Р Е Ш Е Н И Е
№ 2374
Гр. Пловдив, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XX състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Ваня Петкова и прокурор
Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 2231 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от Т.Д.Т., ЕГН **********, против Решение № 1143/26.06.2023 г., постановено по АНД № 2543/2023 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 11-01-767 от 16.03.2023 г., издадено от директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция – София, с което на касатора е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 680 лева, на
основание чл.247 ал.1 от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/, за нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП.
Жалбоподателят
оспорва изводът на ПРС за установеност на описаното в наказателното
постановление административно нарушение. Като излага подробно фактическата
обстановка, касаторът твърди, че в обявлението за обществената поръчка не се
съдържат ограничаващи конкуренцията изисквания по смисъла на чл.2 ал.2 от ЗОП. По отношение на посочения критерий твърди,
че по този начин не е налице ограничение за участниците, а се свеждат до
минимум разходи на публични средства, който въпрос е с приоритет при възлагане
на обществените поръчки, където основната цел е осигуряване на ефективност при
разходването на бюджет. Иска се отмяна на оспорения акт.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател Т.Т. се явява лично и моли съда да
отмени решението на ПРС. Излага доводи, че поставеното изискване за наличие на
сервизна база на територията на гр. Пловдив не е дискриминационно, а
кореспондира с целесъобразното разходване на бюджета на общината.
Ответникът
по касационната жалба – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция,
не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив, счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Анализирайки
събраните гласни и писмени доказателства, районен съд е приел за установено от
фактическа страна, че при извършена проверка
на общ. Пловдив, която попада в обхвата на държавната финансова
инспекция по смисъла на чл.4 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция е
констатирано, че при възлагане на обществена поръчка на стойност по чл.20 ал.3
от ЗОПС е допуснато нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП. Горният извод е формиран от
АНО въз основа на представената документация по обществената поръчка, при което
е установено, че на 05.03.2021 г. в гр. Пловдив, общ. Пловдив – Т.Т., в
качеството си на директор дирекция „Обществени поръчки“ при община Пловдив,
открива обществена поръчка с публикуване на обява в Регистъра на обществените
поръчки за събиране на оферти с предмет: „Доставка на резервни части и услуги по ремонт
на МПС на нуждите на община Пловдив и звената на общинска бюджетна издръжка“ по
обособени три позиции в раздел III Изисквания за лично състояние и критерии за подбор
т.1-3 технически и професионални възможности от обявата за събиране на оферти, като
е поставил изискване към участниците да разполагат с инструменти, съоръжения и
техническо оборудване, необходими за изпълнение на поръчката, а именно –
сервизна база, намираща се в гр. Пловдив, разполагаща с определеното оборудване.
Прието е също така от съда, че е безспорно установено в административното
производство, че като е описано подробно какви са изискванията за участие по
трите обособени позиции за различни видове МПС, съответно, бензинови
лекотоварни МПС, дизелови лекотоварни МПС и тежкотоварни МПС е поставено
условие участниците да разполагат със сервизна база в гр. Пловдив.
Оферти
за участие в поръчката и по трите обособени позиции са подали: „Ауто Франс“ ООД
– Пловдив, „Марком“ ЕООД – Пловдив и „Чехобул“ ООД - Пловдив, като след
разглеждане на офертите от комисията са определени изпълнители по трите позиции
на 05.04.2021 г. и са сключени три договора, както следва: с „Марком“ ЕООД
Пловдив, за изпълнение на обособена позиция № 1 – бензинови лекотоварни МПС и
обособена позиция № 2 – дизелови лекотоварни МПС и с „Ауто Франс“ ООД за изпълнение
на обособена позиция № 3 – тежкотоварни МПС.
В
резултат на извършената проверка срещу Т.Т., в качеството му на лице по чл.7
ал.1 от ЗОП е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ 11-00-767/27.09.2022 г. за нарушение на чл.
2, ал. 2 от ЗОП – за
това, че на 05.03.2021 г., в община Пловдив е открил възлагането на поръчка на
стойност по чл.20 ал.3 от ЗОП, чрез публикуване в Регистъра на обществените поръчки,
като в обявата за събиране на оферти поставил изискване, което ограничава
конкуренцията, като дава необосновано предимство на едни и необосновано
ограничава участници на други стопански субекти в обществената поръчка.
Актът
е подписан без възражения, но такива са депозирани на 05.10.2022 в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН с № 22 АГ-323 от 03.10.2022 г.
Възприемайки
изцяло фактическите констатации в АУАН и дадената им правна квалификация, АНО издал
оспореното пред районния съд НП № 11-01-767/16.03.2023 г., с което на основание
чл.247 ал.1 във връзка с чл.259 от ЗОП, на Т.Д.Т. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 680 лева за нарушение
на чл.2 ал.2 от ЗОП.
При
така установеното от фактическа страна
ПРС приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
длъжностни лица, в сроковете по ЗОП и ЗАНН и при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна, като АУАН и
наказателното постановление съдържат всички минимално изискуеми реквизити от
формална страна. По приложението на материалния закон съдът приел, че вмененото
на Т.Т., в качеството му на лице по чл.7 ал.1 от ЗОП, административно нарушение
е доказано, правилно квалифицирано, обективно и субективно съставомерно.
Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
установените въз основа на тях факти, както и относимата правна регламентация, районен
съд е приел, че като е поставил условието
сервизна/и база/и намираща/и се в гр.
Пловдив, разполагаща/и с определено оборудване, възложителят е включил условие,
което необосновано дава предимство и необосновано ограничава участието на
стопански субекти в обществената поръчка, с което нарушил разпоредбата на чл.
2, ал. 2 от 3ОП. Според районен съд по този начин възложителят е ограничил
възможността на потенциални участници да подават оферти и е дал неоснователно
предимство на други. Изложил е, че предвид наличието на пазара на множество
фирми, които също биха могли да отговорят на останалите изисквания заложени в
ОП, то ограничавайки сервизните им бази да са в Пловдив още изначално същите са
изключени от възможност да участват във въпросната обществена поръчка.
Според
районен съд правилно е определена правната квалификация на деянието, както и
приложимата санкционна разпоредба, като наложеното административно наказание
съответства по вид и размер на предвидените в санкционната разпоредба.
Първостепенният съд е направил извод за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, с оглед липсата на обстоятелства, характеризиращи деянието
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от същия вид. С тези съображения въззивният съд потвърждил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Решението е валидно и допустимо, но
неправилно.
Настоящият
касационен състав счита, че въз основа
на правилно установени факти, районен съд е извел неправилни
изводи досежно вмененото
на Т.Д.Т. нарушение.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП, при
възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Анализът на
посочения текст разкрива законодателен стремеж при възлагането на обществените
поръчки и разходването на публичните средства да бъде гарантирано спазването на
основния принцип по ал. 1, т. 2 от същата норма – свободна на конкуренция. Това
правило търпи и нормативно предвидени изключения. Налице са случаи, при които
законодателят допуска "пресяване" на участниците в съответна
процедура чрез поставяне на условия и изисквания от възложителя – напр. чл. 47,
ал. 1 от ЗОП, но винаги при съобразяване на спецификите на съответната
поръчката при неизменно спазване на останалите принципи – пропорционалност,
публичност и прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация /чл.
2, ал. 1, т. 1, т. 3 и 4 от ЗОП/. Тоест, когато
предметът, стойността, сложността, количеството или обема на обществената
поръчка налагат поставяне на условия и/или изисквания на възложителя, които
ограничават кръга на потенциалните участници, те следва да са пропорционални на
засегнатия обществен интерес и публично оповестени. Според чл.47, ал.1 от ЗОП,
възложителите могат да включат в изискванията за изпълнение на поръчката
специални условия, свързани с икономически или социални аспекти на
изпълнението, иновациите, опазването на околната среда или със заетостта.
Законодателят изисква преценката за
спазването на принципа по чл. 2, ал. 2 от ЗОП да се прави винаги ведно с
отчитане на специфичните потребности на отделните възложители, които не могат
да бъдат обхванати и ограничени в универсални за всички случаи правни рамки.
В случая процесната поръчка е с предмет „Доставка
на резервни части и услуги по ремонт на МПС на нуждите на община Пловдив и
звената на общинска бюджетна издръжка“ по три обособени позиции: обособена
позиция № 1 – „Бензинови лекотоварни МПС“, обособена позиция № 2 – „Дизелови
лекотоварни МПС“ и обособена позиция № 3 – „Тежкотоварни МПС“.
Очевидно с оглед териториалния обхват на работа на бенефициера е
необходимо наличието на сервиз на територията на град Пловдив.
Следва да се отбележи, че характера и
предназначението на МПС-тата които ще се ремонтират, а именно такива, които
обслужват община Пловдив и звената на общинска бюджетна издръжка, изключва
възможността за извършване на дейностите по сервизно обслужване в отдалечени
сервизни бази, тъй като за това е необходимо първо извършване на разходи за
винетни такси или такси за изминато разстояние (тол такса) по Закона за
пътищата, или второ специална организация за транспортиране на превозното
средство до сервиза. Придвижването или транспортирането до отдалечени сервизни
бази води до икономически необосновани разходи, които в крайна сметка биха били
за сметка на възложителя.
Именно поради изложеното възложителят е
изискал наличие на сервизна база в гр.Пловдив, което е свързано с икономическите
аспекти на изпълнението по арг. от чл.47, ал.1 от ЗОП и с оглед това, че в
сервизната база ще се ремонтират МПС обслужващи община Пловдив и нейни звена, а
не друга община. По преписката няма данни, че МПС обслужващи община Пловдив ще
се използват извън територията на град Пловдив и ще обслужват други общини. Ето
защо изискването участникът да има сервизна база в гр.Пловдив не е
ограничително и възложителят не е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. С
оглед лимитиране на териториалния обхват
на използваните автомобили обслужващи община Пловдив и нейни звена е необходимо
наличието на сервиз именно на територията на град Пловдив, който да обезпечава
поддръжката им (по арг. от Решение № 4580 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №
10935/2019 г., VII о, само по отношение на териториалния обхват).
По
отношение на Решение № 473/26.04.2018г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Решение № 11560/02.10.2018г.
на ВАС по адм. д. № 7272/2018г. на които се позовава касационния жалбоподател,
следва да се отбележи, че действително с посоченото решение на ВАС е оставено в
сила Решение № 473 от
26.04.2018 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-190 от 2018 г., с което пък
е оставена без уважение жалбата на „Ем Ойл“ ЕООД, гр. Пловдив срещу Решение № 18РОП6 от
29.01.2018г. на зам. кмет „Транспорт“ на община Пловдив за откриване на
„открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Доставка на резервни части и услуги по ремонт на МПС за нуждите на община
Пловдив и звената на общинска бюджетна издръжка“. Но решението на КЗК и ВАС са
неотносими по настоящия спор, доколкото не обсъждат поставеното условие
сервизната база да се намира в гр.Пловдив, а касаят прогнозния обем на доставяните части и на извършваните
ремонтни дейности, основните технически характеристики на обслужваните МПС,
определящи използваните за тях резервни части и на видовете дейности по
техническо обслужване.
Като е потвърдил
наказателно постановление №
11-01-767 от 16.03.2023 г.,
издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София , районният съд е постановил валиден и допустим, но
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което да се отмени процесното
наказателно постановление.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1143/26.06.2023г., постановено по АНД № 2543/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
11-01-767 от 16.03.2023 г.,
издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, с
което на касатора е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1 680 лева, на основание чл.247 ал.1 от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/, за нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.