Решение по дело №322/2022 на Окръжен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила обвиняемия М. Г. С., роден на *******,
български гражданин, със средно образование, работи, неосъждан, неженен, ЕГН
********** â òî¬âà, че на 26.08.2020г., на главен път II-23 /Русе-Кубрат/, в района на портал
на фирма „Градус-98“ АД, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил,
марка и модел „Тойота Авенсис 1.8“, с регистрационен номер № Р 0686 РН, собственост на
П. С. С. от ***, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21, ал.2 във връзка с ал.1
от ЗДвП, като то се е движил със скорост от 104 км/ч, в участък с поставен пътен знак В26,
въвеждащ забрана за движение със скорост по- висока от 60 км/ч, в резултат на което по
непредпазливост причинил на Б. А. Х. от ******* средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на латералния кондил на лява голямопищялна кост, наложило остеопластика и
метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник,
за срок повече от тридесет дни- престъпление по чл.343, ал.1, б.б вр. чл.342, ал.1, пр.3 от
НК.
С решение №186/18.02.2022г., постановено по АНД№2434/2021г. РРС е признал
обвиняемия за невинен и го оправдал на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК в извършване на
престъплението, в което е обвинен. Изложени са мотиви, че извършеното от обвиняемия
нарушение на правилата за движение по ЗДвП не е в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП, поради което той не следва да носи отговорност за вмененото му
престъпление.
Решението е обжалвано от РРП, като в протеста са изложени съображения за
незаконосъобразност на атакувания акт, изразяващи се в неправилна оценка на
доказателствата по делото, довело до неправилно приложение на материалния закон. Иска
се отмяна на първоинстанционното решение и осъждане на обвиняемия по предявеното
обвинение.
В съдебното заседание пред настоящия съд прокурорът поддържа протеста и
изразяване несъгласие с решението на районния съд, поради противоречието му със
събраните по делото доказателства и съдебната практика, като иска отмяна на решението и
постановяване на ново такова, с което обвиняемият да бъде признат за виновен в
престъплението, в което е обвинен, и да му се наложи административно наказание на
основание чл.78а от НК.
Обвиняемият, редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Защитникът му
пледира за правилност на решението на РРС и иска потвърждаването му.
Напълно безспорно, според всички събрани по делото доказателства, установената
фактическа обстановка е следната:
На 26.08.2020г., около 16.00 часа, обвиняемият управлявал л.а „Тойота Авенсис“ с рег.
№ Р 0686 РН по главен път II-23 в посока от с.Червена вода, обл.Русе към гр.Русе. В района
на км.6 от дадения път се намирали терен и сгради на „Градус - 98“ АД- гр.Стара Загора,
разположени от двете страни на пътя, към които имало два портала за вход, устроени един
срещу друг. На пътя, срещу порталите, били поставени пътни знаци №Б2 - "Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, повелята на които се отнасяла до навлизащите в пътя
от крайпътните пространства автомобили. Пътното платно в дадения участъкът било с две
пътни ленти, по една за движение в посока, които били разделени от единична непрекъсната
линия, а срещу самите портали имало единична прекъсната линия, което позволявало
пресичането на пътя за движение към порталите на даденото предприятие. Този участъкът
от пътя бил с добра видимост, а пътната настилка била с едрозърнесто асфалтово покритие.
С. водел автомобила си към представения пътен участък със скорост 104км/ч. На около 200м
преди упоменатите входове за даденото предприятие бил поставен пътен знак В26, който
ограничавал скоростта на движение в неговата посока до 60км/ч, но обвиняемият не се
съобразил със задължението на знака и не намалил скоростта си на движение. В същото
време свид.Х. управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№СТ7384РМ, с който
излязъл от южния портал на даденото дружество и имал намерение да пресече главен път II-
1

23 напряко, за да стигне до северния портал на предприятието, маневра, която извършвал
често, поради естеството на работата си в „Градус - 98“ АД- гр.Стара Загора. В последно
упоменатия автомобил се намирал и свид.Х. Х. преустановил движението на управлявания
от него автомобил пред пътния знак №Б2, непосредствено до пътното платно, пряко на него,
изчаквайки преминаването на автомобил, движещ се в посока с.Червена вода. В този момент
обвиняемият се намирал на повече от 120м от автомобила, управляван от Х., и наблюдавал
действията на последния. Х. също имал видимост към автомобила на обвиняемия.
Проявявайки самонадеяност и явно подценявайки скоростта на обвиняемия, около 16.10
часа свид.Х. предприел пресичане на платното за движение напряко, когато автомобилът,
управляван от С., се намира на около 58м. Когато Х. пресичал разделителната линия между
двете ленти на пътя, обвиняемият с автомобила се намирал на 32.20м от него. Последният
задействал спирачната уредба на автомобила, управляван от него и намалил скоростта му до
87км/ч. Свид.Х. продължил движението на автомобила си в избаната вече посока и в
лентата за движение на обвиняемия последвал удар между челната част в областта на левия
фар за автомобила на обвиняемия и страничен в областта на предно дясно колело за
товарния автомобил, управляван от свид.Х.. Автомобилът, управляван от обвиняемия
продължил движението си, завъртайки се около оста си, напуснал пътното платно в дясно
по посока на движението си и се ударил в паркиран извън пътя автомобил. Вследствие на
удара Х. получил счупване на латералния кондил на лява голямопищялна кост, наложило
остеопластика и метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв
долен крайник, за срок повече от тридесет дни.
Изложената фактическа обстановка води на извод за неправилност на решението на
първоинстанционния съд по следните съображения:
На първо място съдът неправилно е преценил момента на възникване на реалната,
конкретна опасност за движението, като приел, че това е времето, в което пострадалия, с
управлявания от него автомобил, достигнал разделителната линия между двете пътни ленти
и обвиняемият вече се намирал на 32.20м от него. Моментът на възникване на опасност за
движението, от който водачът на МПС е длъжен да вземе мерки за безопасност на
движението, чрез намаляване скоростта на движение или спиране, е възприемане на пътно
препятствие, когато то се е появило в близост до платното за движение. В случая, съобразно
и казаното, моментът на възникване на опасност за движението, в който обвиняемият е
следвало да реагира адекватно, е появата на управлявания от свид.Х. автомобил
непосредствено до платното за движение, насочен пряко на него, която посока явно предава
намерението на Х. да пресече пътя. Следва да се отбележи в тази връзка, че крайпътната
територия, от която пострадалия е тръгнал да навлиза в главния път, е обширна, на нея
обикновено са разположени множество автомобили, които обаче са паркирани навътре в нея,
близо до портала, което прави местоположението на автомобила на Х. в коментирания
момент много необичайно и съответно формалната логика е водела на извод, че той е
тръгнал да пресича платното за движение, а не просто е спрял там или паркирал. В
обсъжданото време обвиняемият, с управлявания от него автомобил, е бил на 120м от Х. и
автомобила му и е можел спокойно да го наблюдава, а според експертизата по делото и да
предотврати произшествието, като намали скоростта си на движение или спре. Всъщност
дори истинските намерения на Х. за предстоящата маневра/ дали ще пресече платното за
движение или ще се включи в него чрез някоя от лентите му/ нямат отношение към момента
на възникване на опасността за движение, тъй като със самото си ситуиране край пътя, с
работещ двигател на автомобила, явно демонстрирайки намерение да навлезе, той вече е
представлявал такава опасност, тъй като тези конкретни намерения не биха могли да бъдат
известни на обвиняемия, който, съзнавайки ги, да се съобрази с тях и да може да организира
поведението си така, че да не се стигне до произшествие. Поради това, дори и да се приеме,
че ясната видимост между двамата водачи, открила се след преминаване на неизвестно по
делото МПС, е била налична при отстояние между тях от 58м, то при движение с
2

максималната разрешена скорост от 60км/ч опасната зона за спиране на обвиняемия е от
48.4м, което прави възможно предотвратяването на ПТП чрез спиране. При установената
скорост на С. от 104.3км/ч опасната зона за спиране е 112 м, което го е поставило в
невъзможност да спре и да избегне произшествието. Поради изложеното, нарушението на
правилата за движение чрез превишаване на разрешената скорост за движение и то в почти
двоен от допустимия размер е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия престъпен
резултат. Нещо повече, видно от доказателствата по делото свид.Х. е работил *******,
обслужвал е частите на предприятието и от девет страни на пътя, поради което често му се е
налагало да го пресича с автомобил. В процесната ситуация той е проявил непредпазливост
при условията на самонадеяност, което лекомислие е било подхранено и от обичайното
поведение на водачите в този пътен участък и обичайното им съобразяване с разрешената за
него скорост на движение. Самонадеяността му, която допринесла безспорно за
транспортното произшествие, се проявила в подценяване скоростта на движение на
обвиняемия, т.е. той погрешно преценил, че ще може успешно да пресече пътя и така ще
предотврати общественоопасните последици от поведението си при движение на другия
автомобил с разрешената от закона скорост. Но тъй като скоростта на движение на
обвиняемия била значително по- висока от предвижданата от пострадалия, настъпило и
произшествието. Именно поради това и превишената скорост на движение на обвиняемия
довела до престъпния резултат в съвкупност с другите фактори, дадени вече. Досежно
значението на скоростта на автомобила, управляван от обвиняемия, за процесните събития,
следва да се отбележи, че по пътя на логическа индукция, твърдението на
първоинстанционния съд за липса на отношение на тази скорост към настъпилото
произшествие, би означавало, че и скорост, много по- висока от установената, също е
извинителна, което е абсурдно, тъй като с много висока скорост обвиняемият въобще е
нямало да бъде възприет от пострадалия и е щял да се появи на мястото на съприкосновение
между двамата автомобила без Х. да имал представа за съществуването му на пътя и в този
случай вината за този резултат би била единствено на обвиняемия. В заключение трябва да
се каже, че първоинстанционния съд е възприел погрешно и в противоречие с всички
доказателства по делото посоката на движение на автомобила, управляван от обвиняемия,
като възпроизвел в мотивите към решението си протовоположна на действителната, което е
от изключителна важност за правилността на формиране на които и да било правни изводи
по делото.
Изложените съображения налагат отмяна на първоинстанционния акт и
признаване на обвиняемия за виновен в осъществяване от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.б вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на
26.08.2020г., на главен път II-23 /Русе-Кубрат/, в района на портал на фирма „Градус-98“
АД, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка и модел „Тойота
Авенсис 1.8“, с регистрационен номер № Р 0686 РН, собственост на П. С. С. от ***, той
нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, като то
се е движил със скорост от 104 км/ч, в участък с поставен пътен знак В26, въвеждащ забрана
за движение със скорост по- висока от 60 км/ч, в резултат на което по непредпазливост
причинил на Б. А. Х. от ******* средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
латералния кондил на лява голямопищялна кост, наложило остеопластика и метална
остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок
повече от тридесет дни. От обективна страна обвиняемият можел да наблюдава другия
автомобил преди настъпването на произшествието от разстояние, което превишавало
опасната зона, което се установява категорично от анализа на доказателствата, поради което
е имал обективна възможност да съобрази поведението си с дадените правила за движение и
така да избегне сблъсъка, който довел до нараняването на пострадалия. Налице е пряка
причинноследствена връзка между установеното противоправно поведение на обвиняемия и
получените от свид.Х. увреждания, тъй като при съобразяване на поведението си с
3

правилата за движение обвиняемия щеше да има възможност да реагира и предотврати
настъпването на престъпния резултат. От субективна страна обвиняемият е осъществил
състава на престъплението при пряк умисъл по отношение на нарушаването на правилата за
движение, тъй като е съзнавал, че управлява МПС, като не спазва правилата, дадени
подробно по-горе, като съзнавал обществената опасност от това си поведение и искал
настъпването на обществено опасните последици от него. Вследствие на това поведение
обвиняемия причинил по непредпазливост под формата на небрежност средна телесна
повреда на свид.Х., като не предвиждал настъпването на този престъпен резултат, но можел
и бил длъжен да го предвиди.
Причини за извършване на престъплението- ниското правосъзнание на обвиняемия.
Анализа на всички доказателства налага приложението на чл.78а от НК, предвид
наличието на предпоставките на тази разпоредба по отношение на обвиняемия- за
извършеното от него е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или
пробация, той не е осъждан за престъпление от общ характер и не освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава 8 от НК, с деянието не са причинени
имуществени вреди. Предвид изложеното обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. При определяне на
последното следва да се съобразят смекчаващите вината обстоятелства, каквито се явяват
чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и значителното закъснение
на наказателната репресия, вина за което обвиняемия няма. Отегчаващо вината
обстоятелство се явява причиняването на сериозни имуществени вреди. Поради всичко това,
предвид превеса на смекчаващите вината обстоятелства, на обвиняемия следва да бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв., като целите му ще се
изпълнят и без налагане на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Обвиняемият следва да заплати в полза на ОД на МВР- Русе сумата 792.97лв. за
разноски на досъдебното производство по делото.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	56
Дата:	19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия:	Велизар Тодоров Бойчев

Дело:	20224500600322
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 април 2022 г.

Решение по дело №322/2022 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите