Определение по дело №280/2020 на Окръжен съд - Ловеч

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 280 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

 

Образувано е по частна жалба от Х.П.Н., подадена против определение № 167/27.03.2020 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян, в частта с което производството по делото е прекратено частично - по предявените от частната жалбоподателка против Х.М.К. и Ц.И.Ц. искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС относно реална част от поземлен имот с идентификатор 53707.45.2, заявени на придобивно основание реституция.

В частната жалба са направени оплаквания за неговата неправилност, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя съдът неправилно е прекратил производството по делото, без да отчита, че реституционната процедура била приключила и за двете страни, че при наличието на две позитивни решения на административния орган, с които земеделският имот е възстановен на двете страни, между тях съществува спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че такъв спор е заявен с предявяване на иск на същото основание. Според частната жалбоподателка, производството по предявените от нея искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС е обусловено от производството по висящия спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и затова следвало да се спре, а не да се прекрати. При тези оплаквания е направено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС Троян за продължаване на съдопроизводствните действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който направени изводи за правилност на определението в атакуваната му част. В писмения отговор се сочи, че липсва издадено в полза на частната жалбоподателка решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, с оглед на което за нея липсва правен интерес да води иск за невъзстановен земеделски имот. Прави се извод, че допустимостта на иска не може да се обвързва от спиране или прекъсване на придобивната давност по отношение на спорния имот, в каквато насока са били част от доводите на частната жалбоподателка. В писмения отговор е изведено искане за потвърждаване на определението в обжалваната му част.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 274, т. 2, вр. чл. 130 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното определение (18.05.2020 г.), срокът изтича на 26.05.2020 г. - първи присъствен ден, в които е подадена частната жалба, видно от клеймото за изпращач.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява, че гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян е образувано по искова молба от Х.П.Н. против Ц.И.Ц. и Х.М.К., с която са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС.

В срока за писмен отговор от ответниците Х.М.К. и Ц.И.Ц. е постъпил такъв, в който са наведени възражения за нередовност на исковата молба и за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

С определение от 18.07.2019 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян, съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

С определение от 11.11.2019 г., по ч.гр.д. № 584/2019 г. на ОС Ловеч определение от 18.07.2019 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян е отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия, при дадени указания за отстраняване нередовността на исковата молба.

В изпълнение на указанията Х.П.Н. е подала уточняваща молба (вх. № 7442/23.12.2019 г. на РС Троян). В същата ищцата заявила, че основният ѝ придобивен способ е реституция, като се позовала на конкретно решение на Поземлената комисия.

В писмено становище (вх. № 467/23.01.2020 г. на РС Троян) Ц.И.Ц. и Х.М.К. са посочили, че искът за собственост на това основание е недопустим, поради неприключил с влязло в сила решение спор между същите страни по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, респ. административната процедура по възстановяване на имота.

С определение 167/27.03.2020 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян, съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС, основани на реституция и е насрочил делото за разглеждане на исковете, заявени на останалите придобивни основания.

При така установените факти, настоящият състав намира следното от правна страна:

            За да прекрати производството по делото, разглеждащият го съдебен състав на РС Троян е счел, че исковете за собственост, основани на реституция, не са допустими, с оглед липсата на влязло в сила благоприятно за нея решение по предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и на издадено положително за нея решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ.

            Изводът за недопустимост на иска, макар обоснован чрез цитат на част от мотивите на решение № 118 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2093/2015 г., I г. о., постановено по друг спор между страните, но за същия имот (реална част от поземлен имот с идентификатор 53707.45.2), не може да доведе до прекратяване на производството по исковете за собственост по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС по следните съображения:

Несъмнено наличието на влязло в сила решение по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и на издадено положително за ищцата решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ са предпоставки за водене на иск за защита на правото на собственост. Това становище е безспорно утвърдено от съдебната практика и е изразено от ВКС в цитираното решение. То обаче е неправилно интерпретирано от районния съд, защото в продължение разсъжденията на ВКС са в насока, че въззивният съд не е следвало и не може да разреши по същество спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, без да е проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, нито да разгледа спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в рамките на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Тоест, акцентът е поставен върху връзката на обусловеност между двете производства и за недопустимо развиване на едното, преди да е приключило другото. След като производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е преюдициално по отношение на производството по иск за вещна защита, обусловеното подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1. т. 4 ГПК. Това разбиране също е безспорно утвърдено и е намерило израз в редица актове на ВКС (опр. № 361/10.07.2015 г., ч. гр. д. № 3437/2015 г., I г. о.; опр. № 459/14.10.2010 г., оо ч. гр. д. № 329/2010 г., I г. о.; опр. № 295/06.07.2009 г., по ч. гр. д. № 214/2009 г., II г. о.; опр. № 393/25.09.2012 г., по ч. гр. д. № 361/2012 г., II г. о. и др.). В този контекст от районния съд е следвало да се интерпретират мотивите на цитираното от него решение № 118 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2093/2015 г., I г. о., а не да се прекратява производството по исковете, заявени на реституционно основание. Постановеното частично обезсилване на въззивното решение и прекратяване на делото по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не променя горния извод. При направените изводи за преждевременно предявен иск в контекста на преюдициалност между двете производства (по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и по чл. 54, ал. 2 ЗКИР) упражняването на това правомощие от касационната инстанция е по отношение на частично недопустим въззивен съдебен акт, постановен при наличие на основание за спиране (ТР 1-19-ОСГТК, т. 1).

Съобразявайки връзката на обусловеност между двете производства и констатирайки, че обуславящото по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е приключило с влязло в сила съдебно решение, районният съд е следвало да спре производството по исковете на реституционно основание, а не да ги прекратява. При игнориране на тази преюдициалност и при направената формална констатация за преждевременно предявяване на иска за собственост, защитата на ищеца на по-късен етап би могла да бъде осуетена чрез противопоставяне на възражение за придобивна давност от лице, неучастващо в производството по възстановяване или по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, но установило фактическа власт върху спорния имот. За тези лица давност тече докато трае процеса по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ (р. № 383/02.11.2011 г., по гр. д. № 1388/2010 г., I г. о., в което също се приема, спиране на производството по чл. 108 ЗС, докато трае производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ). Затова и при висящо производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ищецът може да предяви иск за защита по чл. 124, ал. 1 ГПК или по чл. 108 ЗС, производството по което обаче трябва да бъде спряно до приключване на това по обуславящия иск.

По тези съображения определението в обжалваната му част е неправилно и като такова подлежи на отмяна, каквото е искането в частната жалба. След отмяната делото следва да се върне на районния съд, който трябва да спре производството по него на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по предявения от Х.П.Н. против Ц.И.Ц. иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В настоящето производство съдът не може да указва на съда в кой момент да спре делото, доколкото при основанието по 229, ал. 1, т. 4 ГПК тази преценка е на съда, разглеждащ обусловеното дело. Спирането обаче следва да обхване производството по всички предявени от Х.П.Н. искове за собственост. Налице е първоначално обективно съединяване на няколко иска за собственост, заявени на различни основания, като в уточняващата молба ищцата е заявила като приоритетен придобивен способ реституция, а при евентуалност – наследяване и давностно владение. При конкуриращи се основания, волята на ищеца е определяща за преценката вида на съединяването на исковете и за поредността при разглеждането им от съда (чл. 6, ал. 2 ГПК), затова с оглед конкретно означения приоритет на реституционното основание и евентуалност на останалите придобивни способи, съдът ще трябва да спре производството по всички обективно съединени искове.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 167/27.03.2020 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян в обжалваната му част, с което производството по делото е прекратено частично - по предявените от частната жалбоподателка против Х.М.К. и Ц.И.Ц. искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС относно реална част от поземлен имот с идентификатор 53707.45.2, заявени на придобивно основание реституция.

ВРЪЩА делото на РС Троян за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно разясненията в настоящето определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                      2.