РЕШЕНИЕ

 

№

гр. София, 16.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесети и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                 НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 197 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц.С.Г. и М.С.Т., подадена чрез адв. П.М. и по въззивна жалба от И.К.С., С.Г.Т. и Р.Г.П. чрез адв. П.М. против решение № 167 от 01.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – Самоков, първи състав, в частта, с която въззивниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. да упражняват правото си на собственост върху притежаваната от тях ½ идеална част от стопански сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор № …………….. по кадастралната карта на с. Р., в частта, с която са осъдени да предадат на И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. владението на ½ идеална част от тези сгради и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК са отменени нот. акт № …, том ., рег. № …., дело … от ……….. г. и констативен нотариален акт № .., том ., рег. № …., дело № … от ………… г.

С въззивните жалби въззивниците обжалват решението като неправилно.

Въззиваемите И.Н.С., И.К.С., С.Г.Т. и Р.Г.П. са получили препис от въззивната жалба, но в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са се възползвали от възможността да подадат отговор. 

Постъпила е въззивна жалба и от И.Н.С., чрез адв. А., с която решението се обжалва, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на И.К.С., С.Г.Т., Р.Г.П., Ц.С.Г. и М.С.Т. да предадат владението върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № ………….. по кадастралната карта на с. Р. и в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат да упражнява правото си на собственост върху ½ идеална част от този имот.

Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е собственик на ½ ид. част от процесния имот, както и, че неоснователно е била лишена от упражняване на фактическа власт върху този имот. Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е разпределил доказателствената тежест между страните. 

Въззиваемите М.С.Т., Ц.С.Г., И.К.С., С.Г.Т., Р.Г.П. са получили препис от въззивната жалба и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са се възползвали от възможността да подадат писмен отговор.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани с правен интерес от обжалването страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И.Н.С., с която е предявен против Г. С. С., М.С.Т. и Ц.С.Г. иск с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС за предаване на владението върху ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ………… по кадастралната карта на с. Р. и ½ ид. ч. от построените в него стопански сгради – двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв.м. с идентификатор № ……………. и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв.м. с идентификатор № ……………... Ищцата е посочила в исковата молба, че ответниците упражняват фактическа власт върху целия имот, пречат ѝ да упражнява правата, съответстващи на притежаваната от нея идеална част от имота и неоснователно я лишават от владението върху имота. В петитума на исковата молба ищцата е отправила искане към съда да осъди ответниците да преустановят действията, с които ѝ пречат да упражнява правото си на собственост, както и да ги осъди да ѝ предадат владението върху съответните идеални части от спорната вещ. Ищцата е направила и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № …, том ., рег. № …., дело … от …………… г. В съдебно заседание пред първата инстанция ищцата е уточнила, че не претендира установяване на собственост, а само предаване на владение спрямо дворното място и построените в него селскостопански постройки.

Настоящият състав не счита, че предявеният иск следва да се квалифицира като иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС. Негаторният иск предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му от неговия собственик. Този иск дава вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. Предмет на делото по негаторния иск може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение /така мотивите на ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. За да се приеме, че е предявен негаторен иск не следва да са налице фактически твърдения, че владението е било отнето, каквито са всъщност изложените обстоятелства от ищцата в исковата молба и допълнителната молба от 01.12.2017 г., в която ищцата отново е посочила, че ответниците не ѝ позволяват да ползва дворното място и сградите в него. Искът, с който се защитава отнето владение е ревандикационният иск по чл. 108, ал. 1 от ЗС. Ревандикационният иск съдържа в себе си установителния иск за собственост /установителна част/ и осъдителния иск за предаване на владението или държането /осъдителна част/, поради което съдът се произнася с два диспозитива: установителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост и осъдителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането /така ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.

Решението на първата инстанция се обжалва в неговата цялост. С решението районният съд е осъдил на основание чл. 109, ал. 1 от ЗС ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищцата И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от тях ½ ид.ч. от стопанските постройки, построени върху поземлен имот с идентификатор ……………., както и на основание чл. 108, ал. 1 от ЗС да предадат владението върху тези ½ ид.ч. от стопанските постройки. Същевременно съдът е отхвърлил исковете за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищцата И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ………….., както и да предадат владението върху ½ ид.ч. от този имот. В частта, с която районният съд е осъдил ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху постройките и съответно в частта, с която е отхвърлил това искане по отношение на поземления имот, съдът се е произнесъл по непредявен иск и с това е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено. Решението следва да бъде обезсилено и в частта, в която съдът се е произнесъл и по отношение на Е. Х. Д. и Й. Х. С., които макар, че се твърди в исковата молба, че са съсобственици на ½ ид.ч. от процесните имот, същевременно не са предявили иска и не са страни по делото. Предявяването на иска по чл. 108, ал. 1 от ЗС е действие на управление и не може да се приеме, че ищцата И.С. го е предявила и от името на останалите съсобственици на ид. част от имота. По тези съображения решението следва да бъде обезсилено и в тази част. В частта, в която решението е валидно и допустимо въззивният съд следва да се произнесе по съществото на спора.

По иска с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС и с оглед доводите във въззивните жалби, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Според чл. 108, ал. 1 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ищцата да е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, заедно с построените в него сгради; 2. ответниците да упражняват фактическа власт върху процесния имот без да имат основание за това.

Основният спор по делото е дали ищцата, заедно с Е. Х. Д. и Й. Х. С. е собственик на ½ ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор № …………. и построените в него сгради.

От представения по делото нотариален акт № ., том ., дело № … от …. от …………. г. за право на собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка се установява, че А. С. С. и С. С. С. са собственици по давност на недвижим имот в землището на с. Р., а именно къща и други селскостопански сгради при съседи улица, наследници на И. С. М., Е. С. и А. Д., който имот представлява част от парцел трети на квартал .. по плана на с. Р. с площ 202 кв.м. По делото е представен разписен лист към проекта на дворищна регулация на с. Р. от 1958 г., от който е видно, че за собственици на имот № …, който попада в кв. № .., парцел .., са записани А. и С. С. С.. Видно от удостоверение за наследници изх. № … от ………. г. А. С. С. е починал на ………. г. и е оставил за наследници Р. С. Г. /внучка/, З. А. Д. /дъщеря/, ищцата И.Н.С. /снаха/, Е. Х. Д. /внучка/ и Й. Х. С. /внучка/. От удостоверение за наследници № .. от ………… г. се установява, че С.С. С. е починал на ………… г. и е оставил за свои наследници ответниците Ц.С.Г. /дъщеря/, М.С.Т. /дъщеря/ и Г. С. С. /син/. В хода на първоинстанционното производство е починал ответника Г. С. С., който видно от удостоверение за наследници № ….. от ………… г. е оставил за свои наследници И.К.С., С.Г.Т. и Р.Г.П., които са били конституирани като страни в производството.

С решение № 26 от 07.02.2014 г., постановено по гр. д. № 467 по описа за 2012 г. на Районен съд – Самоков, в сила от 08.04.2014 г., е отхвърлен предявеният от ищцата И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. срещу Г. С. С., Ц.С.Г. и М.С.Г. иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне на ползването на процесния поземлен имот с площ от 518 кв.м. и идентификатор № …………..

По делото е представен и нотариален акт № .., том ., рег. № …., дело № … от …. г. за собственост на недвижим имот от ……… г., от който се установява, че ответниците Г. С. С., М.С.Т. и Ц.С.Г. са признати за собственици на ½ ид. ч. от съсобствен недвижим имот, находящ се в с. Р., община С., ул. „Н.А.“ № 6, а именно: застроен поземлен имот с площ по кадастрална карта 518 кв.м., с идентификатор № ………….. с номер по предходен план пл. № … и № …, ведно с построените в имота сгради – двуетажна жилищна сграда с площ 46 кв.м., с идентификатор № ……….., с предназначение еднофамилна жилищна сграда, двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв.м., с идентификатор № ………….., с предназначение селскостопанска сграда и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв.м., с идентификатор № ………….., с предназначение селскостопанска сграда. По делото е представен и нотариален акт № …, том ., рег. № …., дело № … от …. г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство от ………..г., с който ответниците Г. С. С., М.С.Т. и Ц.С.Г. са признати за собственици по давностно владение и наследство на ½ ид.ч. недвижим имот, находящ се в с. Р., община С., ул. „Н.А.“ № ., а именно: застроен поземлен имот с площ по кадастрална карта 518 кв.м., с идентификатор № ………… с номер по предходен план пл. № … и № …, ведно с построените в имота сгради – двуетажна жилищна сграда с площ 46 кв.м., с идентификатор № ……….., с предназначение еднофамилна жилищна сграда, двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв.м., с идентификатор № …………., с предназначение селскостопанска сграда и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв.м., с идентификатор № ………….., с предназначение селскостопанска сграда.

По делото е представен заверен препис от скица № ………..-……….. г. на поземлен имот с идентификатор № ……….., видно от която площта на имота е 518 кв.м., а съседи на имота са имоти с идентификатори № ………….., ……………., …………, ………., …………., ………………. и …………... На скицата е отразено, че в имота се намират три постройки, едната от които е на границата със съседния имот с идентификатор № …………., в който също е отразено, че има постройка на границата. 

От приетото в първоинстанционното производство заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза от …………. г. се установява, че процесния поземлен имот с идентификатор № ………… по КК и КР на с. Р. обхваща част от имот с № .., отреден за парцел …, в кв. .. по отменения регулационен план на с. Р. от ….. г. Поземлен имот с идентификатор № …………. обхваща част от имот с пл. № … и почти целия имот с пл. № … като двата имота са отредени за парцел .. в кв. .. по действащия регулационен план на с. Р. от …. г. Част от имот с пл. № … е отреден за разширяване на руслото на р. М. Вещото лице е отразило, че имотът е ограден и има мрежа между имоти ……….. и …………, както и между имоти ………… и …………….., която дублира масивна тухлена ограда.

По делото е прието и заключение на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е изследвало действащия към момента на сключване на нотариалния акт от …. г. план на с. Р. – плана от …. г. Вещото лице е посочило, че по този план няма нанесени сгради в парцел …-ти, като има част от сграда, която попада и в парцел ..-ти, но тя не съществува в момента и не съвпада с жилищната сграда в имота. Вещото лице е отбелязало, че парцел …-ти е с площ 750-760 кв. м. и обхваща малка част от имот с пл. № .. и част от имот с пл. № ... В разписния лист под № .. е записано, че се образуват два парцела … и ... Като собственици са записани за частта, която образува парцел … – С. и Л. А. и А. и С.С. С. За тази част е записано застроено 65 кв.м. и незастроено 360 кв.м. Вещото лице е изследвало и планът на с. Р. от ….. г., според който в границите на парцел …-ти от плана през …. г. е отразена паянтова жилищна сграда с 1 ½ етажа, друга паянтова жилищна сграда на два етажа в задната част на парцела и три навеса – един на улицата с площ 12 кв.м., един на средата на парцела с площ около 20 кв.м. и един в задната част на парцела с площ около 30 кв.м. Теренът на предишен парцел …-ти попада в кв. .. по плана от …. г. и обхваща имоти с пл. № … и пл. № …. В разписния лист към плана за собственици на имот с пл. № … са посочени братя А. и С. С. С., а за имот с пл. № … е посочен Х. А. С.. Според вещото лице предмет на нотариалния акт № .., дело …/…. г. е имот с пл. № … от плана от ….. г., който граничи с улицата и в който има паянтова жилищна сграда с 1 ½ етажа отпред до улицата и навес на улицата с площ около 12 кв. м. Друго застрояване в имота към …. г. не е било отразено. Вещото лице е посочило, че имот с пл. № … по плана от …. г. е с площ … кв.м. Този имот частично съответства с част от имот с пл. № .. от плана от …. г. Вещото лице е посочило, че имот с идентификатор № …………. и с площ 94 кв. м. и номер по предходен план № …е записан за собственици наследодателите на ищцата и ответниците С. С. С. и А. С. С..

Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот с идентификатор № …………… и построените в него стопански постройки по силата на наследствено правоприемство. Ответниците са направили възражение, че са придобили имота по давност и владеят същия от декември …. г. По същество спорът между страните относно правото на собственост върху процесните имоти е разрешен с решение от 23.09.2008 г., постановено по гр. д. № 580 от 2007 г. по описа на Районен съд – Самоков, влязло в сила на 27.11.2008 г., с което е признато за установено по отношение на И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С., че Г. С. С., Ц.С.Г. и М.С.Г. са собственици на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ………….., ведно с построените в имота сгради – жилищна сграда с идентификатор № …………………, стопанска сграда с идентификатор № ………… и стопанска сграда с идентификатор № …………….. С това решение със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по отношение на собствеността върху процесните имоти и не може да бъде пререшаван, тъй като придобивното основание, на което се позовават ответниците в настоящото производство и придобивното основание, на което са се позовали по гр. д. № 580/2007 г., в което са имали процесуалното качество на ищци е едно и също. Това се отнася и до придобивното основание, на което се позовава ищцата в настоящето производство, която в предходното дело е имала качеството на ответник. Ето защо следва да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № …………… по кадастралната карта на с. Р. и ½ ид.ч. от построените в имота сгради – двуетажна жилищна сграда с площ 46 кв.м., с идентификатор № ………………, с предназначение еднофамилна жилищна сграда, двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв.м., с идентификатор № …………….., с предназначение селскостопанска сграда и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв.м., с идентификатор № ………….., с предназначение селскостопанска сграда. Следователно е налице първата предпоставка на предявения иск.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. В. Н., С. Б. А., Й. Х. С. и Ц. Л. К. се установява, че ищцата И.Н.С. и ответникът Г. С. С. притежават поземлен имот, в който се намира двуфамилна къща на два етажа – приземен и втори етаж. Свидетелите посочват, че къщата има два входа и ползването на къщата е разпределено. Свидетелят А. изяснява, че входът на Г. С. е от северната страна, а входът на И.С. е от южната страна. Свидетелката Н. посочва, че от към входа на ищцата И.С. почти няма двор, а от към входа на Г. С. има по-голям двор. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетеля С. А., който допълва, че двора на ищцата е около 50 кв.м., а дворът на Г. С. е около 500 кв.м. и е заграден с мрежа от много време – поне от 1970 г. насам. Свидетелят посочва и, че в двора на Г. С. има стопански постройки. Изложените обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелката Й. Х. С. – дъщеря на ищцата. Тя споделя, че заедно с ищцата ползват двора пред къщата, който е около 50 кв.м. и в който няма стопански постройки. Тя посочва, че в двора, който се използва от ответника има стопански постройки. Свидетелката дава сведения, че от 2014 г. има мрежа между имотите и не може да се ползва дворното място, както и че страните водят спорове за имота. Всички тези обстоятелства са изложени и от свидетелката Ц. Л. К.. Допълнително тя посочва, че дворното място, което се ползва от ответниците е придобито от техния наследодател, който го е закупил от нейния баща през 1970 г. Свидетелката споделя, че това място не се ползва от ищцата, а се обработва от ответника Г. С., който е насадил овощни дървета и лози. От съвкупната преценка на показанията на свидетелите по делото се установява, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесните имоти и не допускат ищцата до тях за да ги ползва. Следователно налице и втората предпоставка за уважаване на иска по отношение както на поземления имот, така и на построените в него постройки. Ето защо доколкото изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат напълно, то решението на районният съд следва да бъде отменено в съответната част.

По разноските пред въззивния съд:

При този изход на въззивното производство, при който в една част решението се обезсилва като недопустимо, в друга част се отменя като неправилно, а в останалата му част се потвърждава при подадени въззивни жалби както от ищцата, така и от ответниците, настоящият състав счита, че разноските следва да бъдат понесени от страните така както са ги сторили.

По разноските пред първата инстанция:

При този изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски в пълен размер. Тя е заплатила 50 лева за държавна такса, 800 лева за адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие, 330 лева за депозити за вещи лица и 10 лева за такси за съдебни удостоверения. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да ѝ заплатят тази сума.

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд                                            

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 167 от 01.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – Самоков, първи състав, в частта, с която Ц.С.Г., М.С.Т., И.К.С., С.Г.Т. и Р.Г.П. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. да упражняват правото си на собственост върху притежаваната от тях ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № …………… по кадастралната карта на с. Р. и ½ ид. ч. от построените в него стопански сгради – двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв.м. с идентификатор № …………….. и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв.м. с идентификатор № …………….., в частта, с която са осъдени да предадат на Е.Х. Д. и Й. Х. С. владението на ½ идеална част от тези сгради, както и в частта, с която искът по чл. 109 от ЗС е отхвърлен, както и в частта, с която искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен по отношение на Е. Х. Д. и Й. Х. С..

ОТМЕНЯ решение № 167 от 01.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – Самоков, първи състав, в частта, с която искът по чл. 108, ал. 1 от ЗС е отхвърлен по отношение на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № ……………. по кадастралната карта на с. Р., като ВМЕСТО ТОВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.С.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, М.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, И.К.С., ЕГН: **********, адрес: ***, С.Г.Т., ЕГН: **********,***, и Р.Г.П., ЕГН: **********, адрес: *** , че И.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на ½ ид.ч. от застроен поземлен имот, находящ се в с. Р., Община С. с площ по кадастрална карта 518 кв.м., с идентификатор № …………… с номер по предходен план пл. № … и № ….  

ОСЪЖДА Ц.С.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, М.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, И.К.С., ЕГН: **********, адрес: ***, С.Г.Т., ЕГН: **********,***, и Р.Г.П., ЕГН: **********, адрес: *** да предадат на И.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: *** владението върху ½ ид.ч. от застроен поземлен имот, находящ се в с. Р., Община С. с площ по кадастрална карта 518 кв.м., с идентификатор № ……………. с номер по предходен план пл. № … и № ….

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № .., том ., рег. № …., дело № … от …. г. за собственост на недвижим имот от 20.08.2014 г. на нотариус М. Х. за ½ ид.ч. от собствеността, призната на Г. С. С., М.С.Т. и Ц.С.Г. върху застроен поземлен имот, находящ се в с. Р., Община С. с площ по кадастрална карта 518 кв.м., с идентификатор № …………… с номер по предходен план пл. № … и № ….

ОСЪЖДА Ц.С.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, М.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, И.К.С., ЕГН: **********, адрес: ***, С.Г.Т., ЕГН: **********,***, и Р.Г.П., ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят на И.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1190 лева – разноски за първоинстанционното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

ЧЛЕНОВЕ:     1.                 

                           2.