РЕШЕНИЕ
гр.София,
05.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на шести декември през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря Г.Стоянова и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 15 117 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на субективно и обективно
съединяване искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./.
В исковата молба на И.Е.Г., Д.Е.Т., А.Е.Г. и Г.Е.П., гр.Стара Загора с
уточненията към нея, се твърди, че в резул-тат на ПТП, настъпило на 30.12.2009
г. около 10,15 часа на ул.„Теменуга“ в кв.„Лозенец“, гр. Стара Загора по вина
на водача на микробус „Форд Транзит“ с ДК № *******– Г.Т.Г., който е предприел
движение на заден ход, без да се увери, че зад микробуса няма хора или други
препятствия, в момент, когато пешеходката К.Д.Т.се е намирала зад микробуса, ударил
я е със задна част на микробуса, същата е паднала и микро-бусът е минал през
нея, е причинена смъртта на пешеходката К.Д.Т.– майка на ищците. Поддържа се и
че от нейната смърт на ищците са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, а ищецът А.Е.Г. е понесъл и иму-ществени такива, изразяващи
се в заплатените разходи за погребението на стойност 540,00 лева по фактура №
**********/12.04.2010 г. Излагат се доводи и че поради това, че виновният за
катастрофата водач на микробус „Форд Транзит“ с ДК № *******е управлявал това
МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на събитието, ответният Ф. носи отговорността да
заплати на ищците обезщетение за причинените им неимуществени и имуществени
вреди от процесното събитие.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди Г.Ф,
*** да им заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта
на тяхната близка, настъпила в резултат
на процесното ПТП в размер от по 100 000,00 лева за всеки един от тях, а
на ищеца А.Е.Г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 540,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на отказа на Г. Ф. да репарира тези им
вреди – 30.09.2013 г. до окончателното заплащане на сумите, както и направените
по делото разноски. Представят писмена защита.
Ответникът – Г. Ф., *** оспорва изцяло предявените
искове по съ-ображения, че по щета № 210165/2013 г. са били изискани от ищците
необходимите доказа-телства за разглеждане и произнасяне по претенцията, които
не са били представени, поради което не е било доказано наличието на основание
за обезщетяване по чл.288 КЗ /отм./. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на наследодателката на ищци-те с правно
основание чл.51, ал.2 ЗЗД поради неправилно внезапно пресичане, без да се
съобра-зи с другите участници в движението в нарушение на изискването на
чл.113, ал.1 ЗДвП. Оспор-ва и размера на претенциите като прекомерен – с оглед
икономическите условия и стандарт на живот в страната, съдебната практика и
релевираното възражение за съпричиняване, както и искането за заплащането на
лихва за забава, тъй като Ф.ът не е станал причина за завеждане на съдебен иск
и не е в забава. Претендира присъждането на разноски по производството.
Третото лице-помагач на страната на ответника – Г.Т.Г.,***
оспорва изцяло заявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Оспорва описания в исковата молба механизъм на
произшествието, като навежда възражение за съпричиняване на събитието от страна
на наследодателката на ищците, поддър-жайки, че въпреки движещия се автомобил,
същата е предприела внезапно пресичане на път-ното платно и е навлязла в зоната
му за движение. Оспорва и размера на предявените искове за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди като прекомерен и некореспондиращ с принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД, както и с действителните отношения между ищците и
починалата тяхна майка, е която не са имали близки семейни отношения и която е
била оставена от тях без каквито и да е грижи. С оглед аргументите относно
главните искове се оспорва и основателността на исканията за заплащане на лихва
за забава. Депозира писмени бележки.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно раз-поредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Не се спори между страните в процеса, че на
30.12.2009 г. около 10,15 часа на ул. „Теменуга“ в кв.„Л.“ на гр.Стара Загора е
настъпило ПТП с участието на микробус „Форд Транзит“ с ДК № *******, управляван
от Г.Т.Г., ЕГН ********** и пешеход-ката К.Д.Т., ЕГН **********, за което е налице
влязла в сила присъда по нохд № 415/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора, наказателен състав.
С цитираната присъда № 55/14.10.2013 г. на Окръжен
съд – Стара Загора, влязла в сила на 29.10.2013 г. /приложена по делото в официален
препис/, подсъдимият по това дело Г.Т.Г., ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 30.12.2009 г. в гр.С..З., при управлението на товарен автомобил
марка „Форд Транзит“ с рег.№ *******е на-рушил правилата за движение по
пътищата: чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движе-нието, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имущест-вени
вреди“; чл.40, ал.1 ЗДвП – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен
да се убе-ди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл.40, ал.2 ЗДвП
– „По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл.116, пр.посл. ЗДвП – „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и пред-пазлив към
пешеходците, особено към престарели хора“ и с деянието си е причинил по непред-пазливост
смъртта на К.Д.Т., ЕГН **********, като е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б“ във
връзка с чл.343, ал.1, б.„в“ във връзка с чл.342, ал.1 НК.
Изложените обстоятелствата във връзка с настъпването
на ПТП на посочената дата и място, участниците в него и последиците от събитието,
се потвърждават и от представените в производството констативен протокол за ПТП
№ 1245814 от 30.12.2009 г., съставен от РУП – гр.Стара Загора, и протокол за
оглед на местопроизшествие от 30.12.2009 г. на РУП – гр.Стара Загора, заедно
със скицата и фотоалбума, неразделна част от него.
В първото от посочените доказателства е удостоверено
и че за товарния автомобил не е била представена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За изясняване на обстоятелствата във връзка с
осъществяването на произшествието по искане на третото лице-помагач по делото
са събрани гласни доказателства – показанията на М.Д.М., очевидец на
произшествието.
При разпита му г-н М. поддържа, че от мястото, на
което е бил паркирал колата си, е имал видимост към идващия от около 50-60
метра отсреща на заден ход с нормална ско-рост микробус; че пешеходката, която
описва като прегърбена жена с височина около 1,20 метра, е вървяла много бавно
от страната на свидетеля, отляво срещу него, придвижвайки се с някаква тояжка в
ръка и внезапно е предприела пресичане на около 1-2 метра преди движещия се
бавно назад бус, в посока от ляво надясно спрямо него, за да премине от другата
страна на пътя, като не е ускорила ход при пресичането. Твърди, че в този момент
бусът е бил вече на разстояние 30-40 метра от свидетеля; че баба К. е паднала,
според него защото се е спъ-нала, тъй катона това място пътят е неравен, има
шахта, камъни, имало е кал; паднала е, бусът я е приближил, блъснал я е и е почнал
да я влачи; че тя не е била прегазена от гумите, а е попаднала в средата отзад на
буса, както и че докато свидетелят е отишъл до мястото – тя вече е била минала
отпред на дясната гума.
Депозира показания, че по тази улица две коли се
разминават спокойно; че тя няма тротоар, няма нищо – черна улица е; че бусът е
бил от дясната страна, а баба К. – отляво, като се е движела с лице към
свидетеля; че в този момент не е имало друг на улицата; че пешеходката се е
намирала малко преди буса преди да тръгне да пресича; че е възрастна жена,
която е ходела много бавно, придвижвайки се с някаква тояжка; била е малко
по-напред от буса и изведнъж е тръгнала да пресича.
Сочи и че в проведените в наказателното производство
два разпита не е заявявал обстоятелството, че пешеходката е паднала сама и че след
това е била ударена от МПС; че да били в шок и че вече му е дошло съвестно,
искал е да го това обстоятелство, но не може, съвест-но му е и сега го казва.
От представения в производството протокол от
проведения разпит на свидетеля по ДП № ЗМ 2127/2009 г. по описа на сектор ПП –
ОДМВР – гр.Стара Загора, който е подписан от г-н М., като негов автор,
последният е заявил, че бусът е настигнал пешеходката, блъснал я е със задната
си част, с теглича, след което тя е паднала на земята и не е могла да се
изправи.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. в частта
им, в която същият поддържа, че пешеходката е паднала сама, след което е била
ударена от микробуса, както и че когато пешеходката е тръгнала да пресича, МПС
е било на 2 м. от нея. В първата част дадените показания противоречат на депозираните
такива от свидетеля в наказателното производство, като настоящият състав не
дава вяра на твърденията на последния, че тогава е скрил тези обстоятелства,
тъй като е бил в шок. Дори и в първоначалния момент да е изпаднал в такова състояние,
същото е било с временен характер и обективно няма как да се е отразило на
досто-верността на показанията му при двукратния му разпит в хода на наказателното
производство. Тъкмо обратното: даденото подробно, логично и последователно описание
на начина на настъп-ване на удара при тези разпити не навежда на извод за
наличието на някакви проблеми, засяга-щи възможността на свидетеля да
възпроизведе точно запаметеното, като липсват и данни за наличието на факти,
които да обуславят някаква заинтересованост на г-н М. от изложе-ния от него
механизъм в това производство.
По втория въпрос показанията на М. М. са в
противоречие с ангажирано по делото безспорно доказателство – заключението на авто-техническа
експертиза /АТЕ/, което съ-дът кредитира изцяло, като пълно, обосновано и
компетентно изготвено, съгласно което пеше-ходката е започнала пресичане на
улица „Теменуга“, когато т.а.“Форд Транзит“ е бил на 7 м. от нея.
От приетото заключение
на АТЕ, изготвена от вещо лице доц. д-р инж.А.А., неоспорено в процеса, се
установява, че мястото на удара на пешеходката е било на 2 - 4 метра преди
мястото, където същата е била намерена; че улица „Теменуга“ е без пътна
настилка и тро-тоари, като движението по нея се осъществява върху почвата; че
когато пешеходката се е дви-жила успоредно вляво на микробуса, тя е била видима
за водача му от разстояние над 6 - 7 мет-ра; че ако същата е била на по-близко
разстояние, преди да се отклони наляво, е възможно да е била в невидимата зона,
но по-късно ще се вижда в лявото огледало и когато отиде зад микро-буса – отново
се вижда; че пешеходката е била с гръб към застигащия я микробус и не го е
виждала, но има възможност да го види, когато тръгва да пресича улицата в
посока изток.
Видно е и че нормалната скорост на движение на
микробуса на заден ход е 5-6 до 10 км/ч.; че от потеглянето до удара на
пешеходката при движение на заден ход товарният авто-мобил е изминал около 15
м. и е имал възможност да види придвижващата се пешеходка вляво от него и да я
наблюдава постоянно, защото тя е била на улица без тротоари и е предвидима
потенциална опасност за движението му; че пешеходката е предприела пресичане на
ул. “Теме-нуга“ в посока от ляво надясно
/в посока изток/, когато задната част на микробуса е била на около 7 м.
от нея; че към този момент при опасна зона за спиране на това МПС от 2 м.,
водачът му е имал възможност да спре и да не допусне ПТП; че водачът е
пропуснал този момент и пешеходката, пресичайки улицата, се е отзовала около
средата на задната част на микробуса.
Обоснован е извод и че от професионална и техническа
гледна точка при движение на заден ход при продължително разстояние от около 38
м. водачът е трябвало да си осигури чо-век, който да го направлява и
предупреждава, особено при наличие на потенциална опасност; че при
продължително движение на заден ход, особено като в махали като процесната, е
трябвало периодически да натиска клаксона; че пострадалата също е имала
възможност да се огледа и да го види приближаващото МПС вляво от нея и да
непредприема пресичане, докато микробусът отмине; че причина за настъпване на
ПТП е и поведението на пешеходката, която е предприела пресичане, най-вероятно
без да се огледа, или ако се е огледала – е имала погрешна преценка за
отстоянието на микробуса и скоростта му на движение; че не е имало препятствия,
ограни-чаващи видимостта на същата към автомобила, както и че от момента, в
който е предприела пресичане, до мястото на удара пешеходката е изминала около
2,8 – 3,0 метра с бавен ход от 2 км/ч. за време от около 5 секунди, като към
този момент микробусът е бил на 7 м. от нея, а не на 2 м., както е посочил
свидетелят М.; че когато е била
В о.с.з. по реда на чл.200, ал.2 ГПК инж.А. е пояснил,
че още към момента, когато пешеходката е тръгнала напречно на улицата,
първоначално тя е била видима и когато вече е навлязла зад задната част на
автомобила, е попаднала в т.нар. мъртва зона.
Безспорно е в производството, което е отразено и в
изготвения от съда доклад по чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че към момента на
настъпване на произшествието микробус „Форд Транзит“ с ДК № *******не е имал
сключена застраховка по риск „Гражданска отговор-ност“ на автомобилистите.
За установяване на твърдените неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства: по искане на ищците е разпитана свидетелката Г.М.Д.,
а по искане на третото лице-помагач – С.З.Д..
Свидетелката Д. заявява, че познава починалата от
1980 г., тъй като са съседи; че преди инцидента тя се е движела самостоятелно,
без помощта на помощни средства – не е ползвала бастун, нито патерици,
обслужвала се е сама; имала е четири деца – Д., Г., А. и И., с които се е виждала,
живеела е със синовете си, с които са си помагали и са се разбирали много; че Д.
е заминал за Кипър около м.05.2009 г., А. – за Русия през м.09 – м.10.2009 г.,
а след това – за Германия; че К. е поддържала добри отношения с всич-ките си
деца, които са й помагали, пращали са й пари и са полагали грижи за нея.
Сочи и че към момента на катастрофата К. е живеела в
едно домакинство със своя внук – синът на дъщеря й Г. и неговата съпруга, с
които е имала добри отношения; че на погребението са присъствали само внуците
й, които са живеели с нея, но децата й са изпратили средства за организацията
му, а самите те са се прибрали след погребението са събрали съсе-дите, за да
разберат повече за инцидента, плакали са, просто им лисва майка им , колкото и
да е възрастна, тя им е майка; ходили са гробищата, направили са помен.
Свидетелката Д., санитар в реанимацията в „УМБАЛ: –
гр.Стара Загора, поддържа, че в деня на инцидента е била на работа, дошъл е
човек, който е треперел и е поискал носилка, тъй като е блъснал пешеходец, а
заедно с него е било младо момче, което е носело жена на ръце и което не
познава. Свидетелката му е дала носилка, при което той и момчето са вкарали
пациентката в залата за реанимация и тогава свидетелката я е разпознала –
твърди, че многократно й е давала пари и храна и й е помагала, тъй като от нея
знае, че децата й са в чужбина, че тя е била захвърлена от тях на грижите на
някакви внуци, които й взимат пенсията. Описва я като слаба, леко прегърбена, с
бастун – поне последните път, когато я е виждала, на височина около 1,52-1,53
м. Твърди, че я е виждала около кошовете за боклук и че от нея знае, че там е
търсела храна, когато не е имало кой да й помогне; че свидетелката й е купувала
храна – банички, хляб, салам, давала й е 4-5 пъти в годината по 2-3 лева, както
и дрехи от майка й – червена пола на бели точки; давала й е пари, за да си
купува лекарства, включително пред своя колежка, давала й е лекарства от залата
– „Аналгин“ и такива, които й е било позволено да даде.
По делото е представено уведомително писмо изх. №
1100140/07.07.2015 г. от УМБАЛ
„*********“ АД – гр.Стара Загора,
от което е видно, че на 30.12.2009 г. С.З.Д. е била в платен отпуск, считано от
14.12.2009 г. до 30.12.2009 г. вкл.
С оглед твърденията на третото лице-помагач, че
свидетелката Д. е била на ра-бота, въпреки че е ползвала отпуск, тъй като е
връщала смяна на своя колежка – В.Ж.С., са ангажирани писмени и гласни
доказателства:
Видно от заявление изх.№ 110092/26.04.2016 г. от УМБАЛ
„*********АД – гр.Стара Загора, на 30.12.2009 г. С.З.Д. е била в платен отпуск,
считано от 14.12.2009 г. до 30.12.2009 г. вкл., като в заявлението е посочено и
че график на дежурствата на санитарите за м.12.2009 г. не може да бъде
представен поради изтичане на срока за съхранението му.
Последното е потвърдено и в писмо изх.№ РД–23–7143/11.08.2016
г. от УМБАЛ „*********“ АД – гр.Стара Загора, от което се констатира, че смяна
на дежурство се осъществява чрез устно и писмено уведомяване на прекия
ръководител, удостоверява се с подписите на поискалия и приемащия смяната,
както и на прекия ръководител, като лице, което ползва полагаем годишен отпуск
с издадена заповед за такъв, няма право да приема смяна /дежурство/ освен със
заповед за прекратяване ползването на платения му годишен отпуск.
По делегация е разпитана и свидетелката В.Ж.С.,
която поддържа, че няма спомен дали е била на работа на 30.12.2009 г. и дали е
била замествана от колежката й С.З.Д..
По искане на ищците е разпитан и свидетелят М.Г.М.– внук
на почи-налата, който твърди, че за пръв път при инцидента я е видял легнала до
предна дясна гума на микробуса, след което я е качил на кола и със съпругата му
са я закарали в болницата, където е влязъл, взел е от облегнатите на стената
носилки, качил е баба си на нея и я е вкарал вътре при лекаря; че впоследствие
е дошъл човекът, който я е ударил с микробуса – след десетина минути, като в
болницата не ги е посрещала санитарка, не е имало никой, освен един лекар,
както и че след около 20-30 мин. баба му е починала в болницата.
Заявява, че първоначално баба му е живеела с децата
си – А., Д. и Г., която е вдовица и е стояла при нея, за да й помага, а леля му
– И. е живеела една-две улици по-надолу със съпруга си; че те са заминали в
чужбина – Д. през м.05.2009 г., А. – през есента на 2009 г. за Русия, като се
прибира веднъж в годината, а Г. – за Гърция за по 2-3 месеца, като по време на
инцидента също е била там. След заминаването им през 2009 г. – месец преди баба
му да почине, свидетелят и жена му са се настанили при нея, за да я гледат,
макар че тя е била подвижна, не е имала нужда от помощ, не е приемала лекарства,
не е полз-вала помощни средства за придвижване. Твърди, че къщата е на 2 етажа
– баба му е имала собствена стая, споделяли са едно домакинство; че тя е
получавала пенсия, всичките й деца са й изпращали пари, които свидетелят й е помагал
да ги получава, да плаща сметките и й е давал остатъка, както и че не се е
случвало да остава без храна, нито й се е налагало да проси.
Сочи и че баба му е поддържала постоянен контакт с
децата си – той я е свързвал всяка вечер чрез скайп, като депозира показания и за
отражението на нейната смърт върху ищците, които са отчаяни, страдат за майка
си и споделят за спомените си с нея; че те са се прибрали 3 месеца след
инцидента, но всички са изпратили пари за погребението, както и че баба му не е
била лишена от нищо.
Показанията на свидетеля М. относно съществувалите
между ищците и почина-лата отношения на близост, разбирателство, полаганите от
ищците грижи за починалата и на-чина, по който им се е отразила нейната смърт, кореспондират
на тези на свидетелката Д., като съдът кредитира същите като логични,
последователно и непротиворечиви, почиващи та трайни лични впечатления.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д.,
тъй като ангажираните пис-мени доказателства: писмо изх.№ 1100140/07.07.2015 г.;
заявление изх.№ 110092/26.04.2016 г. и писмо изх.№ РД–23–7143/11.08.2016 г. от
УМБАЛ „*********“ АД – гр. Стара Загора, обуславят извод, че свидетелката не е
била на работа в деня на инцидента, а е ползвала платен отпуск. Този извод на
съдебния състав не се разколебава от разпита на свидетелката В.С., която няма спомен
да е отсъствала и да е била замествана в посочения ден от Светла Д.. Недоказването
на факта, че г-жа Д. е била на работа на 30.12.2009 г., съществено компрометира
показанията й, които тя дава за деня на инцидента и евентуалното й познанство с
починалата.
Дори и да се приеме, че в някакъв предходен момент
пострадалата баба К. и тази свидетелка са се запознали и са имали някакви контакти,
изказаното от последната становище, че починалата е била лишена от грижи от
страна на ищците, се опровергава от останалите събрани по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Д. и М., на които съдът е дал вяра.
От друга страна: дори и да се приемат за верни
твърденията на г-жа Д., че на пострадалата са й взимали пенсията и тя не е
разполагала със средства, следва да се съобрази обстоятелството, че тя не е
живеела с децата си, а с нейни пълнолетни внуци, за чието поведе-ние ищците не
могат да носят отговорност.
Съгласно данните от удостоверение за наследници № 3678/29.07.2013
г., издадено от община Стара Загора, К.Д.Т., ЕГН ********** е починала на 30.12.2009
г. /акт за смърт № 1945/31.12.2009 г. на община Стара Загора/, като след
кончината й същата е оставила за нейни наследници по закон лицата: Г.Е.П., ЕГН **********
– дъщеря, Д.Е.Т., ЕГН ********** – син, И.Е.Г.,
ЕГН ********** – дъщеря и А.Е.Г., ЕГН ********** – син.
Безспорно е в производството, че с молба вх.№ 24-01-391
от 26.07.2013 г. ищците са заявили пред Г. Ф. претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от процесното събитие, по
която е била образувана щета № 210165/26.07. 2013 г., както и че с писмо с изх.№
24-01-391/01.10.2013 г. ответният Ф. е уведомил ищците, че отказва изплащане на
обезщетение по тази щета.
За установяване на претенцията относно твърдените
имуществени вреди, е предста-вено заверени копия от фактура №
**********/12.04.2010 г., издадена от „Бараков“ ЕООД на стойност 540,00 лева с
ДДС с посочено основание: траурна услуга – погребение на К.Д.Т., заедно с
фискален бон от същата дата за посочената сума. Като получател на фактурата е
посочено лицето А.Г.Е..
При така приетата фактическа обстановка, установена
от събрания по делото доказа-телствен материал, първоинстанционният съд намира,
че са налице условията за частичното ангажиране на отговорността на ответника
по предявените срещу него искове с правно осно-вание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./.
По силата на визираната разпоредба от КЗ /отм./ в
тежест на Гаранционния Ф. е рег-ламентирано задължението да заплаща обезщетения
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди в
случаите, когато ПТП е настъпило на територията на Република България и същото
е причинено от МПС, което обичайно се намира в тази страна и виновният водач
няма сключена застраховка по този риск.
От обсъдените по-горе в мотивите писмени
доказателства: присъда № 55/14.10.2013 г., постановена по нохд № 415/2013 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, констативен про-токол, протокол за оглед
на местопроизшествието и събраните гласните доказателства – в кре-дитираната им
част, се констатира, че разглежданото събитие е реализирано в пределите на Българската
държава и че автомобилът, участвал в него е с обичайно местопребиваване в тази
държава – чл.258, ал.4, т.1 КЗ отм. /регистрационният номер на МПС е издаден в
Република България/, а от констативния протокол и приетите за безспорни факти
по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК бе доказано и че към 30.12.2009 г. това
МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по КЗ
/отм./.
Безспорно бе установено в производството – от
задължителната за настоящия състав на основание чл.300 ГПК влязла в сила
присъда № 55/14.10.2013 г., постановена по нохд № 415/ 2013 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора по въпросите: извършено ли е деянието, него-вата
противоправност и виновността на дееца, че водачът на МПС Г.Т.Г. е осъ-ществил
института на непозволеното увреждане спрямо ищците, причинявайки в резултат на
ПТП от 30.12.2009 г. смъртта на тяхната близка.
От друга страна: от показанията на свидетелитеГ.Д. и
М. М., които съдът кредитира изцяло, бе доказано и че ищците са претърпели
неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на тяхната майка, както и
че тези им вреди са пряка и непос-редствена последица от причиняването на
процесния инцидент.
С оглед изложеното СГС, І ГО, 11 с-в приема, че в
конкретната хипотеза са налице елементите от фактическия състав на хипотезиса
на разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ – обстоятелство, което обуславя
основателността на предявените от И.Е. Г., Д.Е.Т., А.Е.Г. и Г.Е.П. искове на
това правно основание за заплащане на обезщетения за репарирането на понесените
от тях неиму-ществени вреди от смъртта на тяхната възходяща.
За да се произнесе по въпроса относно размера на
разглежданите претенции, съдебният състав взе предвид момента на настъпване на
инцидента през м.12.2009 г.; социално-икономи-ческото развитие на страната към
този период, определящо общественото възприемане на кри-терия за справедливост
на този етап от нейното развитие; данните относно възрастта на почина-лата /79
г. и 3 м./ и тази на ищците към същия период /И.Г. – 41 г. и 1 м., Д.Т. – 48 г.
и 8 м., А.Г. – 44 г. и 8 м. и Г.П. – 51 г. и 7,5 м./; степента и вида на
съществувалите между тези лица взаимоотношения на родител-деца, основаващи се
на разбирателство, обич, взаимност и подкрепа; обстоятелството, че починалата и
ищците не са имали обща среда и ежедневие, и не са споделяли едно домакинство,
но са поддържали контакти и ищците са изпращали средства за подпомагането на
майка им; средната продължи-телност на живот в страната; невъзвратимостта на
загубата; вида и интензитета на търпените вреди от последната; начина на
приемане на кончината на загиналата от страна на ищците – предвид събраните гласни доказателства – в
кредитираната им част; неблагоприятното отраже-ние на последната върху тяхното
емоционално и душевно състояние; обстоятелството, че починалата и ищците са
самостоятелни, пълнолетни лица, изградени като личности, както и установения в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които СГС, І
ГО, 11 с-в приема, че за претърпените от ищците неимуществените вреди, произтичащи
от загубата на тяхната майка вследствие на процесното ПТП, на И.Г., Д.Т., А.Г. и
Г.П. следва да се определи обезщетение в размери от по 80 000,00 лева.
На основание чл.51, ал.2 ЗЗД визираната стойност
следва да бъде намалена на 56 000,00 лева, тъй като наследодателката на ищците,
предприемайки пресичайки пътното платно без да се съобрази с посоката,
скоростта и разстоянието на приближаващото се МПС, е допринесла за настъпването
на вредоносния резултат, което съпричиняване съдът приема за 3/10. Бе устано-вено
в производството,
че в района на ПТП не е имало обозначено място за пресичане – пеше-ходна
пътека, нито е проведено доказване, е съществувала такава в близост до него,
пора-ди което пешеходката е могла да пресича улицата и на необозначено място,
но при съобразяване на разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство,
неговата посока и скорост на движение. Въпреки, че съгласно данните от АТЕ,
същата е имала възможност безпрепятствено да възприеме находящия се на 7 м. от
нея микробус, тя е предприела пресичане, без да се огледа или без да прояви
нужното внимание и да оцени обстоятелствата, касаещи придвижващия се към нея
автомобил, както и да отчете собствените й възможностите за предвижване, които
с оглед нейната възраст обективно са били намалени и ограничени. В случай, че пешеходката
не бе навлязла в коридора за движение на МПС, съгласно заключението на АТЕ инициален кон-такт между тях не би
настъпил.
При тези данни настоящият състав приема,
че поведението на починалия пешеходец се
намира
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за него неблагоприятни последици
от произшествието, който принос – в посоченото съотношение, е основание за
намаляване на отго-ворността на прекия причинител на деликта, както и на функционалната
такава на Гаранционния Ф. по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване на
неблагоприятния резултат не е необходимо поведе-нието на пострадалото лице да
бъде задължително виновно и противоправно, а е достатъчно същото да е в
причинна връзка с реализираното увреждане, като обективно е създало предпос-тавки
и/или възможност за неговото настъпване, какъвто е и конкретният случай /в
т.см. са и разясненията, дадени в т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. и
постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 159/24.11.2010 г. по
т.д.№ 1 117/2009 г. на ІІ ТО; № 58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2011 г. на
ІІ ТО; № 153/31.10.2011 г. по т.д.№ 971/2010 г.; № 44/26.03.2013 г. по т.д.№ 1139/ 2011 г. на
ВКС, ІІ ТО и др./.
До тази сума претенциите на ищците по чл.288, ал.1,
т.2, б.„а“ КЗ /отм./ следва да бъдат уважени, а в останалата им част – до пълните
заявени стойности от по 100 000,00 лева, последните трябва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
По отношение на втория от заявените искове на
разглежданото правно основание решаващият състав на първоинстанционния съд
намира, че от ангажираните в процеса писмени доказателства безспорно се
установява, че във връзка със смъртта на К. Д.Т.ищецът А.Е.Г. е направил
разходи за траурна услуга – погребение по фактура № **********/12.04.2010 г. на
стойност 540,00 лева.
С оглед изложените обстоятелства настоящата
инстанция приема, че вследствие на процесното ПТП в патримониума на ищеца А.Е.Г. са настъпили имуществени вреди,
равняващи се на стойността на направените разходи за погребение, възлизащи на
сумата от 540,00 лева, които следва да бъдат предмет на възстановяване от
страна на Ф.а.
Като се съобрази приетият процент съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на наследодателката на ищеца от 3/10, искът по
чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ по отношение на разглежданите имуществени
вреди следва да бъде уважен в размер на сумата 378,00 лева, а в останалата му
част до предявения такъв от 540,00 лева – същият следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При приетия изход на спора ответникът – в
съответствие с разпоредбата на чл.288, ал.7 КЗ /отм./, следва да заплати на
ищците и законната лихва върху присъдените суми, считано от изтичане на
3-месечния срок за произнасяне по претенцията, определен при условията на
чл.72, ал.2 ЗЗД – 29.10.2013 г., до окончателното им заплащане, а на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на СГС сумата 8 960,00
лева – държавна такса по делото.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените в хода на
процеса разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от На-редба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС – в
редакцията, действаща към възникването на процесуалното представителство, както
следва: 941,69 лева от И.Г., 941,69 лева Д.Т., 941,69 лева от Г.П. и 944,29 лева от А.Е.Г..
На процесуалния представител на ищците следва да се
присъди адвокатско възнаг-раждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 5 677,99
лева с ДДС, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС – в редакцията й,
приложима към момента на сключване на договора за правна защита от 24.07.2013
г.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
Г. Ф. със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на И.Е.Г. ***,
с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.**********– адв.П.К., сумата 56
000,00 /петдесет и шест хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди
по иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ във връзка със
смъртта на майка й К.Д.Т., ЕГН **********, настъпила на 30.12.2009 г.,
вследствие на ПТП от същата дата, заедно със законната лихва, считано от 29.10.2013
г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – до
пълния предявен размер от 100 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Г. Ф. със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Д.Е.Т. ***,
с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.**********– адв.П.К., сумата 56
000,00 /петдесет и шест хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди
по иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ във връзка със
смъртта на майка му К.Д.Т.с ЕГН **********, настъпила на 30.12.2009 г.,
вследствие на ПТП от 30.12.2009 г., заедно със законната лихва, считано от 29.10.2013
г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – до
пълния предявен размер от 100 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Г. Ф. със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Г.Е.П. ***,
с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.**********– адв.П.К., сумата 56
000,00 /петдесет и шест хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди
по иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ във връзка със
смъртта на майка й К.Д.Т.с ЕГН **********, настъпила на 30.12.2009 г.,
вследствие на ПТП от същата дата, заедно със законната лихва, считано от 29.10.2013
г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – до
пълния предявен размер от 100 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Г. Ф. със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на А.Е.Г. ***,
с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.**********– адв.П.К., сумата 56
000,00 /петдесет и шест хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди
по иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ във връзка със
смъртта на майка му К.Д.Т.с ЕГН **********, настъпила на 30.12.2009 г.,
вследствие на ПТП от същата дата, заедно със законната лихва, считано от 29.10.2013
г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – до
пълния предявен размер от 100 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Г. Ф. със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на А.Е.Г. ***,
с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.**********– адв.П.К., сумата 378,00
/триста седемдесет и осем/ лева – обезщетение за имущест-вени вреди по иск с
правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ във връзка със смъртта на майка
му К.Д.Т.с ЕГН **********, настъпила на 30.12.2009 г., вследствие на ПТП от същата
дата, заедно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – до пълния предявен
размер от 540,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
И.Е.Г. ***, с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.**********– адв.П.К.,
да ЗАПЛАТИ на Г. Ф. със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата 941,69 лева /деветстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Д.Е.Т. ***, с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.**********– адв.П.К.,
да ЗАПЛАТИ на Г. Ф. със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата 941,69 лева /деветстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА
А.Е.Г. ***, с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.**********– адв.П.К.,
да ЗАПЛАТИ на Г. Ф. със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата 944,29 лева /деветстотин четиридесет
и четири лева и двадесет и девет стотинка/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА
Г.Е.П. ***, с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.**********– адв.П.К.,
да ЗАПЛАТИ на Г. Ф. със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата 941,69 лева /деветстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Ф. със
седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на адвокат П.К. – САК, с
адрес ***0, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 5 677,99 лева /пет хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и
деветдесет и девет стотинки/ – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф. със
седалище и адрес на управление:***, да ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
Градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 8 960,00
/осем хиляди деветстотин и шестдесет/ лева – държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответни-ка – Г.Т.Г., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред Софийски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: