Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мария
Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
Маркова,
в.т.д. № 1396/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
46424/26.06.2019 г., изходяща от „УП БЪЛГАРИЯ 3“ ЕООД, ЕИК 200310798, седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 2, ет. 5, представлявано от Г.П.срещу
Решение № 2148/17.05.2019 г., постановено по гр.д. № 16350/2018 г. на ВРС, L с., с което са отхвърлени обективно
кумулативно съединените искове за осъждане на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“,
№ 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К., при участието на
подпомагащата го страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“,
№ 8, да заплати сумата 16615.22 лв.,
представляваща продажна цена на произведена и доставена ел. енергия за м.
октомври 2015 г., по Договор за изкупуване на ел. енергия № 94/06.08.2009 г. и сумата 4625.34 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 02.02.2016 г. – 30.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа въззивната жалба.
Въззивникът счита, че решението
на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Счита, че с изменението на ЗЕВИ от 2015 г., не е променяна
прилаганата методология по отношение приложимите преференциални цени към
производителите на енергия от възобновям източник – вятър. Сочи, че
първоинстанционния съд не е коментирал последиците от отмяната на Решение СП-1,
а именно, че НСПЕ по т. 1.7 е отменено спрямо всички и с обратна сила, поради
което и към момента на постановяване на атакувания съдебен акт не е
съществувало НСПЕ, въз основа на което е отказано заплащане на дължимите на
ищеца суми. Не било изследвано и постановяването на Решение СП-5 в отношенията
между страните. Счита, че производството по първоинстанционното дело е следвало
да бъде спряно до стабилизирането, респ. отмяната на Решение СП-5. Сочи, че ВРС
не се е произнесъл по валидността на Решението, в хипотезата на чл. 17 ГПК. Още
излага, че първоинстанционния съд не е разгледал всички относими към изхода на
спора аргументи и твърдения на ищеца. По
същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на разноските в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД, в писмен отговор счита
атакуваното решение за правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в
съответствие със събраните в хода на първоинстанционното производтсво
доказателства. Сочи, че съдът правилно е извел фактическата страна по спора.
Излага, че формулираните въз основа на фактическата обстановка правни изводи,
които са верни и обосновани. Сочи, че несъгласието на въззивника с изложените
от ВРС мотиви по тълкуването на правните норми, не води до извода, че те (мотивите) са
автоматично неправилни. Излага още, че действително с изменението на чл. 31,
ал. 5 ЗЕВИ и последвалото Решение СП-1 не ограничават производството на ел.
енергия, но ограничават количеството енергия изкупувано по преференциални цени
като въведеното НСП служи като критерий и праг за определяне на
преференциалните цени. Счита, за неоснователни оплакванията на въззивника
досежно липсата на мотиви за значението на отмяната на т. 1.7. от Решение СП-1
за спора. Останалите оплаквания релевирани във въззивната жалба, също счита за
неоснователни. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното
решение. Претендира разноски. В с.з. чрез процесуален представител оспорва
въззивната жалба.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, подпомагащата страна
„НЕК“ ЕАД, не депозира писмен отговор. В с.з. не изпраща представител.
ВОС по предмета на
спора съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове на
„УП България 3“ ЕООД, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на „Енерго-Про Продажби“ АД,
да заплати сумата 16615.22 лв., представляваща цена за произведена и доставена,
но неплатена електрическа енергия за м. октомври 2015 г., по Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 94/06.08.2009 г. и сумата 4625.34 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 02.02.2016 г.
- 30.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
електроразпределителната мрежа, по силата на Договор за присъединяване от 14.11.2008 г. По силата на Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 94/ 06.08.2009 г., ответникът се задължил да изкупува
ежемесечно, на база издадени фактури, произведената енергия по преференциална цена,
определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Сочи, че през м. октомври 2015 г. произвел и
доставил на ответника енергия в размер на 510.472 MWh, за която е издал фактура № **********/31.10.2015 г., на стойност 154057.22 лв. с ДДС като стойността била изчислена по
преференциална цена от 188.29 лв./MWh, тъй като централата не била достигнала
2250 часа работа. Тъй като през този месец ВяЕЦ
надхвърлила нетното специфично производство в размер 2000 MWh било издадено кредитно известие от
31.10.2015 г., с което общата сума по цитираната фактура била намалена със 17873.84
лв. За произведеното количество електрическа енергия след достигане на нетно
специфично производство в размер на 2000 kWh до достигане на 2250 ефективни годишни
часове в размер на 79.106 MWh, било издадено дебитно известие от същата дата, с което сумата по
фактурата била увеличена с 1258.62 лв., определена по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар в размер на 13.26 лв./MWh.
Ищецът сочи, че след като централата надхвърлила 2250 часа работа, издал дебитно известие от 31.12.2015 г. към фактура № **********/31.10.2015 г. на стойност 16615.22 лв., с което е
коригирал дължимата от
ответника цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а
именно, на цена 175,03 лв./MWh). Излага,
че въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена
енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната
стойност, като незаплатена
останала сумата по издаденото дебитно известие от 31.12.2015 г. Поддържа, че считано от 02.02.2016 г. ответникът е изпаднал в
забава по отношение на
дължимата сума и дължи обезщетение за това до предявяването на иска в размер, възлизащо на 4625.34 лв.
Счита, че за производителите на електрическа енергия от ВяЕЦ са определени две
различни преференциални цени за изкупуване на енергия, които се прилагали в зависимост от достигнатите работни часове.
Така с т. 8 на Решение № Ц-010 е определена цена от 188.29 лв./MWh, за ВяЕЦ, работили до 2250
часа, в т. 9 е определена цена от 172.95 лв./MWh, за ВяЕЦ, работили над 2250
часа. Счита, че по силата на това произведената
електрическа енергия следва да бъде
фактурирана първоначално по преференциалната цена, определена в т. 8, след достигането на 2250
годишни часове - по тази определена в т. 9. Излага анализ на
нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Енерго-Про Продажби“ АД, депозира отговор, с който оспорва предявените исковете като
неоснователни. Сочи, че ответникът
е производител на ел. енергия чрез ВяЕЦ “Камен бряг ЮГ-1“, с обща инсталирана мощност от 3000 kW, находяща се в ПИ № 357.16.66, по плана на с. Камен бряг,
Общ. Каварна, обл. Добрич, присъединена към мрежата на „Електроразпределение
Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор и анекс към него. Не оспорва наличието на сключен Договор № 94/06.08.2009 г. като съгласно
чл. 18 цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР.
Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена,
определена с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която
счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично
производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а
количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия
пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което
ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94
ЗЕ. Сочи, че спорът между страните възниква във връзка в тълкуването
на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично
производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по
преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ.
От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща
процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ,
обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват
произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на
нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДРЗЕВИ
е дадена и легална дефиниция на понятието.
Оспорва
начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия като излага виждането си по въпроса. Счита, че ищецът
с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежността
си към групата производители по т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от
ищеца, че произведената от него енергия за предходен период е била заплащана по
цена от 188.29 лева/МВтч.,
съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. за ВяЕЦ, работещи
до 2250 часа. Сочи, че неправилно след преминаване на 2250 часа ефективна
работа през м. октомври 2015 г., ищецът е издал
процесното дебитно известие, като фактурирал цялата произведената ел.енергия над 2000 kWh по цена различна от цената за излишък на
балансиращия пазар.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка,
съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението
е постановено от законен състав и в границите на правораздавателната му
компетентност, а съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран като такъв с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 31 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата
на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение вместо изпълнение. Безспорно е,
че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК
за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата:
- ищецът
е производител на енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е
въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител с електрическа
енергия; - между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 94/06.08.2009 г.; - за отношенията между страните досежно
изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-010/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР; - произведената през
процесния период енергия е изкупена от отвевника, издадените фактури и дебитни
известия са получени от последния, заплатена е стойността на енергията по цени
за излишък; - между страните е разменяна кореспонденция за начина на
изчисляване на стойността на произведената енергия и приложението на Решение №
СП-1.
Не се спори между страните, че ищецът е собственик на енергиен обект –
ВяЕЦ „Камен бряг Юг-1“, с обща инсталирана мощност 3000 kW, находяща се в ПИ № 35746.16.66,
по плана за земеразделяне на с. Камен бряг.
Представен по делото е и Договор за изкупуване на ел. енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 94/06.08.2009 г.
Видно от представената фактура № 99/31.10.2015 г. е, че произведената
през м. октомври 2015 г. ел. енергия в размер на 681.826 МВтч е остойностена по
следния начин по ед. цена - 188.29 лв., без ДДС, при което общата стойност на
фактурата възлиза на 154057.22 лв., с ДДС.
На същата дата – 31.10.2015 г. към фактурата е издадено дебитно известие
№ 99, възлизащо на 1258.62 лв., с ДДС, по силата на което част от стойността на
количеството енергия по фактурата - 79.106 МВтч е преизчислено по ед. Цена
13.26 лв., без ДДС.
Отново на същата дата – 31.10.2015 г. към фактурата е издадено кредитно
известие № 100, по силата на което стойността на фактурата е намалена със
сумата 17873.84 лв., с ДДС, представляваща равностойност на 79.106 МВтч по
единична цена 188.29 лв., без ДДС.
Не се спори между страните, че стойността на процесната фактура, след
кредитирането й е заплатена, както и е заплатена сумата по издаденото дебитно
известие за сумата1258.62 лв.
Видно от доказателствата е, че на 31.12.2015 г. е издадено ново дебитно
известие № 107, досежно количеството енергия 79.106 МВтч. Като неговата
стойност е изчислена по ед. Цена 175.03 лв., представляваща разликата между
преференциалната цена от 188.29 лв./МВтч и заплатената единична цена от 13.26
лв./МВтч – цена на излишък за свободния пазар.
Не се спори между страните и, че през м.
октомври 2015 г. централата, собственост на ищеца, е достигнала нетното
специфично производство, определено с т. 1. 7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР, от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност за ВяЕЦ работещи до 2250 часа,
както и че количеството надхвърлящо НСП възлиза 79.106 МВтч, чиято стойност е
била предмет на преизчисляване по цени за излишък.
Не е било предмет на спор между страните, а и
се установява от разпоредбата на чл. 18 от Договора, че към момента на
сключването му, цената за продажба на ел. енергия е регулирана и се определя от
ДЕКВР като в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена
за изкупуване на електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между
страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо
допълнително договаряне. Към момента на сключване на договора е предвидено, че
приложима е цената определена с Решение № Ц-04/30.09.2009 г. в размер на 189
лв./МВтч, а при достигане на 2250 пълни ефективни годишни работни часове, за
следващите до края на календарната година, приложимата цена е в размер на 172
лв./МВтч.
Страните не са спорили и, че за процесния
период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011
г. като е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс на първичния
енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори – до 2250 часа включително – 188. 29 лв. /МВтч (т. 8) и над 2250
часа – 172.95 лв. /МВтч (т. 9).
По същестно спорът между страните се
заключава в това дали ответникът е задължен да изкупува по преференциални цени
цялото количество произведена от ищеца ел. енергия.
В светлината на разглеждания казус, за
правоотношението, в което се намират страните се прилага принцип различен от
принципа за свобода на договарянето между страните. Договорната свобода е
ограничена от наличието на административен елемент, въведен с норми от
императивен характер, тъй като цените на които производителите продават ел.
енергия на обществен доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на
свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган,
в случая – КЕВР.
С оглед спецификата на договорното
правоотношение между страните, към момента на сключване на Договора за
изкупуване – 06.08.2009 г., приложима се е явявала нормативната база, уредена в
Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, а
впоследствие нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн.,
ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.), в първоначалната му
редакция. Съобразно тази нормативна база цялата произвеждана от производителя
енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени като
изплащането й по тези цени е било обвързано от издаването на гаранция за
произход (чл. 16 ЗВАЕИБ и чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в редакцията му към
обнародването).
Регламентираното в ЗВАЕИБ задължение за
изкупуване на произвежданата от възобновяеми и алтернативни източници енергия е
в резултат на въвеждане на разпоредбите
на Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване
на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни
източници на вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на
биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (пар. 2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното в ЗЕВИ задължение за
изкупуване на произвежданата от възобновяеми източници енергия, пък е основано
на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г.
за насърчаване използването на този тип източници на енергия, и за изменение и
впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни
2009 г.), както е посочено в пар. 2 ДРЗЕВИ.
С въведените изменения в разпоредбата на чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ (Д.в. бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена
промяна във възприетата до този момента държавна политика, цялата енергия от
възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени. С коментираното
изменение е редуциран размера на изкупуваното количество ел. енергия, като
същото е обвързано със средногодишната продължителност на работа, съгласно
решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена. Между страните не
съществува спор, относно приложението на това изменение, към правоотношението
по Договора между страните по делото.
Относимо към процесния период е последващо
изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015
г.), съгласно което е изменен въведения с предходното изменение, ограничителен
критерий при изкупуването на количествата енергия и разпоредбата е придобила
следната редакция: Общественият доставчик, съответно крайните снабдители
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при
следните условия: 1. по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, за обектите по
чл. 24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия
не се прилага и 2. по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.
1. Следователно Законът разпорежда по преференциална цена да се изкупуват само
количествата енергия до достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на съответната централата.
Безспорно е, че въведения с цитираното
изменение на ЗЕВИ, критерий за определяне на количеството енергия, подлежащо на
изкупуване по преференциални цени, не е нов и е служил като база за определяне
размера вече действалите през предходния период 2011 – 2015 г. преференциални
цени, определени с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този извод следва и
от разпоредбата на пар. 17 от ПЗРЗИДЗЕ, от която е видно, че на КЕВР е даден
срок за приемане на решение, с което да се установи нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в
сила на този закон.
В съответствие с коментираното изменение на
ЗЕВИ е издадено Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в т. 1, от което е
определено нетното специфично производство на ел. енергия, възоснова на което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. (което,
както бе посочено по-горе не е спорно, че е приложимо в отношенията между
страните), а именно: т. 1.7. – в размер на 2000 кВтч, при определената цена –
188.29 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8.
– в размер на 2300 кВтч, при определената цена 172.95 лв./МВтч, без ДДС, за
вятърни централи работещи над 2250 часа.
С Решение № 1177/23.02.2018 г., по адм.д. №
8522/2015 г. на АС София-град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г. по
адм. Д. № 5284/2018 г. на ВАС, е отменена т. 1. 7 на Решение СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР.
След това решение е постановено Решение №
СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г.,
нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз
основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически
централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на
КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г.
Ноторен е факта, че срещу Решение №
СП-5/28.03.2019 г., на КЕВР, са подадени множество жалби. На съда е известно и,
че на 29.10.2019 г. е постановено Решение № 6355, по адм.д. № 4422/2019 г., по
описа на Адм. Съд – София-град, LV с., с което Решение № СП-5 е прогласено за
нищожно. Това решение не е влязло в сила.
Общо правило в административния процес е, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от
общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон.
Такъв е и настоящият случай. Разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на
решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането за спиране на
изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по
отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и
отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на
оператори на преносни мрежи. Следователно, със специалния закон изрично е
дерогирано суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на
обжалвания индивидуален административен акт, уредено в общия закон – чл. 166,
ал. 1 АПК. По този начин Законодателят е допуснал предварително изпълнение на
невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, ръководейки се и отчитайки значимостта на регулираните обществени
отношения.
Изложеното води до извода, че Решение №
СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към момента
на настоящото произнасяне подлежи на изпълнение и намира приложение в
отношенията между страните по настоящият спор и предвид коментираната по-горе
разпоредба на чл. 18 от Договора за изкупуване, сключен между страните.
Не се спори между страните, че собствената на
ищеца централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа (видно е от и от
клаузите на Договора за изкупуване). След като това е така, съобразно
последните изменения в ЗЕВИ и издаденото в изпълнение на Закона, Решение №
СП-5/28.03.2019 г., за тази група централи е определено нетно специфично
производство, което подлежи на изкупуване по преференциални цени в размер на
2000 КВтч. Не се спори между страните, че част от през м. октомври 2015 г.,
количество ел. енергия е след надхвърляне на НСП от 2000 КВтч – 79.106 МВтч,
което е видно и от начина, по който ищецът е остойностил произведеното количество
в издадената фактура и последващите дебитно и кредитно известие от 31.10.2015
г. След като това е така, то подлежи на заплащане по цени на излишък на
балансирания пазар, което е и сторено от ответника, а ищецът е приел така
извършеното плащане.
Необоснована и в противоречие на Закона е
поддържаната от ищеца теза за допустимо последователно преминаване на една и
съща централа от една преференциална ценова категория в друга. Допускането на
подобно преминаване би означавало едва в края на всяка календарна година да се
определя към коя точно категория е принадлежала в конкретната година,
централата на ищеца, което пък от своя страна би имало за последица
преизчисляване на дължимите суми и би довело в течение на годината да бъдат
заплащани недължимо суми по по-високата преференциална цена. Не такива са духа
и принципите на Закона.
Във
въззивната жалба е релевирано и оплакване, че първоинстанционния съд е следвало
да спре производството по делото до приключването на административното
производство по оспорването на Решение СП-5/28.03.2019 г. Посочени са редица
определения на ВОС, с които производството по съответните дела е спряно, в
хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. На настоящият съдебен състав е
известно, че всички посочени от въззивника определения бяха отменени при
инстанционен контрол с по сходни мотиви, че предварителната
изпълняемост на административния акт означава още, че когато последният има
релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е
длъжен да зачете законово предвидената му предварителна приложимост в
отношенията между страните. Обжалването на административния акт няма релевантно
значение за междувременно регулираните с акта субективни права, респ. не е
предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК (така
Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№ 1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС;
Определение № 498 от 29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2034/2015 г., I т. о.,
ТК,Определение № 514 от 1.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2701/2015 г., I т.
о., ТК). Следователно не е налице допуснато процесуално нарушение
от страна на първоинстанционния съд.
Инцидентен контрол на постановеното Решение СП-5 не се налага да бъде
извършван, доколкото то вече е предмет на атакуване в отделно производство пред
компетентния административен съд и липсата на извършен такъв от
първоинстанционния съд не може да е самостоятелно основание за отмяна на постановеното
съдебно решение.
По изложените съображения, съдът намира, че
главната претенция на ищеца се явява неоснователна и не следва да бъде
уважавана.
Предвид неоснователността на главната
претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава, за заплащане на
обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и също не следва да бъде
уважавана.
Като е достигнал до идентични крайни изводи
по предявените искове, ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По разноските. С оглед изхода от спора, на
въззваемата страна се следват разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, за въззивна
инстанция. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства,
разноските възлизат на 1404.00 лв., адв. Възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
2148/17.05.2019 г., постановено по гр.д. № 16350/2018 г. на ВРС, L с.
Решението е
постановено при участието на подпомагаща страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул. „Триадица“, № 8.
ОСЪЖДА „УП БЪЛГАРИЯ 3“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано“, № 2, ет. 5, представлявано от Г.П.да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К. сумата 1404.00 лв. (хиляда четиристотин и четири лева), представляваща разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.