№ 21640
гр. *****, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110129445 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу Й. Д. Г. и К. Г.
Г. субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е съществувало облигационно правоотношение
с наследодателя на ответниците Л. Г. Г. за процесния период, възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по
отношение на топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*******“ № 3, бл. 93, вх. А,
ет. 6, ап. 15, № 182915. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на до имота за
процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че
отговорността на ответниците следва от качеството им на наследници на Л. Г.. Иска се
от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответници поотделно
да му заплати следните суми: Й. Д. Г. – 230,61 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
50,96 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.,
сума в размер на 6,28 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,50 лв., представляваща
1
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 15.06.2020 г. до 26.04.2023 г., а К. Г. Г. – 461,23 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 101,93 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., сума в размер на 12,57 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 3,00 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за
главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.06.2020 г. до
26.04.2023 г.
Ответникът К. Г. Г., чрез упълномощения представител адв. В., в срока по чл.
131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва претенцията като
недопустима в частта, в която се претендират вземания за периода от м. 05.2019 г. до
м. 02.2020 г. поради образувано по-рано за същия период и основание гр. д. №
32430/2022 г. по описа на СРС, 165 състав, поради което поддържа, че в тази част
делото следва да бъде прекратено. Отделно от това не оспорва размера на начислената
топлинна енергия и начислените суми и се противопоставя на искането за назначаване
на експертизи.
Ответницата Й. Д. Г., чрез назначения по делото особен представител адв. Д., в
срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва претенцията
като недопустима и неоснователна като недоказана.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По възражението на ответника К. Г. за недопустимост на производството
поради отвод за присъдено нещо:
Съдът намира същото за неоснователно. Производството по гр.д. № 32430/2022
г. по описа на СРС, 165 състав, е образувано между същите страни, за период частично
съвпадащ с процесния, но за вземания, начислени за друг имот, а именно офис № 3,
находящ се в гр. *****, ул. „*******“ № 18, с абонатен номер ******. Ето защо липсва
идентитет между претендираните в двете производства вземания, поради което
настоящото производство е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
По основателността на исковете:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
2
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
3
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г.
по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо двамата ответници първото правнорелевантно обстоятелство –
наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между
страните по делото. От приложен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 179, том III, рег. № 5713, дело № 559 от 2008 г., от 22.10.2008 г.,
вписан в СВ с вх. рег. № 72273/22.10.2008 г., се установява, че Л. Г. Г. е придобил
правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ул. „*******“
№ 3, бл. 93, вх. А, ет. 6. Принадлежността на правото на собственост върху имота в
полза на посоченото лице се подкрепя и от представеното постановление за налагане
на възбрана върху имота. Установено е по делото, че Л. Г. е бил в граждански брак с Й.
Д. М. /Г. след брака/, считано от 03.08.2017 г, както и че семейното положение на Л. Г.
преди брака е „неженен“. Респективно пред 2008 г. имотът е придобит в индивидуална
собственост от него. От удостоверение за наследници на Л. Г. Г., починал на 17.10.2021
г., се установява, че негови наследници са преживялата му съпруга Й. Д. Г. и К. Г. Г.,
негов брат. Предвид продължителността на брака между Й. и Л. Г.и и на основание чл.
9, ал. 2, предл. 1 ЗН, двамата наследници получават по ½ ид.ч. от наследството на
починалия.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушно заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че разпределението на топлинна
енергия в сградата се извършва от дружеството „Д.“ ЕООД след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода. В процесното жилище дружеството
за дялово разпределение е отчело водомера в имота само през 2020 г., по време на
отчетите, с изключение на месец май 2021 г., е попълнен документ за главен отчет,
който е подписан от потребител. След преизчисление е отчетен разход за 2020 г. от
37 157 м3, което е по-малко от разхода за един потребител. За периода 2020 – 2021 г.
поради липса на отчет, разходът за топла вода се изчислява на един брой потребител
при норма 140 литра на потребител за денонощие. По данни на ФДР в имота не е
4
имало монтирани отоплителни тема и топлоразпределители. Отдава се енергия за
сградна инсталация, изчислена на база 154 куб.м. за имота. Съгласно заключението на
вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 691,84 лв., след
приспадане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната
такава, изчислена по изравнителни сметки, и подлежаща на връщане.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
По отношение обема на отговорността на всеки от ответниците, съдът намира
следното:
На основание чл. 60, ал. 1 ЗН, в качеството си на наследници на лицето, което в
рамките на процесния период, е бил собственик на имот, ответниците отговорят за
начислените за имота задължения съобразно дяловете си в съсобствеността, които,
както бе посочено по-горе, и на основание чл. 9,ал. 2, предл. 1 ЗН са ½ ид.ч. за всеки
от тях. Ищецът не претендира отговорността при квоти по ½ за всеки ответник, а при
квоти 1/3 за Й. Г. и 2/3 за К. Г.. Предвид доказания размер и диспозитивното начало
искът за главница срещу Й. Г. следва да се уважи изцяло.
Искът срещу ответника К. Г. следва да се уважи до размера, отговарящ на квотата
му в съсобствеността – до размера на 345,92 лв. За разликата над сумата от 345,92 лв.
до пълния предявен размер от 461,23 лв. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска
до изплащане на вземането до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая е установено, че третото лице помагач е извършвало дялово
разпределение, поради което и предвид цитираната нормативна уредба ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира и получи плащането за стойността на
услугата дялово разпределение.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
релевирания период са издадени описаните в заключението фактури на обща стойност
– 18,85 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
5
плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение с оглед диспозитивното начало следва да се уважи изцяло за пълния
предявен размер срещу ответницата Й. Г.. Срещу ответника К. Г. искът следва да се
уважи частично до сумата от 9,43 лв., като за разликата над сумата от 9,43 лв. до
пълния предявен размер от 12,57 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът на мораторната лихва за релевирания период възлиза на сумата от 151,32 лв.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата мораторна лихва, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи изцяло с оглед диспозитивното начало срещу ответниката Й. Г.. Срещу
ответника К. Г. искът следва да се уважи частично до сумата от 75,66 лв., като за
разликата над сумата от 75,66 лв. до пълния предявен размер от 101,93 лв. искът
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
6
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците.
Ищецът претендира разноски, които възлизат на обща стойност от 1070 лв., от
които 400 лв. за депозит за особен представител на ответницата Й. Г., 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 50 лв. държавна такса в исковото производство и 500
лв. депозити за експертизи. Ответникът К. Г. изрично е заявил, че не оспорва
начислената топлинна енергия и нейната стойност и се е противопоставил на искането
за назначаване на експертизи, поради което не следва в негова тежест да се възлагат
разноски за заплатените депозити, като същите следва да се отнесат към задълженията
за разноски на другия ответник, по повод оспорванията на който са допуснати
експертизи. Отговорността за разноски за депозит за особен представител също следва
да бъде понесена само от ответницата Г., във връзка с която е назначен.
Ответникът Г. претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника Г. сумата от 15,21 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********,
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 230,61 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 6,28 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 50,96 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*******“
№ 3, бл. 93, вх. А, ет. 6, ап. 15, № 182915.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********,
следните суми:
7
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 345,92 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 9,43 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 75,66 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*******“
№ 3, бл. 93, вх. А, ет. 6, ап. 15, № 182915.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу Й. Д. Г., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1,50 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата
дялово разпределение, начислена за периода от 15.06.2020 г. до 26.04.2023 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу К. Г. Г., ЕГН
********** искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 345,92 лв. до пълния предявен размер от 461,23 лв., като неоснователен,
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 9,43 лв. до пълния предявен размер от 12,57 лв., като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 75,66 лв. до
пълния предявен размер от 101,93 лв., и за сумата от 3,00 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 15.06.2020 г. до 26.04.2023 г., като неоснователен,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*******“
№ 3, бл. 93, вх. А, ет. 6, ап. 15, № 182915.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й. Д. Г., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 969,91 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Г. Г., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 59,58 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да
заплати на К. Г. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 15,21 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на отхвърлената част от
8
исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „Д.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9