Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 18.02.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.02. 2020 година
В публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: МИТКА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1440 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е решение № 1474/01.11.2019 г.,
постановено по гр. д.
№ 2256/2019 г. по описа на Районен съд –
С.З., с което е осъден „Е.Б.ЕС.” ЕАД,
ЕИК ***, гр.П., р-н „***, представлявано от М.М.М.-Д.и
Ж.П.С., да заплати на „В.“ ЕООД, гр.С.З., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от
Румен Тенев Райков, сумата 61,38 лева, представляваща платена без основание цена
за достъп до разпределителната мрежа за обект Помена станция „О.“, с. О., ИТН
2399032 за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. по фактура №
**********/15.05.2014 г. и фактура **********/31.05.2014 г., като и сумата 912
лева, представляваща разноски по делото.
Въззивникът “Е.Б.ЕС.”
ЕАД - П. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като
излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението и да отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски. Направено е възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от „В.” ЕООД, с който оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
По делото са представени фактура №
**********/15.05.2014 г. и фактура **********/31.05.2014 г., издадени от
ответника за дължими от ищеца суми за консумирана електрическа енергия и
мрежови услуги за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. за обекти ИТН *** ПС „О.“,
с.О. и ИТН 2951081 ПС с.Х.. Сумите и по двете фактури са заплатени от ищеца с
платежни нареждания от 21.05.2014 г. и 16.06.2014 г.
Не се спори, че през процесния период 01.05.2014 г. –
31.05.2014 г. ответникът е имал качеството на обществен доставчик на
електроенергия за територия, в чийто обхват попада собствената на ищеца Помпена
станция „О.“- с. О., ИТН ***, както и че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия при общи
условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията. Писмена
форма на договора за доставка на електрическа енергия не се изисква. Не е
необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите. Съгласно § 1,
т. 41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни
услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
Считано от 01.07.2008 г., с Решение №
Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, прието на
основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а,
т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т.
2, б. „б” и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на
електрическата енергия, цената, заплащана за ползване на мрежата, се разделя на
два компонента: цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за
пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Във връзка с това „Е.Б.ЕР.“ АД е изпратило до ищцовото дружество писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008 г., в
което е посочило, че тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които
са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията, и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, дружеството вече не начислява цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото
е отразено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции
и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по
какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на
дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението;
официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на предаване на
документите; строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода –
разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво,
разрешение за ползване и др. Ищецът е отговорил с писмо с изх. № 1784/23.10.2008 г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”. В писмото е посочено, че са
приложени: Заповед на Община Т. за предоставяне за експлоатация и поддържане на
обект – ПС Д. – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на
дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението;
официална скица на ел. провода, актуализирана към
момента; образец 16, разрешение за ползване.
С писмо до ответното дружество с изх. №
2013/05.12.2008 г. ищецът е поискал да бъде изместено поле мерене от ниско
напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV
в Подстанция Т. на ИТ № *** ПС „О.”, с. О. /предмет на настоящото производство/
и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които
се захранват от ел. провод 20 kV
„В.”, собственост на ищеца. Посочено е че необходимите документи са били
представени с писмо изх. №
1784/23.10.2008 г. С писмо с изх. № 01/09.01.2009 г. ответникът е изискал от
ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „В.” п/с Т.. С писмо изх.№ ЦУ-2231/24.11.2014 г.
ищецът е поискал от „Е.Б.ЕР.“ АД да отпадне такса пренос за обекти ИТ № *** ПС
„О.”, с. О. и ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко
Войвода, като е посочил, че прилага документи за собствеността на електропровода.
Едва след това е образувана процедура за промяна на мястото на измерване от
страна на ниско напрежение към страна на средно напрежение.
От заключението на първоначалната съдебнотехническа
експертиза по делото се установява, че през периода 01.05.2014 г. - 31.05.2014
г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по
процесните фактури за обект ПС „О.", ИТ № *** е
извършвано на страна ниско напрежение във веригата за потребление за обект ПС „О.".
Измерването е извършвано с електромер ЕМН № 3368281 с Un = 400 V; In = 5A; клас
на точност - 1 и токови трансформатори
600/5 с коефициент на трансформация к = 120. Ако се приеме, че електропровод „В."
20 kV, е собственост на ищеца, измерването на
употребяваната електроенергия може да бъде направено на границата на
собствеността в килията на Подстанция „Т.", захранваща електропровод „В.".
Според вещото лице, поради това че електроснабдителното предприятие се ангажира
с доставката на електрическа енергия до определената разполагаема мощност и
осигурява сигурността на доставката, ищецът дължи заплащане на такса достъп до
разпределителната мрежа за обект ПС „О." за съответния период. От
заключението на повторната съдебно-техническа експертиза е видно, че „Е.“ ЕАД е
следвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори
за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В.“ в подстанция „Т.“
чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуващата килия. Според
вещото лице, ако се приеме, че електропровод „В.“ 20 kV,
изходящ от подстанция „Т.“, е бил собственост на ищеца пред процесния период,
то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на „Е.“ ЕАД
нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС „О.“,
нито при монтирана измервателна група на ниво средно напрежение в подстанция „Т.“.
През процесния период „Е.“ ЕАД няма никаква собствена
електроразпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на процесния
обект и не може да претендира за такса достъп до същата. Съдът възприема
заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, отчитайки
обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещото
лице, и научната и логическа обоснованост на заключението.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за
енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи,Правила за търговия с
ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД полученото
без основание подлежи на връщане.Начална липса на основание е налице, когато е
получено нещо в следствие на нищожен акт. При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната
сума, представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и
такса средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че
собствения му трафопост извършва преобразуването от СрН
в НН.
Съгласно
решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил
свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща
килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта
ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно
установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това
положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване
е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това и ищецът
не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за
пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на дружеството. „Е.Б.ЕС.” ЕАД е формирал дължимата от „В.”
ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на
напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това и с оглед
неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително
дължимата цена за пренос на средно напрежение за процесния период, се явява
платена без основание.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1474/01.11.2019 г.,
постановено по гр. д.
№ 2256/2019 г. по описа на Районен съд –
С.З..
ОСЪЖДА „Е.Б.ЕС.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „***, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. ***сумата от 360 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.