№ 18831
гр. * 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря * Д. Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110138151 по
описа за 2024 година
М. А. Б. е предявил срещу „**“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10230 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване от ответника през периода 20.04.2023 г. – 24.06.2024
г. на собствената на ищеца ½ ид. част от недвижим имот – ап. 1 в гр. * ул. „*“ № 17А, ет. 1,
ведно със законната лихва от 25.06.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот – ап. 1 в гр. * ул. „*“ №
17А, ет. 1, по силата на * № 64, том VIII, рег. № 18792, дело № 1211/2019 г. на нотариус **.
Посочва, че при едно от посещенията си в имота установил, че ответникът ползва същия без
основание и при липса на облигационно правоотношение между страните. Излага, че след
извършена справка в ТР установил, че ответното дружество е регистрирало на адреса на
процесния имот своето седалище и адрес на управление. От служители на ответното
дружество ищецът разбрал, че същото се помещава в процесния имот от датата на
регистрацията си в ТР – 20.04.2023 г. Сочи, че никога не е давал съгласието си ответното
дружество да регистрира своето седалище и адрес на управление на адреса на имота.
Твърди, че изпратил на ответното дружество покана, връчена на 14.05.2024 г. чрез ЧСИ **, с
която поканил ответника в 7-дневен срок да заплати на ищеца обезщетение за ползване на
имота в размер на 10 230 лв. за периода 20.04.2023 г. – 24.06.2024 г., но плащане до
настоящия момент не е постъпило.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
1
От * № 64 от 04.07.2019 г. се установява, че М. А. Б. е придобил собствеността върху ½
ид. част от ап. 1 с идентификатор 6* в гр. * район „*, ул. „*“ № 17-а, ет. 1.
С Покана от 28.03.2024 г., връчена на * * на адрес: гр. * ул. „*“ № 17А, ет. 1, ап.1 чрез
ЧСИ **, ищецът отправя покана да се преустанови ползването на апартамента за седалище и
адрес на управление на „**“ ООД ни да му се заплати обезщетение в размер на 10230 лева за
периода от 20.04.2023 г. до момента. Поканата е връчена при условията на чл. 47 ГПК на
29.05.2024 г.
От справка в ТР се установява, че „**“ ООД с управител * * е регистрирано със
седалище и адрес на управление: гр. * ул. „*“ № 17А, ет. 1, ап. 1 на 27.04.2023 г.
Приетата по делото съдебно-оценителна експертиза е изчислила месечен наем, базиран
на средни пазарни месечни цени за периода 20.04.2023 г. – 25.06.2024 г. за ½ ид. част от
процесния имот – ап. 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 6*, находящ се в гр. *
район „*, ул. „*“ № 17А, ет. 1, в размер на 5822 евро с левова равностойност 11386,84 лева.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. * който сочи, че заедно с ищеца е
посетил апартамента в гр. * ул. „*“№ 17, придобит от последния в съсобственост през 2017 г.
– 2018 г., понеже ищецът се съмнявал, че се ползва без негово съгласие. На вратата имало
разпечатана бележка с фирмата на ответника. При позвъняване излязъл човек, който не
говорел български език, най-вероятно турски език. При повторно посещение впоследствие
никой не отварял. Ищецът се опитал да отвори със собствения си ключ, което се оказало
невъзможно, тъй като най-вероятно ключалката била сменена. Ищецът бил намерил
наемател за дългосрочен наем на апартамента за около 700 евро на месец, но не успял да го
отдаде под наем.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл.
59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на
разходи за наем, възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот при липса
на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него (ТР № 82 от 28.02.1975 г. по т. д. № 74/1974 г. на
ОСГК на ВС, решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 1822/2009 г. на ВКС, решение №
193 от 02.12.2010 г. по т. д. № 1087/2009 г. на ВКС, решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр. д.
№ 959/2010 г. на ВКС, решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС).
Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с твърдения, че
ползвателят на имота се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от
гражданските плодове на имота /напр. от пазарния наем/, обезщетението ще се дължи за
времето, през което собственикът е лишен от този доход. За да възникне правото на
обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за
ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за
ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по общото правило
на чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от
кредитора (решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС).
В конкретния случай претенцията е предявена за периода 20.04.2023 г. – 24.06.2024 г.,
2
за който се установи, че ищецът е титуляр на правото на ½ ид. част от правото на
собственост върху процесния имот. Следователно титулярът на правото на собственост
върху имота е легитимирано лице да претендира обезщетение за ползването му от лице,
което няма правно основание за това, а го владее, тъй като именно той притежава правото да
получава добиви от вещта, в това число и гражданските плодове – пазарния наем. Пасивно
легитимирано по тази претенция е лицето, което фактически ползва вещта за периода,
обогатявайки се по този начин чрез спестяването на средства за наем на такъв имот. В
случая се твърди и се установява от събраните доказателства по делото, че имотът е ползван
от ответника, тъй като дружеството е регистрирано на адреса на процесния имот и патронът
на входната врата на апартамента е сменен, поради което и съдът намира, че ответното
дружество е надлежната страна в процеса.
Въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че
ответникът е ползвал процесния имот за периода 27.04.2023 г. – 24.06.2024 г., доколкото е
регистрирал адреса си на управление на адреса на процесния апартамент. Този извод се
мотивира от информацията в ТР. Установи се, че ищецът се е протИ.поставил на ползването
от страна на ответника, доколкото е изпратил покана за преустановяване на това ползване, в
която е посочил, че не е давал съгласи ответното дружество да бъде регистрирано на адреса
на процесния апартамент. Следователно за периода на ползването без основание на имота
ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на пазарния наем за ½ ид. част от имота,
като за основателността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е без правно значение обстоятелството
дали преди завеждане на делото ответникът е бил канен да плаща обезщетение.
За определяне размера на обезщетението съдът кредитира заключението на приетата по
делото СОЕ. Въз основа на нея съдът приема, че пазарният наем за процесния апартамент за
периода 27.04.2023 г. – 24.06.2024 г. възлиза на 11201,91 лева.
По горните съображения предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен в цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
който е сторил следните разноски: 409,20 лева – държавна такса, 1000 лева – адвокатско
възнаграждение и 400 лева – депозит за експертиза. Ответникът не е претендирал разноски
по делото.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК *, да заплати на М. А. Б., ЕГН **********, на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 10230 лева, представляваща обезщетение за неоснователно
ползване от ответника през периода 27.04.2023 г. – 24.06.2024 г. на собствената на ищеца ½
ид. част от недвижим имот – ап. 1 в гр. * ул. „*“ № 17А, ет. 1, ведно със законната лихва от
25.06.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 20.04.2023 г. –
26.04.2023 г.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК *, да заплати на М. А. Б., ЕГН **********, на основание
3
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1809,20 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4