Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА Н.
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Виолета
Николова гр. дело №2270/2020г. по описа
на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***а ***,
чрез юрисконсулт И.М., против С.н.л.и р.– О.Д.Д. с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от *** и *** по отделно. Посочва се в исковата молба, че „***“ (за
краткост ТП ДГС Плевен) подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника. Била издадена заповед от 11.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1725/2020г. по описа на
РС Плевен, по силата на която ответника бил осъден да заплати на ищеца сумата
от 145,20 лв.- главница, сумата от 3,39 лв. – лихва за забава за периода
11.02.2020г. до 04.05.2020г., законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението (14.05.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски. Твърди се, че срещу заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответникът подал възражение,
което обуславя правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
Посочва се още в исковата молба, че сумата от 145,20 лв. се дължи за предоставена административна
услуга, а именно за разглеждане на
заявление, за издаване на бланка фактура № **********/10.02.2020г. , за
ползване на транспорт на ТП ДГС Плевен за посещение с цел задължително
присъствие и контрол на горски надзиратели при ловен излет на 08.02.2020г. на ЛРД *** за 117 км. Твърди се още от ищеца,
че със Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен на основание чл.176,
ал.1 т.2 и т.14 от закона за горите Бил утвърден ценоразпис на ТП ДГС Плевен,
които не били включени в ценоразписа за
административните и технически услуги на Северозападно държавно предприятие ***.
Посочва се от ищеца, че въз основа на
график №481/28.01.2020г. за групов лов на дива свиня за месец февруари 2020г. ***а
на ТП ДГС Плевен утвърдил график н.С.н.л.и р.– О.Д.Д. като в т.9 от същата било
отбелязано, че на 08.02.2020г. по график
следвало да ловува Ловно рибарска дружина с. ***. Твърди се, че в изпълнение на
Заповед № РД 48-20/23.01.2020г. и Заповед № РД 48-21/24.01.2020г. на министъра на земеделието, храните и
горите, ловът следвало да се проведе при задължително присъствие на служители
на ТП ДГС Плевен. Твърди се, че на процесната дата на сборния пункт на ЛРД *** дошли само петима
ловци и поради недостатъчният им брой лов не се провел, въпреки издаденото
разрешение за лов и подадената заявка за ловуване. Посочва се, че
на основание в т. 5 пр.2, т.6 пр.2 и т.12 от ценоразписа на ТП ДГС
Плевен била издадена фактура №29110008803/10.02.2020г. за направените разходи
на ТП ДГС Плевен при неосъществения ловен излет на 08.02.2020г. Посочва се,
че за издадената фактура на 27.02.2020г. бил уведомен ответника чрез
лицето ***, но в седмодневния срок сумата не била заплатена.
Иска се от съда да признае за установено, че в
полза на „***“ против С.н.л.и р.– О.Д.Д. съществува вземане за сумата от 145,20
лв.( такса за извършена
административна услуга, а именно за
разглеждане на заявление, за издаване на бланка фактура №
**********/10.02.2020г. , за ползване на транспорт на ТП ДГС Плевен за
посещение, с цел задължително присъствие и контрол на горски надзиратели при
ловен излет на 08.02.2020г. на ЛРД ***
за 117 км., дължима на основание т. 5 пр.2, т.6 пр.2 и т.12 от ценоразписа на ТП
ДГС Плевен, утвърден със Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен),
сумата от 3,39 лв. – лихва за забава за периода 11.02.2020г. до 04.05.2020г.,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението ( 05.05.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането. Иска се от съда и да осъди ответника да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
На
основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени
на ответника. В законовия месечен срок е постъпило отговор с
вх.№15776/22.07.2020г. чрез пълномощник
на ответника адв.Б.Д. ***. В отговора ответникът взема становище за
неоснователност на иска като прави възражение за нищожност на издадената
Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен и по реда на косвения
съдебен контрол моли съда да констатира нищожността й като противоречаща на
Конституцията на Република България, Закона за горите, Закона за лова и
опазване на дивеча и подзаконовите актове по прилагането им. Иска се от съда да
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск,както и да присъди в тежест на ищеца направените от
ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.М.. Процесуалният представител
на страната поддържа иска и моли съда да го уважи като излага подробни
съображения за това в писмена защита по чл.149, ал.3 ГПК с вх.№
267205/17.11.2020г.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв.Б.Д., която поддържа изложеното становище в отговора по
чл.131 ГПК и моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№1725/2020г. описа на РС-Плевен, че на 05.05.2020г. „***“ подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против С.н.л.и р.– О.Д.Д. Било образувано
ч.гр.д.№1725/20г. по описа на РС-Плевен,
както и била издадена Заповед
№915/11.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която РС – Плевен разпоредил „Длъжникът С.Н.Л.И Р.- О.Д.Д. ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, законен представител *** - управител ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора Териториално Поделение „***“ гр. Плевен, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, законен представител *** *** - ***, сумата
145,20 лева; лихва за забава 3,39 лева за периода 11.02.2020 г. до 04.05.2020
г. и законна лихва от 14.05.2020г.
до изплащане на вземането, както и сумата 29,72 лева държавна такса,
както и разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. „.
Срещу заповедта било подадено възражение
с вх.№9220/21.05.2020г. от С.н.л.и р.– О.Д.Д. в което ответникът посочил, че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане №4286/21.05.2020г. заявителят бил уведомен за
възможността по чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 04.06.2020г. С искова
молба от 09.06.2020г. е инициирано настоящото
гражданско дело №2270/2020г. по описа на РС Плевен.
Спори се
между страните дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво основание,
от коя дата страната е просрочила задължението си, получена ли е поканата от
длъжника, както и нищожна ли е издадената Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на
ТП ДГС Плевен и утвърдения с нея ценоразпис.
Съдът, като съобрази наведените в исковата
молба твърдения приема, че е сезиран с искове
по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца на следните суми, дължими от ответника: сумата 145,20
лева-главница; сумата от 3,39 лева - лихва за забава за периода 11.02.2020 г.
до 04.05.2020 г. и законна лихва от 14.05.2020г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 915/11.05.2020г. по ч.гр.д.№
1725/2020г. по описа на РС Плевен.
За успешното провеждане на установителните искове,
в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за
която е издадена заповедта за изпълнение.
Безспорно по делото е, че груповото ловуване на дива свиня се извършва по график, утвърден от ***а на
съответното *** или държавно ловно стопанство, както и че срокът за ловуване
бил удължен до 16.02.2002г. предвид
разпространението на територията на
страната на болестта Африканска чума по свинете. В тази насока са заверено
копие на заповеди № РД 48-21/24.01.2020г.
и № РД 48-20/23.01.2020г. на
министъра на земеделието, храните и горите.
Не се
спори между страните и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от
ответника заверено копие на график за групов лов на дива свиня за месец
февруари 2020г., че на 08.02.2020г. по
график, утвърден от ***а на ТП ДГС Плевен следвало да бъде извършен групов лов
на дива свиня от ловна дружина с.***.
Безспорно по делото е и не се спори относно обстоятелството, че на
08.02.2020г. ловна дружина с.*** не е реализирала групов лов на дива свиня
поради липса на необходимия брой ловци. В тази насока е и представеното
заверено копие на рапорт вх.№
638/10.02.2020г.
Не се спори и се установява от заверено копие
на пътен лист №284096 от 08.02.2020г., че на процесната дата 08.02.2020г.
служебен автомобил на ТП ДГС Плевен *** с рег.№ *** с водач *** и придружител ***
пътували 117 км. по маршрут Плевен – *** – Плевен със задача „проверка по ЗЛОД и спазване на
мерките за биосигурност в ЛД с.***“.
Безспорно по делото и се установява от
представеното от ответника и неоспорено от ищеца заверено копие на ценоразпис
на административните и технически услуги, извършвани от СЗДП ДП и
териториалните му поделения в сила от 01.06.2016г. (на л.
38 от делото), че в
ценоразписа не са предвидени такси за разглеждане
на заявление за извършване на групов лов на дива свиня, за издаване на фактура,
ползване на транспорт на ТП ДГС Плевен за посещение с цел задължително
присъствие и контрол на горски надзиратели при ловен излет.
Спори се относно правното действие на
издадената Заповед №82/01.06.2016г. на ***а
на ТП ДГС Плевен и иманентно свързания с нея ценоразпис, както и дължимостта на
вземанията по издадената фактура № **********/10.02.2020г. и от коя дата е изпаднал в забава длъжника.
За установяване на спорните обстоятелства са
приобщени писмени доказателства, а
именно заверено копие на фактура № **********/10.02.2020г., заверено копие на
покана изх.№ 760/26.06.2020г. и обратна разписка.
Видно от покана за доброволно изпълнение изх.№
760/26.02.2020г. и обратна разписка към
нея (на л. 7-9 от делото), ответникът бил
уведомен за дължимите суми по издадената
фактура № **********/10.02.2020г. на дата 27.02.2020г. като в предоставения
срок за доброволно изпълнение сдружението не заплатило сумите и считано от 06.03.2020г. изпаднало в забава.
Установява
се от заверено копие на фактура № **********/10.02.2020г., че на сдружението
били начислени следните суми: сумата от 3 лв. за разглеждане на заявление;
сумата от 1 лв. за бланка фактура; сумата от 117 лв. за транспорт на ДГС на 117
км. при експедиция от недържавни гори, присъствие в лов (присъствие
на групов лов на дива свиня ЛРД с.*** съгласно утвърдената дата по график ) или
общо сумата от 145,20 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място съдът
приема, че следва да се произнесе в мотивите на решението си по искането с
правно основание чл.17, ал.2 ГПК относно твърдяната нищожност на Заповед №
82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен и ценоразписа на административните и
технически услуги извършвани от
служителите на ТП ДСГ Плевен, невключени в ценоразпис на СЗДП в сила от
01.06.2016г. , неразделна част от заповедта (на л.
20 и 21 от делото).
По делото няма данни заповедта да е била
обжалвана, както и ответникът да е взел участие
при издаването й, поради което съдът приема, че е допустим косвен съдебен контрол в
гражданското производство в пределите, посочени в чл. 17, ал. 2 ГПК - за валидност и
материална законосъобразност на административния акт. Принципът е, че косвен
съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен контрол, предвид
правната уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК, решенията по
административен спор, с които се изменя, или отменя административен акт имат
действие за всички. Те са задължителни и за гражданския съд, съгласно чл. 302 от ГПК. Затова в мотивите на
ТР № 5/2011 г. на ОСГК е посочено, че т. 4
от ТР № 6/2006 г. на ОСТК е изгубило
силата си когато е проведен пряк съдебен контрол на административния акт. Това
обаче се отнася само за държавата, защото тя е участвала в административното
съдебно производство чрез своите органи. Следва да се приеме, че се отнася и за
лицата, които черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от
праводателя си. За третите лица обаче, които не черпят права от държавата,
противопоставяйки свои права на административния акт това не се отнася. Те не
са участвали в административното производство по постановяването и обжалването
на административния акт, а нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда в тези
случай да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на
административния акт, който има значение за гражданските права. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд се
произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от
това дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасянето е само в мотивите на
решението, доколкото е във връзка с основния гражданско правен спор.
Гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си
нищожността на административния акт. Такова правомощие има само
административният съд, в процедура по обжалване на административния акт, при
спазване на правилата на АПК.В тази насока е и практиката на ВКС - Решение № 230 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2252/2013 г., I г. о., ГК , Решение № 131 от 11.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 7755/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5615/2013 г., I г. о., ГК и др.
С оглед на горното съдът
приема, че в мотивите на решението си следва да се произнесе като осъществи
косвен съдебен контрол върху законосъобразността на издадената заповед от ***а
на ТП ДГС Плевен.
Съдът приема за основателно възражението на пълномощника на ответника, че Заповед №
82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен и ценоразписа на административните и
технически услуги извършвани от
служителите на ТП ДСГ Плевен, невключени в ценоразпис на СЗДП в сила от
01.06.2016г. , неразделна част от заповедта (на л.
20 и 21 от делото), е
издадена в противоречие с материалните норми, а именно чл. 156, ал.1 чл. 231,
ал.1 от ЗГ, чл. 28 от ЗЛОД и чл. 4 б.“о“ от ЗДТ.
В АПК не са уредени изрично основания за
нищожност на административните актове. Съдебната практика и теория са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е
засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е
изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.
е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.
В конкретния случай съдът приема, че
издадената заповед на ***а на ТП ДГС Плевен е издадена при пълна липса както на материалните
предпоставки в ЗГ и ЗЛОД или друг
нормативен акт, така и на материална компетентност.
Правомощията на ***ите на държавните горски
стопанства и държавните ловни стопанства
и на техните поделения са определени в ЗГ и ЗЛОВ и подзаконовите актове
по прилагането им. В изпълнение на правомощията им ***ите на тези поделения и
издават индивидуални административни актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.1 от Конституцията на Република
България, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон,
съобразно техните доходи и имущество. Посочената конституционна норма
установява два принципа – принцип за законоустановеност на публичните
задължения за данъци и такси по основание, размер и субекти и принцип за
съобразяване на тези задължения с доходите и имуществото на гражданите.
В
конкретния случай таксите, които се събират във връзка с осъществяване на
дейност, регламентирана от ЗГ и ЗЛОД и подзаконовите актове по прилагането им,
са регламентирани в Тариха за таксите, които се събират по ЗЛОД и Тариха за
таксите, които се събират в системата на ИАГ по ЗГ и по ЗДТ. Правото основание за издаването им е чл. 156, ал.2 и чл. 231, ал.8 от ЗГ, както и
чл.4, „о“ ЗДТ. Действително в Тарифа за таксите, които се събират в системата
на Изпълнителната агенция по горите по
Закона за горите и по Закона за държавните такси (приета с ПМС №41 от
22.03.2013г., обн.Д.В. бр.21 от 01.03.2013г., в сила от 01.03.2013г.) в глава
първа „Административни услуги“ са
предвидени различни такси за разглеждане на заявления, но такива с конкретна
насоченост- за разглеждане на заявления за издаване на разрешително за
въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни дървесни, храстови ловни
видове в природата и възлагане на научна експертиза; за разглеждане на заявления
за издаване на разрешително за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на
местни дървесни, храстови и ловни видове в природата и вписване в публичния
регистър; за разглеждане на заявления за регистрация на горски разсадник,
регистриране и издаване на удостоверение за регистрация; за разглеждане на
заявления за одобряване или отмяна и регистриране на базов; разглеждане на
заявление за вписване в публичния регистър на доставчиците на горски
репродуктивни материали и вписване в регистъра и издаване на удостоверение за
вписване; за разглеждане на заявления за вписване в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика; за разглеждане на заявления за промяна в
обстоятелствата на търговци, вписани в публичния регистър за извършване на
дейности в горските територии; за разглеждане на заявления за промяна на
предназначението на поземлени имоти в горски територии; за разглеждане на
заявления за уедряване на поземлени имоти в горски територии; за разглеждане на
заявления за замяна на поземлени имоти в горски територии – частна
държавна собственост, с поземлени имоти в горски
територии – собственост на физически, юридически лица и общини; за
разглеждане на заявления за учредяване на вещни права за сервитутите, които
възникват по силата на специални закони върху поземлени имоти в горски
територии – държавна собственост; за разглеждане на заявления за
учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски
територии – държавна собственост.
Такава такса за „разглеждане на заявление“
изобщо не е предвидена и в Тарифата за
таксите, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча.
В двете тарифи липсва правна регламентация на
административна услуга, изразяваща се в издаване на фактура.
Нещо повече, сред техническите услуги не е
налична услугата – транспорт до евентуалното място, на което да се събере
ловната дружина.
Ето защо съдът приема за незаконосъобразно с
индивидуален административен акт, какъвто е Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а
на ТП ДГС Плевен да се въвеждат такси, каквито органът не е оправомощен да утвърждава и въвежда.
Неоснователно е възражението на ищеца, че
правното основание за издаване на заповедта на ***а на ТП ДГС Плевен и ценоразписа
са налични в чл.176, ал.1 т.2 и 14 от Закона за горите. Съгласно тази
разпоредба средствата за осъществяване
дейността на централните управления на държавните предприятия и на техните
териториални поделения се набират от следните приходи: 1. средствата от продажба на дървесина, горски
репродуктивни материали и недървесни горски продукти, платената цена за
извършване на паша в горските територии - държавна собственост; 2. средства от
предоставяне на услуги и от сключени договори; 3. средства от продажба и
отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи - собственост на
предприятието или предоставени му за управление; 4. дарения, завещания,
спонсорство и други, направени в полза на държавното предприятие;5. средства от
договори за управление на гори - собственост на физически, юридически лица и
общини; 6. средства от отдаване под аренда и под наем на горски територии -
държавна собственост;7. средства за
компенсационно залесяване и стойността на дървесината по чл. 57, ал. 3 и чл. 63,
ал. 10; 8. средства от продажба на отнети в полза на
държавата дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски
продукти, добити от горски територии - държавна собственост;9. кредити,
предоставени на държавното предприятие за осъществяване на неговите функции; 10.
приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и
облигации; 11. застрахователни обезщетения от застраховано имущество на
държавното предприятие; 12. обезщетения за обществени екосистемни ползи; 13.
приходи от европейски и други международни програми; 14. приходи от други
дейности, незабранени от закона.
Законодателят определя вида на таксите и
принципите, по които се определя размерът им от съответните държавни и общински
органи едностранно с властнически актове. Поради това отношенията между тези
органи, от една страна, и юридическите лица и гражданите, от друга страна, като
ползватели на дейности и услуги имат административноправен режим. Таксите по
правило постъпват в приход на държавния бюджет в широкия смисъл на думата, тъй
като се предоставят от държавни и общински органи, от учреждения и организации,
които се финансират от бюджета, и от органите на съдебната власт. По изключение
таксите могат да постъпват в бюджета на предприятие, на което са възложени за
изпълнение държавни функции, когато услугата или дейността е възложена за
извършване на него и таксата подпомага издръжката му. В случая ЗЛОД предвижда
всички събрани такси, свързани собствеността, опазването и стопанисването на
дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с
дивеч и дивечови продукти, да постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по
горите, като същите се разходват за финансиране на дейностите по управление,
стопанисване, опазване и охрана на дивеча. Същевременно управлението на
горските територии, които са държавна собственост и не са предоставени на
ведомства или юридически лица, се осъществява съгласно чл. 163 и 164 ЗГ от държавни
предприятия с двустепенна структура, включваща централно управление и
териториални поделения - държавните горски стопанства и държавните ловни
стопанства. Съгласно чл. 163, ал. 2 ЗГ те са юридически
лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, чието имущество
се състои от имущество, предоставено от държавата, и имущество, придобито в
резултат на дейността им.
След като предоставяните на гражданите услуги,
за които те дължат съответните такси, са уредени в ЗЛОД и ЗГ ,
е недопустимо повторно в отделни тарифи
на горските стопанства да се предвижда допълнителна такса "административна/техническа
услуга" т.е. извършване от името на държавата на действия по
удостоверяване предоставянето на услугите. Поради това срещу предвидената нова
вече наречена изрично "административна/техническа услуга" гражданите
не получават никакви насрещни действия или услуги, а се въвежда ново финансово
задължение на гражданите, без те да получават срещу него някаква нова услуга
или действие. Подобно законодателно разрешение създава прецедент в
установяването на такси за услуги и дейности, които не притежават качеството на
такива, и дава възможност в бъдеще и към други установени в закон услуги да се
добавят и "административни/технически услуги".
Дефиниция на понятието "административна
услуга" се съдържа в § 1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; последно изм.,
бр. 24 от 2010 г.) и то включва издаване на индивидуални административни
актове, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или
отрича съществуването на права и задължения, извършване на други
административни действия, които представляват законен интерес за гражданин или
юридическо лице, консултациите относно административноправен режим и
експертизите. Видно е, че услугата по чрез разглеждане на заявление
изобщо ( без да попада заявлението в обхвата на Тарифа за таксите, които се
събират в системата на Издпълнителната агенция по горите по Закона за горите и по Закона за държавните
такси (приета с ПМС №41 от 22.03.2013г., обн.Д.В. бр.21 от 01.03.2013г., в сила
от 01.03.2013г.) или Тарифата
за таксите, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча), както и
издаване на фактура и осъществяване на
служебен транспорт за служебни цели, не попада в кръга на изброените
административни услуги вкл. не
представлявата технически такива. Утвърденият ценоразпис не съответства на
същността на таксите, които следва да се определят от законодателя при ясни
правила и по начин юридическите лица и гражданите да не бъдат излишно и
неоснователно обременявани с нови финансови задължения.
Основателно е възражението на процесуалния
представител на ответника, че таксите са финансово плащане, дължимо на
държавата или общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги на
юридически лица и граждани. Както вече е имал възможността да се произнесе
Конституционният съд в Решение № 11 от 1.07.2003 г. по к. д. № 9 от
2003 г., в теорията на финансите таксата се схваща като плащане в полза на
държавния бюджет от физическо или юридическо лице за извършено действие или за
оказана му някаква услуга от държавен или общински орган. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията гражданите са
длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи
и имущество. За разлика от данъците, които са невъзвращаеми финансови
задължения на гражданите и срещу заплащането им те не получават услуга или не
се удовлетворяват техни искания, същественият отличителен елемент при таксите
е, че те винаги се заплащат заради получаването на някаква обслужваща дейност
или услуга. Дейността или услугата не представляват насрещна престация, а
елемент от фактическия състав на таксата. В своята практика Конституционният
съд следва разбирането, че разграничителният белег между данък и такса е
елементът услуга, че основание за плащане на таксата е ползването на услуга или
предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата и че
поначало таксата се заплаща срещу извършена услуга и размерът се определя с
оглед на разходите по извършване на услугата (вж. Решение № 9 от 20.06.1996 г. по к. д.
№ 9 от 1996 г., Решение № 11 от 1.07.2003 г. по к. д.
№ 9 от 2003 г., Решение № 10 от 26.06.2003 г. по к.
д. № 12 от 2003 г.). ВН конкретният случай лов не е бил осъществен, услуга по
съпровождане на ловците от горските надзиратели също не е реализирана, поради
което и не може да се приеме, че е налице такса за извършена техническа услуга.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че е налице незаконосъобразност
на издадената Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен и утвърдения с
нея ценоразпис, въз основа на които са начислени сумите по фактура №
2910008803810.02.2020г.и предвид общото оспорване на сумите от страна на
ответника, съдът приема, че исковете са неоснователни и следва да ги отхвърли
изцяло като такива.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по
делото разноски в исковото производство в размер на 100 лв. за адвокатско
възнаграждение по представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от „***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***а ***, чрез юрисконсулт И.М., против С.н.л.и р.– О.Д.Д. с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** и *** по
отделно, за признаване за установено, че в полза на „***“ съществува вземане
към С.н.л.и р.– О.Д.Д. за следните суми: сумата 145,20 лева-главница; сумата от
3,39 лева - лихва за забава за периода 11.02.2020г. до 04.05.2020 г. и законна
лихва от 14.05.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 915/11.05.2020г. по ч.гр.д.№ 1725/2020г. по описа на РС Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***а ***, да заплати н.С.н.л.и
р.– О.Д.Д. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
*** и *** по отделно, сумата от 100
/сто/ лева направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и
процесуалните им представители.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: