РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Перник, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500703 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 810/17.07.2023 година, постановено по гр. дело №
146/2022 година, по описа на РС - Перник е признато съществуването на
вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* срещу Д. М. Т., ЕГН ********** за сумата от 2500,00 лева -
неизплатена главница по Договор за заем от ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по 410 от ГПК пред
районния съд – 04.10.2021 година до окончателното й изплащане; за сумата
от 107, 76 лева, представляваща законна лихва върху главницата, за периода
от 02.11.2020 година до 04.10.2021 година,
като за разликата до пълния предявен размер на сумата от 581.24 лева -
договорна лихва за периода 01.11.2020 г. - 01.10.2021 г.; сумата 78.29 лева -
лихва по договор за заем за периода 02.11.2020 г. - датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 04.10.2021 година е отхвърлил иска, като
неоснователен, с оглед установяване нищожността на съответните клаузи в
1
Договора за заем от *** - Микро Кредит № ***, респективно Договор за
допълнителни услуги; прекратил е производството по гр.дело № 146 / 2022
г., по описа на ПРС по предявените от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Д. М. Т., ЕГН ********** дължи на ищеца
сумата от 1628.04 лева - по договор за допълнителни услуги за периода
01.11.2020 г. - 01.10.2021 г.; сумата от 41.37 лева - лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода 02.11.2020 г. - датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 04.10.2021 г. по отхвърлена в тази част заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5207/2021 г. по описа на
Районен съд Перник.
С решението ПРС се е произнесъл и по присъждане на разноските.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от първоначалния ответник Д. М. Т., чрез адвокат В. В. М., с която
атакува първоинстанционното решение САМО В УВАЖИТЕЛНАТА МУ
ЧАСТ, с която е признато съществуването на вземането на „АСВ” ЕАД
срещу Д. М. Т. за сумата от 2500,00 лева - неизплатена главница по Договор
за заем от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по 410 от ГПК пред районния съд – 04.10.2021
година до окончателното й изплащане и за сумата от 107, 76 лева,
представляваща законна лихва върху главницата, за периода от 02.11.2020
година до 04.10.2021 година.
Релевира оплаквания, че Рамковият договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.01.2015 година е прекратил своето действие на 22.01.2022
година, тъй като е бил удължен с Анекс от 14.01.2019 г. до 22.01.2022 година,
поради което към датата на подписване на Приложение № 1 - 10.02.2021 не е
бил валиден, което водело до недопустимост или неоснователност на иска,
тъй като ищецът не е бил активно процесуално и материално легитимиран да
го предяви надлежно. Излага, че е бил сторен опит за последващо удължаване
на Рамковия договор за цесия е Анекс, подписан на 21.02.2020 г., когато вече
е било прекратено действието му и че за периода от 22.01.2022 година до
21.02.2020 година не е имало валиден договор за цесия между цедента
„Микро Кредит“ АД и цесионера „АСВ“ ЕАД.
Претендира присъждане на разноски пред районния и пред въззивния съд.
Представя списък за разноски по чл.80 от ГПК пред въззивния съд за
следните суми: 550,00 лева – платено адвокатско възнаграждение и 52,15 лева
2
– платена държавна такса по сметка на ПОС.
Пред районен съд, с оглед изхода на спора, са били претендирани
разноски, сторени за един адвокат в размер на 550 лева, като след извършена
редукция по реда на чл.248 ГПК са му били присъдени 400 лева – за един
адвокат.
В останалата част първоинстанционното решение, като необжалвано
е влязло в сила и не се явява предмет на настоящата въззивна проверка.
В предоставения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна и първоначален ищец “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, чрез юрисконсулт И.Н., с която я оспорва, като
неоснователна. Излага доводи, че при недействителност на договора за заем,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Претендира присъждане на съдебни разноски пред въззивния съд в
размер на 200 лева – за юрисконсултско възнаграждение. Претендира и
разноски пред ПРС, но не сочи отделни размери по пера и основания. Пред
районен съд е бил представен списък за разноски (л.78 от делото на ПРС),
който обаче не отговаря на изискванията на чл.80 от ГПК, тъй като съдържа
само словесно, но не и цифрово описание и изражение на сторените и
претендирани суми за разноски, като въпреки това ПРС е присъдил на „АСВ“
ЕАД следните суми: 104,31 лева – за платена държавна такса и 100,00 лева –
за юрисконсултско възнаграждение, сторени пред ПРС по исковото
производство и 52,15 лева – за платена държавна такса и 50,00 лева – за
юрисконсултско възнаграждение, сторени пред ПРС по заповедното
производство. Ето защо въззивният съд не следва да дължи произнасяне по
разноските пред ПРС в тази част.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
3
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявените главен, акцесорен и обратен иск. В заповедното
производство, развило се пред Пернишкия районен съд, предмет на същото са
били исковите суми и за исковите периоди. Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника редовно, като същият е възразил в срок срещу нея, а
ищцовото дружество в срок е подало исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба се явява
частично основателна.
Съгласно постигнатото съглашение между цедента „Микро Кредит“ АД
и цесионера „АСВ“ ЕАД – първоначален ищец и настоящ въззиваем, по
силата на чл. 3.5.1 от Рамковия договор за цесия от 16.01.2021 година между
тях, определеният между страните срок от 12 месеца може да се удължи
автоматично с още един месец, еднократно.
В настоящия казус единственото просрочие, считано от 22.01.2020
година (когато е изтекъл срока на Анекса от 14.01.2019 година) е бил по-
малко от един месец, видно от следващия Анекс, подписан на 21.02.2020
година, с което е договорено поредно удължаване на цесията до 22.02.2021
година, включително, поради което и оглед на допустимото еднократно
изключение по чл.3.5.1 от Рамковия договор, към 10.02.2021 година
последният е бил действащ и валиден. Горното обуславя неоснователност на
така релевираното във въззивната жалба оплакване за неактивност на
рамковия договор към 10.02.2021 година и липсата на активна процесуална
легитимация за „АСВ“ ЕАД касателно процесния иск.
4
Тъй като, съгласно чл.23 от ЗПК, при недействителност на
договора за потребителски кредит/заем, както в случая, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, единственото задължение на кредитополучателя е да върне заетата
му сума, която е размер на 2500 лева.
С оглед на горното, въззивната жалба се явява частично основателна
единствено в частта, с която районния съд освен сумата по чистата главница
от 2500 лева по заемния договор, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по 410 от ГПК пред районния
съд – 04.10.2021 година до окончателното плащане на задължението,
неоснователно е признал съществуване на вземането в полза на кредитора на
сумата от 107, 76 лева, представляваща законна лихва върху главницата, за
периода от 02.11.2020 година до 04.10.2021 година, като в тази част
решението на РС Перник следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което искът за признаване на вземането за сумата от 107, 76 лева,
представляваща законна лихва върху главницата, за периода от 02.11.2020
година до 04.10.2021 година следва да се отхвърли, като незаконосъобразно, а
в останалата уважителна част – досежно признаване на вземането за сумата
по чистата главница от 2500,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по 410 от ГПК пред районния
съд – 04.10.2021 година до окончателното й изплащане следва да се потвърди,
като правилно и законосъобразно.
В останалата отхвърлителна и прекратителна част решението на
районния съд, като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
Въззивникът и първоначален ответник е сторил разноски пред Пернишки
окръжен съд в размер на 550,00 лева – платено адвокатско възнаграждение и
52,15 лева – платена държавна такса по сметка на ПОС, или общо 602,15
лева.
Пред районен съд, с оглед изхода на спора, са били претендирани
разноски, сторени за един адвокат в размер на 550 лева, като след извършена
редукция по реда на чл.248 ГПК са му били присъдени 400 лева – за един
адвокат.
С оглед изхода по делото и уважения размер в обжалваната част от
5
първоинстанционното решение, въззиваемата страна „АСВ“ ЕАД следва да
бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева –
сторени разноски пред ПОС и сумата от 17,00 лева – направени разноски пред
ПРС.
Въззиваемата страна „АСВ“ ЕАД е сторила разноски пред окръжния
съд в размер на 200 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер, съгл.чл.78, ал.8 от ГПК, като с оглед изхода на спора,
въззивникът следва да му заплати сумата от 192,00 лева, съобразно
отхвърления размер на обжалваната част от решението на ПРС.
Претендира и направени разноски пред ПРС, но не сочи конкретни
размери по отделните основания. Пред районен съд е бил представен списък
за разноски (л.78 от делото на ПРС), който обаче не отговаря на изискванията
на чл.80 от ГПК, тъй като съдържа само словесно, но не и цифрово описание
и изражение на сторените и претендирани суми за разноски, като въпреки
това ПРС е присъдил на „АСВ“ ЕАД следните суми: 104,31 лева – за платена
държавна такса и 100,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение, сторени
пред ПРС по исковото производство и 52,15 лева – за платена държавна такса
и 50,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение, сторени пред ПРС по
заповедното производство. Ето защо въззивният съд не дължи произнасяне по
разноските, сторени и присъдени от ПРС.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. І от ГПК, решението не подлежи
на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 810/17.07.2023 година, постановено по гр. дело
№ 146/2022 година, по описа на РС - Перник В ЧАСТТА, С КОЯТО е
признато съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. М. Т., ЕГН ********** за
сумата от 107, 76 лева, представляваща законна лихва върху главницата, за
периода от 02.11.2020 година до 04.10.2021 година И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за признаване съществуването на
вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* срещу Д. М. Т., ЕГН ********** за сумата от 107, 76 лева,
представляваща законна лихва върху главницата, за периода от 02.11.2020
6
година до 04.10.2021 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 810/17.07.2023 година, постановено по
гр. дело № 146/2022 година, по описа на РС- Перник В ЧАСТТА, С КОЯТО
е признато съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. М. Т., ЕГН ********** за
сумата от 2500,00 лева - неизплатена главница по Договор за заем от ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по 410 от ГПК пред районния съд – 04.10.2021 година до
окончателното й изплащане.
В останалата част, като необжалвано решението на РС Перник е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Д. М. Т. сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд
и сумата от 17,00 (седемнадесет) лева – разноски пред ПРС, съобразно
уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Д. М. Т. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 192,00 (сто деветдесет и два)
лева, представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен
съд, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7