията които ще настъпят при неплащане на задълженията му. Банка ДСК ЕАД е прстъпила към събирне на вземането си по съдебен ред на 03.12.2012г. и е подала заявление до Районен Съд Г. Д.. Към онзи момент дълга вече е бил изискуем на краен падеж. Към датата на подаване на заявлението остатъка от дълга е бил сумата: общо 41 140, 12лв, от които дължима главница- 33 333, 32 лв.; Дължима договорна Лихва 5 845, 58 лв. за периода 25.02.2010гг. – 02.12.2012г.; Наказателна лихва 1 564,06 лв. за периода 25.02.2010гг. – 02.12.2012г. и Заемни такси 397,16 лв. По подаденото заявление е образувано частно гражданско дело №1242/2012г. по описа на Районен съд- Г. Д., срещъ “. М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. М., община Г. Д., област Б., ул.“ В. П.“ № представлявано от З. Х. М. Съда е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 07.12.2012г. по ч. Гр. Д. № 1242/2012г. с които осъжда “. М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с .М., община Г. Д., област Б., ул.В.П.“№ представлявано от З.Х.М. да заплати на Банка ДСК ЕАД сумата 41 140,12лв. Образувано е изпълнително дело при ЧСИ В. Т. По повод постъпило възражение от длъжника, Съда ни е указал, че може да предявим иск връзка с постъпило възражение. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищцовата страна депозира настоящата искова молба, с която предявява иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване вземанията на Банка Д. ЕАД от длъжника- ответник по настоящия иск. В РС Г. Д. е постъпило възражение №6662 с дата 20.09.2013г. от лицето З. Х.М.на основание чл. 414 ГПК с което същият твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С доводи , че заповедта не е съобразена с клаузите на подписания между тях договор за кредит и конкретно неговото обезпечаване. С оглед гореизложените обстоятелства се ищцовата страна моли съда да се призоват страните на съд и да се постанови съдебен акт, с който да се приеме за установено по отношение на „ З. М." ЕООД, че дружеството дължи към 03.12.2012г. датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в Районен съд Г. Д. по издадена в полза на Банка ДСК ЕАД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителе лист от 07.12.2012г. по ч.гр. д. 1242/2012г. сумата 41 140,12лв и направени от заявителя съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса 822,80лв и юрисконсултско възнаграждение 611,40 лева,заедно със законната лихва върху главницата от 03.12.2012г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор такъв е постъпил от ответника по реда на чл. 131 ГПК, като с него се изразява становище относно допустимостта и основателността на иска, като се счита, че искът е недопустим и неоснователен по съображения изложени подробно в отговора. Поддържа се, че ИМ е подадена извън законовия едномесечен срок, течащ от момента на подаване от негова страна на възражението по ЧГрД№1242/2012г. по описа на РС Г. Д.. В този смисъл се иска делото да бъде прекратено. В отговора се твърди от ответника, че такъв договор за кредит е подписван, но се оспорват твърденията, че не са изплатени парите по получения от него Кредит. Твърди се, че видно от договор за кредит-раздел V, т.17.1, същият е обезпечен със залог на машини и съоръжения, изброени подробно в договора. И всичките описани машини и съоръжения за взети от Банка ДСК и продадени по ЗОЗ парите са постъпили по сметката на дружеството-кредитор Банка ДСК. В същия раздел т.17.3 като друга обезпечителна мярка е посочена банкова гаранция, издадена от ББР , реф.№590/760/276. С което се поддържа твърдението, че по този начин цялото неплатено задължение по процесния договор за кредит е изплатено изцяло от банковия гарант и в този смисъл и от З. Х.М., който не е длъжник на банката. В отговора се правят доказателствени искания – за допълнителни въпроси към съдебно-счетоводната експертиза и за гласни доказателства.

В съдебно заседание, редовно и свовременно призовано, ищцовото дружество се представлява от процесуален представител. Поддържа се исковата претенция изцяло, в размера за който е предявена.

Ответника - редовно и своевременно призовани в о.с.з. се явява. Оспорва исковата претенция.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищцовото дружество твърди, че ответника му дължи сума, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Претенциите са допустими и трябва да бъдат разгледани по същество. Доказателствената тежест се разпределя по следния начин – доказателствената тежест е изцяло на ищеца в процеса, който следва да докаже възникването на спорното право, както и че е предоставил на ответницика съответните суми с посочения в исковата молба размер. Ищецът следва да докаже и успешно проведено заповедно производство за процесното вземане по отношение и на двамата ответници. В случай и ако ответната страна твърди плащане, нейна е доказателствената тежест да докаже това плащане.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение за уважаване на исковете. Безспорно е установено по делото, че страните са се намирали в облигационни отношения, регулиращи се от сключеният по между им договор за кредит. Представен е процесния писмен договор за банков кредит от 03. 08. 2009 г., подписан от страните по делото, обективиращ отпускането на паричната сума.

Видно е от събрания доказателствен материал, че банката ищец е инициирала и заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК пред Районен съд гр. Г. Д., като по ч. гр. дело № 1242/2012г. на РС Г. Д. е издадена съответната заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.

В тежест на ответника в процеса е да докажат обратното, т.е. че е налице плащане на дължимото. Такова доказване не се проведе по делото, дори напротив твърденията в исковата молба се установяват в процеса и намират опора в събрания доказателствен материал по делото.

С оглед заключението на в.л. по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза категорично се установява, че размерът на отпуснатия и на усвоения кредит е на стойност 50 000 лева. Общия размер на непогасената част от усвоения кредит, респ. размера на дълга по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е в размер на общо 41 140.12 лева, в това число главница, лихви и заемни такси. Датата на последното плащане по кредита е 18.04.2011г., когато са внесени 171.00 лева – редовна лихва по кредита, като едва на 10.07.2012г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Установява се по делото, че заложеното като обезпечение имущество не е продадено, респ. банката от такова имущество не се е удовлетворявала.

В този смисъл ищецът е изпълнил задълженията си по договор за банков кредит от 03.08.2009г., като е превел и предоставил на ответника договорената сума, без последния да е изпълнил задължението за връщане на дължимото, съобразно сключеният помежду им договор за кредит.

С оглед на гореизложението предявената искова претенция се явява доказана и основателна, и като такава следва да бъде уважена като вземането на “Банка ДСК ” ЕАД бъде признато за безспорно установено в размерите посочени от в.л, съвпадащи като обща сума с исковата претенция, вземайки предвид и уточненията направени от в.л. в о.с.з.

По делото няма доказателства в насока, че ответника, върху който лежи и доказателствената тежест за установяване факта на плащане, тъй като от него същия би могъл да черпи благоприятни правни последици, е изпълнил основното си задължение, да върне заемната дължима сума във връзка с отпуснатия кредит, чието връщане е било обезпечено с подписването на процесния договор за кредит.

Отделно от това в процеса, безспорно е установено успешно проведено заповедно производство. Така, въз основа на представен документ- извлечение от счетоводните книги на банката и на основание чл. 418 от ГПК, съдия от РС Г. Д. е разпоредил издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 4250/06.12.2012г., издадена въз основа на образуваното по заявлението частно гражданско дело №1242/2012г. по описа на РС Г. Д., с която длъжника “. Митков ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на банката кредитор «Банка ДСК» ЕАД, претендираните суми в депозираното пред заповедния съд заявление, както и разноските по заповедното производство.

Налице е разпореждането на съда, ведно с мотивите към него и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Постановено е незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК. Установено е, в процесса, че са налице всички изисквания за редовност на представеното със заявлението от „Банка ДСК ” ЕАД - извлечение от сметките на банката - същият е издаден официално от банката кредитор и носи подписа на служителят който го е издал, както и печата на банката. От друга страна подписания договор за кредит и погасителен план, е действителен, подписан при изрично изявена воля от страните по него и е породил действие между страните по същия, като погасяването на част от кредита /виж и заключението на в.л. в тази насока/ също е доказателство за признаване действителността на породилото се правоотношение. С разпоредбата на чл. 20 от сключения договор, са предвидени специални основания от обективна страна, при настъпването на които предсрочната изискуемост на кредита. В текста на договора е посочено, че „става предсрочно изискуем”, при наличието на което и да е от изброените в чл. 20 от б. «а» до б. «з» от същия текст обективни основания. Именно измежду хипотезите за които е приложима нормата на чл. 20, б. б на сключения договор е и настоящия случай, според който предсрочната изискуемост е настъпила, за което банката-кредитор е изпращала и покани, и известия, с които е уведомявала длъжника за последствията, които ще настъпят при неплащане на задълженията.

На следващо място - от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че между страните е сключен и договор за залог върху движими вещи, обезпечаващ сключен между същите страни договор за банков кредит. Договорът за залог не е самостоятелен, а се сключва, за да се обезпечи изпълнението на едно главно задължение; заложното право е акцесорно и се погасява, ако се погаси главното вземане – договорът за особен залог се прекратява при заплащане на обезпечените с особен залог вземания на заложния кредитор. От друга страна, ответникът, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, не ангажира доказателства за погасяване на главното вземане, предмет на договора за банков кредит, поради което следва да се приеме, че ищецът установява съществуването както на вземането си за заплащане на парична сума – предоставен на ответника кредит, така и на заложното право, предмет на договора за особен залог, материализиран в договора за кредит. Възражението на ответника /развито в писмената му защита/, че стойността на заложените вещи надвишава размера на дълга, е без връзка със спора – всички заложени вещи обезпечават дълга, а в изпълнителното производство изпълнението може да бъде насочено и само върху една от тях, покриваща размера на дълга, като останалите бъдат освободени едва след погасяването му. А в казуса дори се установи, че заложеното имущество не е продадено.

Независимо от изхода на спора, на ищеца не се присъждат сторените по настоящото производство разноски предвид липсата на предствен по делото списък по чл. 80 ГПК.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, че “. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.М., община Г. Д., област Б., ул. „В. П. № представлявано от З.Х. М., ЕГН * дължи наЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ БАНКА Д., със седалище град София и адрес на управление Община О. , улица „М.“ № , регистрирано с решение по фирмено дело № 756/1999 година по описа на СГС и вписано в Търговския Регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********* представлявано от юрусконсулт С. К. В.с ЕГН * упълномощена с пълномощно рег. № 13406/21.11.2011г. същото с удостоверено съдържание рег. № 13407/21.11.2011г. том 3, акт 165 заверено от Нотариус М. Ш., с рег.№042 по регистъра на Нотариална камара, с район на действие Районен съд София, упълномощена за това от В.М. С., ЕГН * главен изпълнителен директор и Д. Н. Н.-изп.директор, паричните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по частно гражданско дело № 1242/2012 г. на Районен съд гр. Г. Д., а именно:

- сумата от : общо 41 140, 12лв, от които дължима главница- 33 333, 32 лв.; Дължима договорна Лихва 5 845, 58 лв. за периода 25.02.2010гг. – 02.12.2012г.; Наказателна лихва 1 564,06 лв. за периода 25.02.2010гг. – 02.12.2012г. и Заемни такси 397,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, а както и сторените разноски в заповедното производство – 822.80 лв. – заплатена д.т. и 611.40 лв. – юрискосултско възнаграждение.

На страните да се връчат копия от решението, което подлежи на обжалване пред САС, чрез Окръжен съд Б., с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: