Р Е Ш Е Н И Е
№
260601
гр.
Пловдив, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 165 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.С.Н., подадена чрез пълномощника му адвокат Д., против
Решение № 261134 от 14.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7310 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД иск
за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № 413 от
20.05.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД като
неоснователен и недоказан, и с което жалбоподателят е осъден да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 800 лв. – разноски в първоинстанционното
производство.
Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност всички относими към правния спор писмени и гласни
доказателства, не е установил правилно фактическата обстановка и не е разгледал
всички наведени от него доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Искането
към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
такова, с което предявеният иск да бъде уважен.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, подаден чрез пълномощника му адвокат Б., с
който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. В отговора се поддържа, че
обжалваното решение е правилно и не страда от посочените в жалбата пороци.
По
делото е постъпила и частна жалба от М.С.Н. против Определение № 264001 от
09.12.2020 г., постановено по гр.д. №
7310 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение и се отправя молба за неговото изменение, като присъденото в полза
на насрещната страна адвокатско възнаграждение се намали до минималния размер.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, в който се взема
становище за нейната неоснователност и се иска същата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По
въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за
отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 413 от 20.05.2020 г. на
изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“. В исковата молба се поддържа, че
атакуваната заповед е немотивирана, неясна и вътрешно противоречива, като се
сочи, че от нея не става ясно какво е нарушението на трудовата дисциплина, дало
повод за налагане на наказанието. Ищецът твърди, че описаното в заповедта се
различава от действителното фактическо положение.
С
отговора на исковата молба предявеният иск се оспорва и се отправя молба за
отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът излага становище, че процесната
заповед е законосъобразна и не страда от твърдените пороци, издадена е при
спазване на законовата процедура за налагане на дисциплинарно наказание. Счита,
че същата е мотивирана, като в нея е индивидуализиран нарушителят, а
нарушенията са описани по ясен и разбираем начин.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед съдържа всички изискуеми реквизити,
както и че ищецът е извършил посочените в нея нарушения на трудовата
дисциплина. Приел е, че ответникът е изпълнил вмененото му в чл. 193, ал. 1 КТ задължение,
доколкото от ищеца са изискани обяснения и същият е депозирал такива преди
дисциплинарното наказание да му бъде наложено, че наказанието е наложено в
рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ и е съразмерно на извършеното
нарушение. По така изложените съображения съдът е счел атакуваната заповед за
законосъобразна и е отхвърлил предявения
иск.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1
ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да
бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК,
ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът М.С.Н. работи при ответника по силата на
сключен трудов договор, като заема длъжността „***“ в Клиника по детска
хирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. В трудовите задължения съгласно
представената по делото трудова характеристика влизат предоставянето на
медицинска помощ на пациенти при прилагане правилата за добра медицинска
практика, осъществяване на консултантска, диагностична и лечебна дейност, предоставяне
на ясна и достоверна информация за здравословното състояние на пациента и
методите за евентуалното му лечение, отразяване извършената дейност в
съответната медицинска документация и други.
С писмо с изх. № 1558/06.04.2020 г. на изпълнителния директор
на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД от ищеца са изискани писмени обяснения относно реда
при осъществяване на консултативен преглед на детето П. Б. на 27.03.2020 г.
Ищецът е дал своите обяснения писмено на 08.04.2020 г. В обясненията си пред
работодателя ищецът е посочил, че на тази дата детето действително било прегледано
в клиниката по детска хирургия, като прегледът бил извършен от общо четирима
лекари, включително и от него самия, че детето било насочено към детска
хирургия от кабинет на СОТ и било придружавано от своята майка, както и че за
извършването на прегледа бил издаден амбулаторен лист.
По делото не е спорно, че с процесната Заповед № 413 от
20.05.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Видно от мотивите на заповедта,
наказанието на ищеца е наложено за това, че на 27.03.2020 г. след преглед на
детето П. Б., на 9 години, изпратено за консултация от Отделение по спешна
медицина, е съставил документ не по установения ред, в който е посочил неверни
обстоятелства – изготвил е нов амбулаторен лист, в който е вписал, че лицето се
е самонасочило за преглед в Клиника по детска хирургия, като не е отразил
прегледа в консултативен лист за преглед и е задържал листа, без да го върне в
Отделение по спешна медицина, като с поведението си не е спазил установените
технологични правила при изготвяне и попълване на медицинската документация и
чл. 25.2 от Правилата за дейността и взаимодействието между приемни кабинети,
отделение по спешна медицина, клиничните и параклиничните звена, което
представлявало нарушение на трудовия ред и дисциплина в лечебното заведение
съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 10 КТ във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 7
и чл. 46, ал. 1, т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД във връзка с чл. 25.2 от Правилата за дейността и взаимодействието
между приемни кабинети, отделение по спешна медицина, клиничните и
параклиничните звена и Раздел І, т. 5 от длъжностната характеристика на
служителя. Видно от направеното върху заповедта отбелязване, същата е връчена
на ищеца на 29.05.2020 г.
По делото е представено извлечение от Правилата за дейността
и взаимодействието между приемни кабинети, отделение по спешна медицина,
клиничните и параклиничните звена. Съгласно чл. 25.2 от същите консултациите в
отделението по спешна медицина се записват четливо на официално утвърдена
бланка, като следва да съдържат денят и часът на консултацията, името и
специалността на консултанта и подпис.
Представено е и извлечение от Правилника за вътрешния трудов
ред на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 7 от този правилник
служителите са длъжни са съгласуват работата си с другите служители в атмосфера
на сътрудничество, координация и толерантност и с поведението си да не
възпрепятстват изпълнението на техните трудови ангажименти. Като нарушение на
трудовата дисциплина в чл. 46, ал. 1 от правилника е предвидено нерегистрирането
на факти, етапи и особености на диагностично-лечебния процес и/или тяхното
непълно или погрешно отразяване в медицинската документация.
В представения по делото доклад от д-р К. А. – началник на
отделението по спешна медицина до изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, се посочва, че на 27.03.2020 г. дете на 9 години с порезна рана на
дясната предмишница след преминаване през спешна регистратура с издаден триажен
лист било насочено към ОСМ/ЗХ за преглед и лечение, като след прегледа раната
била първично обработена и била назначена консултация с ортопед и детски
хирург. Според доклада ортопедът консултирал детето на място, а за консултация
с детски хирург последното било насочено към детски хирургичен кабинет,
придружавано от хостеса и с издаден лист за консултация. В доклада се сочи още,
че в детска хирургия вместо да се напише консултация бил издаден нов
амбулаторен лист от името на д-р М.Н..
Приложени по делото са и представените пред работодателя
доклади по случая на д-р П. Г. – дежурен лекар в СПХО, както и на Е. М. Н. и Д.
А. Г., заемащи длъжността „***“ в ответното дружество.
По делото е представен триажен лист на П. Г. Б. – заявка №
47409 от 27.03.2020 г., 11:34 часа, от който се установява, че пациентът е
насочен към спешно хирургично отделение.
По делото е представен лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
024785 27.03.2020 г., издаден от д-р К. А.. В листа е отразено, че пациентът П.
Г. Б.е самонасочил се, че са назначени консултации с ортопедия и травматология
и спешна хирургия, както и че същият е насочен към лечебно заведение за
болнична помощ.
Представен е и лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 024797 от 27.03.2020 г., издаден от ищеца. В
този лист също е отбелязано, че пациентът П. Г. Б. е самонасочил се, както и че
същият е насочен към лечебно заведение за болнична помощ. Отразено е и
обективното състояние на детето.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелката Н., заемаща длъжността „.“ при ответното дружество. Същата
свидетелства, че работата ѝ е свързана с придружаване на пациенти от една
клиника в друга за консултации и прегледи. Посочва, че през м. март 2020 г.
била повикана заедно с нейна колега от спешен хирургичен кабинет, за да придружи
дете на около 9-10 години и неговите майка и брат до клиниката по детска
хирургия. Детето било с порезна рана на ръката. Свидетелката заявява, че дала
консултативния лист на сестрата в манипулационната зала, която ѝ казала,
че ще извика дежурния лекар. В показанията си свидетелката посочва, че детето
било поето от д-р Н. и други двама лекари, чиито имена не знае, и прегледано.
Същата заедно със своята колега изчаквали в коридора за консултативния лист,
който да върнат в спешно хирургично отделение, докато един от другите лекари излязъл
от кабинета и им казал, че не може да върне листа, поради което същите се
върнали без него. Свидетелката заявява, че след прегледа не видяла ищеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при спазване от
работодателя на императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и
чл. 195 КТ. Преди налагане на дисциплинарното наказание „забележка“ работодателят
е поискал писмени обяснения от ищеца с писмена покана, връчена на 08.04.2020 г.
Писмени обяснения са дадени от ищеца пред работодателя преди налагане на дисциплинарното
наказание. Оспорената заповед е мотивирана и съдържа предвидените реквизити в
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. В същата са посочени нарушителят, какви са
приетите от работодателя дисциплинарните нарушения и кога са извършени същите,
видът на наложеното наказание и законовият текст, въз основа на който се налага
то. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 29.05.2020 г., на която дата
на основание чл. 195, ал. 3 КТ се смята за наложено дисциплинарното наказание.
Спазени са и преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 ГПК за неговото налагане.
При преценката за законност на наложеното дисциплинарно
наказание съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни
признаци, посочени в мотивите на заповедта за налагането му и преценява дали
събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното
в мотивите нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 186 КТ дисциплинарното
нарушение е виновното неизпълнение на трудовите задължения. Елементите от
фактическия му състав, които го характеризират като вид правонарушение, са:
деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на
дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са
трудовите задължения на работника и служителя, които следва да бъдат
изпълнявани точно и добросъвестно. Настоящият състав на съда намира, че по делото
не се доказа по несъмнен начин, че ищецът виновно е извършил посочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина. От събраните по делото
доказателства се установява, че на 27.03.2020 г. детето П. Б. е насочен от
спешната регистратура на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД към спешното хирургично
отделение, където му е извършен преглед, раната му е обработена първично и са
му назначени консултации с ортопед и детски хирург. След консултацията с
ортопед детето е придружено от двама служители на болницата, заемащи длъжността
„***“, до клиниката по детска хирургия. От тях процесният лист за консултация е
предаден на дежурната в клиниката медицинска сестра. В клиниката по детска хирургия
детето е прегледано от няколко лекари, сред които и ищеца, като за прегледа
последният е издал амбулаторен лист /лист за преглед на пациент в КДБ/СО/. Листът
за консултация действително не е върнат в спешното хирургично отделение, като връщането
му е изрично отказано, но не от ищеца, а от друг от лекарите, участвали в
прегледа на детето. По делото обаче не са налични доказателства, въз основа на
които да се заключи, че този лист фактически е предаден на ищеца. Листът за
консултация /допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО/
представлява документ, издаван съгласно образец по приложение № 2а към чл. 20,
ал. 3 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които
трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, в който се отразяват
проведените консултации. Той се издава като допълнение към листа за преглед на
пациент в случаите на констатирана необходимост от консултация с друг
специалист, а един от неговите реквизити е номерът на листа за преглед на
пациент, към който се издава. Доколкото по делото не се установи процесният
лист за консултация да е предаден на ищеца, то не може да се направи извод, че
същият е бил наясно относно следните обстоятелства: че детето вече е било прегледано
от лекар от спешното хирургично отделение и е било насочено към клиниката по
детска хирургия именно за извършване на консултация. А оттам – че не е следвало
да издава амбулаторен лист за прегледа, а само да отрази неговото извършване в
консултативния лист и да върне листа, респективно, че издаденият за проведения
от него преглед амбулаторен лист се явява нов предвид вече издадения в спешното
хирургично отделение. Горните съображения се отнасят до голяма степен и до другото
релевирано в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина – посочване
на неверни обстоятелства в издадения от ищеца амбулаторен лист, а именно, че
пациентът се е самонасочил за преглед в клиниката по детска хирургия. Макар по
делото да е безспорно установено, че пациентът е бил насочен от спешното
хирургично отделение, то не са налични доказателства, от които да се установи дали
ищецът е разполагал с документи, удостоверяващи от кого и за какво пациентът е бил
насочен към клиниката по детска хирургия.
По изложените съображения съдът намира за недоказано по
делото, че с поведението си ищецът е извършил виновно нарушение на трудовите си
задължения, поради което атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло.
По частната жалба:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С
оглед изхода на спора по същество обаче обсъждането на изложените в нея доводи се
явява безпредметно, доколкото с настоящия съдебен акт въззивният съд отменя
изцяло постановеното от районния съд решение, чието изменение в частта за
разноските е отказано с обжалваното определение.
При
този изход на спора на жалбоподателя следват да се присъдят сторените в
производството пред първата и настоящата инстанция разноски, както следва: 400
лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред първата
инстанция, и 700 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
пред въззивната инстанция. На въззиваемата страна не се следват разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 261134 от 14.11.2020 г., постановено по гр.д.
№ 7310 по описа на РС – Пловдив за 2020
г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № 413 от 20.05.2020 г. на изпълнителния директор на
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с която на М.С.Н., ЕГН: **********, е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М.С.Н.,
ЕГН: **********, сумата от 400 лв. –
разноски в производството пред първата инстанция, и сумата от 700 лв. –
разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: