№ 94
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110139166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Софийски районен съд е сезиран с предявени от Б. И. Т., с ЕГН ********** срещу
„ф-ма“ АД, с ЕИК **** установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22
и чл. 24 ЗПК и чл. 143, чл. 146 и чл. 147 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № **** от 10.03.2022г. и срещу с „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК **** за
прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от 10.03.2022 г., а в условията на
евентуалност е предявен иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4.1.
от Договор за потребителски кредит № **** от 10.03.2022г., както и с предявен от „ф-ма“
АД насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3197,64
лева, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за
потребителски кредит № ****/10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът Б. И. Т. твърди, че на 10.03.2022г. е сключил договор за потребителски
кредит № **** с „ф-ма“ ЕАД, а с „ф-ма“ ЕООД – договор за предоставяне на поръчителство
по този заем. Уговорената заемна сума била 3000 лева. На същата дата ищецът твърди, че е
сключил и процесния договор за поръчителство, с цел да бъде обезпечен сключеният
договор за кредит, като по силата на договора следвало да заплати възнаграждение в размер
на 2615,63 лева. Сочи, че съгласно договор за потребителски кредит № **** е отпуснат за
срок от 12 месеца, при следните параметри – годишен лихвен процент в размер на 34,00 %, а
ГПР – 69,83 % . Същевременно твърди, че не са посочени условията за прилагането на ГЛП,
като липсвал погасителен план, отговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. ЗПК. Сочи, че
не е ясен начинът, по който е формиран ГПР, компонентите, които включва и годишното
оскъпяване на заема. Поддържа, че уговореното възнаграждение за дружеството-поръчител
бил разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР по арг. от пар. 1, т. 1 ДР на
ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Подобни действия
противоречали и на европейското законодателство и представлявали заблуждаваща и
нелоялна търговска практика, като по естеството си целяла и заобикалянето на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Заявява, че „ф-ма“ ЕАД било собственик на капитала на „ф-ма“ ЕООД. Неприложима
била нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като описаните пороци водели до нищожност на целия
договор, включително поради противоречието му с добрите нрави и формулиране на чл. 4 от
него не по ясен и недвусмислен начин. От своя страна договорът за поръчителство, сключен
с "ф-ма" ЕООД, противоречал и на добрите нрави, тъй като нарушавал принципа на
еквивалентност на престациите и с него се заобикаляло императивното изискване на чл. 19,
ал. 4 ЗЗД.
Представят се документи и се иска приемането им като доказателство по делото.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ф-ма“ ЕООД,
с който се оспорват предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор за
кредит между ищеца и „ф-ма“ ЕАД, като не твърди че в договора е налице основание за
плащане на суми на „ф-ма“ ЕООД. Поддържа, че между ищеца и дружеството е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство от 10.03.2022г., като съгласно чл. 1, ал. 1 от
договорите дружеството се е задължило да сключи с „ф-ма“ ЕАД договор за поръчителство,
по силата на който „ф-ма“ ЕООД да отговаря пред „ф-ма“ ЕАД солидарно с ищеца за
изпълнението на всички негови задължения по договора за потребителски кредит и за
всички последици от евентуално негово неизпълнение на задължения по съответния договор
за кредит. За предоставяне на услугите била уговорена престация- месечно възнаграждение
спрямо Приложение № 1, раздел Втори, т. 1. Твърди, че ищецът е имал възможност да се
запознае със съдържанието на договора предварително и е сключил същия посредством
размяна на електронни изявления съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че ищецът е
имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция.
Поддържат, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със задължително
сключване на договор за поръчителство, услугата на „ф-ма“ ЕООД не била задължителна за
сключване на договора за потребителски кредит, нито била разход, пряко свързан със
сключването му по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗПК. Договорите между ищеца и ф-ма не
били договори за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а били договори за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като уговореното по тях възнаграждение не попадало в
обхвата на общия разход по съответния кредит. Твърдят, че вземането за възнаграждение по
договорите за предоставяне на поръчителство възниквало в полза на „ф-ма“ ЕООД, а не в
полза на кредитодателя „ф-ма“ ЕАД. Поради което доводите на ищеца, че уговарянето на
възнаграждение по договор, различен от договора за кредит и с юридическо лице, различно
от дружеството-заемател прикривало действителния размер на ГПР на договора и следвало
да бъде включено в ГПР били неоснователни. На следващо място, поддържат, че ищецът е
имал възможност в 14-дневен срок от сключването на договора за потребителски кредит да
се откаже от него, без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за
отказа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ф-ма“ ЕАД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Обосновава
съответствието на договора за потребителски кредит с релевантното законодателство.
Предоставянето на обезпечение, съответно сключването на договор за поръчителство, не
било задължително, от тях не зависело сключването на договора, и било по избор на
заемателя. Оспорва се противоречието на договора с добрите нрави и твърдяното въвеждане
на ищеца в заблуждение. Договорът за поръчителство бил съвсем отделен договор,
наличието на който не било условие за сключването на договора за заем. Възнаграждението
на поръчителя нямало основание да се включва в ГПР, а нормата на чл. 4 от договора за
кредит не била нищожна. Сочи се, че кредитополучателят не е заплатил нито една вноска по
процесния договор за потребителски кредит, като непогасените задължения към 08.09.2022
г. са в размер на 1401,86 лева главница за периода то 10.03.2021 г. до 31.08.2021 г. и 41,70
лева обезщетение за забава за периода от 01.04.2022 г. до 09.08.2022 г. Заявява, че с отговора
на исковата молба обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 5, раздел X от
договора. В тази връзка ответникът „ф-ма“ ЕАД е предявил насрещен иск за сумата от
3197,64 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима на основание
Договор за потребителски кредит № ****/10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на
сумите. В условията на евентуалност и в случай, че главният иск на ищеца бъде уважен
моли същият да бъде осъден да заплати на „ф-ма“ ЕАД сумата от 3197,64 лева,
представляваща чистата стойност на кредита.
Представят се документи и се иска приемането им като доказателство по делото.
Ищецът по главния иск е депозирал отговор на насрещната искова молба с
твърдения, че към датата на депозиране на насрещната искова молба, предсрочната
2
изискуемост по кредита не е настъпила.
Съдът намира, че главния иск, с който е сезиран има правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Искът е допустим, като исковата молба отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сочените от него договори, както и
твърдените от него основания за нищожност. Ответниците, на основание чл. 146, ал. 4 ЗЗП и
чл. 18 ЗПФУР следва да докажат, че сочените като неравноправни клаузи са уговорени
индивидуално, съответно при наличие на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, че ищецът потребител е дал съгласието си за сключване на договора. В тежест
на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ответникът и „ф-
ма“ ЕАД е налице валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за
кредит №****/10.03.2022 г., предаване на заемната сума на ответника, че са настъпили
условията за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, за което същият е
уведомен.
При доказване на горното, ответникът по насрещния иск следва да докаже, че е
погасил задължението си.
В едноседмичен срок от получаване на настоящото определение ищецът по главния
иск и ответник по насрещния такъв следва да представи доказателства за представителна
власт на адв. Д. В. М. и да потвърди действията му по подаване на отговор на исковата
молба, като съобрази, че с представеното по делото пълномощно е упълномощен адв. М В.
М..
Приложените към исковата молба, насрещната искова молба и отговора на исковата
молба документи са допустими като доказателствени средства и като такива следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА!
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представят пълномощно, учредяващо надлежна представителна власт на адв. Д. В. М. да
представлява ищеца по настоящото дело към датата на подаване на исковата молба, респ.
подаването на отговора на насрещната искова молба, като същия да приподпише исковата
молба и отговора на насрещната искова молба от 19.10.2022 г. или да потвърди с изрична
молба всички извършените от адв. Д. В. М. процесуални действия. При неизпълнение на
указанията съдът ще приеме, че процесуалните действия по подаване на искова молба и
отговор на насрещен иск не са извършени.
ПРИЕМА проект за предварителен доклад по делото съгласно обстоятелствената
част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото на приложените към исковата
молба, насрещната искова молба и отговорите на исковата молба документи.
ПРИЗНАВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че на 10.03.2022г. ищецът е сключил договор за потребителски
кредит № **** с „ф-ма“ ЕАД, а с „ф-ма“ ЕООД – договор за предоставяне на поръчителство
по този заем.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2023г. от
13.30 ч., за когато да се призоват страните.
3
Препис от настоящото определение да се връчи на страните заедно с призовката за
съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4