Присъда по дело №1529/2023 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №64/15.07.2025г., постановена по нохд №1529/2023г. по
описа на Районен съд –Б...........
Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП-Б...против А. А.
А., с който му е вменено извършването на престъпление с правна квалификация по чл.354а,
ал.5, във вр. с ал.3, предл.2, т.1 от НК. Според прокуратурата, това престъпление е
извършено за времето от неустановена дата до около 23.50ч. на дата 03.10.2023г., като в....
Б.на улица „....в близост до кръстовището образувано от улица –ез надлежно разрешително,
издадено при условията и по реда, уредени в Закона за контрол наркотичните вещества и
прекурсорите (обн. ДВ, бр. 30/1999 г.), а именно член 32, ал.1 от този Закон, е държал
високо рисково наркотично вещество от Списък I, включващ „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн. ДВ, бр. 87/2011 г.), като
в лявата си ръка е държал високо рисково наркотично вещество от Списък I, включващ
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн. ДВ,
бр. 87/2011 г.), представляващо кокаин с нетно тегло 0,33 грама /триста и тридесет
милиграма/, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент кокаин база 10,00
%, на стойност 28, 05 лева /двадесет и осем лева и пет стотинки/ и стойността е определена
въз основа на Приложение № 1 към член единствен на Постановление на МС №
23/29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството (обн.ДВ, бр.15/1998г.), като случаят е маловажен.
Представителят на РП-Б....... поддържа обвинението в съдебното производство и
представя доказателства, които счита, че го обосновават .
Подсъдимия лично и чрез своят защитник оспорва обвинението и поддържа
позицията, че не е извършил вмененото му престъпление, което не е и доказано такова както
от обективна, така и от субективна страна, поради което се апелира за оправдателна присъда.
Районният съд, след като съобрази становищата на страните и след анализ на
събраните по делото доказателства и приложимото право, в пределите на своята преценка
по чл.301 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ФАКТИТЕ ОТ ДЕЛОТО
Между страните не е спорно, че подсъдимия А. А. А. е роден на дата ....... в град Б......
същият е български гражданин, с висше образование, несемеен и безработен към момента.
Видно от свидетелството му за съдимост, той е осъждан с влязла в сила присъда на
20.02.2023г. по нохд №253/2023г. по описа на БлРС, за престъпление с правна квалификация
по чл.343б, ал.3 от НК. За това деяние му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години, както ,
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „Глоба“ в размер на
500.00лв.
Безспорно също така е, че за времето от 18.00 часа на 03.10.2023г. до 06.00 часа на дата
04.10.2023г., свидетелите И. Р. Д. и М. В. Б., двамата полицейски служители към 02 РУ на
ОД на МР – Б..... изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред на
територията на град Б..... като за целта се придвижвали със служебен автомобил. Около
23.50 часа на дата 03.10.2023г., двамата свидетели се придвижвали с автомобила си в Б. като
в б...лизост до и на тротоар от към страната на строящият се към този момент магазин
„Б.....“, двамата забелязали подсъдимото лице, което се движело в обратна на тяхната
посока, по тротоара на ул.“..... и към кръговото кръстовище на ЗМК. Подсъдимият бил
1

облечен с яке с качулка, която бил сложил на главата си. Тъй като полицейските служители
счели, че подсъдимият забързал хода на движението си към въпросното кръстовище и
защото ги видял, те спрели автомобила си в срещуположната лента за движение, тъй като в
този момент се движели с посока от с.И....... към същото кръстовище на ЗМК и му поискали
личните документи за проверка. Подсъдимият дал на свидетелите лични документи и така
било констатирано от свидетелите Д. и Б., че лицето се казва А. А. А.. След което,
подсъдимият бил претърсен /обискиран напрактика/ от св.Б., при което в него и дрехите му
не били открити забранени вещи, в това число и наркотични. Била направена и Справка с
ОДЧ при 02 РУ на ОД на М.......при която се констатирало, че А. има предходно осъждане за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Това мотивирало полицейския
служител св.Б. да претърси с фенер мястото наоколо, докато подсъдимият бил накаран да
стои и да изчака това заедно със св.Д., при което претърсване на тротоар в близост до
кръстовището на ул.“....... с ул.“К........, св.Б. намерил найлоново пликче с бяло прахообразно
вещество и го занесъл при подсъдимия и св.Д.. Свидетелите Д. и Б. попитали подсъдимия
дали е негово, което веднага било отречено от А.. Въпреки това подсъдимият бил задържан
за 24 часа и закаран във 02 РУ на ОД на МВР – Б....за изясняване на случая. Св.Б. останал на
мястото, където било намерено найлоновото пакетче с бяло прахообразно вещество и така
запазил евентуалното местопроизшествие до идване на екип от експерти и разследващ
орган. Последният извършил в условията на неотложност оглед, претърсване и изземване
на намереното пакетче с бяло прахообразно вещество, обозначено с обект №1, като бил
изготвен и фотоалбум за тези процесуални действия. Според протокола, веществото при
изземването му се е намирало на тротоар, находящ се от дясната страна на ул.“.“ с
посока гледа....но към с.И.... и на кръстовището на тази улица с ул.“К......“. Огледа е
материализиран в нарочен Протокол от 04.10.2023г., започнал в 02.00 часа и приключил в
02.30 часа на същата дата. Като място на извършване на огледа и местопроизшествеието,
респ. евентуалното местопрестъпление по настоящия случай, в протокола е записано, че то е
запазено от св.Б. и се намира на : тротоар на кръстовището, образувано от ул.“....“ и
ул....“. В протокола е посочено също така, че освен поемните лица, други лица не се
присъствали на тези неотложни действия, в това число и подсъдимото лице. Същевременно
са извършени и други процесуални действия при условията на неотложност по НПК за
претърсване и изземване на забранени вещи в жилища на подсъдимото лице, но такива
вещи не са намерени и иззети и в тази насока е Протокол за претърсване и изземване от
04.10.2023г. на л.17-20 от ДП и такъв на л.24-25 от ДП, които са одобрени по реда на чл.61,
ал.2 от НПК с Определение №553/05.10.2023г., постановено по чнд №1450/2023г. по описа
на БлРС и респ. с Определение №554/05.10.2023г., постановено по чнд№1451 от 2023г. по
описа на БлРС.
Междувременно на мястото на огледа е извършен и полеви тест, който реагирал
положително за наркотично вещество и било констатирано, че количеството на същото е
0.33 грама. В последствие е извършена и физико-химическа експертиза от експерта Ц. при
НТЛ –Б.... при която е констатирано, че това вещество представлява кокаин със съдържание
на активен компонент /кокаин база % от 10%. /
Стойността на веществото е изчислена от разследващите органи в ДП и съгласно
Приложение №1 на Постановление № 23/29.01.1998 г. за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн.ДВ, бр.15/1998г.) , като при
прието нето тегло на същото от 0,33 грама и съдържание на активен, наркотично действащ
компонент кокаин база 10,00 %, е счетено, че тази стойност възлиза на сумата от 28. 05лв.
След изслушването на експерта Ц. в съдебното производство и изявлението й, че не е
изследвала и не може да изследва какво представлява останалата част от 90% на процесното
веществено доказателство, съдът допусна и назначи допълнителна физико-химична
експертиза, а след това и тройна химическа експертиза с експерти от „НИК“-гр.С..... С
експертните заключение на назначените вещи лица по тези експертизи се изясни, че
2

процесното веществено доказателство обект №1 към ДП е смес, която има наличие на
кокаин със съдържание на активен компонент на кокаин от 8.1% от първоначално
посоченото в ДП тегло 0.33 грама, а в останалата си част от 91.9% е аспирин. Поради
това, че експертните изследвания имат „деструктивен характер“ за изследваното вещество,
вещите лица посочват, че след тройната химическа експертиза на практика са останали само
опаковките от процесното веществено доказателство обект№1, които са и върнати на съда с
нарочен протокол . В съдебното производство експертите уточниха, че за тях, изследваното
веществено доказателство не е само наркотично вещество, а по-скоро препарат и един вид
смес от кокаин и аспирин, като кокаина е със съдържание на активен компонент в препарата
от 8.1%, а не 10%. Наред с това ползваният метод на изследване /газова хроматография с
пламъчно йнизационен детектор/, допуска техническа грешка и отклонение в резултата от
5%, което в казуса е + или – 0.4% от констатираните активен компонент 8.1% на кокаина от
този препарат.
В своите обяснения подсъдимия твърди, че на 03.10.2024г. след 23.00 часа имал среща
със своя приятелка, която живее в ж.к.“Е...“ на Б... но тъй като тя отменила срещата си
тръгнал към дома от Икономическата гимназия след 23.00 часа. По пътя му към града и в
близост до строящият се магазин „Б...“, бил спрян за проверка на тротоара срещу въпросния
магазин, от двамата полицейски служители Б. и Д.. Те проверили самоличността му,
претърсили го и не намерили нищо забранено в него, след което единият полицай останал с
него на мястото на проверката, а другият тръгнал с фенер да проверява района и след около
10-15 минути се върнал и му посочил бяло прахообразно вещество като дъвка, което
попитал дали е негово и дали е изпаднало от него, което категорично било отречено от А..
Подсъдимият е категоричен също така, че за първи път вижда свидетелите Д. и Б. и не ги е
познавал до датата на проверката му.
Според Декларацията за материално, семейно и имотно състояние, подсъдимият е
несемеен и не е трудово ангажиран, като същият не притежава собствено МПС, но
притежава заедно с членове на семейството му 2 жилища в Б.....
Изведената фактическа обстановка се обосновава с посочените и цитирани гласни и
писмени доказателства, събрани в ДП при недопуснато процесуално нарушение, които
напълно кореспондират по между си, поради което и съдът кредитира като годни и
достоверни доказателства за изясняване на обективната истина в този казус и те са както
следва: приобщеното към ДП веществено доказателство- обект№1 към Протокол за оглед,
ведно с Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, Протоколи за
претърсване и изземване от 04.10.2023г. на л.17-20 от ДП и такъв на л.24-25 от ДП, които са
одобрени по реда на чл.61, ал.2 от НПК с Определение №553/05.10.2023г., постановено по
чнд №1450/2023г. по описа на БлРС и респ. с Определение №554/05.10.2023г., постановено
по чнд №1451 от 2023г. по описа на БлРС, експертно заключение по извършената
Експертиза №Н-155 от 05.10.2023г. на НТЛ-Б.ек...спертно заключение по извършената
допълнителна физикохимична експертиза от НИС-гр.София, материализирано в Протокол
№24/НАР-291 от 20.05.2024г. и експертно заключение по назначената тройна съдебно-
химическа експертиза, на експерти в НИК-гр.С....... материализирано в Протокол
№25/НАР378/25.06.2025г., обяснения на подсъдимото лице, свидетелство за съдимост на
подсъдимото лице и негова декларация за материално и имотно състояние. В подкрепа на
изведената фактическа обстановка са и показанията на свидетелите Д. и Б., които съдът
кредитира като достоверни само относно посоката им на придвижване преди проверката на
подсъдимото лице на инкриминираната дата, а именно, че същите са се придвижвали със
своя автомобил докато изпълнявали задълженията си като охрана на обществения ред на
03.10.2023г. след 23 00 часа в посока към ул.“.....и ЗМК, когато видели подсъдимият да
върви по тротоара на ул.“..... срещу строящия се тогава магазин “Б..“ и в посока към
кръговото кръстовище и ЗМК. Кредитира показанията на тези свидетели и относно мястото
на проверката на подсъдимото лице, а именно на тротоара и в близост до входа и строежа
3

на магазин“Б....“, който тротоар обаче е противоположен и в обратната посока на движение
на тази, в която са се движили свидетелите Д. и Б. към този момент и на съда е ноторно
известно, че не се намира на кръстовище.Безспорно се установи с обясненията и показанията
на тези двама полицейски служители, че подсъдимият е отрекъл категорично, че
намереното вещество е негово и, че то е изпадало или е било изхвърляно от него. За тези
факти твърденията на свидетелите Б. и Д., напълно кореспондират с обясненията на
подсъдимото лице, т.е. напрактика няма спор относно тези факти в процеса и именно за това
съдът приема за достоверни .
В останалата им част обаче съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. и Б. и
изключва същите като годно, обективно и достоверно доказателствено средство за
изясняване на обективната истина в този казус, тъй като тези им показания са нелогични,
вътрешно противоречиви, непоследователни, напрактика променяни при всеки разпит
на двамата свидетели в ДП и в съдебното производство /разпити и очни ставки между тях
и подсъдимото лице/, като наред с това в тази им част показанията на тези свидетели
противоречат с други безспорни доказателства в процеса като Протокола за оглед на
местопроизшествието, където като запазено инкриминирано място от св.Б. е посочено
коренно различно такова, от посоченото при разпита на свидетелите Д. и Б. както в
ДП, така и в съдебното дело. Конкретните аргументи на съда за игнориране и
некредитиране като достоверни доказателствени средства, показанията на посочените
двама полицейски служители в тази им част са следните:
При първоначалните разпити на свидетелите Д. и Б. на 04.10.2023г. в хода на ДП,
двамата твърдят, че намереното на процесната дата бяло прахообразно вещество под
формата на топче, поставено в найлонов плик, било „изпаднало от якето на подсъдимото
лице“ , когато го спрели за проверка и идентифициране. Според тези им показания, преди
срещата с подсъдимия, свидетелите се движели с полицейския си автомобил по ул.“....“,
като в близост до ул.“..... и строящият се към този момент магазин „Б...“, забелязали
подсъдимото лице, което се движело в обратна на тяхната посока, по тротоара на у.“...и
към посока на ул.“П...“ на Б...., като именно там му направили проверка и възприели
„изпадналото от якето му топче с бяло прахообразно вещество“. Докато при вторият им
разпит в досъдебна фаза на 10.10.2023г., двамата свидетели твърдят, че непосредствено
преди задържането на подсъдимото лице на 03.10.2023г., правили обход на кв.“......“ в Б.....и
се движели с полицейският си автомобил по ул.“Б.“ с посока на движение .....от „И.....“
към ул. „..... При този разпит двамата полицейски служители твърдят също, че забелязали
подсъдимия да се движи по тротоара и в близост до сградата на „ЗМК“ в посока от....
ж.к.“.“ към центъра на града, както и, че описаното веществено доказателство в ДП
като обект №1 /топче с бяло прахообразно вещество/, е било „изхвърлено от
подсъдимия с лявата му ръка“. При разпита на тези свидетели в съдебна фаза те отново
промениха показанията си като заявиха, че видели подсъдимия при строящият се
магазин“Б...., а когато отишли към него за проверка, от левият му ръкав и в краката
му паднало процесното топче /веществено доказателство по делото и обект№1 към ДП/.
Именно тогава запазили и мястото на произшествието, което обаче според Протокола за
оглед към ДП е тротоар на ул.“. с..... посока гледано към с.И...... но което място се
намира на кръстовището образувано от ул.“... и. ул.“. Същевременно двамата полицейски
служители сочат, че към момента, в който възприели подсъдимия на 03.10.2023г., те се
движели със служебния си автомобил по ул.“С........“ в посока „ЗМК“ и спрели
автомобила си в насрещна лента в близост до входа на магазин „Б..“ за да извършат
проверката на А.. Така напрактика се оказва, че свидетелите Д. и Б. са посочили 3
различни улици, по които твърдят, че са се движили преди да видят подсъдимия и да
му извършат проверка /ул.“Б.“, ул.“......С....“, ул.“...“ /, които са с коренно различно
местоположение и посока на движение и това от една страна е видно при елементарен
преглед на картата на Благоевград, а от друга страна е и ноторно известно на съдията –
4

докладчик като жител на този град, като част от улиците са и перпендикулярни една на
друга /ул.........
В показанията на тези двама свидетели не е посочено въобще, че са се намирали в
близост и извършили проверка на подсъдимия до кръстовище между ул.“.....“ и
ул.“....К.а именно това се оказа, че е запазеното от св.Б. местопроизшествие и
инкриминираното място, на което разследващите органи са извършили и процесният
оглед на 04.10.2025г. от 02.00 часа до 02.30 часа.
На следващо място, свидетелите Б. и Д. първоначално в ДП и при разпита с в съденото
дело твърдяха, че подсъдимият ги видял и затова забързал движението си и именно това
ги мотивирало да спрат и да ги проверят на инкриминираната дата, а в хода на очните
ставки се изясни, че те са се движили в гръб на подсъдимия и той обективно не е имал
възможност да ги види за да може това евентуално да го мотивира по някаква причина
„да се забърза“.
Разминаване в показанията на двамата полицейски служители има и относно
обстоятелството кога и как са възприели процесното веществено доказателство, като
първоначално свидетелите Б. и Д. твърдят, че то е изпаднало от яке на подсъдимия преди
да го проверят, после че било изхвърлено и изпаднало от негов ляв ръкав, а в хода на
очните ставки, те твърдят, че подсъдимият се „разтърсил“ и тогава изпаднало от левия
му ръкав в краката му това вещество, въпреки че преди въпросното „разтърсване“, А.
бил „проверен“ и на практика претърсен от св.Б., който не открил в него и в дрехите
му никакво наркотично вещество, включително и въпросното такова.
Не на последно място, до очните ставки в съдебната фаза на делото, свидетелите Д. и Б.
въобще не твърдяха, че св.Б. е направил оглед и обход на мястото около това, на което
проверили подсъдимото лице при това с фенер, докато последното е категорично твърдение
в обясненията на подсъдимото лице и едва именно при провеждането на въпросните
очни ставки, двамата полицейски служители потвърждават обясненията на А. за такъв
обход, оглед и ползване на фенер за него от страна на св.Б. .
При проведените очни ставки между подсъдимото лице и свидетелите Б. и Д. в хода на
съдебното производство, се изясни и потвърди версията на подсъдимото лице, че се е
движел по тротоара в посока от магазин „Б......“, която се е строял към момента към
центъра на града и респ. в посока кръговото кръстовище при ЗМК, докато свидетелите
Б. и Д. са се придвижвали с полицейският си автомобил в негов гръб и зад него, така
че подсъдимият не е имал обективна възможност да ги види и да промени хода си,
както първоначално твърдяха тези полицейски служители, което според тях и
мотивирало спирането им и проверката на А. на процесната дата. В хода на очните
ставки, полицейските служители заявиха и, че процесното веществено доказателство
изпаднало от левия ръкав на якето на подсъдимото лице, докато той продължи да поддържа
версията си, че нищо не е изпадало от него и намерено в него при проверката му от
свидетелите Д. и Б., а процесното веществено доказателство е намерено след като единият
от полицаите /св.Б./, обходил и претърсил с фенер района наоколо и в някакви храсти, което
правил около 10-15 минути и именно тогава донесъл процесното вещество. Междувременно
св.Д. потвърди, че действително колегата му св.Б. е имал фенер и обходил с него района, но
твърди, че едва след като св.Б. осветил подсъдимия с този фенер, от него паднало
процесното вещество на земята в краката му, докато първоначално и двамата полицейски
служители твърдяха, че първо видели да пада от подсъдимия процесното вещество и след
това му извършили проверката по случая и запазили местопроизшествието, т.е. се разви от
тези свидетели поредната различна и противоположна тяхна версия за първото възприемане
на процесното наркотично вещество и появата му на процесното място. Св.Б. в хода на
очната ставка наред с това ту твърдеше, че са се придвижвали със св.Д. при спирането на
подсъдимия за проверка по ул.“..........С. в Б...... които са две коренно различни улици и
5

напрактика перпендикулярни една на друга и с коренно различна посока на движение.
Св.Д. в хода на очната ставка заявява от своя страна също нещо различно, а именно, че
процесното вещество паднало до дърво, след като „подсъдимият си разтресъл якето“,
но въпреки това е заснето на тротоарна плочка и в процесния фотоалбум и такова
дърво въобще не е заснето наблизо в албума
Всички тези вътрешни противоречия, непоследователност, колебания и обрати в
показанията на свидетелите Д. и Б., мотивират съда да не кредитира техните показания
касателно противоречиво посочваните релевантни обстоятелства от тяхна страна а именно:
за улицата, по която се движели при възприемане на подсъдимото лице на
инкриминираната дата, за появата и мястото на възприемане за първи път на процесното
веществено доказателство-обект №1 към ДП от страна на тези свидетели и неговото
държане от подсъдимото лице.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на защитата за негодност на Протокола
за оглед на местопроизшествие към процесното ДП като доказателство в процеса, е
неоснователно. Видно от съдържанието на този протокол към ДП в оригинал, в него се
съдържат всички основни реквизити за такова процесуално действие по смисъла на чл.156 от
НПК, в това число и начало и час на огледа и съпътстващите го други действия по взимане
на процесното веществено доказателство от местопрестъплението, а именно за времето от
02.00 часа до 02.30 часа на 04.10.2023г. Ето защо, съдът счита, че това писмено
доказателство е годно такова , надлежно изготвено и достоверно при изясняване на
обективната истина в процеса.
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТОА
Съдът намира, че с ангажираните по делото и откроени и приети като годни и
достоверни гласни, писмени и веществено доказателство, които кореспондират по между си
и съдът именно за това ги кредитира при изясняване на обективната истина в този процес,
не се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил както от
обективна, така и от субективна страна вмененото му престъпление по чл. 354а, ал.5,
във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК.
От обективна страна, съдът констатира, че по делото не са събрани никакви
доказателства в подкрепа на обвинението, че подсъдимият е държал процесното
наркотично вещество именно „ за времето от неустановена дата до 23.50 часа на
03.10.2023г.“ Между страните няма спор, че проверката на подсъдимото лице от страна на
свидетелите Д. и Б. е станала около 23.50 часа на 03.10.2023г., като за обстоятелството, че от
друга неустановена дата и до този час на посочената дата, А. е държал процесното
наркотично вещество, не са ангажирани нито гласни , нито писмени, нито веществени
доказателства и в този смисъл не са и показанията на двамата полицейски служители Д. и Б.,
поради което съдът приема за недоказано и напълно необосновано обвинението в тази
му част.
На следващо място, по делото не се доказа и инкриминираното място, така както е
посочено то в обвинението, а именно: в гр.Благоевград, на ул.“...........“ и в близост до
кръстовище, образувано между ул.“.“ ......и ул.“.......Такова евентуално инкриминирано място
за процесния случай се опровергава на първо място с показанията на свидетелите Д. и Б.,
както и с обясненията на подсъдимото лице, които са категорични, че проверката на
подсъдимия и възприемането на процесното веществено доказателство обект №1 от тези
полицейски служители, не е станало на самата ул.“... в Б..., а на тротоар и в близост до
строящ се магазин „Б.... и ограда на ЗМК. От друга страна, според Протокола за оглед на
местопроизшествие, изрично е посочено, че процесното евентуално инкриминирано място
като местопроизшествие, е запазено от св.Б. до идване на разследващите органи и
направеният от тях оглед, но това място също не е на ул.“........“, а на тротоар на
кръстовище , образувано от ул.“...... и ул.“...., което място на възприемане на
6

процесното веществено доказателство от свидетелите Б. и Д. след проверката на
подсъдимия напрактика е и на срещоположното място спрямо това пред магазин
„Б....“, където пак същите свидетели и подсъдимия твърдят, че е била извършена
проверката на А. /това е напрактика е едно от малкото идентични и безспорни между тези
трима участници в процеса обстоятелства/, като този факт е виден и от Гугъл карти, до която
информация има публичен достъп чрез Интернет , а наред с това се касае и за ноторно
известно за съдебния състав обстоятелство, доколкото съдията-докладчик е жител на Б...... и
като такъв също е добре запознат с местоположението на улиците му.
Не се доказа по един категоричен и безспорен начин според съда и самото
изпълнително деяние на процесното престъпление, а именно държане от страна на
подсъдимото лице на процесното наркотичното вещество и то на инкриминираното
според обвинението място. В тази връзка съдът констатира изключителна
непоследователност и вътрешно противоречие в показанията на свидетелите Д. и Б. относно
това кога и къде са възприели процесното веществено доказателство обект №1/ така нар.
наркотично вещество/ и съответно къде е било „държано“ то от подсъдимия по техни
твърдения, когато са го възприели, защото както те, така и подсъдимият установиха, че
след като идентифицирали по лични документи имената на подсъдимото лице, св.Б. е
претърсил и напрактика обискирал подсъдимия без да намери в него и дрехите му
наркотично вещество и в същото време двамата полицейски служители твърдят, че след
това, че това вещество е изпаднало от якето на А. , респ. че е изхвърлено и/или изпаднало от
левия му ръкав и лява ръка, респ. че паднало при негово „разтърсване“ на мястото на
проверката и след това му претърсване. Същевременно едва в хода на очните ставки между
подсъдимия и свидетелите Б. и Д. се изясни, че св.Б. е направил оглед и претърсил и
околните места и храсти с фенер, което също не би имало логична причина, ако вече е било
видяно, „изпадналото“ или „изхвърлено“ процесното вещество от подсъдимото лице в
краката му и на мястото на проверката му в близост до входа на строящия се
магазин“Б........... на тротоар на ул.“......“ и до ограда на ЗМК както сочат в тези си показания
свидетелите Б. и Д. и подсъдимото лице в своите обяснения. Доказа се с Протокола за оглед
на местопроизшестиве също така, че запазеното място на видяното на земята
наркотично вещество от свидетелите Б. и Д., след „евентуалното му „изпадане“ или
„изхвърляне“ по противоречивите им показания“, е на срещуположен тротоар и място
, спрямо това, на което е била направена проверката на подсъдимия и евентуално
„изпаднало“ или респ. е било „изхвърлено“по твърдения на тези полицейски
служители това вещество, а именно на тротоар на кръстовище, образувано с ул.“......
Като изпълнително деяние, държането на наркотично вещество изисква, то да се
намира във фактическа власт на дееца / в него самия/ или в негова собственост или на
място, до което дееца има достъп и съзнанието, че по всяко време може да се разпореди с
тази вещ /В тази насока е съдебната практика-Решение 394/2009г. по н.д.№415/2009г. на 2-ро
н.о. на ВКС , Решение №110/2012г. по н.д.№582012г. на 3-то н.о. на ВКС, Решение
№371/20024г. по н.д.№783/2004г. на 3-то н.о на ВКС и Решение №676/2007г. по н.д.
№225/2007г. на 1-во н.о. на ВКС./
В конкретният казус, не се установи и доказа по несъмнен и категоричен начин, че
процесното така нар. веществено доказателство се е намирало във фактическа власт
на подсъдимия А., като вместо това се доказа, че такова вещество въобще не е намерено в
подсъдимия при претърсването и обиска му от страна на св.Б. в хода на извършената му
проверка пред входа на строящият се магазин“Б...“ и на тротоар на ул.“1..... до този строеж.
Не се доказа и, че процесното така нар. наркотично вещество е било държано от А. и на
друго място, до което е имал съзнанието, че по всяко време може да отиде, да го вземе и
да се разпореди с тази вещ като на практика няма никакви доказателства в процеса за
това, че А. е отишъл и респ. е бил въобще на срещуположния тротоар спрямо мястото
на проверката му /тротоар пред строеж на магазин“Б......., а именно на тротоара на
7

кръстовище между ул.“....... и ул.“К... където е запазено местопроизшествието и
процесното вещество от св.Б., до започване на огледа и изземването му към делото като
обект№1 от страна на разследващите органи. В тази насока не са и показанията на
самите полицейски служители Б. и Д., които твърдят, че видели процесното вещество да
„изпада“ и в същото време „да се изхвърля“ от ляв ръкав на подсъдимия, но на мястото на
проверката му на тротоар на ул.“...пред входа на строеж на магазин “Б...“ и в близост до
ул.“Б..... което обаче не е запазено като местопроизшествие и място на възприемане и
намиране на процесното вещество. Нещо повече, за запазеното място като такова на
местопроизшествие и евентуално инкриминирано място в този казус, не са наведени
никакви твърдения и не са събрани никакви доказателства, че има отношение с
подсъдимия, че той е ходил на това място, държал там наркотично вещество, респ. че е
проверяван там от свидетелите Д....и Б., нито пък, че на това място е „изпадало“ или е
било „изхвърляно“ от него процесното така нар.наркотично вещество на
инкриминираната дата.
Отделно от това, с обвинението се твърди, че подсъдимият е държал наркотично
вещество от 0.33 грама, представляващо кокаин, със съдържание на активен, наркотично
действащ компонент кокаин на база 10%, което също не бе доказано в процеса. В тази
връзка първоначалната химическа експертиза на експерта Ц. от НТЛ-Б.... бе оспорена от
страните и съдът назначи както допълнителна физико-химическа експертиза, така и тройна
химическа експертиза, при които по един категоричен начин се установи, че иззетото като
обект№1 към процесния Протокол за оглед, бяло прахообразно вещество от 0.33 грама ,
не е в цялост наркотично вещество, а представлява „препарат“ от аспирин и кокаин,
като кокаина от това количество като активен компонент е 8.1% от теглото и този
резултат също би могъл да има отклонение с оглед на ползвания при изследването
метод от порядъка на +-0.4%. Следователно, с тези две съдебни експертизи, които съдът
кредитира защото намира за по-точни и очевидно по-пълно и по-компетентно извършени от
експертите в НИК при достигнати напълно идентичните резултати, се доказа още веднъж и
то по един категоричен начин, че подсъдимият отново обективно не е могъл да държи
наркотично вещество от 0.33 грама с активен компонент на кокаин от 10%, защото
процесното вещество не е нито с такъв активен компонент /а 8.1%/, нито пък се касае
за наркотично вещество от 0.33 грама, а за аспирин от 91.99%, държането на което
вещество не е под забранителен и респ. разрешителен режим в РБ....... и за това такова
държане не може да се ангажира нечия наказателна отговорност след като е абсолютно
несъставомерно деяние по НК , в това число и по чл.354а, ал.5 от НК.
Нещо повече, в рамките на тройната съдебно-химическа експертиза и при
изслушването на вещите лица, същите нарекоха процесното веществено доказателство
„препарат“ от аспирин и кокаин с активно действащ компонент на кокаина от 8.1%, за
какъвто препарат и държане на препарат няма обвинение по делото спрямо
подсъдимото лице, включително и по чл. 354а от НК . В тази връзка следва да се посочи,
че според нормата на пар.1, т.2 от ДР на Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, „препарат“ е смес, чието съдържание включва едно или
повече психотични вещества. От своя страна разпоредбата на пар.1, т.12 от ДР към ЗКНВП
сочи, че „препарат“ е всеки разтвор, смес или материал, в което и да е физическо състояние,
съдържащи едно или няколко наркотични вещества в терапевтични или в нетерапевтични
дози, което кореспондира със становището на експертите химици за вида и естеството на
процесното веществено доказателство обект№1, което се установи, че не е наркотично
вещество кокаин в чист вид и то в количество от 0.33 грама, в каквато насока обаче е
процесното обвинение.
Тук е момента да се посочи, че в НК , не е посочена дефиниция за „наркотично
вещество“. Такава е регламентирана с пар.1, т.11 от ДР на ЗКНВП и според тази
уредба,“наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено
8

в Списъците по чл.3, ал.2, т.1 ,2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество,
включено в тези списъци, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква
халюцинации или нарушения на двигателната функция, на мисловната дейност на
поведението, на възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху
човешкия организъм . От своя страна , според пар.1, т.9 от ДР на ЗКНВП, „упойващо
вещество“ означава всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и
Списък II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961г.
В конкретния казус несъмнено, активният компонент на кокаин от 8.1% в процесния
препарат от аспирин и кокаин , е наркотично вещество, защото е включено в Списък I
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, във
вр. с чл.3, т.1 от Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като
наркотични, а съхранението на такова наркотично вещество в страната, както и вносът,
износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества и лекарствени
продукти, съдържащи наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3, съгласно
чл.32, ал.1 от ЗКНВП, се извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена
от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.
Същевременно в разпоредбите на чл.3, чл.4, чл. 6, чл.16 и др. от ЗКНВ, при регламентацията
на прилаганият контрол от държавата и разрешителен режим за съхранение на наркотични
вещества, респ. държане на такива по смисъла на НК, понятието „препарат“ с наркотични
вещества и наркотични вещества, се ползват от законодателя като алтернативи, а не като
идентична вещ, макар за препаратите да се прилагат идентични мерки за контрол и правна
уредба като тези за самите наркотични вещества в чист вид. Наред с това, в Глава IV на
Закона “Забрани и ограничения на растения, вещества и препарати“, законодателят е
предвидил и отделен разрешителен режим за съхранение именно на препарати с
наркотични вещества /едно или повече/ и това е сторено с разпоредбата на чл.30 от
ЗКНВП, а не с чл.32 от него, в каквато насока е обвинението. Следователно,
повдигнатото обвинение на подсъдимото лице за държане на наркотично вещество кокаин и
то в количество от 0.33 грама, също е недоказано само по себе си, защото това количество
е такова на препарат от аспирин и кокаин по смисъла на пар.1, т.12 от ДР на ЗКНВП,
при това с активен компонент на кокаина от 8.1% и остатък от аспирин в сместа от
цели 91.99%, за какъвто препарат на подсъдимото лице не е повдигнато въобще
обвинение в този казус, а съдът не може с крайният си съдебен акт да
преквалифицира вида на твърдяното като държано вещество в нарушение на ЗКНВП ,
тъй като това би било съществено изменение на релевантните факти и елемент от
фактически състав на соченото престъпление.
Все в този ред на мисли след като се доказа, че количеството на процесното
наркотично вещество кокаин, което не е 0.33 грама, а 8.1% от последното напрактика
означава, че чистият кокаин в процесния препарат е от порядъка на около 0.02 грама.
В такава хипотеза и съгласно практиката на съдилищата, следва да се постави и въпроса за
степента на обществена опасност на деянието, свързано с държането на такова количество
наркотично вещество по принцип, както и за съставомерността въобще на такова държане
във връзка с тази обществена опасност на самото деяние. Така според съдебната практика,
разликата в приложното поле и квалификацията на едно деяние като маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК /каквато е процесната квалификация с обвинението по чл. 354а,
ал.5, вр. с ал.3 от НК/ и малозначителност на случая по чл.9, ал.2 от НК, се изразява в това,
че маловажността на случая се преценява и зависи от размера на вредните последици, както
и от всички други смекчаващи и индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства в
конкретния казус, докато малозначителността на деянието представлява конкретно
обществено качество и обективен белег на деянието и се свързва с основно със степента
9

на обществена опасност на самото деяние и преценката за възможността му то да
окаже отрицателно въздействие на конкретните обществени отношения или
въздействието му е толкова незначително, че то не може реално да застраши тези
отношения /в тази насока е ТР№23/81 на ОСНК на ВС, Решение №34/08.04.2015г.,
постановено по н.д.№1914/2014г. на ВКС и Решение №306/2009г. на 3-то н.д. на ВКС /.
В конкретният казус, при отчитане на конкретното установено наркотично вещество
кокаин в процесния препарат и посочената негова стойност в обвинението /28.05лв./,
несъмнено се налага извода за едно пренебрежимо малко количество на наркотично
вещество, което има и един изключително нисък паричен еквивалент, а това създава
сериозното и разумно съмнение, че такова вещество може въобще да засегне реално
или да окаже някакво отрицателно въздействие върху защитаваните обществени
отношения–предмет на процесното инкриминирано деяние по чл. 354а, ал.5, а именно
обществените отношения, свързани със здравето на гражданите, обществото или
здравето на конкретния индивид. От своя страна, явната незначителност или
малозначителност на обществената опасност на едно инкриминирано деяние, заради
каквато то не може реално да засегне и респ. да окаже отрицателно въздействие върху
защитаваните обществени отношения от НК, на практика не налага намесата на държавата
с някакви мерки, в това число и наказателни такива, нито пък такова деяние може да се
квалифицира като престъпление. Ето защо, дори и да бе доказано държането на процесното
наркотично вещество в препарата с аспирин, от страна на подсъдимото лице, което държане
не се доказа по настоящото дело, то такова деяние би било и малозначително и не би
обосновало отново ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия А. в
настоящият казус и на това самостоятелно основание/ в тази насока е Решение
№123/19.03.2010г. по н.д.№744/2009г. на 2-ро н.о. на ВКС и Решение №34/08.04.2015г.,
постановено по н.д.№1914/2014г. на ВКС./
След като не се доказа, че подсъдимия е извършил от обективна страна вмененото му
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК, то той не е могъл да
го извърши и от субективна страна и още повече при форма на вина пряк умисъл,
защото в съзнанието му въобще не е било отразено нито, че извършва инкриминирано
деяние и то с някаква степен на обществена опасност, нито пък , че от такова деяние ще
настъпят обществено-опасни последици, които той е целял да настъпят и е искал тяхното
настъпване.
Предвид всичко изложено, след като съдът констатира, че обвинението по делото не
бе доказано и не се установи подсъдимият да е извършил както от обективна, така и от
субективна страна вмененото му престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, предл.2, т.1,
предл.1 от НК и то на инкриминираната дата и място, той следва да се признае за невиновен
и да се оправдае за осъществяването на такова престъпление по аргумент на чл.304 от НПК
.
По изложените мотиви, съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	64
Дата:	15 юли 2025 г.
Съдия:	Екатерина Петрова Николова

Дело:	20231210201529
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 октомври 2023 г.

Присъда по дело №1529/2023 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите