№ 904
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501448 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 463 ГПК и е повторно
производство по разглеждане на жалби срещу решение на Софийски градски
съд, сезиран с жалби срещу разпределение по изп. дело № 20208630401291 от
25.03.2021г. по описа на ЧСИ рег. № 863 с район на действие СГС.
С решение № 199/21.07.2021г. по ч. гр. д. № 7389/2021г. СГС, IV А
състав е отменил по жалба на Дирекция СДО при ТД на НАП -присъединен
взискател по изп. д. № 20208630401291 по описа на ЧСИ рег. № 863 с район
на действие СГС, разпределение на постъпили суми, обективирано в
протокол от 25.03.2021г., върнал делото на ЧСИ за изискване на актуална
справка от НАП за наличие на публични задължения на длъжника и изготвяне
на ново разпределение и оставил без уважение жалбата на СО, отдел
“Ревизии и събиране на вземания“, Дирекция“Общински приходи“.
С решение №1318/09.12.2021г. по ч. гр. д. № 3682/2021г. АС – София,
е отменил решение от 21.07.2021г., постановено по ч. гр. дело № 7389/21г., на
СГС, IV A състав и върнал делото на СГС за произнасяне по съществото на
жалбите на НАП и СО срещу разпределението, след събиране на всички
доказателства, относими към спора, включително и справка за актуалния
размер на публичноправните задължения на длъжника, включително и по
1
служебен път, както и за извършване на ново разпределение, в случай на
формиране на извод за незаконосъобразност на разпределението.
С решение № 269/11.02.2022г. по ч. гр. д. № 7389/2021г. СГС, IV А
състав е отменил по жалбата на Дирекция СДО при ТД на НАП –присъединен
взискател по изп. д. № 20208630401291 по описа на ЧСИ рег. № 863 с район
на действие СГС, разпределение на постъпили суми, обективирано в
протокол от 25.03.2021г., и вместо това е извършил следното разпределение,
на основание чл. 460 ГПК и чл. 136 ЗЗД, на сума в размер на 181 010 лв.,
представляваща сумата, платена от обявения за купувач на недвижим имот –
МАГАЗИН, след приспадане на пропорционална такса по т.26 в размер на 3
679.98 лв.: І. за такси и разноски в принудителното изпълнение, съгласно
чл.136, ал. 1, т. 1 ЗЗД : I.1.В полза на взискателя „Сито 92“ ЕООД -
I.1.1.Платени авансово такси: 4 555.40 лв.; 1.1.2.Частично адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство - 2 276.95 лв.; I.2 .В полза на
ЧСИ: - I.2.1 обикновени такси: 340 лв. /неплатени обикновени такси и
разноски от взискателя по осъществяването на изпълнителния
способ,постъпленията, по който се разпределят и са дължими от длъжника,от
които:по т.5/9 бр./-216 лв.,т.10-18 лв.,т.11-60 лв.,т.13-36 лв.,т.31-10 лв./; ІІ. на
взискателя Столична община, отдел “Общински приходи-Студентски“ по чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД: 4 746.90 лв.; III. на взискателя ТД на НАП-София
град,офис СДО по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД - 165 070.77 лв. Със същото решение
СГС отново е оставил без уважение жалбата на СО, отдел “Ревизии и
събиране на вземания, „Дирекция “Общински приходи“.
Срещу посоченото второ поред решение на СГС е подадена жалба от
„Сито 92„ ЕООД в частта, в която е отменено по жалба на НАП
разпределението на постъпили суми. С оплакване, че е незаконосъобразно – в
противоречие с нормата на чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК - поради липса
на задължение на ЧСИ да изисква от НАП актуалния размер на публичните
вземания, който следва да бъде съобщен от присъединения взискател, както и,
че с изискването на актуален размер на вземанията се нарушава принципа на
равнопоставеност на страните и диспозитивното начало, се иска отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на НАП. Като
евентуално искане, с оглед целените правни последици, е формулирано
искане за изискване на актуално удостоверение по чл. 191 ДОПК за
2
установяване на факта, че длъжникът „Булгарплод София“ няма публични
задължения – факт, който се твърди, че е узнат от представителя по
пълномощие на жалбоподателя към датата на подаване на жалбата.
Срещу решението на СГС, постановено при повторното разглеждане
на жалбите на участници в изпълнителното производство, е подадена жалба и
от СО - в частта му, в която е оставена без уважение жалбата на СО, като по
тази причина в разпределението са останали невключени вземания за таксата
за битови отпадъци в размер на 16 189, 37 лв. По съображения, че ТБО е
вземане с публичен характер, въпреки задължението на общината да
предостави услуга, иска отмяна на решението в обжалваната част и
извършване на разпределение в полза на СО на сумата за ТБО на основание
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
Другият жалбоподател в производството е оспорил жалбата на СО.
САС намира, че жалбите, с които е сезиран, след отмяна на
първоначалното решение на СГС и постановяване на ново като предмет на
съдебен контрол, са допустими– правото на жалба е упражнено срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, жалбите са подадени от легитимирани лица, в
срок са и са редовни. Решението в обжалваните части е правилно, а жалбите
срещу него са неоснователни.
За да се произнесе по жалбите срещу обжалваното решение на СГС,
САС установи следното :
Взискателите – жалбоподатели са изразили недоволство, всеки в
своята жалба до съда срещу разпределението, изготвено от ЧСИ, от
неизискване на актуална справка за размера на публичните задължения към
момента на изготвяне на разпределението (жалбата на държавата, подадена
чрез НАП) и от невключването в разпределението на сума, представляваща
ТБО (жалбата на СО).
В мотивите към обжалваното действие ЧСИ е посочил, че доводите
срещу разпределението, обективирано в протокол от 25.03.2021г., са
неоснователни, тъй като в разпределението са включени вземания въз основа
на удостоверение от 08.07.2020г. и ТД на НАП е уведомена за
разпределението на 30.03.2021г.; от друга страна ТБО не представлява данък.
За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, при
разглеждането на жалбите по същество, съгласно указанията на САС в
3
отменителното решение и след изискване на актуална справка за
публичноправни задължения на длъжника, съдържаща се в удостоверение от
31.01.2022г., че при извършването на разпределението са допуснати
нарушения на закона, доколкото не са изискани данни за размера на
публичните вземания преди извършването на разпределението, въпреки
изисканата преди това информация, съдържаща се в удостоверение от
08.07.2020г. и съобразно този извод и приложеното удостоверение от
31.01.2022г. е извършил разпределение на продажната цена на обекта на
изпълнение, платена от обявения за купувач, – в размер на 181 010 лв., след
приспадане на пропорционална такса в размер на 3 679, 98 лв. Поради извода,
че ТБО не попада в обхвата на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, а
представлява вземане за предоставена услуга, жалбата на СО е отхвърлена.
Изпълнителното производство, по което е постановен от СИ
обжалваният акт, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в
полза на „Сито 92“ ЕООД срещу „Булгарплод-София“ АД. Впоследствие в
изпълнителното производство са присъединени още взискатели, измежду
които държавата – чрез ТД на НАП – София град въз основа на
удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от
08.07.2020г. – за вземания в общ размер на 97 521, 97 лв. Последното вземане
е разпределено, на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, в трети ред на
разпределението, изготвено от ЧСИ на 25.03.2021г., в полза на НАП, а преди
това вземане са разпределени по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД такси и разноски по
изпълнението (първи ред), вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД (втори ред), а
след трети ред по съразмерност е извършено разпределение в полза на
хирографарните кредитори, като е заделена и сума в полза на кредитор с
обезпечен иск. Предявяване на разпределението от 25.03.2021г. е насрочено
за 20.04.2021г.
Нормата на чл. 460 ГПК гласи, че ако събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя
суми за изплащане на вземания, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Разпределението е постановление на СИ, с което се определя
редът за удовлетворяване на вземанията и какви суми се полагат на отделните
взискатели, като всеки ред на привилегировано вземане изключва следващия.
По аргумент от нормата на чл. 460 ГПК разпределение не се извършва, когато
4
взискателят е един или постъпилата сума по изпълнителното дело е
достатъчна за всички взискатели. Съгласно чл. 462, ал. 2 ГПК срокът за
подаване жалба срещу разпределението е тридневен, който в случая е спазен с
подаването на процесните жалби до съда (в това число по пощата). Жалбата
срещу разпределението може да съдържа оплаквания относно кръга на
взискателите и размера на вземанията им по изпълнението във връзка със
съответните привилегии – право на предпочтително удовлетворение,
предвидени в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД или в специални закони. В разглежданата
хипотеза, доколкото постъпилата по изпълнението сума в размер на 181 010
лв. (на колкото възлиза размерът на сумата, платена от купувача на публична
продан на имот – обект на изпълнение) е недостатъчна за удовлетворяване на
вземанията на взискателите, визирани в самото разпределение, законът
повелява да се извърши разпределението й. Привилегированите вземания и
редът на тяхното принудително удовлетворяване в индивидуалното
изпълнително производство по реда на ГПК е уреден в нормата на чл. 136
ЗЗД.
По жалбата на „Сито 92“ ЕООД:
Съгласно чл. 191, ал. 3, изр. 1 ДОПК, когато срещу имуществото на
длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на
ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й
от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Нормата на чл. 191,
ал. 1, изр. 2 ДОПК гласи, че за да може държавата да упражни правата си на
взискател, „съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП за всяко
започнато от него изпълнение и за всяко разпределение“. Аналогична на
цитираната норма е и нормата на чл. 458 ГПК. В ДОПК има по-детайлна
регламентация на начина на упражняване на правата на държавата като
присъединен взискател. Посочено е, че най-късно в 14-дневен срок от
получаване на съобщението по чл. 191, ал. 3 ДОПК НАП издава
удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните
задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за
обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е
започнато принудително изпълнение (чл. 191, ал. 4 ДОПК). Съдебният
изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на
удостоверението по ал. 4 и независимо от това дали е получено
5
удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението по
ал. 3 съдебният изпълнител може да продължи производството (чл. 191, ал. 5
ДОПК). Следователно съдебният изпълнител е длъжен да съобщи на НАП за
започналото пред него производство незабавно след образуването му, както и
след това - при всяко разпределение. Цитираната норма на ДОПК налага
единствен извод, че за упражняване правата на държавата като присъединен
взискател уведомлението за разпределението следва да е направено преди
извършването на разпределението, за да бъде включен в разпределението
актуалният размер на вземанията, в противен случай разпределението би
било незаконосъобразно. В разглеждания случай сам ЧСИ е посочил, че е взет
предвид размер на вземанията, обективиран в удостоверение от 08.07.2020г.,
а държавата чрез НАП е уведомена за разпределението след изготвянето му –
със съобщение от 25.03.2021г., връчено на 30.03.2021г., т.е. не е извършено
законосъобразно своевременно второ уведомяване на НАП за
разпределението до извършването на същото. По тази причина в
отменителното си решение САС е указал на СГС, разглеждащ жалбата срещу
разпределението по реда на чл. 278 ГПК (чл. 463, ал. 1 ГПК), да изиска
справка за актуалния размер на публичните вземания и евентуално да
извърши ново разпределение на събраната сума. Така, съгласно
удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки
изх. № 222503722005774476 от 31.01.2022г., изискано от съда, длъжникът има
задължения в общ размер на 300 721 лв., от които 259 110, 14 лв. - главница и
41 610, 86 лв. – лихва. При това положение и на основание чл. 136, ал. 1, т. 6
ГПК в полза на държавата следва да се разпредели остатъка от сумата след
извършеното разпределение в ред първи и втори от разпределението,
неоспорено в тези му части, - на сума в размер на 165 410, 077 лв. (на колкото
възлиза точният остатък от сумата, подлежаща на разпределение), при
неоснователност на жалбата на СО, с която се цели разпределяне на сума на
основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в размер на 16 189, 37 лв., по изложените по-
нататък в мотивите на настоящото решение съображения. Доводите на
жалбоподателя „Сито 92“ ЕООД, на които е основал жалбата си, с оглед
посоченото по-горе за задълженията на СИ за уведомяване на държавата за
принудителното изпълнение и преди всяко разпределение, установени за
защитата на публичния интерес и упражняване правата на държавата като
присъединен по право взискател, са неоснователни. Ето защо, няма
6
основание за отмяна на решението в обжалваната от този жалбоподател част
и за извършване на ново разпределение (при отчитане, че той не е изразил
недоволство от първоначалното разпределение на сумата 97 521, 97 лв. в
полза на държавата), в това число няма основание за изпращане на ново
съобщение до НАП по чл. 191 ДОПК, съответно за изискване в настоящото
производство пред САС на ново удостоверение за актуален размер на
публичните вземания на длъжника, както е поискано, поради което жалбата
на взискателя „Сито 92“ ЕООД е изцяло неоснователна и се оставя без
уважение.
По жалбата на СО:
СО е изразила недоволство, че неправилно в разпределението не са
включени като привилигировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД сумите за
ТБО. Следователно спорен за разрешаване по делото въпрос е и дали ТБО за
продадения имот представлява привилигировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2
ЗЗД. Като се изходи от нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, както е прието в
решението, предмет на обжалване, с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД се
ползват само публичните вземания за данък върху имота, който е бил обект на
принудително изпълнение (уреден като местен данък), но не и за ТБО.
Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД са не всички публични вземания, а само
посочените в тази норма, която не подлежи на разширително тълкуване. В
този смисъл този ред на привилегии не обхваща никакви такси, дори и
свързани с недвижимия имот, въпреки че държавни и общински такси,
установени по основание със закон, представляват публични взeмания
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Ето защо, оплакванията на СО срещу
разпределението са неоснователни - доводите, с който се мотивира
привилегия относно вземането за ТБО, която представлява цена на извършена
услуга (чл. 62 ЗМДТ), са необосновими със закона, въпреки незадължителна
за съда съдебна практика, в която е прието противното. По горните
съображения жалбата на СО срещу разпределението с релевираните срещу
него доводи е неоснователна, поради което неоснователна се явява и
разглежданата от САС жалба срещу решението на съда, с което е прието, че
жалбата на СО е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на „Сито 92“ ЕООД и Столична община
срещу решение № 269/11.02.2022г. по ч. гр. д. № 7389/2021г. на СГС, IV А
състав в обжалваните части, с което, след отмяна на извършеното от ЧСИ
разпределение и отхвърляне на жалбата на СО, на взискателя Столична
община по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е разпределена само сумата 4 746.90 лв. и на
взискателя държавата чрез НАП по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД е разпределена
сумата 165 410.77 лв. – точният размер на остатъка от разпределената сума с
разпределение от 25.03.2021г. по изп. д. № 20208630401291 по описа на ЧСИ
рег. № 863 с район на действие СГС, при допусната очевидна фактическа
грешка в решението при изчисляване на остатъка, разпределен на държавата
чрез НАП за вземането й по удостоверение изх. № 222503722005774476 от
31.01.2022г., изчислен погрешно в размер на „165 070, 77 лв.“.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8