Решение по дело №679/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Началник на РУ – Димитровград при ОДМВР Хасково, против Решение №51/13.06.2024г., постановено по АНД №147/2024г. по описа на Районен съд Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон. Коментират се мотивите на съда за отмяна на наказателното постановление и се сочи, че съдът извършил неправилен анализ на събраните материали. Навеждат се доводи, че огнестрелното оръжие и боеприпаси следвало да се съхраняват отделно за всеки един ловец (съгласно изискването на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ), в метална каса, до която само той има достъп, отговаряща на изискванията на ЗОБВВПИ, на адреса, който бил посочен в изрична декларация, попълнена лично от лицето. Неспазването на описаното водело само по себе си до ограничаване на контролната функция на МВР. Сочи се, че законодателят предвидил специалния ЗОБВВПИ с цел контрол над общоопасните средства заради високата степен на риск за обществената безопасност и не следвало личният интерес да надделява над обществения интерес за безопасност. Затова били предвидени и високи размери на глоби, като се твърди, че това изключвало възможността за маловажност по смисъла на чл.28 ал.1 от ЗАНН. ЗОБВВПИ изисквал по-висока степен на внимание от всички лица, притежаващи огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, които трябвало да спазват изискванията относно начина и мястото им за съхранение. Навеждат се доводи, че неправилно районният съд приел, че е позволено съхраняването на огнестрелно оръжие на две лица в общо отделение на метална каса, като се счита, че това било в противоречие с чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ. Сочи се също, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не били установени нередности. По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът, в представен чрез пълномощник писмен отговор на касационната жалба излага подробни съображения, въз основа на които моли решението на Районен съд – Димитровград да бъде оставено в сила. В допълнително представена по делото чрез пълномощник писмена молба навежда доводи, че касационната жалба не следва да бъде разглеждана, тъй като не било посочено касационното основание, предвидено в АПК. Освен това, в производството по издаване на акта и на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения - нарушението било установено на 23.08.2023г., а актът съставен на 19.01.2024г., т. е. след като изтекли повече от три месеца. Претендира се присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Димитровград като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

С решението, предмет на касационна проверка, Районен съд - Димитровград е отменил Наказателно постановление №2024-254-380/16.02.2024г., издадено от Началник РУ [населено място], с което на Х. Т. Г., за нарушение на разпоредбата на чл.98 ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и на основание чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.53 ал.1 и 2 от ЗАНН, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева и е осъдил ОДМВР – Хасково да заплати на Х. Т. Г. направените по делото разноски в размер на 500 лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при провеждане на административнонаказателната процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП не се констатират нарушения, които нарушават от процесуална гледна точка правото на жалбоподателя, но по същество НП е неправилно, защото случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Съдът е посочил, че формално законът е нарушен – огнестрелното оръжие се съхранявало не по постоянен адрес на жалбоподателя, но на практика жалбоподателят нямало как формално да спази точно това изискване на закона. От събраните по делото доказателства ставало ясно, че оръжието се съхранява в сигурна каса, като било взето и поставено там, с цел да се ловува на следващия ден. Съдът е изложил съображения, че било възможно всеки ловец да посети място, където да ловува за период повече от един ден и да е отдалечен от мястото за съхранение по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, съответно не следвало в тези случаи да се налага наказание. Съдът е взел предвид и пълното съдействие на жалбоподателя на служителите на АНО, взетите от него мерки за фактическото съхранение на оръжие и боеприпаси, като е приел, че всички тези обстоятелства сочат към твърде несъществена степен на деянието. Посочил е, че макар ЗОБВВПИ да изисква по-висока степен на внимание от всички лица, все пак не изключвал приложение на чл.28 от ЗАНН. Съдът е направил извод, че случаят категорично е маловажен, което налагало отмяна на постановлението изцяло, като неправилно.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Видно е от разпоредбата на чл.218 ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, че при касационната проверка съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като на основание чл.218 ал.2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, за некореспондиращи изводи на районния съд с установените по случая факти, както и срещу изводите на съда за приложимост в процесния случай на чл.28 от ЗАНН, което настоящата инстанция възприема като касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в ЗАНН.

При извършената от настоящата инстанция проверка, съдът намира, че е налице основание за отмяна на обжалваното решение, като несъответно на приложимия материален закон, по следните съображения:

От районния съд е установена фактическа обстановка, която се възприема като кореспондираща с приобщените по делото доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка обаче в обжалваното решение са направени несъответни на приложимия материален закон изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес.

От доказателствата по делото се установява, а и не е било спорно, че Х. Т. Г. притежава огнестрелно оръжие - ловни пушки „Silma” калибър 12 с №083682 и „Beretta“ калибър 12 с №С06338/Е05836, за което има издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като в попълнена на 12.09.2022г. на основание чл.76 ал.4 т.2 от ЗОБВВПИ декларация е посочил, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват на адрес [населено място], [улица], ***. Съответно към 23.08.2023г. именно това е адресът, на който е следвало да бъдат съхранявани оръжията, но при извършена проверка на посочената дата е установено, че коментираните оръжия се съхраняват от лицето на адрес в [населено място], Община Димитровград.

Разпоредбата на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ е пределно ясна и всяко отклонение от предвиденото в нея императивно задължение - за съхранение на оръжията по постоянен адрес, или за съхранението им по настоящ – но само след подадено уведомление за това, влече административнонаказателна отговорност.

Несъмнено, както е посочил и районният съд, е извършено описаното в НП нарушение.

Не могат да се споделят обаче изводите на районния съд, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че констатираното в случая нарушение е типичен и обикновен случай на нарушение от този вид, още повече, че от това деяние биха могли да възникнат вредни последици, които да застрашат здравето и живота на гражданите. Основателни в тази връзка са възраженията в касационната жалба, че неспазването на поставените изисквания за съхранение на оръжията води до ограничаване на контролната функция на МВР. Изискването за съхранение по съответен адрес има за основна функция контрол и наблюдение от съответните служби на МВР, както и актуалност на информацията относно лицата, които имат разрешения за притежаване, съхранение и носене на огнестрелни оръжия. Това е така с оглед спецификата на обществените отношения, регулирани със ЗОБВВПИ, представляващи потенциално висок риск за здравето и живота на гражданите, поради което и същите са предмет на строг разрешителен и регистрационен режим, както и на отчетност. Обстоятелствата, че било налице пълно съдействие на жалбоподателя спрямо служителите на АНО, взетите от него мерки за фактическо съхранение на оръжие и боеприпаси, биха могли да се коментират при определяне на размера на наказанието, но в случая същото е наложено в минимален размер.

Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, като не се налага събирането на допълнителни доказателства, а районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане, поради което и на основание чл.222 ал.1 от АПК, касационната инстанция следва да реши делото по същество.

Настоящият състав намира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат неговата отмяна. Неоснователни са наведените в писмената молба на ответната страна възражения, че нарушението било установено на 23.08.2023г., а актът бил съставен на 19.01.2024г., т.е. след като изтекли повече от три месеца от извършване на нарушението. Санкционното производство относно коментираното нарушение е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след като е било образувано ДП №444/2023г. по описа на РУ – Димитровград (пр.пр. №3742/2023г. на РП – Хасково, ТО – Димитровград), като с Постановление от 20.11.2023г. на Прокурор при Районна прокуратура – [населено място], ТО – Димитровград, на основание чл.216 ал.1 и чл.199 от НПК, са изпратени на Началника на РУ – Димитровград заверени копия на материали от ДП №444/2023г. по описа на РУ – Димитровград, подробно описани в постановлението, за извършване на преценка относно необходимостта от налагане на административно наказание по ЗОБВВПИ на И. Т. Г. и Х. Т. Г. от Д., по компетентност. Видно от мотивите на постановлението, изрично е посочено, че дали има извършено административно нарушение на правилата, описани в чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ относно начина на съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ, като огнестрелните оръжия не се съхраняват на посочения в декларацията от двамата братя И. Г. и Х. Г. адрес, компетентен да се произнесе е органа, който осъществява контрола на общоопасните средства в РУ Димитровград.

В рамките на регламентирания законов срок административнонаказващият орган е пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца. В случая преценката за спазване на сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН следва да се извърши при отчитане на датата на постановлението и изпращането на материалите на съответния административнонаказващ орган. В конкретния случай прокурорското постановление е от 20.11.2023г., входирано е в РУ – Димитровград на 22.11.2023г., поради което съставеният АУАН на 19.01.2024г. и наказателното постановление, издадено на 16.02.2024г., се явяват постановени в рамките на законоустановения срок.

В случая както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. На нарушителя е наложено наказание, определено в минимален размер.

Въз основа на изложеното се приема, че са налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.222 ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а спорът да се реши, като се потвърди наказателното постановление.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Хасково

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №51/13.06.2024г., постановено по АНД №147/2024г. по описа на Районен съд Димитровград, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2024-254-380/16.02.2024г., издадено от Началник РУ [населено място], с което на Х. Т. Г., за нарушение на разпоредбата на чл.98 ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и на основание чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.53 ал.1 и 2 от ЗАНН, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.

Решението е окончателно.