Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 17.01.2022 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на 16 декември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 24 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Т.” ООД, със седалище и
адрес на управление:***, офис 3, ЕИК: ., представлявано от К. С., е предявил обективно
съединени искове срещу ответника „Е.Е.К.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: .,
представлявано от Х. С., с които моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата
от 6 840,00 лв. по сключен между страните спедиторски договор, въз основа на
който е изплатено от ищеца обезщетение на фирмата- превозвач „В.“ ЕООД по
сключен между спедитора- ищец по делото и превозвача договор за превоз, поради
неизпълнение на задължение на ответника за оформяне на превозни документи, в
следствие на което за времето от 08.04.2020 г., до 22.07.2020 г. /105 дни/ е
била задържана от митническите власти автокомпозиция
влекач марка "В. ФХ . с ДКН СВ .КА и полуремарке
Ц.. с ДК№ .1ЕК, на фирмата- превозвач „В.“ ЕООД на ГКПП Кулата и превозвачът е
претърпял вреди в този размер, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда - 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли да му бъдат присъдени
направените разноски по заповедното и исковото производство.
В съдебно заседание представителят
на ищеца- адв.П. Г. от САК поддържа така предявения иск,
като моли същият да бъде уважен изцяло.
Претенцията е за вреди от
продължителен престой на товарен автомобил след задържане на митнически пункт
по вина на „Е.Е.К.К.“ ООД.
Твърди се, че в изпълнение на заявка на ответника в началото на м.април 2020 г.
ищецът, в качеството си на спедитор, организирал превоз на заявения пелетизиран товар- дезинфектант за ръце от гр.Р. за гр.А.,
Гърция. Придружаващите товара документи били изготвени от ответника по делото и
предадени на шофьора на товарния автомобил на фирмата- превозвач „В.“ ЕООД. На
08.04.2020 г. на ГКПП К. автокомпозицията била спряна
от митническите власти. Било установено, че част от товара-10 контейнера с по 1
000 литра не са с разтвор, а с безцветна течност с мирис на етилов алкохол,
като се установило, че се отнася до 98 градусов алкохол. Тази част от
композицията била задържана. В следствие на това била реализирана загуба от
страна на превозвача в размер на претендираната сума от 6 840,00 лв. Същата
била удовлетворена от спедитора- ищеца по настоящото дело „Т.” ООД, което
довело до предявяване на настоящата искова претенция.
Ответникът „Е.Е.К.К.“ ООД, чрез своя процесуален представител- адв.Д. В. от САК е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че искът е недопустим, а разгледан по
същество- неоснователен. Твърди се, че исковата молба е неясна, не са
ангажирани доказателства за активната легитимация на ищеца, както и такива, че
е налице облигационна връзка, възникнала въз основа на валиден договор между
страните, както и такъв за превоз, между ищеца и фирмата- превозвач.
В съдебно заседание пледира исковете
да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани
по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска.
Със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК заявителят- ищец по настоящото дело „Т.” ООД е
поискал от Районен съд- Р. да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника- ответник по настоящото дело „Е.Е.К.К.“ ООД за сумата от 6 840,00 лв., представляваща главница,
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 16.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. По заявлението е образувано ч.гр.д. №./2020 г. по описа на
РС- Р., като за претендираната сума е издадена заповед за изпълнение № ./18.11.2020
г.
С оглед подаденото възражение от
длъжника в срок съдът е дал едномесечен срок на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, което е довело до предявяване на иска от „Т.” ООД
срещу „Е.Е.К.К.“ ООД. Искът
е предявен в срок, поради което е допустим.
От фактическа страна.
Между ищеца и ответника е налице сключен
неформален спедиторски договор, с който ответникът е възложил на ищеца в
качеството му на спедитор, да организира превоза на негова стока, с дестинация:
гр.Р.- гр.А., Г. Спедиторът от своя страна е ангажирал превозвача "В."
ООД, който е натоварил стоката от склад на възложителя /който също и
производител и износител/ - 18 палета с козметика и 10 контейнера /дезинфектант
за ръце/ с общо тегло 23 000 кг. от гр.Р. /склад на ответника/ и започва
превоза до посочената от възложителя крайна дестинация "ANNE IKE" EL.
Г., А., ул."Р. № . /к./. Превозът се е изпълнявал от водач И. М. Б. -
служител на "В." ООД, управляващ автокомпозиция
СВ . КП/У 0111 ЕК с. След приключване на товаренето в гр.Р. са поставени
фирмени пломби и възложителят/товародателят/съставя международна товарителница
CMR от 07.04.2020 г. В нея фигурира като изпращач ответника „Е.Е.К.К. Д.." ООД /колонка 1/,
а като получател "ANNE IKE" EL . Г., А., ул."Р. № . /к../.
Посочен е и превозвачът - "В.Т" ООД /к.. и к../. В товарителницата се
съдържали всички данни по заявката- товародател, получател на стоката вид,
момент на товарене и т.н. При товарене на стоката възложителят предоставил на
водача два документа: Стокова разписка № ./07.04.2020 г. и Информационен лист
за безопасност от 07.04.2020 г., но не и съпътстващ опростен придружителен документ.
По делото са представени разпечатки
от имейли, представляващи кореспонденция между "Т." ООД
/спедитор/ и "Е.Е.К.К.
Д." ООД /възложител/ от една страна, както и между ’Т." ООД и
превозвача "В." ООД- от друга. Видно от същата, налице са реални
облигационни правоотношения между страните по настоящото дело- ищеца „Т.” ООД и
ответника „Е.Е.К.К.“ ООД,
по сключен спедиторски договор, с предмет организиране превоз
на заявения пелетизиран товар- дезинфектант за ръце
от гр.Р. за гр.А., Г.. От друга страна, в изпълнение на договора, спедиторът е
сключил договор за превоз с фирмата- превозвач „В.“ ЕООД.
В процеса на извършване на превоза,
на 08.04.2020 г., на ГКПП К., автомобилът бил селектиран за проверка от
митническите власти. Извършен бил полеви тест на съдържанието на превозваните
съдове с течност, при което се констатирало, че част от товара - 10 контейнера
с по 1 000 литра, не са с отразения в товарителницата дезифектант,
както било отбелязано в съпътстващите документи, а с безцветна течност с мирис
на етилов алкохол. При проверка с денситометър били
установени над 98% алкохол в съдържанието на течността и в случая бил наличен чист
спирт, който е акцизна стока. В следствие на това автокомпозицията
била задържана, а на шофьора И. Б. бил съставен акт ./08.04.2020 г., а в
последствие наложена и глоба. След изготвената химическа експертиза било
установено, че течността действително е етилов алкохол със съдържание над 98% и
с вложени денатуриращи вещества- алкохолен продукт
/чист спирт/, който е акцизна стока по смисъл на чл.4, ал.1 ЗДАС, която подлежи
на облагане с акциз съгласно чл.2, ал.1 ЗАДС. Към пратката липсвал съпътстващ
документ - "опростен придружителен
документ", какъвто се изисква при превоз на акцизни стоки, съгласно
регламент на ЕИО № ./17.12.1992 г., при вътрешно общностна
доставка.
Впоследствие за описаното нарушение
е издадено наказателно постановление от А. М. - Централно митническо
управление, Отдел "Митническо разузнаване и разследване югозападна" №
./06.11.2020 г. на шофьора на "В." ООД за нарушение на чл.128, ал.2 ЗАДС, като на основание чл.112а, ал.З ЗАДС на фирмата- превозвач
"ВИБЕСТ" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева/,
а товарът /10 000 л. етилов алкохол/ е отнет в полза на държавата. След
съвместна молба на „В." ООД и „Т." ООД, с писмо 171726/17.06.2020 г.
на Началник отдел МРР Югозападна Агенция „М.", е разпоредено
задържаната автокомпозиция да бъде освободена и на
22.07.2020 г. автомобилът-влекач марка "В.ФХ .“, с ДКН СВ .КА и полуремаркето към него . с ДК№ .ЕК, са върнати на
превозвача. В деня на проверката са освободени неакцизните стоки- 18 палета с
козметика, които са претоварени на камион на същия превозвач "В." ООД
и стоката е доставена на получателя в гр.Атина.
С оглед сключения спедиционен договор „Т." ООД е задължен да компенсира
превозвача-фирма „В." ООД за понесените щети резултат от продължителното
задържане на камионите на границата. В тази връзка между спедитора и превозвача
бил съставен протокол от №./13.08.2020 г., с който бил определен частично
размерът на неустойката за претърпени вреди и пропуснати ползи и извършени
разходи поради задържането на автопревоза в размер на
2700 лв. С платежно нареждане от 31.08.2020 г. „Т." ООД е превело по
сметка на "В." ООД сумата 3 060 лв. с основание неустойка и разходи
за извършен превоз. Основанието за това плащане бил сключеният помежду им устен
превозен договор /заявка по имейла до превозвача, приета от него/, по силата на
който спедиторът отговаря пред превозвача за щети, причинени по вина на
възложителя. Вината на възложителя /ответника/ се изразява в непредставянето на
съпътстващ опростен придружителен документ, какъвто е
задължителен при превоза на акцизни стоки.
В подкрепа на горното са показанията
на свидетеля Н.П., който през лятото на 2020 г. е работел в „Т.“ ООД като
спедитор, организиране на транспорт, комуникация с клиенти. Предмет на дейност
на фирмата е организиране на транспорт за нуждите на клиентите на „Т.“,
международен транспорт, попътен. Дейността му за конкретните страни била в
контакт с „Е.Е.К.К.“, която
фирма пожелала извършване на транспорт за тяхна сметка. Свидетелят организирал транспорт
за тяхна сметка, като неговата фирма била посредник. В самото начало когато
започнали работа с ответната фирма, изисквали заявки- договор, които били
съвместно стандартни по „У.“-бланка и
била подпечатана и подписана от тяхна страна. Работата започнала по този начин
една година преди случая. Тъй като се установили трайни отношения, от фирмата-
спедитор решили да отпаднат тези справки, за да се минимизира времето и
комуникацията започнала да се води под формата на намиране със свободен текст,
като след уговорка между страните се свързвали със самия превозвач. Въпросното
лице, с което контактувал се казвала Николета и с нея протекла
кореспонденцията. Тя изпратила молба за организиране на транспорт до Г., А.. Свидетелят
определил цена и същата била потвърдена. Намерен бил изпълнителя „В.“ ООД като
превозвач, до когото изпратили заявка. Свидетелят разбрал, че има проблем на
границата. Превозвачът го алармирал, че има проблем със стоката, тъй като
стоката с камиона била задържана. Предвид това започнала кореспонденция между
„Т.“ и превозвача да се изясни какъв е проблема. Спомня си, че превозвачът е
имал проблем с товарителницата единствено и само с нея. Митническите власти
установили, че стоката е спирт, въпреки, че първоначално била обявена за дезинфектант.
От фирмата- ответник не били уведомени, че става въпрос за спирт. Камионът бил
блокиран на границата на Кулата, престоял повече от два месеца. Митническите
власти направили изследвания, експертизи за установяване на вида на стоката,
дали става въпрос за спирт или за дезинфектант. Съответно била конфискувана и
стоката, и камиона за период от 2 месеца. Неакцизната стока отпътувала за
Гърция. Останалата стока била конфискувана. Превозвачът претърпял загуби от
задържането на камиона, което наложило спедиторът- ищец да му я заплати.
Самият транспорт преди това бил
заплатен от ответника „Е.Е.К.К.“.
Свидетелят си спомня, че е имало само ЧМР за този превоз, изготвено на товарен
пункт и евентуално декларация за опасен товар. Не е имало описание какво
представлява стоката. Било указано в поръчката, че ще се превозва дезинфектант.
В последствие, когато напуснал, никой не го е уведомявал какво се е случило със
стоката. Докато работел в „Т.“ информацията, която имал от страна на „Е. Е Е. Кей К.“ била, че стоката е все още задържана, а от счетоводството
е разбрал, че на превозвача е заплатен транспорта.
Според свидетелката А.К., която
работи като старши инспектор към Агенция „М.“ и е съставила АУАН на превозвача,
бил спрян товарен автомобил, който превозвал козметика и етилов разтвор. Тя
лично взела проба и установила, че има наличие на денаториран
етилов алкохол, за който не бил представен опростен придружителен
документ. Задължението за представянето му било на изпращача по документи. Това
наложило да бъде съставен акт за нарушението по Закона за акцизите и данъчните
складове на превозвача „В.“ ООД. Същият бил връчен на управителя на
дружеството.
По делото е допуснато изслушване на
съдебно- икономическа експертиза. Вещото лице Я.А., след като е направила съответните справки, е дала отговор на въпросите,
поставени от страните, както следва:
Въпрос № 1 на ищеца. Дали по
извършените плащания по фактура .и начислен данък ДДС и съответно заприходени ли са тези фактури в книгите на търговското
дружество.
Според вещото лице, съгласно предоставена
от „Т." ООД *** главна книга по сметка 411 - клиенти, партида на „Е.&к.
к. д." ООД гр.Р., фактури № ./01.06.2020 г. за 3 840,00 лева и № ./21.07.2020
г. за 3 000,00 лева са осчетоводени като вземане, включени са в дневници за
продажби в съответния месец.
Към датата на предоставяне на
информацията - 22.11.2021 г., няма плащане на суми по фактурите.
Съгласно предоставена от „Т."
ООД *** главна книга по сметка 401 - доставчици, партида на „В." ООД,
Протокол № . от 13.08.2020 г. за сумата от 2 700,00 лева и фактура № ./13.08.2020
г. за сумата от 360,00 лева са осчетоводени като задължение към „В." ООД и
плащане на сумата в размер на 3 060,00 лева.
Задачи на ищцовото дружество
Въпрос № 1 на ответника. След като
направи справки, да се произнесе дали има реално плащане по тези фактури.
Според вещото лице, съгласно
предоставен от „Е.&к. к. д." ООД гр.Р. аналитичен регистър по сметка
401 - Доставчици, партида на „Т." ООД за периода от 01.01.2020
г. до датата на предоставяне - 23.11.2021 г., не са осчетоводени издадените от
„Т." ООД *** към „Е.&к. к. д." ООД гр. Р. фактура № ./01.06.2020
г. на стойност 3 840,00 лева и фактура № ./21.07.2020 г. на стойност 3 000,00
лева, не са включени в дневник за покупки и няма плащане на суми по посочените
фактури.
Съгласно предоставена от „Т."
ООД *** главна книга по сметка 411 - клиенти, партида на „Е.&к. к. д."
ООД гр. Р. няма плащане на суми по фактури № ./01.06.2020 г. за 3 840,00 лева и
№ ./21.07.2020 г. за 3 000,00 лева.
От правна страна.
Между страните се спори дали изобщо
е възникнало правоотношение по твърдения от ищеца спедиционен
договор. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи
безспорно, че такъв е налице. Това е видно, както от показанията на разпитаните
по делото свидетели, така и от изготвената и приета без възражение от страните
съдебно- счетоводна експертиза. В този смисъл съдът намира, че няма пречка спедиционният договор да се сключи и устно, тъй като той е
неформален и за действителността му е достатъчно възложителят да направи заявка-
аргумент чл.361 ТЗ, вр. чл.293 ТЗ. Заложеният принцип
е в съответствие с принципа на динамичност при търговските отношения, като вследствие
на заявката е издадена товарителница от товародателя, както е станало в случая.
Ангажиментът на спедитора е да осигури надежден превозвач, който да изпълни
превоза съобразно заявката на възложителя. Възложителят заплаща превоза на
спедитора, който след това се разплаща с превозвача. Между товародателя и
превозвача няма плащане. Ето защо, в случая е налице облигационна връзка между
страните по валидно сключен спедиторски договор. Във връзка с тези заключения
са свидетелските показания на Н.П., който е дал подробни разяснения относно
това как е направена заявката от страна на ответното дружество, кога и къде е
натоварена стоката, до къде е трябвало да бъде превозена, както и
обстоятелствата около задържането на камиона на митницата, освобождаването на
част от товара и продължаване изпълнението на превозния договор за тази част до
крайната дестинация в гр. Атина. Потвърди се, че между страните е водена
интензивна кореспонденция след задържане на стоката, отношенията между
спедитора и превозвача, между спедитора и възложителя и други обстоятелства по
исковата молба, както и това, че между страните е имало установени отношения -
ответникът и преди това е възлагал на ищеца организиране на негови превози.
Установи се безспорно и това, че в
следствие на непълната документация, предоставена от страна на възложителя по
спедиторския договор, е извършено задържане на камион на фирмата- превозвач, на
която спедиторът- ищец е възложил превоза, което е наложило последният да
заплати обезщетение. Заплащайки чуждо задължение /това на възложителя към
превозвача/ спедиторът е встъпил в правата му. За него съществува правен
интерес да плати това чуждо задължение поради спецификата на спедиционните правоотношения. Именно това е обусловило и
правния интерес от иска, доколкото са засегнати конкретни имуществени права на
„Т." ООД. В случая, задържането на камиона е станало единствено по вина на
ответното дружество. Не следва да се търси такава от водача на автомобила, тъй
като същият не е имал задължение и възможност да обследва вида и
характеристиките на превозваните стоки, нито да прави експертизи или да проучва
качеството им. Същият се е доверил на придружителните
документи, които възложителят /който е и производител/ му е предоставил.
Възложителят е и производител, и като такъв е следвало да бъде запознат с вида
на стоката, дали тя е акцизна и какви са придружителните
документи, още повече, че се отнася за негова обичайна търговска дейност. С
изплащането на обезщетението на превозвача, спедиторът встъпва в неговите права
спрямо възложителя "Е.Е.К.К.
Д." ООД.
По отношение на размера на обезщетението,
съдът намира, че същият е определен съобразно обичайната търговска практика в
подобни случаи на база продължителността на задържане на автокомпозицията,
направените допълнителни разходи, вида и товароподемността на задържаните
превозни средства: автомобилът- влекач марка "В. ФХ .“, с ДКН СВ .КА и полуремарке . с ДК№ У.К, както и срока на самия престой -
задържането е продължило от 08.04.2020 г. до 22.07.2020 г. /105 дни/ и цените
на този вид транспорт. Всичкото това води до извода, че искът за главницата се
явява основателен и доказан в неговата цялост.
С оглед акцесорния
характер на иска за лихви, съдът намира, че следва да бъде присъдена законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Според
разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. В настоящия случай това
е сторено, още повече, че предявяването на иска в този срок е условие за
допустимост на същия. Предвид това следва да бъде присъдена законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.11.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски,
направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска. В
списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на разноски,
като е конкретизирал размерът им, както следва:
По настоящото производство: 840 лв.-
изплатено адвокатско възнаграждение, 125 лв. - изплатено възнаграждение на
вещото лице и 136.80 лв.- внесена държавна такса или общо 1 101.80 лв.;
По ч.гр.д. №./2020 г. на РС- Р.- 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение и 136.80 лв.- внесена държавна такса или
общо 186.80 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от ищеца „Т.” ООД, със седалище и адрес на управление:***, офис 3, ЕИК: ., представлявано
от К. С., обективно съединени искове срещу ответника „Е.Е.К.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: ., представлявано
от Х. С.с, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 840,00 лв. /шест хиляди осемстотин
и четиридесет лева/, по сключен между страните спедиторски договор, въз основа
на който е изплатено от ищеца обезщетение на фирмата- превозвач „В.“ ЕООД по
сключен между спедитора- ищец по делото и превозвача договор за превоз, поради
неизпълнение на задължение на ответника за оформяне на превозни документи, в
следствие на което за времето от 08.04.2020 г., до 22.07.2020 г. /105 дни/ е
била задържана от митническите власти автокомпозиция влекач
марка "В. ФХ .“, с ДКН СВ . и полуремарке . с
ДК№ У.ЕК, на фирмата- превозвач „В.“ ЕООД на ГКПП К. и превозвачът е претърпял
вреди в този размер, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда - 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е.Е.К.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: ., представлявано
от К. С., да заплати на „Т.” ООД, със седалище и адрес на управление:***, офис
3, ЕИК: ., представлявано от Х. С., сумата от 1
101.80 лв. /хиляда сто и един лева и осемдесет стотинки/- направени разноски по
настоящото производство и сумата от 186.80 лв. /сто осемдесет и шест лева и
осемдесет стотинки/- направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. №./2020
г. на РС- Р./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/