№ 1280
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20203100103528 по описа за 2020 година
Предявен е иск от Ю.К.С. срещу СТ. Т. Б. за заплащане сумата 70 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди - болки и страдания вследствие телесни повреди: контузия на мозъка,
счупване на черепа, кръвонасядания по лицето, кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки, кръвонасядания в областта зад лявата ушна мида, по
дясното рамо и по дясната гръдна половина и ожулвания по лицето и дясната
раменна област, причинени от ответника, признат за виновен със
споразумение по НОХД № 4044/2020 г. на Районен съд - Варна, по чл. 45 ЗЗД,
ведно със законната лихва считано от 20.10.2019 г. до окончателното
изплащане, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът го е предизвикал с кражба
на лек автомобил. Претендира разноски.
По същество страните поддържат становищата. Ищецът представя
бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
1
От представения от ищеца заверен препис (л. 9) се установява, че с
определение, постановено на 09.11.2020 г. е одобрено споразумение по НОХД
№ 4044/2020 г. на Районен съд - Варна, по което ответникът е признал, че на
20.10.2019 г. в с. Шкорпиловци, причинил на ищеца средните телесни
повреди, описани в исковата молба. Деянието е извършено при пряк умисъл.
Споразумението следва да бъде зачетено, поради което съдът приема за
установено, че ответникът противоправно и умишлено е причинил телесните
повреди на ищеца (чл. 300 ГПК).
По твърдяните болки и страдания:
В заключението си (л. 71) вещото лице по медицинската експертиза д-р
Д. излага, че уврежданията са получени в резултат от множество удари,
повечето от които нанесени с голяма сила; травмите са довели до реална
опасност за живота, която е била преодоляна до голяма степен благодарение
на високоспециализираната медицинска помощ, получена в
неврохирургичната клиника; времето за възстановяване след получената
черепномозъчна травма е от три до шест месеца; множеството
кръвонасядания, и ожулвания са предизвиквали болеви усещания за период
от 2-3 седмици.
В обясненията си в съдебното заседание на 14.05.2021 г. вещото лице
сочи, че ищецът е възстановен (л. 95).
В показанията си свидетелката З.М. (майка на ищеца) сочи, че когато
ищецът дошъл в съзнание не познал близките си, както и че още изпитва
болки, които били силни около една година.
В показанията си свидетелят С.Д. излага, че когато видял ищеца около
месец след инцидента, той вече можел да става, но не познал свидетеля.
Споделял, че изпитва силни болки и страх.
В показанията си свидетелите Б.М. и К.К., която живее с ответника,
сочат че виждали ищеца през м. юни 2020 г., още на втората седмица след
инцидента, видимо в добро състояние. Побоят е бил извършен на 20.10.2019
г., поради което показанията на тези свидетели нямат значение.
Според заключението (л. 112) на вещите лица по комплексната съдебна
2
експертиза д-р Т.А. и М.Ц.-Г. ищецът е развил в първите месеци Разстройство
в адаптацията с постконтузионни неврологични симптоми - F43.2. Към
момента на изследването са налице остатъчни оплаквания от церебрастенен,
посттравматичен характер, като периодично главоболие, ортостатичен
световъртеж, лесна уморяемост, нарушен сън, затруднена концентрация на
вниманието и запаметяване на нови събития, отговарящи на диагнозата
Постконтузионен синдром F07.2. Вещите лица приемат, че психологическите
въздействия от преживяния стрес след побоя са установените ситуационна
тревожност до илюзорно възприемане на действителността, фобиен страх от
повторение на ситуацията, срам, несигурност и свързани с това потиснатост
на настроението. Тези симптоми частично се припокриват със симптомите на
Постконтузионния синдром, като степента на изразеност не може със
сигурност да бъде преценена, поради поведение на симулация и агравация.
Прогнозата за възстановяване е сравнително добра, при провеждане на
лечение от страна на специалисти. Възможно е доживотно персистиране на
единични церебрастенни симптоми.
Съдът приема за установени твърдяните болки и страдания.
По възражението:
По квалификацията:
В съдебната практика се е приемало, че съпричиняването може да се
изразява в неправомерните действия на ищеца чрез многократно провокиране
на ответника с влизане в недвижимата му собственост с намерение да краде
(определение № 604 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2016 г., IV г. о.,
ГК). Съдът приема, че и възражението по настоящото дело е за
съпричиняване.
По допустимостта на възражението:
Приема се, въз основа на ППВС № 7/1959 г., т. 12, че влязлата в сила
присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за злополука не е пречка
той да възразява по предявения против него иск за обезщетение, че и
пострадалият е допринесъл за злополуката, но само ако наказателният съд не
се е произнесъл по този въпрос (определение № 904 от 22.11.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 2210/2018 г., IV г. о., ГК), независимо, че твърденията, на които се
3
основава възражението са за факти от хипотезата на чл. 132 НК (определение
№ 855 от 2.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 599/2017 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че възражението е допустимо.
От представеното от МВР сведение (л. 93) е видно, че с постановление
на ВРП № 16087/2019 г. от 10.03.2020 г. е било образувано ДП № 3039/20 г.
на 04 РУ Варна, по чл. 346, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител за това, че
на 20.10.2019 г. в с. Шкорпиловци, противозаконно е било отнето чуждо МПС
– лек автомобил "Опел Астра" рег. № В0360НР. Материалите са изпратени на
ВРП с мнение за спиране.
В показанията си свидетелите сочат, че ищецът е управлявал автомобил
на ответника, а Кръстева – и че е катастрофирал. Ответникът обяснява, че
ключът бил оставен на таблото.
В досъдебното производство свидетелят Р.Д. е изложил, че знае от
ответника, че ищецът е ползвал (а не отнел) автомобила му и е накъсал гумите
(л. 33 от ДП).
Не би могло да се приеме, че автомобилът е отнет от ищеца и това е
провокирало ответника.
Възражението е неоснователно.
По размера на обезщетението:
Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за
неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени
обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и
други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на
обезщетението.
В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие (решение № 202 от
4
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).
Характер на увреждането:
В обясненията си вещото лице д-р Д. сочи, че уврежданията са били
много тежки и само медицинската помощ е спасила живота на ищеца.
Характерът на увреждането е аргумент за присъждане на обезщетение в
максимален размер.
По начина на причиняването:
Независимо дали ищецът е ползвал или отнел автомобила, ответникът е
бил раздразнен от причинените вреди. Накъсаните гуми са нищожен повод.
Ответникът не е можел и не се е опитал да се защити. Причиняването на
множество телесни повреди в такъв случай, не е просто ответно действие на
провокация или следствие на раздразнение, а акт на жестокост.
Действието е извършено в присъствието на детето на ищеца.
Начинът на извършване на деянието е аргумент за присъждане на
обезщетение в максимален размер.
Прогнозата е за пълно възстановяване, като съществува възможност за
известни оплаквания, което обуславя присъждане на обезщетение в среден
размер.
Ищецът е опитал да преувеличи страданията си пред вещите лица, но те
са установили това. Съдът приема, че процесуалното поведение на ищеца не е
сред обстоятелствата, които имат значение за размера на обезщетението.
В практиката на ВКС РБ се е приемало, че справедливото обезщетение
за побой, нанесен през 2013 г., при който са причинени по-малко увреждания,
но лечението е продължително и прогнозата е по-лоша, е в размер 60 000 лв.
(определение № 777 от 13.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2017 г., III г. о.,
ГК), за три средни телесни повреди и обезобразяване при инцидент през 2015
г., като възстановяването на дъвкателната способност и слуха е невъзможно –
също 60 000 лв. (определение № 228 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4559/2017 г., IV г. о., ГК).
5
В обобщение съдът приема, че справедливият размер на обезщетение е
50 000 лв. Искът е основателен и следва да бъде уважен за тази сума. Искът за
горницата е неоснователен.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноски в размер 2142.86 лв.
съразмерно уважената част от иска и в полза на съда таксата и разноските в
общ размер 2840 лв., от които ищецът е освободен. Ищецът следва да заплати
на ответника разноски в размер 857.14 лв., съразмерно отхвърлената част от
иска. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. Т. Б. ЕГН **********, от с. ****** да заплати на
Ю.К.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: община Долни Чифлик, село
Шкорпиловци, съдебен адрес: ***** чрез адв. Ю.Д. от ВАК, сумата 50 000
(петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие телесни повреди:
контузия на мозъка, счупване на черепа, кръвонасядания по лицето,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, кръвонасядания в областта зад
лявата ушна мида, по дясното рамо и по дясната гръдна половина и
ожулвания по лицето и дясната раменна област, причинени от ответника,
признат за виновен със споразумение по НОХД № 4044/2020 г. на Районен
съд - Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от
20.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2142.86 лв. (две
хиляди и сто и четиридесет и два лева и 86 ст.) платено възнаграждение на
адвокат, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ю.К.С. срещу СТ. Т. Б. с. ЕГН, с. а. за
заплащане горницата над присъдената сума 50 000 лв. до претендираната
сума 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие телесни повреди:
контузия на мозъка, счупване на черепа, кръвонасядания по лицето,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, кръвонасядания в областта зад
лявата ушна мида, по дясното рамо и по дясната гръдна половина и
ожулвания по лицето и дясната раменна област, причинени от ответника,
признат за виновен със споразумение по НОХД № 4044/2020 г. на Районен
6
съд - Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от
20.10.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ю.К.С. да заплати на СТ. Т. Б. с. ЕГН, с. а. сумата 857.14 лв.
(осемстотин и петдесет и седем лева и 14 ст.) разноски по списък, съразмерно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Т. Б. с. ЕГН, с. а. да заплати в полза на ВОС сумата 2840
(две хиляди и осемстотин и четиридесет) лв.: държавна такса по уважената
част от иска и разноските, от които ищецът е бил освободен, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7