Р Е Ш
Е Н И Е № 315
гр.
Пловдив, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII граждански състав, в публично заседание на 05.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1378 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №
2145 от 29.06.2017г., постановено по гр. д. № 964/2017г. по описа за 2017г. на
Пловдивски районен съд, XII-ти гр. с., се разваля на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по иска на В.К.М.,
ЕГН ********** и Т.К.Я., ЕГН ********** против А.Т.П. – Т., ЕГН ********** и К.
И.Т., ЕГН **********, договора за прехвърляне на право на собственост върху
имот с идентификатор 56784.518.1458.1.6 по КККР на гр. Пловдив, обективиран в
нотариален акт № 196, т. 64, нот. дело № 16991/1993г. на пловдивския нотариат,
срещу задължение за предоставяне на издръжка и гледане, до размер от ¼
ид. част от имота за всеки от ищците, поради неизпълнение.С решението се
осъждат А.Т.П. – Т., ЕГН ********** и К. И.Т., ЕГН ********** да заплатят на В.К.М.,
ЕГН ********** и Т.К.Я., ЕГН ********** сумата от 1881, 32 лева разноски по
делото.
Против
първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от А.Т.П., с която
изразява становище, че същото е неправилно, постановено при допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано.Прави
оплакване също, че решението е недопустимо в частта, с която е уважен иска за
неизпълнение на алеаторния договор по отношение на Т. П., тъй като същият бил
трето ползващо се лице, което нямало право да иска разваляне на договора, респ.
наследниците му също нямали това право.Преживялата съпруга и кредитор В. П. не
можела да иска разваляне на целия договор, както би било приживе на Т. П., тъй
като със смъртта му настъпило прекратителното действие на договора по отношение
на него.С оглед на това се иска решението в тази част да бъде обезсилено като
недопустимо.Освен това не било налице произнасяне и по направеното възражение
за погасяване по давност на правото на иск по отношение на Т. П..По същество се
оспорва извода на съда за неизпълнение на алеаторния договор в пълен обем,
който неправилен извод бил резултат от изцяло погрешно интерпретиране и
окачествяване на свидетелските показания.Моли решението да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено ново, с което иска да бъде
отхвърлен.Претендира направените разноски за двете инстанции.
С писмения
отговор по реда на чл. 263 от ГПК се изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на
районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
С решение №
1617 от 15.12.2017г., постановено по в. гр. д. № 2171 по описа за 2017г. при
предходно разглеждане на делото от Пловдивски окръжен съд, е потвърдено решение
№ 2145 от 29.06.2017г., постановено по гр. д. № 764/2017г. по описа на Районен
съд Пловдив, XII гр. с.
С решение №
106 от 19.06.2018г., постановено по в. гр. д. №
№ 1463 по описа за 2018г. на ВКС е отменено решение № 1617 от
15.12.2017г., постановено по в. гр. д. № 2171/2017г. по описа на Окръжен съд
Пловдив и е върнато делото на въззивния съд за ново разглеждане със
задължителни указания за извършване на необходимите съдопроизводствени
действия, вкл. преценка на исканията на страните за приемане на нови доказателства,
както и да извършване на съвкупна преценка на всички доводи на страните и
доказателства по делото.
При новото
разглеждане на делото Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Пред първоинстанционния съд е бил
предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения
с нотариален акт № 196, т. 64, дело № 16991/1993г. договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, до размера от общо 12/24
ид. части /1/2 ид. ч./ от предмета на договора.
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че със сключения алеаторен договор наследодателите на ищците –
В. П. и съпругът й Т. П., са прехвърлили на ответницата А.П., тяхна дъщеря,
следния свой недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.518.14558.1.6, находящ се в гр. Пловдив, Община Пловдив, Област Пловдив,
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. Пловдив, п. к. 4000, ул. „***, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.518.1458, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, с площ от 46 кв. м., ведно с 5, 62 % ид. части от
общите части на сградата, при съседи на обекта на същия етаж:
56784.518.1458.1.5, под обекта: няма, над обекта: 56784.518.1458.1.2, срещу
което ответницата поела задължение за гледане и издръжка на родителите си В. и
Т. П. до края на живота им.Твърди се, че задължението не е било изпълнено
според договореното.Прехвърлителят Т. П. починал на 26.10.2002г., като същият
страдал от тежко заболяване – рак на белите дробове и имал ежедневно нужда от
чужда помощ.Бил на легло, имал нужда от медицинско обслужване, хигиена и грижи
при лечението му в болнично заведение, свързано с носенето на храна, лекарства
и др.Твърди се, че ответницата не е полагала никакви грижи за болния си баща, а
тези грижи са осъществявани от съпругата В. П., доколкото здравословното й
състояние позволявало.Последната от своя страна страдала от множество хронични
болести, а именно: хронична исхемична болест на сърцето, кардиомиопария
исхемика дилататива, хипертония
артериалис и др., като била с 92% намалена работоспособност.След смъртта
на съпруга си тя била в тежко емоционално и здравословно състояние.Живяла сама
и не получавала необходимите грижи от дъщеря си А.П..Последната никога не била
живяла при нея, не полагала грижи, не й давала издръжка.При редките си
посещения упражнявала непрестанен психически натиск над майка си с цел да й
прехвърли наследствени гори, находящи се в землището на с. Д. и с. С..Прехвърлителката
обаче направила саморъчно завещание от 02.06.2010г., с което завещала тези гори
на внуците си В.М., Т.Я. и И. Т..При всеки телефонен разговор или посещение на
ответницата тя отправяла към майка си груби обиди и вдигала скандали, защото отказала
да й прехвърли собствеността върху имотите.След всеки скандал прехвърлителката
била силно разстроена и подложена на висок риск предвид здравословното й
състояние.Многократно звъняла на внучката си В.М. разстроена, за да се оплаче
от тормоза, на който била подложена от собствената си дъщеря.След един такъв
разговор ищцата притеснена веднага посетила баба си в жилището й, където я
открила силно разстроена и със синина на дясната ръка, под рамото, за които й
споделила, че е вследствие на нанесен удар от ответницата.Наред с това
последната системно искала от майка си парични суми за удовлетворяване на свои
лични нужди, а никога от своя страна не й давала финансова издръжка.Поради
напредналата си възраст и множеството тежки хронични заболявания прехвърлителката
В. П. имала нужда и от ежедневни грижи при обслужването й и за пазаруване на
стоки от първа необходимост – храна, стоки и консумативи за бита, посещаване на
лекар, поради факта, че същата била трудноподвижна.Също имала нужда от помощ за
почистване, хигиенизиране на дома, вкл. за приготвяне на прясна храна.Молела
свои съседки да й закупуват хранителни продукти от първа необходимост, както и
внучка си – ищцата В.М..Ответницата живеела в кв. „Смирненски“ и не притежавала
моторно превозно средство, а майка й живеела в кв. „Кичук париж“.Поради този
факт и предвид влошените отношения помежду им, ответницата рядко посещавала
дома на майка си.Всички грижи за нея били полагани от внучка й В.М., която
имала много близки и топли отношения с баба си и винаги се отзовавала, когато
тя се нуждаела от помощ и грижи – пазарувала й хранителни стоки, а след
влошаване на здравословното й състояние и поради невъзможността й да се
придвижва, заплащала всички нейни битови сметки и консумативи.Твърди се пълно
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата през периода на
действие на алеаторния договор.Към датата на сключването му тя имала сключен
граждански брак с другия ответник К.И.Т., поради което имотът бил придобит в
режим на СИО.С влязло в сила решение по гр. д. № 681/2004г. на Пловдивски
районен съд бракът им бил прекратен и СИО се трансформирала в обикновена дялова
съсобственост, като и двамата ответници притежавали по 1/2 ид. ч. от процесния
имот.
С писмения отговор на ответницата по чл. 131
от ГПК е оспорен иска, както и изложените в исковата молба обстоятелства
относно изпълнението на задълженията по договора.Същата твърди, че е полагала
грижи за родителите си в пълен обем, вкл. за издръжката им, за прехрана и
лечение.Твърди, че след смъртта на сестра й Д. Т. Я. на 25.07.2001г., двете й
деца /ищци по делото, на 13г. В. и на 8г. Т. към онзи момент/, са били отведени
от баща им в гр. С. и от тогава са имали редки контакти с тях по празнични
поводи.В. идвала рядко и отсядала в апартамента на родителите си в кв. Кючук
париж и при тези посещения идвала на гости и у баба си, където се
виждали.Ответницата твърди, че майка й никога не е искала да живее в общо
домакинство с тях, като правото на ползване било запазено от родителите й,
заедно и поотделно.До смъртта на баща й през 2002г. се грижела за двамата,
винаги били задно с нейното семейство, а със сина й И. имали силна връзка и той
я подпомагал в грижите, особено след онкологичното заболяване на баща й.Тя
излизала в отпуск, за да се грижи за него и в жилището им, и в болницата, като
майка й никога не била оставяна без подкрепа.Полагала грижи освен за дома им и
за тях самите в битовото им ежедневие за почистване, храна, покупки, лекарства
и ангажиране на лекарски прегледи и в тези грижи била подпомагана от цялото й
семейство, вкл. от ответника Кр. Т. до 2004г., когато бил прекратен брака
им.Винаги когато родителите й искали, с автомобила му посещавали с. П., където ответниците
имали недовършена къща и с. С., където била вилата на родителите й.С втория
ответник многократно ходили до апартамента на родителите й, той самият бил в
отлични отношения с тях и особено с майка й, която го одобрявала като техен
зет.След развода със съпруга й, синът й активно я подпомагал в грижите за
родителите й, като те никога не са изразявали несъгласие или неприемане на
негови действия вместо нея, като покупки и носене на продукти, лекарства,
водене до медицинско заведение.Ответницата ходила редовно при майка си,
най-малко по два-три пъти през седмицата и през почивните дни, като оставала с
преспиване в жилището й до неделя с оглед хигиенизиране, подготвяне на храна и
всички необходими дейности по битовото й обслужване.Твърди, че майка й не е
изпитвала затруднения с придвижване или да е имала нужда да бъде обслужвана
физически от придружител.Самата тя никога не била изразявала недоволство от
грижите й или да я упреква в неизпълнение на договора, а в писмо до трето лице
изразявала благодарност за грижите й.Не отрича, че са имали противоречия по
различни въпроси и спорове на по-висок тон, но взаимоотношенията с майка й
винаги са били такива още от детската й възраст и се дължали на характерови
особености на двете, но не били проблем за майка й да сключи алеаторния
договор.След м. октомври 2012г. тя започнала да проявява признаци на влошено
здраве като хемодинамични смущения, а на 20.12.2013г. била в прединсултно
състояние /лицево изкривяване/, което отшумяло.В този период тя била почти
ежедневно с нея и поддържала връзка с личния й лекар д-р Ф. и изпълнявала
нейните рецепти за необходимите медикаменти.На 12.04.2014г. внучката В. отишла
и видяла баба си припаднала, като след обаждането й ответницата веднага отишла
и поела грижите за майка си.Въпреки назначеното лечение на 16.04.2014г. по
съвет на д-р Ф. извикала Бърза помощ и я откарали във Втора градска болница,
където се разбрало, че инсултът й е тежък, в резултат на което на 26.04.2014г.
починала.През цялото време до този момент ответницата се грижила за майка си и
дома й – чистене, миене, пране, готвене, къпане, водене на жена за
подстригването й, плащане на сметки, като имало случаи, когато тя настоявала да
плащат някои от тях с парите й от пенсията, която била 500 лева, с тази от баща
й.В.М. до 2008-09г. живяла в гр. Созопол и в гр. Бургас, където започнала
следването си, след което се прехвърлила в ПУ „Паисий Хилендарски“ и идвала да
вижда баба си за по 5-10 мин.Твърди, че В. намирала начин да настройва и
внушава на баба си негативно отношение към нея.За саморъчното завещание на
майка й разбрала от исковата молба и за това, че В. е имала пълномощно от майка
й от 25.11.2011г. да я представлява пред всички държавни органи на местната
администрация, банкови институции и др., да се разпорежда с банковата й сметка,
като теглила суми, вкл. и ден след смъртта на баба си.С парите от тази сметка
било платено погребението й, а ответницата знаела от майка си, че има в сметка
пари за погребение, но не знаела колко са.Ответницата счита, че по отношение на
баща й не е налице сливане на качествата бенефициер и кредитор, тъй като имотът
не е бил СИО, а наследствен на майка й, а той е починал преди нея.Като трето
лице по договора той е можел да иска само изпълнение на поетото задължение или
обезщетение за неизпълнение.След смъртта му ищците като наследници по право на
заместване наследили правото на иск за разваляне само относно ½ ид. ч. в
полза на прехвърлителката, респ. съобразно наследствените си права можели да
искат разваляне общо до размера от 2/8 ид. ч. или по 1/8 ид. ч. за всеки от
тях.Ответницата прави и възражение за изтекла погасителна давност на правото на
иск относно частта на баща й.
С писмения си отговор ответникът К.Т.
признава иска.Твърди, че въпреки поетото задължение по процесния договор, с
бившата му съпруга не са могли да отделят от средствата им за издръжка на
нейните родители.Прехвърления им апартамент отдавали под наем, тъй като живеели
на друго място, а получаваната сума се ползвала от бившата му съпруга за нейни
лични нужди, тъй като били трудни времена.Поради тези обстоятелства отношенията
им се влошили и майката и дъщерята се карали често, а В. много пъти искала да
разваля договора.Затова посещавали прехвърлителите много рядко.В. приживе изразявала
недоволство от липсата на достатъчно внимание, грижи и добро отношение към
нея.Приживе от това се оплаквал и бащата на А. – Т..
При постановяване на решението си
районният съд е приел след анализ на гласните доказателства по делото, че
ищцата е полагала грижи за В. П. в последните години от живота й, което
означавало, че нуждата на прехвърлителката от такива не е била задоволена
изцяло.Съдът е приел, че имота, предмет на договора, е бил лична собственост на
В. П., както е записано в договора, след като и съпругът й Т. е дал съгласие
правото на собственост върху него да бъде прехвърлено на ответниците по реда на
чл. 23 от отменения СК, каквото се изисква от съпруга-несобственик.Тъй като е
уговорено издръжка и гледане да бъдат престирани и по отношение на Т. П., в
тази част договора има характер на такъв в полза на трето лице, неизпълнението
на задължението по отношение на което също би съставлявало основание за
разваляне на договора.С оглед квотите от наследството на В. П. районният съд е
приел, че в собственост на всеки от двамата ищци ще премине по ¼ ид.
част от имота, до който размер искът е уважен.
Не е спорно по делото, а и от
приложените удостоверения за наследници изх. № 14 6226/23.12.2016г. и изх. № 14
6224/23.12.2016г., издадени от Община Пловдив се установява, че страните по делото
са наследници по закон на В. К. П., починала на 26.04.2014г., съгласно акт за
смът № 0384/26.04.2014г. и Т. Г. П., починал на 26.10.2012г., съгласно акт за
смърт № 0822/26.10.2002г. – ответницата е тяхна дъщеря, а ищците са наследници
по коляното на дъщеря им Д. Т. Я., починала на 25.07.2001г.
Не е спорно също, а и от приложения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 196, том 64, нот. дело № 16991/20.12.1993г. е видно, че
наследодателката В. К. П., със съгласието на съпруга си Т. Г. П., дадено на
основание чл. 23 от СК, е продала на дъщеря си А.Т.П., по време на брака й с
ответника К.И.Т., процесния недвижим имот, срещу задължение на купувачката да
се грижи за издръжката, прехраната и полагане на всестранни грижи за гледане,
лекуване, осигуряване на жилище и други на В. К.П. и Т. Г. П., нейни родители,
до края на живота им, като същите са си запазили правото на ползване заедно и
поотделно на имота, безвъзмездно и до края на живота си.
С решение № 167/10.06.2005г.,
постановено по гр. д. № 681 по описа за 2004г. на Пловдивски районен съд, I бр. с., влязло в
сила на 11.02.2006г., е прекратен брака на К.И.Т. и А.Т.П.-Т., като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи.
Като писмено доказателство по делото е
представено саморъчно завещание на В. К. П. от 02.06.2010г., с което завещава
поземлени имоти на внуците си И. К. Т., В.К. Я. и Т.К.Я..
Видно е от представеното експертно
решение № 0286 от 25.01.2006г., издадено от МБАЛ Пловдив АД, че на В. К. П., ЕГН
********** е била определена 92% загубена работоспособност без потребност от
чужда помощ – пожизнено, с диагноза: Х**.К**.А***.С**.К***.
С нотариално заверено пълномощно на
25.11.2011г. В. К. П., ЕГН ********** е упълномощила В.К. Я., ЕГН **********,
да я представлява пред различни държавни институции, пред всякакви трети лица
във връзка със защита на интересите и правата й, като извършва необходимите за
това правни и фактически действия, вкл. пред всички мобилни оператори и пред
УниКредит Булбанк на територията на страната, с право да открива и закрива
сметки в лева или друга валута, да тегли и внася неограничено суми пари и да
извършва всякакви други действия, които намери за необходими и да попълва
всякакви документи във връзка с това.
Като писмени доказателства са изискани
извлечения от банковите сметки на наследодателката В. К. П., открити в
УниКредит Булбанк АД, от които е видно, че тя е имала спестявания през периода
2002г. – 2007г. по няколко сметки, като по една от сметките й през периода
2007г. – 2010г. е имало по-значителна сума над 4000 лв.След м. юни 2010г. от
тази сметка са теглени суми, като към м. октомври 2012г. спестяванията й са
намалели до 150 лева.Такава сума е била налична по банковата сметка на
наследодателката и към датата на смъртта й, като същата не е имала други
спестявания.До м. септември В. П. сама е теглила от банковата си сметка, а след
този период няколко пъти са теглени суми от ищцата В.М. като неин пълномощник.
Като
писмени доказателства с исковата молба са представени: договор от 13.01.2012г.
за домашен телефонен пост, сключен от В. П. чрез В.К. Я. като неин пълномощник,
молба за закриване на мобилна карта от 13.01.2012г., споразумение за смяна на
абонаментен план от 30.04.2014г., касови бележки за заплащани сметки на БТК АД,
разписки и касови бонове за заплащана електроенергия по фактури с №№ **********/24.02.2011г.,
**********/25.01.2011г., **********/25.11.2012г., **********/25.09.2012г.,
**********/25.07.2012г., **********/20.12.2013г., **********/12.12.2013г.,
**********/24.01.2014г., **********/25.02.2014г., **********/25.03.2014г.,
**********/20.12.2012г., **********/25.04.2013г., **********/24.01.2013г., **********/25.03.2013г., 10893144239/25.02.2013г., **********/25.07.2013г.,**********/25.08.2013г.,**********/09.08.2013г.,**********/25.06.2013г.Като
писмено доказателство е приложена и заявка за погребение, от която е видно, че
И. М. е заплатил общо сумата от 894 лева по повод смъртта на В. К. П..
Към писмения отговор на ответницата А.П.
е представена рецептурна книжка, с която е вземала лекарства на
прехвърлителката В. П. от м. 07.20013г. до смъртта й през 2014г. и амбулаторен
лист № 001715/15.04.2014г.
Като писмено доказателство от ответната
страна е представено и пълномощно, нотариално заверено на 24.10.2000г., с което
В. К. П. е упълномощила А.Т. Т., И. К. Т. и П. Д. К., заедно или поотделно, да
я представляват пред Поземлена комисия гр. Пловдив и с. Първенец във връзка с
възстановяване правото й на собственост върху гори, останали в наследство от
баща й.
Пред въззивната инстанция са
приети като писмени доказателства квитанции за заплащани данъци от
жалбоподателката за процесния имот, за което прехвърлителката е упълномощила И.
К. Т. и А.Т. П..
Представени са като писмени
доказателства и договори за продажба на дървен материал, сключени от В. К. П. –
два договора от 30.05.2007г. и един от 28.03.2007г., както и служебни бележки,
от които е видно, че на 22.05.2007г. същата е получила 2545, 70 лева, на 13.07.2007г.
3783, 10 лева и на 30.05.20017г. 1789, 70 лева.
В първоинстанционното
производство са представени като писмени доказателства писма на В. П. до дъщеря
й А., до внук й И. и до внучката й В., както и дневник на наследодателката,
който тя е водила през периода 2005г. – 2007г.В съдебно заседание на
17.05.2017г. пред първоинстанционния съд ответницата чрез пълномощника си не е
оспорила, че почеркът е на нейната майка.От дневника й става ясно, че
прехвърлителката се е чувствала огорчена от отношението на дъщеря й А. към нея,
от обидите, които й нанасяла, имало е дни, в които е чакала да й се обади или
да отиде да я види, но тя не е отивала, имала е имуществени претенции към нея,
давала й е дребни парични суми за задоволяване на текущи нужди.Действително
дневникът на прехвърлителката като частен неподписан документ няма формална
доказателствена сила, но това не означава, че няма никаква доказателствена
стойност.Съдът преценява неговото доказателствено значение по вътрешно убеждение
с оглед всички данни по делото и го взема предвид най-вече при преценка
достоверността на показанията на разпитаните свидетели.От изложеното в дневника
би могло да се направи извод, че купувачката по процесния договор не е имала
към прехвърлителката добри и топли обноски, но с оглед уговореното съдът
намира, че такова задължение в случая не е поемано изрично и не обуславя
неизпълнение.Поемането на задължение за осигуряване на емоционална близост,
топлина и уют не може да се изведе и от обстоятелствата, при които е сключен
договора, тъй като към този момент страните вече са имали изградени отношения и
същите не са им попречили да се обвържат с договора.
Като свидетел в първоинстанционното
производство е разпитана М. Г., която е депозирала показания, че познава В. П.
от 1971г., тъй като са живеели в съседство, общували са често, тя е идвала в
дома й и свидетелката е ходила у тях.По думите на свидетелката В. имала нужда
от грижи, а в последно време била доста болна.На няколко пъти викала бърза
помощ и св. Г. ходила да я придружи.В. се хранела от социалния патронаж, но
свидетелката ходела да й пазарува някои продукти, които обичала.Св. Г.
познавала бегло А.П., виждала я е да идва, а внучката на В. П. познавала много
добре, тъй като В. израснала с нейния внук.Баба В. й споделяла, че тя й носи
много неща, обгрижва я, купува й лекарства.За А. не й е споделяла да й носи
покупки, но веднъж й казала, че е взела без нейно разрешение личната й карта и
някакъв пръстен, а после си получила документите чрез полицията, след като се
жалвала.Свидетелката не знае А.П. да е живяла при майка си, не помни да е
виждала, че й е носи продукти.
Свидетелят И. М. е дал показания, че
през 2012г. се запознал с ищцата, с която заживели на семейни начала.Двамата ходили
по един-два пъти седмично да видят баба В. от какво имала нужда, тъй като тя
живеела сама.Имала прекарани няколко инсулта и се нуждаела от помощ.Баба В.
била обслужвана от социалния патронаж, но ходели да й купуват и от магазина,
защото храната била малко и не била добре приготвена.С нейни пари купували
нещата, от които има нужда.Винаги им давала пари, когато вземе пенсия, а в
други случаи й купували стоки от първа необходимост.Когато са ходили св. М. не
е виждал никой при нея, а А. видял на погребението.Една вечер им се обадила
съседка на баба В. и им казала, че нещо се случва при нея, да отидат да
проверят.Когато отишли се опитали да отворят, но ключът бил в патрона и се
наложило да разбият вратата.Заварили я паднала пред тоалетната и се наложило да
я обслужат.Казала им, че е от доста време е на земята и извикали бърза
помощ.Сложили я да легне, сменили й чаршафите и след като лекарят я прегледал,
казал, че може да не си е вземала някои от лекарствата и затова да й е
прилошало.След като я обгрижили си тръгнали, а А. не помни дали е
дошла.Лекарствата й вземала тя, но пак с пари на баба В..Понякога и те й
вземали лекарства при нужда.А. отишла до болницата да я види при последния
инсулт и казала на В., че трябва да й плати таксито.Погребението се наложило да
организира св. М., тъй като В. била притеснена и той отишъл, наел агенция и
платил всичко с негови пари.
Свидетелят И. Т. е внук на А.П..Според
показанията му той още в началото на 90-те години разбрал, че процесният имот
ще бъде прехвърлен на майка му срещу издръжка и гледане, а след осъществяването
на сделката през 1993г. ходел един-два пъти седмично и майка му също толкова
често, за да се грижат и помагат на баба му и дядо му.В някои случаи ходели с
колата на баща му, той основно я посещавал през събота и неделя, а майка му
ходела след работа.Ваканциите прекарвал при тях в апартамента на ул. „*****“,
където живеели.Той им пазарувал и изпълнявал всички задачи, които му поставяли
те и майка му, след като говорела с тях по телефона.Обикновено носел храна,
приготвена от вкъщи и пазарувал продукти за 10 дни напред, тъй като вече били
възрастни и не можели да носят.Помагал на баба си и при приготвянето на храната.През
90-те години не си спомня кой е плащал консумативи, но след това той също
плащал за ток и вода.През периода 2009г. - 2011г. плащал ток и с негови
пари.Последните няколко години майка му споделяла, че са се разбрали с баба му,
В. да плаща тока, но това било два-три пъти, а той го плащал по-често, защото
тогава започнал работа и плащал с негови пари.На дядо му открили онкологично
заболяване през 1999г. – 2000г., а пролетта бил опериран от рак на белите
дробове.Преди това бил здрав, работел като адвокат и до последно ходел в
кантората.Когато разбрала, че баща й е болен, майка му започнала да ходи при
възрастните хора по-често.Преди операцията ходела около три пъти седмично.Взела
си отпуск, за да бъде до него в болницата и след изписването била при баба му и
дядо му няколко дни и го обслужвала докато станал на крака.По думите на св. Т.
майка му и баба му имали изградени модерни взаимоотношения.Понякога имали
спорове, имали и дразги, но бързо се сдобрявали, което се случвало в негово
присъствие.През всичките години майка му се грижела за тях, носела им храна от
вкъщи, пазарувала, с баба му ходели по институции, тя дала пълномощно на майка
му за пред Община Пловдив, МДТ.Баба му имала повече нужда от медицинска помощ
през периода 2010-2011г., когато получила лек инсулт.През 2012г. също прекарала
инсулт, но се движела.Имала леко изкривяване на устата и леки промени в говора,
но те отшумели за месец-два.Майка му ходела много пъти при личния лекар на баба
му д-р Ф., придружавала я при прегледите, а трите пъти когато била в болница,
всеки ден ходела на свиждане.Майка му носела рецептурната й книжка за изписване
на лекарства, той също ходил веднъж при личния й лекар.С братовчедка му В. не
са имали конфликти, но били с различен манталитет и не поддържали
връзка.Обаждала му се по празници и се виждали един-два пъти годишно.Тя била в
гр. С. при баща си, а през 2008-2009г. била студент в Бургаския университет,
като след 2009г. се прехвърлила в Пловдив, но се връщала и в гр. Созопол.След
2008г. няколко пъти се засичали с В. при баба му.Един път била с приятелка от
Созопол, друг път с две непознати за него момичета, като няколко пъти обядвали
тримата при баба му, след което В. си тръгвала, а той оставал до вечерта.Майка
му се грижела за почистването и викала някаква жена за смяна на памперси на
баба му.Отношенията между родителите му били лоши, били разведени отдавна.Много
пъти преди да се разведат ходили на вилата на с. С. – той, родителите му, баба
му и дядо му.Седели седмици наред там, грижели се за тях, багажникът на баща му
бил пълен с дини и пъпеши, а майка му готвела за всички, ходели на ресторанти с
баба му и дядо му, на разходки в Пловдив.След 2010г. той купувал лекарства на
баба му доста пъти – аспирини, кремове за мазане, лекарства за инсулт.Имало
жалба от баба му срещу майка му в Първо РПУ за някакъв пръстен на дядо му, за
който имали спорове на кой да бъде.Няколко месеца през 2014г. баба му била
записана към социалния патронаж и сутрин идвали служители и й носели храна за
едно хранене.Баба му не харесвала храната, хвърляла супи, оплаквала се, че не
са хубави и разчитала основно на това, което те й занесат или майка му
сготви.През 90-те години ходел един-два пъти седмично при баба си и дядо си, а
след 2000-та година, когато бил студент, ходел два-три пъти седмично.След като
дядо му починал се редували с майка му няколко месеца да ходят при баба му, тъй
като тя -се уплашила и не искала да остава нощно време сама, като се редували
да спят при нея.До 2010-2011г. майка му ходела четири-пет пъти седмично, а след
2012г. ходила всеки ден.По един-два пъти на година виждал свидетелката Г..Баща му
след развода нямал информация да е помагал.След 2010-2011г. и до последно майка
му ходила два-три пъти седмично при баба му.
Свидетелката В. Н. е депозирала
показания, че с баба В. живеели в един блок, но през един вход.Свидетелката е виждала
А., че идва с чанти там много често, предполага че я е гледала, тъй като майка
й била болна.Виждала А. да пере и простира, а В. нищо лошо не чула да говори за
дъщеря си.А. виждала да носи храна от терасата или когато била на пейката пред
блока.В дома на В. не е ходила, но я виждала у друга жена, с която се
събирали.Не я е чувала да недоволствала от децата си.Не й е известно също баба
В. да е пускала жалби срещу А..Внучката В. помнела като малка, но сега не я
познавала и не можела да каже дали е идвала, но А. последната година идвала
много често.
Свидетелката С. П. – Ф. е дала
показания, че те също имали вила в с. С. в съседство и се познавали от повече
от 20 години.През лятото дядо Т. почти цяло лято стоял на вилата, а баба В.
стояла по-малко.Имали кола и идвали с нея.След като дядо Т. починал,
ответницата идвала на вилата със съпруга й и баба В. била с тях.Ответницата
оставала през седмицата, а съпруга й идвал в петък, детето също водели, носели
си багаж.С баба В. си говорили след като починала дъщеря й Д., която била
всичко за нея.Към А. тя нямала добро отношение.Такова имала към зет си,
говорела суперлативи за него, а за дъщеря й не е чувала да говори хубави
неща.Едно лято се видели в с. С. с И. и тя й казала, че майка й е получила
инсулт.Тогава свидетелката отишла да я види, а баба В. й отворила вратата,
трудно ходела, не можела да говори добре и седнали да си поприказват.След това
дошла И. с багаж, а баба В. казала: „Добре, че е дъщеря ми, какво ще правя без
нея“.И. носела лекарства и храна.Не след дълго баба В. починала.
При тези данни от фактическа страна,
настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съдържанието на насрещните права и
задължения на прехвърлителя и приобритателя по договора за издръжка и гледане
не са определени в закона, поради което тяхното съдържание се определя от
постигнатото съгласие между страните.В настоящия случай поетото задължение от
приобритателите по процесния договор е за грижи за издръжката, прехраната и
полагане на всестранни грижи за гледане, лекуване, осигуряване на жилище и
други на В. К. П. и Т. Г. П. до края на живота им, при запазено право на
ползване заедно и пооделно по отношение на процесния имот, безвъзмездно и до
края на живота им.При това описание обхвата на издръжката включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя и третото
ползващо се лице /без оглед на
възможността им да се издържат сами от имуществото и доходите си/ и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството според нуждите им и възможностите
им да се справят сами.
В случая прехвърлителката е
изпълнила своето задължение по договора и е прехвърлила собствеността върху
описания в нотариалния акт недвижим имот.
След цялостен анализ на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на
съда намира, че ответниците, в чиято доказателствена тежест е да установят
точното изпълнение на договора, не са доказали, че са престирали грижи и
издръжка на прехвърлителката непосредствено, ежедневно и непрекъснато след
смъртта на съпруга й през 2002г. и най-вече през периода от 2010г. до смъртта й
през 2014г., когато е била с влошено здравословно състояние след прекарани
инсулти.През този период прехвърлителката, която е била възрастна жена 85
годишна, останала да живее сама в жилището си след смъртта на съпруга си,
освидетелствана с 92% загубена работоспособност, диагностицирана с хронична
исхемична болест на сърцето и придружаващи заболявания, се е нуждаела от чужда
помощ в ежедневието си.
С оглед данните по делото съдът
намира, че през горепосочения период за прехвърлителката са полагани частични,
непълни и непостоянни грижи, които с оглед възрастта и състоянието й, не са
били от естество да й осигурят спокойно и нормално съществуване.Според
показанията на св. И. Т., които съдът кредитира като непосредствени, след
2010-2011г. майка му е ходила при прехвърлителката два-три пъти седмично,
носела е храна, приготвена вкъщи, пазарувала по магазините, почиствала дома й,
водела я на лекар, носела рецептурната й книжка при личния лекар за изписване
на лекарства, ходила на свиждане трите пъти, когато прехвърлителката лежала в
болница, викала жена за смяна на памперсите на възрастната жена.Св. Т. помагал
на майката си в грижите за баба му като заплащал и консумативи за ток - два-три
пъти през периода 2009г. - 2011г., купувал лекарства при нужда, посещавал баба
си два-три пъти седмично.
От друга страна от показанията на св. М.
Г. и св. И. М., които съдът също кредитира като непосредствени и обективни,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, се установи, че през
последните години от живота си прехвърлителката е била с влошено здраве и е
имала нужда от повече грижи и помощ.Няколко пъти викала бърза помощ и св. Г.
ходила да я придружи, последната ходела също да й прави покупки, а внучката й В.
й носела много неща, обгрижвала я, купувала й лекарства.В един от случаите,
когато са викали бърза помощ, прехвърлителката е била сама в апартамента си в
безпомощно състояние и се наложило да разбият входната врата, за да влязат и да
й помогнат.През горепосочения период прехвърлителката е предоставила пълномощно
на внучката си, да я представлява пред държавните институции, да тегли суми от
банковата й сметка, като през от 2011г. до смъртта й основно В.М. е заплащала
сметките й за консумативи.През предходен период и особено към 2007г., когато е
реализирала доходи от продажба на дървен материал, прехвърлителката е имала
открити банкови сметки и влогове на свое име, но тези спестявания постепенно са
намалявали, като в края на 2012г. и до края на смъртта й по банковата й сметка
са останали само 150 лева, респ. била е затруднена да се издържа само от
пенсията си и е имала нужда от материална помощ.
При така установеното съдът взе
предвид, че изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, поради самата същност на тези задължения, още повече че
прехвърлителката с оглед възрастта и здравословното й състояние, през
последните години от живота й се е нуждаела в перманентна помощ в
ежедневието.Поради това настоящия състав също намира, че през този период
ответниците не са полагали грижи и не са предоставяли издръжка на
прехвърлителката в онзи обем, от който тя се е нуждаела и за който е била
мотивирана да прехвърли процесния имот.
За да достигне до този извод съдът взе
предвид и признанието на втория ответник, преценено съгласно чл. 175 от ГПК с
оглед всички обстоятелства по делото.Съдът взе предвид и обстоятелството, че
процесният имот е бил отдаван под наем от ответницата на трети лица, при
запазено право на пожизнено ползване за прехвърлителката и третото ползващо се
лице по алеаторния договор, като няма данни да е предоставяла получавания наем
на майка си или да е харчела тези пари за нейната издръжка.Напротив, в
приложения дневник на прехвърлителката, се съдържат данни, че тя сама си е
заплащала лекарствата, консумативите, телефона, а ответницата е имала
имуществени претенции към нея, искала й е и пари, имали са спор за някакъв
пръстен, във връзка с който прехвърлителката е подавала жалба в полицията.По
отношение на последното обстоятелство се съдържат данни и в показанията на св. Т.
и св. Г..Действително прехвърлителката е приемала грижите на дъщеря си, като
няма данни тя сама да е искала да разваля алеаторния договор, но това според
настоящия състав само по себе си не обуславя извод, че нуждите й са били задоволявани в необходимия
обем.От дневника й става ясно, че тя много е обичала внуците си, но относно
грижите за старините й е естествено да разчита на дъщеря си.
С оглед на изложеното съдът приема,
че неизпълнението в случая е съществено и обуславя възможността договорът да
бъде развален до размера на правата на ищците от наследството на баба им В. П.,
в какъвто обем е и предявеният иск.
Преценката за това кога неизпълнението
на алеаторния договор е незначително по см. на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, следва да
се извърши при съобразяване интереса на кредитора с оглед конкретните
обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди и др.Продължителността
на изпълнение на поетото задължение от страна на длъжника не може да се постави
като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъщественото
изпълнение /в този см. решение № 818 от 01.2011г. по гр. д. № 1371/2009г., IV г. о./.
В случая изпълнението не е незначително
с оглед изложените по-горе обстоятелства.С оглед данните по делото съдът
намира, че до смъртта на третото ползващо се лице и след това до влошаване на
здравословното състояние на прехвърлителката към 2010г., когато според гласните
доказателства е получила първия лек инсулт, полаганите грижи от ответницата са
били адекватни на нуждите на родителите й.През последните години от живота си
обаче, майка й се е нуждаела от по-интензивни и постоянни грижи и от повече
средства за издръжка и лекарства, тъй като спестяванията й са намалели, а
здравословното й състояние се е влошило, респ. търсела е помощ и от внучката си
и от съседи.Затова неизпълнението не може да се определи като незначително с
оглед интереса на кредитора.
При установено и доказано в процеса
неосигуряване на грижи и издръжка за прехвърлителката в пълен обем, нито пък
предоставяне на паричния еквивалент от издръжката, следва да се приеме, че е
налице основание за разваляне на договора за издръжка и гледане до размера на правата на ищците от
наследството на В. П., както е приел и районния съд.
Когато задължението за издръжка и
гледане е поето към повече от едно лице и когато не е уговорено разграничение
на задълженията към всяко от тях, както е в случая, същото е неделимо по волята
на договарящите /чл. 128 от ЗЗД/.Тази неделимост не се е прекратила със смъртта
на бенефициера, тъй като кредитор по договора е прехвърлителката.Третото лице,
в чиято полза е сключен договора за прехвърляне на вещни права и право на собственост
срещу издръжка и гледане, не е „уговарящ“ по см. на чл. 22, ал. 1 от ЗЗД и
„кредитор“ по см. на чл. 87 от ЗЗД, а само бенефициер по този договор.Третото
лице може да иска само изпълнението на договора от длъжника-обещател в негова
полза или обезщетение за неизпълнение на задължението.Уговарящият има
качеството на кредитор и право да иска разваляне на договора и доколкото в
случая задължението е неделимо, прехвърлителката е можела да иска разваляне на
целия договор, вкл. при частично неизпълнение, а след нейната смърт това право
е преминало по силата на наследственото правоприемство към наследниците й до
размера на наследствените им права.
Предвид гореизложеното съдът намира
въззивната жалба за неоснователна, поради което същата следва да се остави без
уважение, а решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени
направените разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнагржадение в
размер на 1224 лева.
По тези съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2145 от 29.06.2017г., постановено по гр. д. № 764/2017г.
по описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с.
ОСЪЖДА А.Т.П.
– Т., ЕГН ********** да заплати на В.К.М., ЕГН ********** *** и Т.К.Я., ЕГН **********
*** „А“ направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1224 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: