№ 6
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20222100900008 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от А. С. П., ЕГН
**********, постоянен адрес: *****, чрез адвокат Снежана Димитрова Василева, съдебен
адрес: гр. Русе, ул. „Рупел“ №2, вх.1, ет.3, ап. 9 против „Сейф Травел“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл."Дунав" № 5 (партер),
представлявано от управителя- П. М. Р., с искане ответното дружество да бъде прекратено
на основание чл. 517 ал. 4 ГПК, както и да бъде постановено служебно вписване на това
обстоятелство в Агенция по вписванията.
Ищецът А. П. твърди, че е кредитор на П. М. Р., като в тази връзка по ч.гр.д.№
2229/2020г. по описа на PC-Бургас е издадена заповед № 1012 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.06.2020г. и изпълнителен лист №
1735 от 03.06.2020г. По силата на цитираните съдебни актове П.Р. е осъдена да заплати на
ищцата сумата от 20 000лв. - задължение по запис на заповед от 05.12.2019г., 200 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода 09.04.2020г.- 14.05.2020г., ведно със законната
лихва от подаването на заявлението на 15.05.2020г. до окончателното й изплащане. В тежест
на Р. била присъдена и сумата от 1249,35лв. - за направените по делото разноски. Сочи се
също така, че по горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20208040400180 по описа на частен съдебен изпълнител - Делян Николов, с рег.№ 804 при
КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят А. С. П. е поискала
насочване на изпълнението към дружествените дялове на длъжника П.Р. в търговско
дружество „Сейф Травел“ ЕООД, ЕИК *********, чрез налагане на запор върху тях.
Уточнява се освен това, че съдебният изпълнител е наложил запор върху дружествения дял
на П.Р. от капитала на „Сейф Травел“ ЕООД, ЕИК: *********, в размер на 100% дялово
участие като едноличен собственик на капитала. На 30.07.2020г., запорът е вписан в
Агенция по вписванията - търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ. С разпореждане за
овластяване на взискател с изх.№ 48117/10.12.2021г., ищцата е овластена да предяви иск по
реда на чл.517 ал.4 ГПК срещу ответното дружество. До настоящия момент задълженията по
изпълнително дело № 20208040400180 по описа на ЧСИ- Делян Николов не са погасени. От
справка на ЧСИ се виждало, че се дължат следните суми: неолихвяема сума - 1781,35лв.,
олихвяема сума - 16000,00лв., лихви - 2426,67лв. - или общо сума в размер на 20 208.02лв.
1
Заявява се, че между страните не са постигнати, нито подписвани извънсъдебни спогодби
или споразумения за доброволно изпълнение. Излагат се аргументи за предмета на иска по
чл. 517 ал. 4 ГПК, неговите предпоставки, които според ищцата са налице, като се сочат
конкретни доводи в тази насока.
Ответникът в постъпилия отговор на исковата молба, счита същата за неоснователна
и необоснована. Заявява, че заповедта за изпълнение, изпълнителен лист № 1735/03.06.2020
г., както и съпътстващите образуваното изпълнително дело документни не са й връчени по
законоустановения ред. В тази връзка сочи, че не обитава адреса посочен в книжата- *****,
както и че за периода от 13.03.2020 г. до 31.03.2022 г., във връзка с наложените
противоепидемични мерки е затруднена дейността на всички субекти. Твърди също така, че
след узнаването за образуваното изпълнително дело са предприети всички необходими
действия за изчисляване на дълга след приспадане на заплатени суми, както и поддържането
на кореспонденция с ищцата. Сочи, че в периода от месец октомври 2020 г. до момента
кореспонденцията между кредитора и длъжника се води от представляващите ги адвокати.
Във връзка с постигнато между страните съгласие, дългът се изплащал директно по сметка
на ищцата и не е правено плащане към ЧСИ. Твърди се в отговора на исковата молба, че към
настоящия момент по банков път, по сметка на ищцата, ответното дружество е заплатило
сумата от 6 000 лева. Признава се обстоятелството, че управителят на ответното дружество,
в качеството си на физическо лице има задължения към ищцата П., произтичащи от запис на
заповед от 2019 г. Към момента на съставяне на посочения документ, длъжникът имал добра
търговска дейност в областта на туризма и възнамерявал да изплати в срок задължението си.
Предвид настъпилите непредвидени обстоятелства, поради наложените в страната и света
рестрикции във връзка с пандемията, били затворени вложения към доставчици, осуетен бил
нормалния ход на трудова и търговска дейност на длъжника за период от две години. Счита
се от управителя на дружеството, че задължението е поето от нея като физическо лице,
поради което не обвързва представляваното от нея търговско дружество. Обръща се
внимание, че поради епидемичната обстановка, за периода от 13.03.2020г. до 27.04.2021г.
туроператорските дружества са били с наложени ограничения, което се отразило на
доходите й като физическо лице, а спада в оборота на ответното дружество бил 96% през
2020 и 2021 г. спрямо 2019 г. Подчертава и обстоятелството, че се грижи за непълнолетно
дете, което също има своите житейски нужди. Посочените обстоятелства довели до забавяне
в изпълнението на поетите към ищцата ангажименти. Твърди се също така в отговора на
исковата молба, че на ищцата било предложено да осъществи пътувания в удобно за нея
време, като стойността им се приспадне от крайната сума на дълга. Не била подписана
спогодба за разсрочване на плащанията по дълга, поради нестабилност на доходите на
длъжника и дружеството, както и поради липса на финално решение от страна на кредитора-
дали да пътува или не. Заявява се, че дружеството няма задължения към държавата, но са
налице много предплатени от клиенти пътувания, които очакват да бъдат осъществени.
Ответникът участвал през 2020 г. и 2021 г. в процедури за подпомагане на затворените
бизнеси и поддържането им в зрялост и ликвидност, като редица договори за туристически
пакети са прехвърлени за 2022 г. и предстояло да бъдат обслужени. Във връзка с изложеното
ответникът изразява несъгласие с доводите на ищцата за пристъпване към прекратяване на
дружеството по реда на чл.517 ал.4 ГПК. Твърди, че трудовата дейност в дружеството е
основен източник на доходи за длъжника на ищцата и нейното непълнолетно дете. Излагат
се съображения за вида на търговската- туроператорска дейност, ката се посочва, че
предстои финансиране на дружеството по процедура към Министерството на туризма и
възстановяване на аванси към потребители за нереализирани туристически пакети. Счита се
за нелогично желанието на ищцата да се ползва от правото си по чл. 517 ал. 4 ГПК, тъй като
удовлетворяването й би било само в рамките на стойността на дяловете на дружеството- 500
лева. Редно било взискателят да се ползва от възможността за доброволно погасяване на
задължението, а не да се извършва посегателство над правото й на труд и задълженията й
2
като родител и към доставчици и клиенти. Моли за отхвърляне на исковата претенция,
поради неизчерпване на всички способи на глава пета на ГПК за уреждане на доброволно
погасяване на задължението.
Ищецът в допълнителната искова молба поддържа изложените в исковата молба
фактически твърдения и изразява становище по депозирания от ответника отговор. Заявява,
че доводите на ответника срещу изложеното в исковата молба са абсолютно неоснователни
и по съществото си представляват изопачено преекспониране на действителните факти и
обстоятелства, единствено и само за целите на процеса. Заявява се от ищцата, че не
отговарят на истината твърденията на ответника, че дружеството почти не е осъществявало
туроператорска дейност за периода от началото на 2020г. до настоящия момент. Имало е
множество организирани пътувания извън България, включително, но не само и по
актуалните за периода дестинации като Занзибар, Турция и други. В допълнение се твърди,
че тези доводи на ответника са ирелевантни към предмета на спора. За неоснователно е
счетено възражението, че документите по образуваното и понастоящем висящо
изпълнително дело № 20208040400180 по описа на ЧСИ Делян Николов, не били връчени
съобразно законоустановения ред. Възразява се срещу твърденията в отговора на исковата
молба за наличие на договорки за приспадане на част от дължимата сума при предприети от
ищцата пътувания. Твърди се, че между кредитора и длъжника не е постигнато
споразумение, не е сключен договор и от страна на ищцата не са осъществени
туристически пътувания и екскурзии, предоставени й от длъжника или ответното
дружество. Признава, че е имало такова предложение, но то не е реализирано. Заявява се, че
П.Р. се е опитала да склони ищцата да подпише документи за пътувания със стара дата от
2020г., които да бъдат представени от първата като неосъществени пътувания, за да може да
получи от държавата целево финансиране и отпускане на субсидии. Като неоснователно е
счетено и възражението на ответника, за нелогичност и материална необусловеност на
желанието на ищцата да се ползва по право от способа за принудително изпълнение,
предвидено в чл.517 ГПК, тъй като стойността на дяловете на дружеството е в размер на
500лв. Сочи се какъв е предмета на иска в настоящото производство, както и
предпоставките за уважаването му. Излагат се твърдения, че длъжникът П.Р. лично и чрез
представляваното от нея дружество-ответник, за периода от 20.08.2019г. до момента на
подаване на допълнителната искова молба е превела по банков път на ищцата, следните
суми: на 20.08.2019г. – сумата от 1 000 лв.; на 04.09.2019г. - сумата от 1 000 лв.; на
04.02.2020г.- сумата от 2 000 лв.; на 28.09.2020г. - сумата от 500 лв.; на 13.06.2021г. - сумата
от 500 лв.; 13.07.2021г. - сумата от 600 лв. и на 11.01.2022г.- сумата от 400 лв. Общата
стойност на направените преводи възлизала на 6 000лв., които ищцата признава за частично
погасяване на задължението в първоначален общ размер от 20 000,00лв. Подчертава се
обаче обстоятелството, че освен главницата се дължат лихви и разноски и не е налице
цялостно погасяване на задължението към настоящия момент. Счита се за безспорно
установено, който факт не се оспорвал и от ответника, че по изпълнителното производство
не са постъпвали доброволни плащания. В обобщение е формирана позиция, че са налице
предпоставките за уважаване на исковата претенция, а възраженията на ответника са
неоснователни и ирелевантни за спора.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа направените
възражения. Не оспорва обстоятелството, че вземанията на ищцата възлизат на 20 208,02
лева. Заявява желание да възстанови посочената сума.
В съдебно заседание, претенцията се поддържа от пълномощника на ищеца- адв.
Снежана Василева от АК-гр.Русе.
Ответникът, представляван от управителя П.Р. моли да му се даде възможност да
организира защита си и упълномощи адвокат, както и да му се предостави срок, в който
счита, че отношенията между страните могат да бъдат уредени извънсъдебно, а
3
задължението към взискателя погасено.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и съображенията на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Представени са по делото заповед №1012/02.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№2229/2020г. по описа на Районен съд
гр.Бургас и изпълнителен лист №1735/03.06.2020г., видно от които управителят и едноличен
собственик на капитала на ответното дружество П. М. Р. е осъдена да заплати на А. С. П.
сумата от 20 000лв. - задължение по запис на заповед от 05.12.2019г., 200 лв. - мораторна
лихва върху главницата за периода 09.04.2020г.- 14.05.2020г., ведно със законната лихва от
подаването на заявлението на 15.05.2020г. до окончателното й изплащане.
За да бъде допустим предявения конститутивен иск за прекратяване на търговското
дружество в тежест на ищеца е да установи наличието на висящо изпълнително
производство, по което последният има качеството на взискател, а търговското дружество-
на трето задължено лице, наложен запор върху дружествените дялове на длъжника, както и
изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви конститутивния иск.
Установява се от приложеното разпореждане за овластяване на основание чл.517 ал.4
ГПК, че по искане на взискателя е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника
П. М. Р.- управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество.
Съдебният изпълнител е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на „Сейф
Травел“ ЕООД, ЕИК *********.
В хипотезата на допуснато принудително изпълнение на парично вземане на кредитор
срещу едноличния собственик на капитала на търговско дружество и наложен запор върху
дружествения дял за обезпечаване на това вземане, предявеният иск за прекратяване на
дружеството по реда на чл.517 ал.4 ГПК може да бъде отхвърлен ако отпаднат
предпоставките за овластяване на кредитора за предявяване на иска (актът, с който
вземането е допуснато до принудително изпълнение, бъде отменен, или настъпят други
основания за прекратяване на изпълнителното производство) или ако вземането бъде
удовлетворено. Такова успешно насрещно доказване в настоящия процес не е проведено.
Съдът приема, че са налице предпоставките за прекратяване на дружеството, а именно:
ищецът е взискател по изпълнително дело № 20208040400180 по описа на ЧСИ Делян
Николов, рег.№ 804, район на действие – Бургаски окръжен съд, което се установява от
представения изпълнителен лист и разпореждане за овластяване. Изпълнението е насочено
върху притежаваните от длъжника дружествени дялове и искът за прекратяването му е
предявен след вписването на запора /30.07.2020г./. Независимо от дадената възможност на
ответника няма представени доказателства, нито се твърди от последния, че вземането на
взискателя е удовлетворено до приключване на първото по делото заседание. Изложените от
управителя на дружеството доводи за това, че не му е връчена заповедта за изпълнение и не
е запознат с документите, представени от кредитора при образуване на изпълнителното дело
не следва да се обсъждат в настоящия процес, тъй като за заявяване и разглеждане на такива
възражения е предвиден друг процесуален ред. Същото се отнася и за наведените в отговора
на исковата молба съображения за настъпили финансови затруднения на длъжника, предвид
въведеното извънредно положение, свързано с епидемичната обстановка в страната.
При така приетата фактическа установеност претенцията с правно основание чл.517
ал.4 ГПК следва да се уважи.
С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл.78 ал.1
ГПК, които са в размер на 900 лева, от които 50 лева- платена държавна такса и 850 лева-
платен адвокатски хонорар.
4
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517 ал.4 ГПК „Сейф Травел“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл."Дунав" № 5 (партер).
ОСЪЖДА „Сейф Травел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, пл."Дунав" № 5 (партер) ДА ЗАПЛАТИ на А. С. П., ЕГН
**********, постоянен адрес: ******** сумата от 900(деветстотин) лева, направени по
делото съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване и действия по ликвидация на дружеството.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5