№ 273
гр. Кюстендил, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500266 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ********, насочена против Решение № 134 от
20.02.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 949/2022 г. по описа на същия
съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството против Т. И.
К., ЕГН **********, с адрес: ***** иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружетво сума в общ размер на
292,18 лв., представляваща непогасени и изискуеми задължения, обективирани във
Фактура № **** г. за клиентски номер ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до заплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
№ 238/21.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 348/2022 г. от описа на КРС.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението
поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че районен съд
неправилно е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 87 от
ЗЗД, като не е съобразил договорката между страните, обективирана в подписаните
между тях индивидуални договори. Твърди се, че основанието на което са прекратени
допълнителните споразумения е чл. 19 б от ОУ, като районен съд не е разгледал по
същество тази разпоредба на общите условия, поради което е достигнал до грешно
заключение, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД.
Според представителя на въззивното дружество с оглед на фактическите обстоятелства
за прекратяване на договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към
тях, относимият текст от ОУ, представляващ нормативното основание за прекратяване
на договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях е чл. 75 във
вр. с чл.19б, б. „в“, както и че анализът на редакцията на чл.19б съотнесен към
1
съдържанието на чл. 19в безусловно сочела, че в първата хипотеза не се изисквало
едномесечно писмено предизвестие, т.е. процесните допълнителни споразумения са
прекратени на 15.07.2019 г., вследствие на което в полза на за въззивното дружество е
възникнало право на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги, които са в общ размер на 292.18 лв. и за които е издадена Фактура №
**** г. Иска се отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение, с
което да бъде прието за установено, че процесните неустойки са дължими.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна,
в който подробно се оспорват твърденията във въззивната жалба. Искането е за
оставяне в сила на обжалваното решение. Същото становище е застъпено и в съдебно
заседание от процесуалния представител на въззиваемия Т. К..
Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Същото е и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
На 02.10.2017 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***. Срокът на
договорното отношение е определен изрично и последният изтича на 02.10.2019 г. На
25.10.2018 г. е сключено ново Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***. Срокът на договорните
отношения изтича на 25.10.2020 г. В двете допълнителни споразумения е уговорено, че
при предсрочното им прекратяване по вина или по инициатива на потребителя
последният дължи неустойка- по отношение на първото допълнително споразумение- в
размер на сумата от стандартния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/ номер до края на срока, а по отношение на второто допълнително
споразумение- на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава триктратния размер на стандартните месечни абонаменти. С представените
по делото декларации – съгласие се установява, че ответникът е получил екземпляр от
Общите условия на оператора.
По делото на районен съд е прието като доказателство общи условия на
оператора за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги
2
в сила от 10.09.2010 г.
По ч.гр.д. № 348/2022 г. на КнРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на въззивното дружество за процесната сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Между страните по договорите са съществували облигационни отношения за
предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите,
ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител,
услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да
заплаща цената на тези услуги. Поради неплащане на цената на предоставените
услуги, на 15.07.2019 г. мобилният оператор е деактивирал процесните абонаменти.
Спорният въпрос, изведен с оглед очертания предмет на въззивно обжалване, е
относно дължимостта на начислената и претендирана неустойка за предсрочно
прекратяване на облигационното правоотношение по вина на потребителя и в частност
дали с постигната уговорка, предоставяща право на оператора да прекрати договорите
едностранно занапред и без предизвестие се дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1
ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи следното:
За да възникне отговорността на потребителя за заплащане на неустойка по
процесните допълнителни споразумения, клаузата на т.3, респ. т.4 предвижда да е
настъпило предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя. В случая в
исковата молба се твърди, че датата на прекратяване на договорите е 15.07.2019 г.,
когато са деактивирани процесните абонаменти, генерирани автоматично от
електронната система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичане на предвидените в месечните фактури срокове за
плащане и съобразно крайния срок на ползвания абонамент. Конкретните задължения,
чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на договорните неустойки, е
преустановяване плащането от страна на потребителя на дължимите суми за
предоставени и потребени мобилни услуги, което е разписано в чл. 71 от ОУ във
връзка с чл. 27 от ОУ и именно тези разпоредби са дали основание на оператора в
съответствие с чл. 19б б. "в" и чл. 75 от ОУ да прекрати едностранно договорите и да
прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечни
абонаментни такси по договорите и да начисли еднократно неустойки.
Според настоящия съдебен състав прекратяването на процесните допълнителни
споразумения не е могло да настъпи автоматично, а е следвало до абоната да бъде
отправено и надлежно връчено изрично писмено изявление на мобилен оператор в
качеството на кредитор за преустановяване на облигационната връзка. Действително в
чл. 19б от ОУ е предвидена за оператора възможността за едностранно прекратяване на
договора от доставчика на мобилните услуги в случай, че потребителят не плати
дължими суми след изтичане сроковете за плащането им. Следва да се има предвид
обаче, че в случая се претендира неустойка на основание т.3, респ. т.4 от
допълнителните споразумения, а именно поради виновно поведение на абоната. Всяко
едностранно прекратяване на договор при наличие на виновно поведение на някоя от
страните следва да се квалифицира като разваляне на договора по смисъла на ЗЗД. В
случая е приложимо общото правило, което е визирано в чл. 87, ал.1, изр.2 от ЗЗД-
писменият договор подлежи на прекратяване с изявление в същата форма /писмена/,
доколкото не е уговорено друго в договора или предвидено в Общите условия.
Едностранното прекратяване на договора предполага изявление на кредитора и има
действие от получаването му от длъжника. В настоящия случай по делото липсват
доказателства кредиторът надлежно да е упражнил правото си на предсрочно
прекратяване на процесните договори поради неизпълнение от длъжника чрез
надлежно връчване на втория на писмени уведомления.
Предвид изложеното по- горе, съдът счита, че въззивното дружество не е
3
доказало, че валидно е упражнило правото си да прекрати предсрочно процесните
допълнителни споразумения и след като същите не са били прекратени преди изтичане
на уговорения срок, претенциите за заплащане на неустойка поради предсрочното им
прекратяване по вина на потребителя са неоснователни.
Доколкото районен съд е отхвърлил исковете за неустойка, то е постановил
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора въззивното дружество няма право на разноски за
заповедното и първоинстанционното исково производства, респ. няма право и на
разноски за въззивната инстанция. Такива са претендирани от него, но не следва да му
се присъждат.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемия Т. К. се дължат
сторените от него пред окръжен съд деловодни разноски, които са в размер на 400 лв. и
представляват адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134/20.02.2023 г. постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№ 949 по описа за 2022 г. на същия съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ********
да заплати на Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 400,00 лева
(четиристотин лева), представляваща сторени съдебно[1]деловодни разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4