Решение по дело №94/2020 на Районен съд - Поморие

Р Е Ш Е Н И Е   № 70

 

гр.П., 09.07.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година  в състав:   

                                               

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нася  Япаджиева

 

при участието на секретаря: Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.  Япаджиева НАХД N 94 по описа за 2020год. и за  да  се  произнесе взе пред вид следното:

         Производството е образувано по постъпила жалба от „ДИДИ ЕМ 10“ЕООД с ЕИК:.... представлявано от К.А.М., против наказателно постановление № 472687-F505413/21.10.2019г.  на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на търговското дружество  е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.185, ал.2 изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, за това, че при извършена проверка на 18.08.2019г. в 22:10 часа в търговски обект – бистро „К.“, находящо се в гр.П. ул...., стопанисвано от „ДИДИ ЕМ 10“ ЕООД, е констатирано, че промяната в касовата наличност не се отчита на монтирано ФУ и е установява разлика между фактическата касова наличност в касата и тази по разчета от ФУ в размер на 375,05лв. повече, която не е регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ пари в касата. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска отмяната му.

Административно наказващия орган, моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на  наказателното постановление.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:  На 18.08.2019г. в 22:10 часа в търговски обект – бистро „К.“, находящ се в гр.П., ул. .., стопанисван и експлоатиран от „ДИДИ ЕМ 10“ ЕООД, служители на  НАП  извършили проверка за която е съставен Протокол за извършена проверка №0417439/18.08.2019г., като при проверката е установена разлика в касовата наличност от 375.05лв. в повече, а именно: фактическа касова наличност от 750.00лв. и разчетената касова наличност от монтирано ФУ  в размер на 374,95лв. Разликата ако е  извън случаите на продажби  е следвало да бъде "въведена служебно" от наличното и работещо в обекта фискално устройство ФУ, модел “DATECS FP1000 KL с ИН на ФУ №DT291492 и на ФП № 02292492. Необходимото действие не е извършено от служителят  в търговския обект.  За установеното нарушение на чл. 118, ал. 4, от ЗДДС във връзка чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г.

 на МФ бил съставен АУАН № F505413/21.08.2019г.,  съставен от Д.М.Г. – инспектор по приходите. В АУАН  като нарушена разпоредба е посочен чл.33, ал.1  от Наредба Н-18/13.12.2006г. на  МФ . Въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал обжалваното НП №472687-F505413/21.10.2019г. 

В него е описаната идентична фактическа обстановка и като нарушени са посочени същите разпоредби и на основание чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на  МФ във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС, АНО е наложил наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

           Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите показания на актосъставителя Г.. Показанията на актосъставителя кореспондират с фактите, отразени в писмените доказателствени средства. Възраженията изложени в акта  от жалбоподателят не се доказаха в настоящото производство.

                  Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление. При реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото му защита.  Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление изхождат от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити и са издадени при спазена за това процедура по ЗАНН.  

 Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДД, , извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно извадени" суми при наличие на техническа възможност на ФУ за такава регистрация. В процесния случай е безспорно, че регистрираното в обекта на дружеството-жалбоподател ФУ притежава такава техническа възможност, но към момента на проверката в разпечатания дневен финансов отчет от ФУ нямало отразяване, обосноваващо констатираната от проверяващите разлика в размер на плюс 375.05лв.. Жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредбата  Н-18/13.12.2006 г. на МФ  и правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по  чл. 185, ал. 2 изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и е наложил санкция в максималния предвиден размер. Квалификацията е правилна. Според съда, обаче неправилно АНО е определил максималния размер на предвидената санкция. Настоящата инстанция намира, че размерът на наложената от наказващия орган имуществена санкция следва да бъде изменена, като същата бъде намалена мъм минимума от 500 / петстотин/ лева, тъй като става въпрос за сравнително малък, сезонен обект, като  съдът счита, че разлика от 375,05лв. не е голяма и не обуславя налагане на наказание в по голям размер.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието.

По отношение на разноските, на основание на  чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. Процесуалния представител на  АНО е поискал присъждане на направените разноски и с оглед на резултата, жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на АНО сумата от 50 / петдесет/ лева –възнаграждение за защита определена по  Наредбата на заплащане на правната помощ. Процесуалния представител на жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски.

         Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – П.  

 

Р Е Ш И:

 

        ИЗМЕНЯ наказателно постановление №472687-F505413/21.10.2019г.  издадено от нач.отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП с което на „ДИДИ ЕМ 10“ ЕООД, ЕИК ....,  със седалище и адрес на управление гр.П. бул... представлявано от управителя К.А.М., за нарушение чл. 118, ал. 4, от ЗДДС във връзка чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ във вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева като  НАМАЛЯВА имуществената санкция от 2000 /две хиляди /лева на 500 /петстотин/лева.

         ОСЪЖДА „ДИДИ ЕМ 10“ ЕООД, ЕИК ....,  със седалище и адрес на управление гр.П. бул... представлявано от управителя К.А.М. да заплати на ЦУ на НАП сумата от 50 / петдесет/ лева разноски.

Осъжда

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: