Р Е Ш Е Н И Е :
№ 260222/04.12.2020 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд граждански състав
На 10.11.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
Секретар
ТОДОРКА ДАРАКЧИЕВА …………………. прокурор…………………………………….………………
като
разгледа докладваното от Съдия Ангелова по …гр.дело № 410 по
описа за 2020 година
Предявен е установителен иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът „Профи Кредит България “ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,бл.53Е,вх.В , чрез юрк.Л. против ответника Б.А.К. ***, твърди че на 17.01.2017година лицата Ангел Георгиев Цурев,Б.А.К. и Невена Петрова Цурева подали до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит като получили разяснение,от което можели да преценят доколко предлагания продукт съответства на възможностите им и на финансовото им състояние. Същите били декларирали ,че са запознати с Общите условия на кредитодателят ,които били неразделна част от Искането за отпускане на потребителски кредит.Получили били и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.Сочи се още ,че след като „Профи Кредит България“ ЕООД одобрило отпускането на заема бил сключен договор за потребителски кредит с лицето Ангел Георгиев Цурев под № **********,а на основание чл.10.1 от ОУ на ЗРЗ във връзка с чл.121-чл.127 от ЗЗД лицата Б. А.К. и Невена Петрова Цурева в качеството си на съдлажници по същия договор за потребителски кредит се задължили да отговарят за задълженията на Ангел Георгиев Цурев при условията на сключения с първия длъжник договор за потребителски кредит.Твърди се още ,че по силата на договора ищцовото дружество в качеството си на кредитодател изпълнил точно и в срок задълженията си като превел по банкова сметка *** лева с оглед на посоченото платежно нареждане от 18.01.2017 година).Солидарните длъжници били получили одобрение да закупят пакет от допълнителни услуги като подписали и допълнително споразумение за предоставяне на такъв пакет от допълнителни услуги.Съгласно същото споразумение ответникът К. в качеството му на солидарен длъжник поел задължение да върне уговорената като общо задължение сума в срок от 24 месеца чрез месечни вноски по погасителен план ,като размерът на месечната вноска бил определен на 46.54 лева .Твърди се още ,че договор № ********** бил сключен при следните параметри: сума по кредит от 500 лева; срок на кредита 24 месеца; размер на месечна вноска 30.91 лева; годишен процент на разходи 49.89%; годишен лихвен процент 41.17%;лихвен процент на ден 0.11% или общо дължима сума по кредита 741.84 лева .След закупуване на пакет от допълнителни услуги в размер на 375.12 лева , се добавяла към вноската още сумата от 15.63 лева или месечната вноска ставала в размер на 46.54 лева .В този случай общата дължима сума по кредита е в размер на 1116.96 лева.
Твърди се още ,че размерът на договореното възнаграждение бил предварително определен в погасителния план като страните се били споразумели това допълнително възнаграждение да се заплаща разсрочено във времето и да се погасява в рамките на погасителния план.Неизплатеното договорено възнаграждение в конкретния случай е в размер на 60.32 лева и било дължимо за периода от 10.04.2018 година до 10.02.2019 година.По същият начин било договорено и възнаграждението за закупеният пакет от допълнителни услуги като неизплатената част била в размер на 156.30 лева дължима до 10.02.2019 година.Твърди се още ,че длъжниците са изпълнили частично задълженията по договора като са внесли сумата от 655.40 лева .Поради неизпълнение на задължението по договора депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1505/2019 година по описа на ПщРС приключило с издаване на заповед за изпълнение срещу Ангел Георгиев Цурев,Б. А.К. и Невена Петрова Цурева.Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение от длъжника Б. А.К. ,което мотивирало правният им интерес да установят вземането си.Твърди се още ,че към 10.02.2019 година договорът за потребителски кредит е изтекъл и вземането е станало изискуемо като е останало:главница в размер на 279.29 лева ;договорено възнаграждение в размер на 60.32 лева ,за периода от 10.04.2018 година до 10.02.2019 година;договорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 156.30 лева .Моли да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответника ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 279.29 лева-главница по договор за потребителски кредит ,ведно със законната лихва върху нея,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане ;договорено възнаграждение в размер на 60.32 лева ,за периода от 10.04.2018 година до 10.02.2019 година;договорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 156.30 лева до 10.02.2019 година Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски .В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът е
депозирал писмен отговор ,в който оспорва предявения иск като твърди ,че искът
е предявен след изтичане на срока
предвиден в чл.147,ал.1 от ЗДД ,поради
което моли да се отхвърли предявения иск.Не се сочат доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : искане за отпускане на потребителски кредит;декларации;стандартен
европейски формуляр допълнителна преддоговорна информация договор за кредит №
********** ;споразумение за допълнителни услуги от 17.01.2017 година ;Общи
условия към договор ;погасителен
план;преводно нареждане;извлечение от сметка
,от които се установява ,че на 17.01.2017 година лицето Ангел Георгиев
Цурев чрез сътрудник
е депозирало до „Профи Кредит България“ЕООД писмено искане за отпускане
на потребителски кредит в размер на 500 лева,като от същата дата е попълнен
и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити.Същите документи са подписани от СД- Б.А.К.
и Невена Петрова Цурева.От същата дата –
17.01.2017 година е сключен и договор № ********** между “Профи Кредит
България“ЕООД в качеството на кредитодател и Ангел Георгиев Цурев в качеството
на кредитополучател, по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да
предостави в заем на ответника сума в размер на 500 лева за срок
от 24 месеца.Уговорено било още от страните
заетата сума да бъде издължена на вноски
,всяка в размер на 30.91 лева ,при годишен процент на разходи
49.89%;годишен лихвен процент от 41.17%;лихвен процент на ден от 0.11% или общото задължение по
договора възлизало на 741.84 лева,като бил закупен и пакет от допълнителни услуги в размер на 375.12 лева
,а размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е
15,63 лева или общият размер на вноската е 46.54 лева ,а общият
размер на задължението е 1116.96
лева.Договорът е бил подписан и от СД- Б.А.К. и
Невена Петрова Цурева.Подписани са от страните общи
условия към договора ; стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорена информация
,представляваща приложение към стандартен европейски формуляр ,в която ясно е посочена
датата 17.01.2017 година на сключване на договора ; общата сума ,която следва да се върне от
кредитополучателя-1116.96 лева;общият размер на месечната вноска -46.54
лева и броят на месечните вноски -24 от
момента на сключване на договора.Неразделна част от договора е бил и
погасителен план ,в който ясно са
указани: размерът на месечната
погасителна вноска и падежа на всяка
като последната погасителна вноска
е била на 10.02.2019 година.С платежно
нареждане от 18.01.2017 година договорената от страните сума по договор за кредит от 500 лева е преведена по банкова
сметка ***.Видно от извлечение по сметка към 19.03.2020 година е внесена сума в размер на 655.40 лева.
Като доказателство по делото е приложено ч.
гр. дело № 1505/2019 година по описа на ПщРС
, от което се установява ,че същото е образувано по заявление
на „Профи Кредит България“ЕООД гр.София по реда на чл.410 от ГПК срещу АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ЦУРЕВ от гр.Батак;Б.А. К. *** и НЕВЕНА ПЕТРОВА ЦУРЕВА от
гр.Батак за издаване на заповед за изпълнение
за следните суми : главница в размер на 319.85 лева;неплатено договорно възнаграждение в размер на 77.70 лева ,за периода от
10.02.2018 година до 10.02.2019 година; неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 187.56 лева ,за периода от 11.03.2017 година
до 01.08.2017 година ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до
окончателното й изплащане.Претендирани са и направените по делото разноски.
Въз
основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 557 от
22.11.2019 година ,постановена по
ч.гр.дело №1505/2019 година по описа на ПщРС ,с което е разпоредено длъжникът ГЕОРГИЕВ ЦУРЕВ от
гр.Батак;длъжникът Б.А. К. *** и
длъжникът НЕВЕНА ПЕТРОВА ЦУРЕВА от гр.Батак да заплатят
солидарно на заявителя следните суми: 319.85 лева;неплатено договорно възнаграждение в размер на 77.70 лева ,за периода от
10.02.2018 година до 10.02.2019 година; неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 187.56 лева ,за периода от 11.03.2017
година до 01.08.2017 година ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението
-22.11.2019 година до окончателното й изплащане
и разноски по делото в размер на
175 лева.Заповедта е влязла в сила по отношение на длъжника Ангел Георгиев Цурев.Заповедта по отношение на длъжника Б. Кличентов
не е влязла в сила тъй като в
законоустановения срок е депозирано
възражение по чл.414 от ГПК.Със
съобщение от 11.03.2020година съдът е
указал на заявителя за правото му да предяви иск срещу Б.А.К. ,за да установи вземането си в
месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.Заповедта срещу Невена Петрова Цурева не е влязла в законна сила.
Касае
се за иск по чл.415 от ГПК за уважаването на който следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и, че
претендираното от ищеца вземане съществува
в размера ,който е посочен в
исковата молба.
След
връчване на съобщението на заявителя за предявяване на иска на 11.03.2020 година е предявен такъв на 20.03.2020година в деловодството на РС-Пещера .
В
настоящия случай ищецът мотивира иска си
с твърдението ,че ответникът К. е „солидарен
длъжник“ по договор за потребителски кредит №********** от 17.01.2017 година.
Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД, освен в определените от
закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само
когато е уговорена.
Квалификацията
"солидарен длъжник" е обща, тя не дава информация за същината и
характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. Законът,
предвиждайки в чл. 121 от ЗЗД, че освен на законно
основание пасивна солидарност може да възникне и по уговорка между страните в
договорното отношение и не въвежда някаква обща и абстрактна солидарна
отговорност. Солидарна отговорност "по принцип" не съществува, поради
това страната, която се позовава на
такава, следва да докаже правното основание за възникването й, т. е. да
установи, че страните са съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само общите
правила на чл. 121 и сл. ЗЗД или че е осъществен
фактическият състав на друг вид договор, от който може да възникне солидарност:
встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере.
В
случая от тълкуване на волята на страните , извършено съгласно
изискванията на чл.
20 от ЗЗД и от анализа на съдържанието на договорените уговорки в процесния
случай ответникът посочен като
солидарен длъжник притежава качеството
на поръчител. Обстоятелството, че в договора е записано, че едно лице отговаря
солидарно с длъжника само по себе си не е определящо за неговата същност, а са
важни съдържателните уговорки-съгласието
на страните и преследваната от тях цел. Следва да бъде изяснено конкретното
договорно основание за възникване на солидарността, за да се установи какво е
действителното съдържание на общата воля и съгласие на страните и оттук - дали
тези лица са съдлъжници или е учредено поръчителско или друго солидарно
правоотношение. Задължението може да се определи като поръчителско в случаите
когато в договора за кредит едно лице е определено като "солидарен
длъжник", но то не е съзадължено с кредитополучателя, в чийто патримониум
е преминала паричната сума и от когото се очаква да погаси кредита. В процесния
случай липсва изрично съгласие за това ,че кредитополучателят
и солидарният длъжник К. са се
съгласили за събиране на задължението и от двамата при това – без да е посочен ред, в който да се
търси задължението. Съзадълженост при равни
начала е обективен критерий въз основа на който може да се заключи ,че е налице
солидарно задължение. Обратното предполага дълга първо да се търси от
кредитополучателя, и едва при липса на изпълнение задължението да се търси от
поръчителите.В процесния случай съдът счита ,че се касае за поръчителство , като се има предвид, че липсва
съгласие цялата отпусната сума по кредита да се
търси едновременно от
длъжника и съдлажника ,като в договора
изрично е посочено,че заемната сума е „за
текущи нужди“ и е била преведена по банкова сметка ***.
В предвид на
изложеното съдът приема ,че ответникът в настоящото производство ,а именно Б.А. К.
подписало договор за кредит като трето на
кредитното правоотношение
лице е приело да отговаря
за неизпълнение на дълга на
кредитополучателя Цурев при условията на
солидарен длъжник и притежава качеството на поръчител.
Поръчителството по
чл.
138 и сл. ЗЗД е форма на лично обезпечение, по силата на което поръчителят
приема да отговаря пред кредитора за задълженията по договора солидарно с
главния длъжник. На основание чл. 140 ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.
Солидарността между главния длъжник и поръчителя означава, че кредиторът може
да претендира изпълнение и да събере всички вземания в пълния им размер от
който и да е от тях. Поръчителството има акцесорен характер, защото е
обусловено от съществуването на главно задължение. Прекратяването на главното
задължение прекратява и отговорността на поръчителя.
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в
случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на
главното задължение. Нормата визира основание за прекратяване на
поръчителството, което е самостоятелно и не е поставено в зависимост от съществуването
на главното задължение. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство
Съгласно т. 4б от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен, поради което за неговото спазване съдът следи служебно.
В Решение № 83 от
26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 50394/2016 г. е застъпено становище, според
което, при бездействие на кредитора да предяви правата си спрямо длъжника,
поръчителството се погасява с изтичането на шестмесечен срок, съгласно чл. 147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, считано
падежа на отделните вноски, настъпващ през определени в договора или с
погасителен план периоди. Погасяването на отделните вноски чрез плащане или по
друг начин, погасява и самото поръчителство, като от момента на падежа вноските
стават изискуеми, а за кредитора е възможно успешно да упражни правата си.
При наличието на
установени както със закона, така и с договора възможности за кредитора да се
погрижи за интересите си, бездействието му да предяви иск за вноските с
настъпил падеж или да обяви на длъжника кредита за предсрочно изискуем, не може
да има и няма за последица запазване на правата спрямо поръчителите до крайния
срок по договора за кредит.
В настоящият
случай видно от погасителния план последната вноска е била изискуема на 10.02.2019
година.Заповедта по чл.410 от ГПК
е депозирана в Районен съд гр.пещера на 22.11.2019година т.е след изтичане
на преклузивния 6 месечен срок по чл.147
от ЗЗД.
Следователно от изложеното съдът счита ,че
предявеният иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника
разноски по делото в размер на 300 лева.
Водим от горните съображения ,Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“България“,бл.53Е,вх.В,чрез
пълномощника юрк.Емилов Л. иск против Б.
А.К. *** Б с ЕГН-********** за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.А.К. ,че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 279.29 лева-главница по договор
за потребителски кредит ,ведно със законната лихва върху нея,считано от
депозиране на заявлението до окончателното й изплащане ;договорено
възнаграждение в размер на 60.32 лева ,за периода от 10.04.2018 година до
10.02.2019 година;договорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 156.30 лева
до 10.02.2019 година и разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 1505/2019 година по
описа на ПщРС.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ЕООД
гр.София да заплати на Б. А.К.
разноски по делото в размер на 300 лева
Решението може да бъде
обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: