РЕШЕНИЕ
№ 21483
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110143356 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Б. Д. Д.,
И. Д. Д. и З. Р. Д. против Б. С. С..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, както и насрещни искове срещу ищците.
По първоначално предявените главни искове:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание, както следва:
- по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника Б. С. С.,
че ищците Б. Д. Д., И. Д. Д. и З. Р. Д. са собственици на лек автомобил „Мерцедес
Ц180“, с рег. № с предходен рег. № и за осъждането на ответника да им предаде
владението върху обекта;
- по чл. 59 ЗЗД за осъждането на Б. С. С. да заплати на ищцата З. Р. Д. сумата от
4500 лева, предявен като частичен от сумата от 9000 лева, представляваща настъпило
имуществено разместване, при което ищцата без основание е обедняла с процесната
сума в периода от 03.10.2018 г. до 02.08.2023 г. /подаването на исковата молба/, а
ответникът се е обогатили отново без основание с нея вследствие използването на лек
автомобил „Мерцедес Ц180“, с рег. №, с предходен рег. № ½ част от който бил
собственост на ищцата.
Ищците твърдят, че са съсобственици на процесния автомобил „Мерцедес
Ц180“, с рег. № с предходен рег. № при права: по 1/6 ид. част за ищците Б. Д. Д. и И.
Д. Д., и 4/6 ид. части за ищцата З. Р. Д.. Сочат, че автомобилът бил закупен от
наследодателя на тримата ищци Димитър И.ов Д. по време на брака му с ищцата З. Р.
Д.. След смъртта на наследодателя Д Д. ищците не открили ключове и документи за
автомобила, поради което била подадена жалба в полицията за издирване на
автомобила. Сочи се, че на 13.03.2023 г. с ищеца Б. Д. Д. се свързал ответникът Б. С.
1
С., който му заявил, че с имал неуредени взаимоотношения с починалия му баща.
Заявил, че двамата били сключили договор за продажба на автомобила на 03.10.2018
г., за което купувачът Б. С. заплатил сумата от 9000 лева и получил владението върху
вещта. Не се стигнало обаче до прехвърлянето на автомобила в изискуемата от закона
форма. Поканил ищеца да прехвърлят автомобила по установения ред, но Б. Д. отказал
и поискал автомобилът да му бъде предаден обратно. Ответникът изявил съгласие за
това, но поискал да му бъде върната заплатената от него сума от 9000 лева. Ищците
считат, че договорът и разписката, удостоверяваща плащането са неистински
документи, както и че ответникът държи вещта без правно основание. Сочат освен
това, че автомобилът е бил придобит в режим на СИО, като е липсвало воля за
предаване владението на автомобила и от другия собственик на вещта – З. Д.. Считат
ответника за недобросъвестен владелец на вещта. Молят да бъде признато правото им
на собственост върху автомобила в посочените ид. части.
Ищцата З. Д. твърди, че от момента на предаване на владението върху
автомобила на 03.10.2018 г. е настъпило имуществено разместване, при което
ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, без основание, с факта на ползване на
притежаваната от нея ½ част от автомобила. Сочи, че е била лишена от ползването му,
както и от възможността да отдава под наем своята част от автомобила. Счита, че
дължимото й се обезщетение за периода от 03.10.2018 г. до 02.08.2023 г. /подаването
на исковата молба/ е в размер на 9000 лева, като претендира част от него, а именно
сумата от 4500 лева.
В проведеното открито съдебно заседание на 31.10.2024 г. е допуснато на осн.
чл. 214 ГПК изменение на предявения от ищцата З. Р. Д. против ответника Б. С. С.
осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за
предявен за сумата от 9000 лева, представляваща пълната претенция на ищцата по този
иск, вместо първоначално предявения частичен размер от 4500 лева.
Молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
Ответникът не оспорва предявения иск по чл. 180 ЗС. Сочи, че между него и
наследодателят на ищците Д. бил сключен договор за продажба на процесния
автомобил, като имали уговорка договорът по-късно да бъде сключен в изискуемата от
закона форма пред нотариус, което не се случило. Ответникът заплатил на продавача
цената по договора, а именно сумата от 9000 лева. През м. 04.2022 г. Д Д. предоставил
на ответника пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което Б. С. бил
упълномощен да продаде, включително и на себе си, процесния автомобил. Счита, че
сключеният договор за продажба на МПС по правилата на конверсията следва да
служи като предварителен договор за продажба на автомобила. Сочи се, че след като
установил факта на настъпила смърт на продавача по договора, ответникът се свързал
с ищеца Б. Д. за уреждане на отношенията по собствеността на автомобила. Ищецът
отказал, като вместо това подал жалба в СРП. С отговора на исковата молба
ответникът е отправил покана до ищците да им предаде автомобила.
Ответникът оспорва предявения иск по чл. 59 ЗЗД. Сочи, че владението върху
автомобила му е предадено въз основа на правно основание – сключения договор за
продажба на автомобил. Счита за неоснователен аргументът на ищцата по осъдителния
иск, че е притежавала автомобила в режим на СИО заедно с продавача по договора Д
Д., тъй като предаването на владението върху него представлява действие по
обикновено управление, което може да бъде извършвано от всекиго от съпрузите
поотделно. Моли искът да бъде отхвърлен.
По предявените насрещни искове:
В срока за отговор на исковата молба ответникът Б. С. С. е предявил против Б.
Д. Д., И. Д. Д. и З. Р. Д. насрещни кумулативно съединени осъдителни искове, както
2
следва:
- по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждането на ответниците да му заплатят
сумите от: по 1500 лева ответниците Б. Д. Д. и И. Д. Д. и 6000 лева ответницата З. Р.
Д., представляващи сбора от заплатената от ищеца по насрещния иск продажна цена на
процесния автомобил, с които суми ответниците, като наследници на Д И.ов Д.,
неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца по насрещните искове с оглед
неосъщественото основание – сключването на договор в изискуемата от закона форма
за продажбата на автомобила, ведно със законната лихва от предявяване на
насрещните искове до окончателното погасяване;
- по чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца суми, с
които последният е обеднял, а ответниците са се обогатили, представляващи
заплатени: 417,92 лева данък върху превозното средство за 2021, 2022 г. и 2023 г.;
436,98 лева премии по застраховка „Каско“ на автомобила в периода от 11.04.2022 г. до
11.04.2023 г., както и 1100 лева сума за ремонт на автомобила през периода на
владението му, които суми се претендират от ответниците, както следва: по 325,82
лева от всекиго от ответниците Б. Д. Д. и И. Д. Д. и 1303,26 лева от ответницата З. Р.
Д., ведно със законната лихва от предявяване на насрещните искове до окончателното
погасяване.
Твърди се от ищеца по насрещните искове, че във връзка със сключения договор
за продажба на автомобил от 03.10.2018 г. заплатил на продавача по него и
наследодател на ответниците – Д И.ов Д., уговорената продажна цена на автомобила в
размер на 9000 лева. Тъй като между страните не била сключена окончателната сделка
за прехвърляне на собствеността върху вещта в изискуемата от закона форма –
писмена с нотариална заверка на подписите, то наследодателят на ответниците се е
обогатил неоснователно с процесната сума за сметка на ищеца. Поради
неосъщественото основание счита, че сумата следва да му бъде върната, като я
претендира от наследниците на продавача съобразно наследствените им дялове.
Отделно сочи, че след като владението на автомобила му е било предадено,
последният е извършвал редица разходи, които се дължат от собственика на
автомобила, а именно: 417,92 лева данък върху превозното средство за 2021, 2022 г. и
2023 г.; 436,98 лева премии по застраховка „Каско“ на автомобила в периода от
11.04.2022 г. до 11.04.2023 г., както и 1100 лева сума за ремонт на автомобила през
периода на владението му. Счита, че собственикът на вещта, респ. неговите
наследници, неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца със заплатените
разходи за автомобила, като моли да бъдат осъдени да му ги заплатят. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор, ответниците по насрещните искове оспорват
същите. По отношение на предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД оспорват
факта, че сумата от 9000 лева е била предадена на техния наследодател Д Д. от
продавача по договора Б. С.. Считат, че в случай че се установи, че сумата
действително е била заплатена, то същата следва да се счита за платена като наемна
цена за времето на ползване на автомобила от ищеца по насрещните искове. Оспорват
и предявените срещу тях искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на суми, представляващи
сторени разходи за автомобила. По отношение на претендираните като заплатени
данъци за автомобила и премии по застраховка „Каско“ твърдят, че същите са
заплатени от техния наследодател, като намират, че от представените от Б. С. писмени
доказателства не се установявало друго. По отношение на сумата, претендирана като
направен разход за ремонт на автомобила, сочат, че с тази сума не са се обогатили за
сметка на ищеца, а напротив – довела е до тяхното обедняване, тъй като тази сума е
следвало да бъде претендирана за плащане от застрахователя по застраховка „Каско“
3
на автомобила ЗД „ЕВРОИНС“. Развиват още съображения, че към момента, към
който е направен разходът за ремонт /29.03.2023 г./, ищецът Б. С. вече е бил провел
разговор с ищеца Б. Д., поради което е бил наясно, че наследниците на продавача
нямат воля за прехвърляне собствеността на автомобила, като са направили искане да
им бъде предадено обратно владението върху него. Считат, че при противопоставяне
от собствениците на автомобила Б. С. да продължава да го ползва, е следвало да се
съобрази с волята им, а не да прави допълнителни разходи за неговия ремонт. Освен
това считат, че разходът за ремонт не е бил необходим за запазването на вещта, а
луксозни разноски, въпреки противопоставянето на ответниците. Молят предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По първоначално предявените главни искове:
По исковете по чл. 108 ЗС:
В тежест на ищците по предявените искове е да установят при условията на
пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния автомобил на
наведените основания, а именно – по силата наследствено правоприемство за тримата
ищци и придобИ.е в режим на СИО по отношение на ищцата З. Д., като установят
правото на собственост и на техния праводател, както и да докажат, че ответникът
владее процесния автомобил.
В тежест на ответника при установяване на горното е да докаже, че владее
процесния автомобил на годно правно основание.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 05.03.2024 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 25.04.2024 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че: 1/ ищците по
първоначалните искове Б. Д. Д., И. Д. Д. и З. Р. Д. са законните наследници на Д И.ов
Д.; 2/ ищците по първоначалните искове Б. Д. Д., И. Д. Д. и З. Р. Д., като законните
наследници на Д И.ов Д., са собственици на процесния автомобил „Мерцедес Ц180“, с
рег. № , с предходен рег. № по силата наследствено правоприемство за тримата ищци
и придобИ.е в режим на СИО по отношение на ищцата З. Д.; 3/ ответникът по
първоначалните искове Б. С. С. владее процесния автомобил, считано от 03.10.2018 г.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за
доказани. Същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства:
Свидетелство за регистрация Част I и част II, в които е отразено, че Д И.ов Д. и
собственик на процесния автомобил „Мерцедес Ц180“, с рег. № препис от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Столична община, от което се
установява, че Д И.ов Д. и ищцата З. Р. Д. са сключили граждански брак на 12.12.1965
г., удостоверение за наследници на лицето Д И.ов Д., от което се установява, че след
смъртта му, настъпила на 04.01.2023 г., същият е оставил трима наследници по закон –
ищците по делото: Б. Д. Д. - син, И. Д. Д. - дъщеря и З. Р. Д. – съпруга.
По делото не се твърди и не се установи съпрузите да са избрали режим на
имуществените отношения, различен от законов режим на общност, поради което
следва да се приеме, че процесният автомобил е придобит от двамата съпрузи при
равни права /арг. от чл. 18, ал. 2 СК/. След смъртта на наследодателя на наследодателя
Д И.ов Д., всеки от ищците е наследил притежаваната от наследодателя ½ част от
автомобила при равни права /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/. Налага се извод, че правата
на ищците съответстват на посочените в исковата молба, а именно: по 1/6 ид. част за
ищците Б. Д. Д. и И. Д. Д., както и 4/6 ид. части за ищцата З. Р. Д..
4
Ответникът признава предявените искове по чл. 108 ЗС, както и
обстоятелството, че понастоящем владее автомобила. Исковете следва да бъдат
уважени като основателни.
По иска по чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищцата З. Д. по предявения иск е да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че е собственик на процесния автомобил в процесния период,
както и че ответникът се обогатили без основание с процесната сума за нейна сметка.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е върнал на
ищцата процесната сума, респ. че е било налице основание за ползването на вещта.
Ищцата твърди, че е настъпило настъпило имуществено разместване за сумата
от 9000 лева, при което З. Д. без основание е обедняла с процесната сума в периода от
03.10.2018 г. до 02.08.2023 г. /подаването на исковата молба/, а ответникът Б. С. се
обогатили отново без основание с нея вследствие използването на лек автомобил
„Мерцедес Ц180“, с рег. № , с предходен рег. № ½ част от който бил собственост на
ищцата.
По делото е приет договор за продажба на моторно превозно средство от
03.10.2018 г., по силата на който Д И.ов Д. /наследодател на ищците/, в качеството му
на продавач, продава на ответника Б. С. С., в качеството му на купувач, процесния лек
автомобил „Мерцедес Ц180“, с рег. № за сумата от 9000 лева, като в Раздел II и III от
договора е удостоверено предаването на сумата от страна на купувача. Приета по
делото е и разписка от същата дата, удостоверяваща, че Д Д. е получил от Б. С. сумата
от 9000 лева, представляваща продажна цена на процесния автомобил.
Ищците са оспорили автентичността на процесния договор и разписка в частта,
удостоверяваща положения подпис от техния наследодател, както и ръкописно
изписаните му имена. По делото е прието без възражения от страните заключение по
извършена съдебно почеркова експертиза, от която категорично се установява, че
подписите, положени в графи „Продавач“ и „Получил сумата“, в края на Договор за
продажба на моторно превозно средство, датиран на 03.10.2018 г., както и Разписка за
сумата от 9000 лв., датирана от 03.10.2018 г., са положени от лицето Д И.ов Д..
Установява се от експертното заключение освен това, че изписаните имена „Д И.ов Д.“
непосредствено под положените подписи в графи „Продавач“ и „Получил сумата“, в
края на Договор за продажба на моторно превозно средство, датиран на 03.10.2018 г.,
както и Разписка за сумата от 9000 лв., датирана от 03.10.2018 г., са изписани от
лицето Д И.ов Д..
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно. Ето защо
следва да се приеме, че оспореният договор е автентичен, като Д И.ов Д. е страна по
него. Съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП /приложимата редакция към момента на
сключване на договора/ – собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с
писмен договор, с нотариална заверка на подписите, като в двуседмичен срок
праводателят е длъжен да предостави копие от този договор на службата, издала
регистрационния номер, а приобритателят – на службата за регистрация по
местоживеене /чл. 145 ЗДвП/. В случая видно от данните по делото, страните не са
спазили изискумата писмена форма с нотариална заверка на подписите. Сключеният
договор е в обикновена писмена форма, поради което собствеността на автомобила не
е била прехвърлена на приобритателя. Между страните не е спорно обстоятелството,
че окончателен договор в предвидената от закона форма не е сключен. Налага се извод,
че процесният договор за прехвърляне на лекия автомобил не е валиден поради
неспазване на предвидената в закона форма. Тази продажба е нищожна на основание
чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД във вр. с чл. 144, ал. 2 ЗДвП, поради липса на изискуемата от
закона форма. Въпреки това обаче сключеният договор съдържа всички съществени
5
елементи на договора за покупко-продажба на МПС, поради което по правилото на чл.
19, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД следва да се отчете конвертирането му именно в предварителен
договор за покупко-продажба на МПС /така напр. решение от 23.01.2014 г. по гр .дело
№ 2371/2013 на III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Неоснователно е
направеното от ищцата искане да бъде прието, че договорът се е конвертирал в
договор за наем на автомобил. За да бъде прието това, то следва от волята на страните
по договора да се приеме, че същите са искали да бъдат обвързани от договор за наем.
Такова тълкуване на договора по смисъла на чл. 20 ЗЗД не може да бъде направено.
Видно както от наименованието, така и от съдържанието на договора страните са
имали воля да бъде прехвърлена собствеността на имота, като е уговорена продажна
цена, която е предадена на продавача. Не се установява страните да са имали воля за
предоставяне на автомобила за възмездно ползване срещу заплащането на наемна
цена, поради което и не може да се приеме, че договорът следва да се конвертира в
договор за наем.
В Раздел IV от договора страните са се уговорили, че владението на автомобила
следва да се предаде в деня на сключването на договора. Ето защо се налага извод, че
владението на автомобила е било предадено на годно правно основание –
предварителен договор /по правилата на конверсията/ за покупко-продажба на моторно
превозно средство. Доколкото се посочи, че договорът не може да се счете като
договор за наем на автомобил, то са неотносими представените от ищцата
доказателства за размера на месечния наем на автомобил като процесния. Не е налице
имуществено разместване, при което ответникът да се е обогатил без основание с
процесната сума за сметка на ищцата. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По предявените насрещни искове:
По исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че е предоставил, а наследодателят на ответниците е получил
процесната сума в размер на 9000,00 лв., представляваща договорена покупно-
продажна цена на процесния автомобил, като същата подлежи на връщане поради
несключването на договор между страните в изискуемата от закона форма за покупко-
продажбата на вещта.
При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ., че са върнали сумата на ищеца.
Съгласно т.1 от ППВС № 1 от 1979 г. при втория фактически състав на
неоснователното обогатяване престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което не е могло да бъде осъществено.
На първо място възражението на ответниците срещу предявените искове е във
връзка с неавтентичността на процесния договор и разписка. Установи се по делото, че
както договорът, така и разписката са подписани от техния наследодател Д И.ов Д. /в
този смисъл приетото по делото заключение на съдебно почеркова експертиза/. Ето
защо следва да се приеме, че ищецът по насрещния иск Б. С. е заплатил на
наследодателя на ответниците по насрещния иск Д Д. сумата от 9000 лева за покупко-
продажба на автомобила. Посочи се по-горе, че сключеният договор не може да
прехвърли правото на собственост поради липса на изискуема от закона форма, поради
което същият следва да се приеме като сключен предварителен договор за покупко-
продажба на МПС. Страните по договора, макар и в по-късен момент, са установили,
че сключеният между тях договор не може да прехвърли собствеността, което се
6
установява от приетото по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите от
09.04.2022 г., по силата на което продавачът по договора Д Д. упълномощава купувачът
по договора Б. С. да продаде процесния автомобил, включително като договаря и със
себе си, при условия и цена, каквито намери за добре. Въпреки това собствеността на
автомобила чрез договор, сключен в предвидената от закона форма, не е прехвърлена.
Смъртта на Д е настъпила на 04.01.2023 г., от който момент действието на
пълномощното е било прекратено /чл. 41 ЗЗД/, респ. за пълномощника след този
момент не е било възможно да прехвърли собствеността на автомобила, в това число и
като договаря със себе си. Налице е хипотезата на неосъществено основание
/сключване на окончателен договор за покупко-продажба/ по смисъл на чл. 55, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, при което продавачът по сделката, респ. неговите наследници, дължат да
върнат на продавача сумата, която е заплатена като продажна цена на автомобила,
чиято собственост не е прехвърлена.
Неоснователно е направеното искане от страна на ответниците по иска, в случай
че се установи автентичност на договора и разписката, то предадената сума да бъде
приета като платена за наем и ползване на процесния автомобил – вместо за покупката
му. Както се посочи по-горе, за да се приеме, че сумата е платена като наемна цена,
следва да е имало такава воля между договарящите. Не се установи от доказателствата
по делото страните по договора да са изразили воля автомобилът да бъде предаден за
възмездно ползване срещу заплащането на наемна цена. Волята на страните е била да
бъде прехвърлена собствеността на автомобила, което не се е осъществило, поради
което на купувача следва да бъде върната заплатената цена.
С оглед припадащата се на ответниците част от наследството на техния
наследодател Д Д., предявените искове са основателни в пълен размер и следва да
бъдат уважени /сумата от по 1500 лева за ответниците ответниците Б. Д. Д. и И. Д. Д.,
равняващо се на по 1/6 ид. част, и сумата от 6000 лева от ответницата З. Р. Д.,
равняващо се на 4/6 ид. части от сумата от 9000 лева/.
По исковете по чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените насрещни искове е да докаже при условията
на пълно и главно доказване обогатяване на ответниците за сметка на ищеца в сочения
размер, обедняване на ищеца и връзка между обогатяването на ответниците и
обедняването на ищеца.
При доказване на горепосочените факти от страна на ищеца, в тежест на
ответниците е да докажат погасяване на задължението.
Претендира се от ищеца осъждането на ответниците да му заплатят суми, с
които последният е обеднял, а ответниците са се обогатили, представляващи
заплатени: 417,92 лева данък върху превозното средство за 2021, 2022 г. и 2023 г.;
436,98 лева премии по застраховка „Каско“ на автомобила в периода от 11.04.2022 г. до
11.04.2023 г., както и 1100 лева сума за ремонт на автомобила през периода на
владението му, които суми се претендират от ответниците съобразно припадащите им
се от наследството части, както следва: по 325,82 лева от всекиго от ответниците Б. Д.
Д. и И. Д. Д. и 1303,26 лева от ответницата З. Р. Д., ведно със законната лихва от
предявяване на насрещните искове до окончателното погасяване.
За установяване на твърдените като извършени разходи от ищеца по насрещния
иск за данък на автомобила и премии по застраховка „Каско“, по делото са приети
следните писмени доказателства: 2 броя разписки и 3 броя приложения към тях за
платени суми към Столична община за данък върху превозното средство на обща
стойност 417,92 лева /л.45-46/; застрахователна полица за процесния автомобил,
сключена със ЗД „Евроинс“ АД и 3 броя разписки за платени премии по
застрахователния договор на обща стойност 436,98 лева /л. 48 - 50/. От така
7
представените писмени доказателства не се установява, че разходите за данък върху
автомобила и за застрахователни премии са извършени от ищеца по насрещния иск
Благовест С.. Както в разписките за платени суми към Столична община чрез EasyPay,
така и в издадените разписки за платени суми към ЗД „Евроинс“ АД, като задължено
лице, респ. платец на сумите, е посочено лицето Д И.ов Д.. Ето защо, при оспорване
на обстоятелството, че разходите са извършени от Б С., и при липса на други
доказателства за установяване твърдението на ищеца, съдът намира, че по делото не се
доказа ищецът да е обеднял, а ответниците да са се обогатили със сумите,
представляващи заплатени: 417,92 лева данък върху превозното средство за 2021, 2022
г. и 2023 г.; 436,98 лева премии по застраховка „Каско“ на автомобила в периода от
11.04.2022 г. до 11.04.2023 г.
От друга страна, с доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните е отделено обстоятелството, че ищецът по насрещните
искове Б. С. С. е направил разходи за ремонт на автомобила в размер на 1100 лева. За
установяване на това обстоятелство е приета фактура от 29.03.2023 г., издадена от
„Джей Уъркс“ ООД, в която е посочено, че получател на услугата е ищецът Благовест
С.. Във фактурата са отразени различни ремонтни дейности за процесния автомобил,
индивидуализиран с регистрационния му номер. Представен е и фискален бон за
платената сума по фактурата от 1100 лева /л. 47/. Ето защо може да се направи извод,
че ищецът по насрещния иск е направил твърдения разход за ремонт на автомобила.
Неоснователно е направеното от ответниците възражение, че Благовест С.
неоснователно е заплатил за ремонта на автомобила, тъй като към момента на
плащането е имало сключена застраховка „Каско на МПС“ и респективно е следвало
да се получи обезщетение от застрахователя. Прави се предположение от ответниците,
че ремонтът е извършен вследствие на някаква щета. Следва да се посочи, че не се
установи по делото ремонтът на МПС да е в резултат на настъпила щета по
автомобила, още по-малко същата да представлява покрит риск по застрахователния
договор. От страна на ответниците по насрещния иск освен това е представено
доказателство с оглед на издадено съдебно удостоверение, а именно уведомление,
издадено от „ЗД Евроинс“ АД от 11.04.2024 г., от което се установява, че по време на
действие на застрахователната полица „Каско на МПС“ за процесния автомобил от
11.04.2022 г. няма данни за завеждана щета, респ. за изплатено обезщетение /л. 134/.
Ето защо се налага извод, че направеният от ищеца по насрещния иск разход за ремонт
на МПС не е обезщетен от застрахователя. Същият е обеднял с посочената сума, като
ответниците, като собственици на автомобила са се обогатили със същата, доколкото в
сочения размер е заплатен извършеният ремонт на автомобила
Предявените искове следва да бъдат уважени частично – само по отношение на
припадащата се на ответниците част от сумата за извършения ремонт, а именно:
сумата от по 183,33 лева от всекиго от ответниците Б. Д. Д. и И. Д. Д. и 733,33 лева от
ответницата З. Р. Д.. Исковете следва да бъдат отхвърлени за горницата до пълните
предявени размери като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като същите следва да бъдат разпределени съобразно изхода на спора по всеки
от исковете.
По главните искове:
По иска по чл. 108 ЗС:
Съдът достигна до извод за основателност на предявения иск. Ответникът с
отговора на исковата молба е признал същия, като е направил искане за прилагане
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на него. Предпоставките по чл. 78, ал.
8
2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал
повод за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото
оспорване на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска. Посочените две
предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е осъществен
фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. От данните по делото се установи, че в
случая и двете предпоставки са налице. Още с исковата молба ищците признават
факта, че преди образуване на настоящото производство ответникът е направил искане
или да прехвърлят собствеността на автомобила в предвидената от закона форма, или
да върне владението на същия, като наследниците на свой ред му възстановят
платената продажна цена. Посочено е в исковата молба, че и двете предложения били
отхвърлени от наследниците. Налага се извод, че ответникът не е оспорвал
собствеността на автомобила, като е изразил готовност за предаване владението на
същия, каквато покана е отправил към наследниците на продавача и с отговора на
исковата молба. Основателно освен това е било и искането му да му бъде
възстановена платената от него продажна цена с оглед достигнатия от съда извод по
предявените насрещни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Ето защо, на осн. чл. 78, ал. 2
ГПК разноските по тези искове следва да се възложат върху ищците.
По иска по чл. 59 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неоснователност на предявения от ищцата З. Д.
срещу ответника Б. С. иск, поради което и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право за присъждане на разноски.
По първоначално предявените искове е представен сключен договор за правна
защита и съдействие от 03.11.2023 г. между Б. С. С. и адв. Г. Е. В. за оказване на
безплатна адвокатска защита и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв /л. 168/.
Направено е искане за присъждане на адв. възнаграждение в полза на процесуалния
представител. Съгласно съдебната практика на ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско възнаграждение е
необходимо да бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено, че адвокатът представлява страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 2
ЗАдв., без да е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна
адвокатска помощ. В тези случаи възнаграждението на адвоката се определя от съда
/чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв./.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая с оглед правната и фактическа сложност на делото по
предявените главни искове, съдът намира, че в полза на процесуалния представител на
ответника следва да се определи възнаграждение в размер на сумата от 1000 лева /500
9
лева по всеки от исковете/.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. Г. В. сумите, както следва:
сумата от 83,33 лева от ищеца Б. Д. Д. по иска по чл. 108 ЗС, сумата от 83,33 лева от
ищцата И. Д. Д. по иска по чл. 108 ЗС и сумата от 833,32 лева от З. Р. Д. по исковете по
чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
По насрещните искове:
Претендираното от ищеца адв. възнаграждение по насрещните искове е в размер
на 1000 лева съобразно представен договор за правна защита и съдействие от
03.11.2023 г., удостоверяващ плащането на сумата /л. 169/. В договора не е посочено
адв. възнаграждение как е разпределено съобразно предявените насрещни искове,
поради което съдът приема, че сумата 500 лева се отнася за исковете по чл. 55, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД и сумата от 500 лева за исковете по чл. 59 ЗЗД. Направеното от
насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение е
неоснователност, доколкото претендираната сума съответства на правната и
фактическа сложност на делото.
Претендираното от ответниците адв. възннаграждение по насрещните искове е в
размер от общо 1800 лева по исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и 1230 лева по
исковете по чл. 59 ЗЗД, като е направено и искане за присъждане на допълнително
възнаграждение за явяване в трето и четвърто открито съдебно заседание /л. 165 - 166/.
Направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на претендираното
възнагараждение е основателно. Съдът намира, че в полза на ответниците по
насрещните искове следва да бъде определено възнаграждение в общ размер от 1000
лева /500 лева по исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и 500 лева по исковете по чл.
59 ЗЗД/, каквото е претендираното възнаграждение от ищеца по насрещните искове,
доколкото същото съответства на фактическата и правна сложност на делото по тези
искове.
По исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за основателност на предявените искове, поради което
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за държавна такса и адв. възнаграждение. Всеки от ответниците Б. Д.
Д. и И. Д. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Б. С. сумата от по 143,33
лева /60 лева държавна такса и 83,33 лева адв. възнагарждение/, а ответницата З. Р. Д.
573,33 лева /240 лева държавна такса и 333,33 лева адв. възнаграждение/.
По исковете по чл. 59 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за частична основателност на предявените искове,
поради което право за присъждане на разноски възниква и за двете страни. На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците Б. Д. Д. и И. Д. Д. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца Б. С. сумата от по 75,02 лева, пропорционално на уважената част от
исковете /28,13 лева държавна такса и 75,02 лева адв. възнаграждение/, а ответницата
З. Р. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Б. С. сумата от 216,89 лева,
пропорционално на уважената част от исковете /29,33 лева държавна такса и 187,56
лева адв. възнаграждение/.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците сумите, както следва: на всекиго от ответниците Б. Д. Д. и И. Д. Д. сумата
от по 36,44 лева, представляваща адв. възнаграждение, пропорционално на
отхвърлената част от исковете, а на ответницата З. Р. Д. – сумата от 145,76 лева,
представляваща адв. възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 108 ЗС по отношение на ответника
Б. С. С., ЕГН **********, че ищците Б. Д. Д., ЕГН **********, И. Д. Д., ЕГН
********** и З. Р. Д., ЕГН ********** са собственици на лек автомобил „Мерцедес
Ц180“, с рег. № , дата на първа регистрация 06.08.2008 г., като ОСЪЖДА Б. С. С., ЕГН
********** да предаде на Б. Д. Д., ЕГН **********, И. Д. Д., ЕГН ********** и З. Р.
Д., ЕГН ********** владението върху същия.
ОТХВЪРЛЯ като неосноватален предявения от З. Р. Д., ЕГН ********** иск по
чл. 59 ЗЗД за осъждането на Б. С. С., ЕГН ********** да заплати на ищцата сумата от
9000 лева, представляваща сума, с която ищцата без основание е обедняла в периода от
03.10.2018 г. до 02.08.2023 г., а ответникът се е обогатили без основание с нея
вследствие използването на лек автомобил „Мерцедес Ц180“, с рег. №
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Б. С. С., ЕГН **********:
- сумата от 1500 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, представляваща
съответната сума от наследствената част на ответника от наследството на неговия
наследодател Д И.ов Д., ЕГН **********, представляваща заплатена от ищеца
продажна цена по договор за продажба на моторно превозно средство от 03.10.2018 г.,
с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка ищеца поради
неосъществено основание - несключването на договор в изискуемата от закона форма
за продажбата на автомобила, ведно със законната лихва от 10.11.2023 г.
/предявяването на насрещния иск/ до окончателното погасяване на сумата;
- сумата от 183,33 лева на осн. чл. 59 ЗЗД, представляваща съответната сума от
наследствената част на ответника от наследството на неговия наследодател Д И.ов Д.,
ЕГН **********, представляваща заплатени от ищеца разходи за ремонт на
автомобила на 29.03.2023 г., с която сума ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил, ведно със законната лихва от 10.11.2023 г. /предявяването на насрещния иск/
до окончателното погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 325,82 лева като неоснователен;
- сумата от 218,35 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени
разноски, пропорционално на уважената част от предявените насрещни искове.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Б. С. С., ЕГН **********:
- сумата от 1500 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, представляваща
съответната сума от наследствената част на ответницата от наследството на нейния
наследодател Димитър И.ов Д., ЕГН **********, представляваща заплатена от ищеца
продажна цена по договор за продажба на моторно превозно средство от 03.10.2018 г.,
с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка ищеца поради
неосъществено основание - несключването на договор в изискуемата от закона форма
за продажбата на автомобила, ведно със законната лихва от 10.11.2023 г.
/предявяването на насрещния иск/ до окончателното погасяване на сумата;
- сумата от 183,33 лева на осн. чл. 59 ЗЗД, представляваща съответната сума от
наследствената част на ответницата от наследството на нейния наследодател Димитър
И.ов Д., ЕГН **********, представляваща заплатени от ищеца разходи за ремонт на
автомобила на 29.03.2023 г., с която сума ищецът е обеднял, а ответницата се е
обогатила, ведно със законната лихва от 10.11.2023 г. /предявяването на насрещния
иск/ до окончателното погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 325,82 лева като неоснователен;
- сумата от 218,35 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени
11
разноски, пропорционално на уважената част от предявените насрещни искове.
ОСЪЖДА З. Р. Д., ЕГН ********** да заплати на Б. С. С., ЕГН **********:
- сумата от 6000 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, представляваща
съответната сума от наследствената част на ответницата от наследството на нейния
наследодател Д И.ов Д., ЕГН **********, както и в лично качество, представляваща
заплатена от ищеца продажна цена по договор за продажба на моторно превозно
средство от 03.10.2018 г., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка
ищеца поради неосъществено основание - несключването на договор в изискуемата от
закона форма за продажбата на автомобила, ведно със законната лихва от 10.11.2023 г.
/предявяването на насрещния иск/ до окончателното погасяване на сумата;
- сумата от 733,33 лева на осн. чл. 59 ЗЗД, представляваща съответната сума от
наследствената част на ответницата от наследството на нейния наследодател Д И.ов
Д., ЕГН **********, както и в лично качество, представляваща заплатени от ищеца
разходи за ремонт на автомобила на 29.03.2023 г., с която сума ищецът е обеднял, а
ответницата се е обогатила, ведно със законната лихва от 10.11.2023 г. /предявяването
на насрещния иск/ до окончателното погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 1303,26 лева като неоснователен;
- сумата от 550,22 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени
разноски, пропорционално на уважената част от предявените насрещни искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Б. С. С., ЕГН ********** да заплати на Б. Д.
Д., ЕГН ********** сумата от 36,44 лева, представляваща направени разноски,
пропорционално на отхвърлената част от насрещните искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Б. С. С., ЕГН ********** да заплати на И. Д.
Д., ЕГН ********** сумата от 36,44 лева, представляваща направени разноски,
пропорционално на отхвърлената част от насрещните искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Б. С. С., ЕГН ********** да заплати на З. Р.
Д., ЕГН ********** сумата от 145,76 лева, представляваща направени разноски,
пропорционално на отхвърлената част от насрещните искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. Б. Д.
Д., ЕГН ********** да заплати на адв. Г. Е. В., вписана в Адвокатска колегия – София,
с адрес на дейността: гр. София, ул. „ адвокатско възнаграждение в размер на 83,33
лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Б. С. С., ЕГН
********** по предявените главни искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. И. Д.
Д., ЕГН ********** да заплати на адв. Г. Е. В., вписана в Адвокатска колегия – София,
с адрес на дейността: гр. София, ул. адвокатско възнаграждение в размер на 83,33
лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Б. С. С., ЕГН
********** по предявените главни искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. З. Р.
Д., ЕГН ********** да заплати на адв. Г. Е. В., вписана в Адвокатска колегия – София,
с адрес на дейността: гр. София, ул. „адвокатско възнаграждение в размер на 833,32
лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Б. С. С., ЕГН
********** по предявените главни искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12