№ 11063
гр. С., 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110165839 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба вх. №90416/18.11.2021г., допълнена с
искова молба вх. №6819/14.01.2022г. поправена искова молба вх. №43705/07.03.2022г.,
подадени от Б. ИГН. ХР., срещу П.М.П. и С.М.П., с която е направено искане за
постановяване на решение, с което да се прогласи недействителност на отказа на
ответниците от наследството на М.П.М., поч. на 25.02.2020г., вписани под
№528/09.04.2020г. и №606/28.05.2020г. в Особената книга на СРС по чл. 49, ал. 1 ЗН.
В исковата молба вх. №90416/18.11.2021г., искова молба вх. №6819/14.01.2022г. и
поправена искова молба вх. №43705/07.03.2022г., са изложени съображения, че е налице
правен интерес от предявяване на иск по чл. 56, ал. 1 и 2 ЗН, тъй като ищеца е кредиртор,
който не може да се удовлетвори от имуществото на наследника.
При тези данни и извършвайки служебна проверка на допустимостта на иска
съгласно чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разясненията дадени в Постановление № 7/73 г. на Пленума на Върховния
съд, т. 3 "д", самостоятелен иск за установяване нищожността на направен отказ от
наследство няма, защото нищожният отказ не произвежда действие. Иск за обявяване на
нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предявява отделно, в самостоятелно
производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този
си иск. Това е така, тъй като нищожният отказ от наследство не произвежда никакво правно
действие. Отказалият се от наследство, както и всеки от сънаследниците му, който има
интерес от обявяване нищожността на заявения отказ от наследство, може да предяви иск за
делба на наследството, както и всеки друг иск - вещен или облигационен, основан на
наследяването, в който да се позове на нищожността на отказа. Само когато наследникът не
разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иска си за обявяване
нищожността на отказа.
Горното не важи в два случая: първо, когато се иска унищожаване на заявения отказ
поради пороци на волята на отказалия се наследник- насилие, заплаха, измама, грешка,
каквито не се твърдят и второ, в случаите на чл. 56 ЗН. Във втория искът на
неудовлетворения кредитор от наследството се предявява извън делбения процес - в
самостоятелно производство, какъвто не е настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл.
56, ал. 1 ЗН кредитора на лицето, което се е отказало от наследството, може да иска
унищожението на отказа в своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от имуществата
1
на наследника. В настоящия случай ищеца не е кредитор на лицата направили отказ от
наследство, а е кредитор на техния наследодател, поради което хипотезата на чл. 56, ал. 1
ЗН е неприложима.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са недопустими, като
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №90416/18.11.2021г., подадена от Б. ИГН. ХР., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ №4, срещу П.М.П., с адрес гр. С., ул. „М.Б. №36А и
С.М.П., с адрес гр. С., бул. „Х.Б.“ №2.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №65839/2021г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от определението на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2