Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 260283

 

 

гр.Русе, 29.12.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Юлия Острева..…………………………………………………………..

и в присъствието на прокурора …………………………………………………………….

        като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1865 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Р.А.  до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-002722 / 10.09.2020г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Русе  с което за нарушение по чл.20 ал.2 на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП  са му наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца с която моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На  09.07.2020г. около 19,00 ч. св.Т.Ч. управлявал л.а. „Фолксваген“ с ДК№ …. по ул.“Липник „ в гр.Русе, като се движел в лявата лента. На огледалото за обратно виждане възприел, че зад него се приближават два автомобила с очевидно много висока скорост. Предвид това и с цел да им да даде възможност да го изпреварят той се прибрал в дясната лента, като единият от тях – „БМВ“ го изпреварил, но другият – „Мазда 6“ с ДК№ ….,управляван от жалбоподателя не успял и го блъснал в задната част. Двамата водачи слезли от автомобилите, огледали пораженията по тях и св.Ч. предложил да се обадят на ЕЕН 112 с цел да бъде повикан полицейски екип, нещо на което се противопоставил жалбоподателят и започнал да го разубеждава в противното. Въпреки тези настоявания св.Ч. извадил телефона си, за да се обади на този номер. Като възприел това му поведение жалбоподателят се качил в автомобила си и напуснал местопроизшествието. Св.Ч. се обадил на ЕЕН 112 откъдето му казали да отиде в сектор „Пътна полиция“, което той и сторил. Проверка по случая била възложена на св.Д.Ч., който от системата за видеонаблюдение се запознал със ситуацията и призовал жалбоподателят да се яви в сектор „Пътна полиция“. Там в присъствието на св.Ч., в качеството му на свидетел, съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосочените наказания.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице, което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен  материалния закон.

По отношение нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят действително се е движил с несъобразена скорост по см. на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Това се установява от показанията на св.Ч. и св.Ч., които съдът кредитира изцяло. От показанията на св.Ч., които се базират и на преглед на системата за видеонаблюдение на уличната мрежа в гр.Русе се установява, че ПТП е настъпило единствено по причина поведението на жалбоподателя, т.е. с поведението си като участник в движението св. Ч. по никакъв начин не е допринесъл за настъпването на ПТП. Св.Ч. заявява : „ „ПТП не е настъпило поради рязко внезапно спиране на другия автомобил (управляван от Ч.)…..Водачът на „Фолксвагена“ не се е опитвал да навлиза лява пътна лента, непосредствено преди ПТП, движеше се в дясна пътна лента, като не е извършвал маневри за промяна на лентата към момента на произшествието“. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Ч., защото същият е изцяло незаинтересован от изхода на делото и най-вече поради това, че показанията му се базират на непосредствено изглеждане на случилото се на видеозапис. В този смисъл и изцяло кредитира показанията на св.Ч., които са изцяло със същата насоченост и са в пълна степен идентични с тези на св.Ч.. Въпреки, че в АУАН и НП не е посочена скоростта, с която се е движел жалбоподателят в тях са описани в пълна степен отрицателно действащите фактори по чл.20 ал.2 от ЗДвП, които са в причинноследствена връзка и са обусловили  настъпилото ПТП, като несъобразяване с останалите участници и тяхното положение на пътя.   Именно в резултат на това автомобилът му е ударил този, управляван от св.Ч.. Ако скоростта му на движение е била съобразена с горните обстоятелства до подобен удар не би се стигнало, още повече ПТП е настъпило при ясно и сухо време, в светлата част на денонощието, т.е. при отлична видимост. При това положение в случая посочване на величаната на скоростта не е необходимо при положение, че се описани обстоятелствата около ПТП, в това число и тези с които не е била съобразена скоростта. В този смисъл съдът намира, че правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното от него нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и АНО, т.е. същата не подлежи на индивидуализиране.

 

По отношение на нарушението по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – на първо място изрично следва да се посочи, че жалбоподателят е разбрал за настъпилото ПТП, тъй като лично го е възприел и разбрал за настъпването още към този момент. Това се доказва от факта, че същият след настъпването му е излязъл от управляваното от него превозно средство и е огледал настъпилите вреди в присъствието на другия водач, което се установява от показанията на св.Ч. и св.Ч., които както бе посочено по-горе съдът кредитира изцяло. От показанията на св.Ч. се установява, че той самият още от първоначалният момент не е имал никакво намерение да се съставя и подписва двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП предвид съмненията му, че жалбоподателят е употребил забранено вещество под влиянието на което най-вероятно се стигнало до ПТП. В този смисъл съдът изцяло отхвърля основното възражение, че било постигнато съгласие относно обстоятелствата на ПТП от което впоследствие св.Ч. се бил отказал, защото още в първоначалният момент св.Ч. е искал да се повика полиция с оглед проверка и на двамата водачи за употреба на алкохол. Именно, като се е уверил в непреклонността на това му намерение  и по преценка на съда, за да избегне действително такава проверка ,жалбоподателят е напуснал местопроизшествието. Твърденията, че бил чакал св.Ч. около час в близост до мястото на ПТП съдът на мира за несериозни и изцяло отхвърля, като несъстоятелни, най-малко защото дори самият св.Ч. не е знаел, че е чакан , а още по-малко точното място; единственият изход от създалата се ситуация за него е било сигнализиране на полицията, което е заявил още в първоначалният момент и което впоследствие е сторил.

Жалбоподателят е бил длъжен да изчака идването на полицията, защото между него и другият участник в ПТП е имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, който дори е произтичал от несъгласието на св.Ч. да се състави и подпише двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП; същият дори е не бил длъжен да се мотивира, защо е искал да се повика полиция и в този смисъл при такава ситуация хипотезата на чл.123 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗДвП става неприложима, защото законът изисква съгласие по всички обстоятелства свързани с ПТП, а не само с причинноследствения процес за настъпването му; в противен случай би бил подписан двустранен констативен протокол, което не е сторено. В този смисъл се налага извода и за субективната страна на жалбоподателя - същият е знаел за настъпилото ПТП между двата автомобила, имало е спор относно обстоятелствата, свързани с него и въпреки това не е изчакал идването на компетентната служба на МВР. От този момент правомерното поведение за него би било изчакване пристигането на контролните органи, което той не е сторил. Вместо това обаче жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП с което е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Във всички случаи тази норма въвежда задължение за участниците в ПТП преди всичко да спрат след произшествието именно с цел установяване на последиците от същото, като нормата изрично вменява и задължението да не се напуска ПТП при вече констатирани разногласие, както в настоящия случай и уведомяване на МВР. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие при правно задължение за действие.

В случая няма никакво основание за приложението на чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото жалбоподателят с поведението си на практика е застрашил неограничен броя участници в движението с поведението си; отделно от това не налице никакво съпричиняване от страна на другия участник в ПТП. Не може да бъде подминато обстоятелството, че въпреки малкия си стаж като водач на МПС жалбоподателят е наказван шест пъти за извършени нарушения по ЗДвП, установени с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове.

Наложеното наказание за това нарушение е правилно индивидуализирано и с съобразно критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

                                        РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 20 – 1085 – 002722/  10.09.2020г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на А.Р.А.  с ЕГН ********** са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, „глоба„ в размер на 100 лв. за и  ЛПУМПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                       

Районен съдия: