№ 770
гр. Ловеч, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20214300500296 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Подадена е молба № 3332/07.09.2021 г. с клеймо от 02.09.2021 г. от
адв. Б.К.Р., като представител на Н. П. П. за изменение на съдебното решение
№104/09.08.2021г. по в.гр.д. №296/2021 г. на Ловешки окръжен съд, в частта
за разноските. Заявява,че съдът неправилно е определил и присъдил съдебно
деловодни разноски за две инстанции в размер на 1860 лв. Твърди, че е
първата инстанция са предоставени два договора за правна защита и
съдействие. Втория договор е предоставен в открито съдебно заседание на
12.02.2021 г. и е за сумата от 800 лева допълнително възнаграждение, по 100
лeвa за 8 /осем/ допълнителни съдебни заседания след първото проведено на
17.02.2020 г., дължащо се на основание чл.7, ал.8 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че е видно от
протоколите, че адв. Р. се е явил и е участвал във всички открити съдебни
заседания по гр. дело №1002 /2019 г на следните дати: 04.04.2020г, на
29.05.2020, на 13 юли 2020 на 23 септ.2020г, на 16.10.2020г на 27.11.2020, на
11.01.2021 и на 12.02.2021г. Излага доводи, че мотивите си
първоинстанционният съд не е обсъждал платените от страните адвокатски
възнаграждения и основанията за тяхното плащане нито направените
възражения за прекомерност, а е присъдил по компенсация на неговия
доверител в съответствие с уважената и отхвърлената част от главния иск -
сумата от 466 лева. Счита, че при отмяна на изцяло на решението на първата
инстанция, въззивният съд е следвало да установи, че в първата инстанция
има присъдени 800 лева на друго основание, различно от чл.7, ал.1, т. 3 от
1
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На следваща място излага съображения, че са предявени два иска за
главница и лихва и при уважаването на искът, дължимата лихва от ответника
би била 2852,58 лева.
Твърди, че направените разноски за държавна такса във въззивното
производство в размер на 60 лева, не са присъдени и коментирани в
съдебното решение.
Излага съображения, че делото е с фактическа и правна сложност
защото, предявени са общо 12 конкретни твърдения, които представляват
дванадесет отделни деликта от ищеца, които представляват фактическа
сложност за всяка защита, и изисква задълбочени познания практиката на
българските съдилища, така и практиката на ЕС по правата на човека.
Твърди, че е пътувал общо 10 пъти с автомобил за участие в съдебно
заседание, които разноски са включени в завишения двоен хонорар, поради
липса на нормативно уреждане за доказване на този вид разноски на страната.
Положен е значителен труд по писане на подробни и аргоментирани отговор
на искова молба, молби, становища, писмени защити, въззивна жалба и
отговор на въззивна жалба, на противната страна.
Моли да бъде изменено решението си в частта за разноските и да
постановите определение, с което присъдени на доверителя му разноски в
размер на 2800 лева за първа инстанция и 2000 лева въззивна инстанция по
в.гр. дело №296/2021 г по описа на ОС Ловеч, съгласно представените ДПЗС
оригинал, които играят ролята на разписка за платената сума в брой.
Подаден е отговор №3997/15.10.2021 г. изпратено по куриер на
14.10.2021 г от адвокати М. АТ. АТ. и АНТ. Й. СТ. процесулни
представители на въззивника ЦВ. Г. ЦВ., ЕГН: **********, излага подробни,
мотиви относно неоснователността на така подадената жалба. Твърди, че са
се провели 5 съдебни заседания след второто и ако се дължи възнаграждение,
то следва да е в размер на 500 лева, допълнителен адвокатски хонорар.
Общото дължимо възнаграждение на ответника за първоинстанционното
производство пред PC - Тетевен, предвид изхода на спора във въззивната
инстанция, ако му се дължи и възнаграждението по чл. 7, ал. 9 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г., следва да бъде в размер на 830 лв. + 500 лв. или общо сума
в размер на 1330 лв., а не както погрешно се сочи в молбата сума в размер на
2 800 лв. Противопоставя се на твърденията за фактическа и правна сложност
на делото. Не споделя доводите на жалбоподателя за дължимост и плащане
са съпътстващите разходи за водене на дело.
Подадена е молба №4056/18.10.2021 г. изпратена по куриер на 15.10.2021
г. от адвокати АНТ. Й. СТ., М.А. процесулни представители на въззивника
2
ЦВ. Г. ЦВ., ЕГН: ********** за изменение на съдебното решение
№104/09.08.2021г. по в.гр.д. №296/21 г. на Ловешки окръжен съд, в частта за
разноските. Излага доводи, че минималното възнаграждение за процесуално
представителство и съдействие по делото както за първа инстанция, така и за
втора инстанция, е в размер на 830 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.
Молят съдът да постанови Определение с което да измените на
основание чл. 248 от ГПК, постановеното по делото Решение №
104/09.08.2021 г., постановено по в.гр. д. № 296/2021 г.на ОС - Ловеч, I с-в,
ОС - Ловеч в частта за разноските, в посока на намаляване на присъдените на
ответника Н. П. П. разноски от 1860 лв. на 1660 лв., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Ловешки окръжен съд обсъди представените писмени доказателства,
исканията и становищата на страните и счита, че претенцията по чл. 248 от
ГПК за изменение на съдебното решение №104/09.08.2021 г. по гр.д.
№296/2021 г. на ЛОС е допустима .
Постановено е съдебно решение №104/09.08.2021 г. по гр.д. №296/2021 г.
на Ловешки окръжен съд,с което е отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, съдебно решение № 260019/12.03.2021 г. по гр.д. №
1002/2019 г. на РС-Тетевен, изцяло, в т.ч. и за разноските, и са отхвърлени
като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , предявени от ЦВ. Г. ЦВ. ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „Латинка“ № 8, ет. 6, ап. 10, против Н. П.
П.,ЕГН **********, от гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 7 да заплати сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди,вследствие на изнесена информация на дата 13.10.2019г в електронна
медия www.pik.bg, в която ответникът Н. П. П. приписва престъпления на
ищеца ЦВ. Г. ЦВ.,ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
13.10.2019 г. до окончателното и заплащане. ЦВ. Г. ЦВ., с горните данни е
осъден да заплати на Н. П. П.,с горните данни сумата 1860 лева/хиляда
осемстотин и шестдесет лева/ съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
Представено пълномощно от 17.01.2020 г. и договор за правна защита и
съдействие № 05380033 от 17.01.2020 г. между адв. Б.К.Р. и Н. П. П., в който
е уговорено проц.представителство по гр.д. №1002/19 г. на ТРС в районен съд
и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева/ две хиляди лева/. По
3
делото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие №
05380039 от 12.02.2021 г. между адв. Б.К.Р. и Н. П. П., в който е уговорено
допълнително възнаграждение от 800 лева- по 100 лева за 8 допълнителни
съдебни заседания проведени на 04.04.2020 г, на 19.05.2020 г., 13.07.2020 г.,
23.09.2020 г., 16.10.2020 г., 27.11.2020 г., 11.01. 2021 г., 12.02.2021 г. По
делото пред първа инстанция е предоставен списък с разноски по чл. 80 от
ГПК, в които се претендира сумата от 2800 лева.
Ловешкият окръжен съд намира, че при определяне на дължимия размер
на съдебно-деловодни разноски следва да се съобразят, проведените седем
съдебни заседания на 17.02. 2020г. на 29.05.2020 г., на 13.07.2020 г., на
23.09.2020 г., на 16.10.2020 г, на 11.01.2020 г. и на 12.02.2021 г. В чл.7, ал. 9
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Съдът съобрази, че
съдебните заседания за 04.04.2020 г. е отсрочено за 04.05.20 г., а заседанието
от 04.05.20. да 29.05.2020 г. Съдебното заседание за 27.11.2020 г. е отсрочено
за 11.01.2020 г. Следователно отсрочените заседания на 04.03.30 г. и
27.11.2020 г. не следва да се съобразяват, тъй като не са провеждани. При
това положение съдът намира, че искането на ответника за присъждане на
сумата 800 лева на основание чл.7, ал. 9 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде уважено до размера
на 500 лева.
Приложено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие №
05380046 от 14.05.2021 г. между адв. Б.К.Р. и Н. П. П., в който е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева/ две хиляди лева/, с предмет
оказване на защита и съдействие пред въззивната инстанция. Представен е
списък на разноските по чл. 80 от ГПК на Н. П. П., в който се претендира
2000 лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 60 лева
държавна такса.
При определяне на адвокатското възнаграждение, съдът следва да се
съобрази с фактическата и правна сложност на делото и спрямо нея да
определи полагащото се възнаграждение, ако има съответно възражение за
прекомерност. Ловешки окръжен съд приема, че делото не се отличава с
висока фактическа и правна сложност. Разноските, свързани с пътуване на
адвоката по делото са включени в адвокатското възнаграждение. Съдът
4
намира,че дължимото адвокатско възнаграждение, следва да с определи в
размер 830 лева за всяка инстанция на основание чл. 7,ал.2 ,т. 3 от Наредба
№1/2004 г.
Съдът приема, че на Н. П. П., ЕГН **********, от гр. Тетевен, ул.
„Ключ“ № 7 следа да се присъдят 60 лева, за внесена държавна такса.
Следователно общият дължим размер на разноски за двете инстанции в
полза на Н.Николов възлиза на 2220 лева, от които по 830 лева-адв.
Възнаграждение, 500 лева- адв. Възнаграждение за явяване в с.заседания, 60
лева – държавна такса.
При това положение съдебното решение №104/09.08.2021г. по в.гр.д.
№296/20 г. на Ловешки окръжен съд следва да бъде изменено в частта за
разноските по чл. 248 от ГПК, като бъдат допълнително присъдени разноски
за двете инстанции в размер на 360 лева.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, съдебното решение
№104/09.08.2021г. по в.гр.д. №296/20 г. на Ловешки окръжен съд, в частта, в
която са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1860 лева
/хиляда осемстотин и шестдесет лева/ за двете инстанции на Н. П. П.,ЕГН
**********, от гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 7, като го допълва с текста :
ОСЪЖДА ЦВ. Г. ЦВ. ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„Латинка“ № 8, ет. 6, ап. 10, да заплати на Н. П. П.,ЕГН **********, от гр.
Тетевен, ул. „Ключ“ № 7 съдебно-деловодни разноски за две инстанции в
размер на сумата 360 лева / триста и шестдесет лева/
Определението е обжалваемо пред ВКС по реда , по който подлежи
на обжалване решението на основание чл. 248,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6