О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 1493 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осми август, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1171 по
описа за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на К.Г.С., като баща и
законен представител на Никола Костов С., срещу Решение №1515/14.06.2019г., постановено
по гр.д.№6106 по описа на Бургаски районен съд за 2018г., в частта, с което над сумата от 1000 лева, до предявения размер от
7000 лева е отхвърлен иска на въззивника за осъждане на ответника Н.Н.Р. *** да му заплати обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на упражнено на
11.05.2018 г. от ответника психическо насилие спрямо ищеца чрез качването му в
лек автомобил и отправяне на заплахи към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта относно искането за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от упражнено от
ответника спрямо ищеца физическо насилие на същата дата, както и в частта, с
което ищецът е осъден да заплати на ответника 857,14 лв. - част от направените
от него съдебно-деловодни разноски. Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение в обжалваната част и претендира отмяната му в тази част,
с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен изцяло.
Подробни
съображения са изложени досежно изводите на съда че искът е диференциран за
претърпени неимуществени вреди от физическо увреждане и от нервно – психическо
увреждане – искът според въззивника е предявен глобално – за всички претърпени
от ищеца неимуществени вреди – увреждането на психиката му е в резултат на
нанесения му побой, насилственото му вкарване в автомобила и отправените в него
закани – от цялостното поведение на ответника в един, макар и кратък период от
време. Така, според жалбоподателя, съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е разделил основанията на иска на вреди от физическо и вреди от
психическо насилие.
На второ
място подробни съображения са изложени за опровергаване извода на
първоинстанционния съд за недоказаност на факта на упражнено физическо насилие
над ищеца. При липса на доказателства, пряко установяващи осъществения деликт,
доколкото той е извършен в отсъствието на свидетели, ищецът обосновава
допустимата в съдебната практика възможност фактите да бъдат доказани чрез
косвени доказателствени средства, от които по пътя на логиката може да се
направи единствено възможен доказателствен извод за осъществяване на тези
факти. В тази насока е извършен анализ на показанията на св.Иван Р. – брат на
ответника, св.Яни Василев – очевидец на състоянието на ищеца след упражненото
върху него физическо насилие и св.Георгиева, пристигнала на място след
инцидента.
Изложени
са оплаквания за процесуални нарушения, допуснати от съда, изразяващи се в
приемане за негодни доказателства протоколите за разпит на свидетели, извършени
в ДП №434-ЗМ-355/18г., като са изложени съображения, че същите следва да бъдат
приети като официални свидетелстващи документи по с. на чл.179 ГПК. Според
въззивника, постановлението за прекратяване на досъдебното производство,
образувано срещу ответника, също съставлява доказателство за осъщественото от
последния физическо насилие срещу ищеца.
На
следващо място, при обсъждане на представените по делото медицински документи и
констатациите въз основа на прегледа на детето, се оспорват изводите на съда,
че от тях не се установяват белези от физическо увреждане. Според въззивника,
от тези документи е видно, че биха могли да бъдат нанесени удари, които
причиняват болка, но не оставят видими следи – в тази връзка е направен
подробен анализ. Според въззивника, в отговора на исковата молба се съдържа
признание за неизгодни факти и обстоятелства -
осъществено физическо насилие, чрез стискане на врата на пострадалото
дете, което косвено подкрепя твърденията в исковата молба.
При
обсъждане на горепосочените косвени доказателства и доказателствени средства,
въззивникът обосновава твърдението си за доказаност на осъществения от
ответника спрямо него деликт; оспорва анализа на доказателствата, извършен от
районния съд и счита, че същият не е задълбочен, а изводите – необосновани.
С позоваване
на съдебна практика и при обсъждане на показанията на свидетелите Василев и
Георгиева, във връзка с претърпените от детето психологически болки и страдания,
подробни аргументи са изложени за нарушаване на принципа на справедливост при
определяне от съда на размера на обезщетението за репариране на причинените
неимуществени вреди.
Направени
са доказателствени искания, обосновани с хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК –
твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като е допуснал до разпит
двама от поисканите четирима свидетели. Претендира се да бъдат допуснати
свидетелите Петко Иванов Чанев и Стефан Сотиров Тальоков – полицаи от Второ РПУ
на МВР – Бургас, които пристигнали на мястото на инцидента и имащи
непосредствени впечатления.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното
решение е връчен на въззивната страна на 24.06.2019г., чрез адвокат К.. Въззивната
жалба е подадена на 08.07.19г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице,
което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения
от него иск е уважен частично. Следователно жалбата е допустима.
Препис от
въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника Н.Н.Р. *** на 23.07.19г., чрез
адв. С.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 02.08.19г. е подаден писмен отговор. В него са изложени
съображения за потвърждаване на решението.
Според
въззиваемия е налице разминаване на твърденията в исковата молба за осъществен
от него спрямо ищеца „побой“ и твърденията във въззивната жалба за
„продължително въздействие, изразяващо се в нанасяне на удари и насилствено
вкарване в кола“. В хода на първоинстанционното производство ищецът е изменял
твърденията си, което е създало основателни съмнения в тяхната достоверност.
Оспорват се
оплакванията в жалбата, че не е налице диференцираност на заявените вредоносни
последици – от физическо въздействие и върху нервно – психическото здраве на
детето. Извършен е анализ на представените писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, за да се обоснове извод, че не е доказано твърдението
за осъществено физическо насилие. Според ответника, свидетелските показания,
освен че са заинтересовани, се разминават с дадените от детето обяснения;
първите сочат на симптоми, наподобяващи тези на психично болни деца, с които
майката и бабата работят и са преувеличени. Въпреки твърдените психически
травми, не е направена консултация с психолог, а показанията на
незаинтересования свидетел Николова – директор на училището, не е имало промяна
в поведението на детето.
Според
въззивника, единственото доказателства по делото, установяващо психическото
състояние на детето, е извършената съдебно – психологическа експертиза.
Извършен е анализ на същата и е обоснован извод, че заключението почива само на
показанията на бабата и майката и на детето и почива на предположения за
осъществено физическо и психическо насилие върху него и не отчита възможността
състоянието му да е предизвикано от чувство за вина и от въздействието на неговите
близки, които му втълпяват, че е жертва на отвличане.
Обоснован е
извод за неустановена причинно – следствена връзка между твърдяното физическо
насилие и твърдените вреди – според въззиваемия не са ангажирани доказателства,
установяващи нараняване на мозъка, неговите функции и протичане на нервно –
психическите процеси; за някои негативни усещания и страхове се съобщава в един
по-късен етап. От показанията на брата на ищеца се установява както характера
на заканата – че ще се съобщи на родителите, така и предложението на детето да
съдейства за установяване на детето, хвърлило камъка.
Според
въззиваемия, не е налице и вина от негова страна, т.к. той е действал със
съзнанието, че отвежда детето при неговите родители за установяване на детето,
хвърлило камък. Липсата на вина е довела и до прекратяване на наказателното
дело, което е било образувано срещу ответника.
Изложени са
съображения, че предвид отчитане на стресовия характер на ситуацията, детето е
преживяло негативни емоции, поради което решението в уважаващата иска част не
се обжалва от ответника.
По
доказателствените искания на въззивника е изразено противопоставяне, предвид
това, че за посочените обстоятелства, които се цели да бъдат установени в
първоинстанционното производство, не е бил поискан разпит на свидетели; такива
са били допуснати съобразно направените искания и за посочените факти и
обстоятелства. Евентуално – при допускането им, е направено искане за паритет
да бъдат допуснати до разпит и двама свидетели, посочени от ответника.
В частта, с
която искът е уважен за сумата от 1000.00 лева, решението на първоинстанционния
съд не се обжалва, поради което в тази част същото е влязло в сила и не е
предмет на въззивна проверка.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта
на подадената въззивна жалба и отговор намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените
искания на страните следва да бъдат уважени частично следва да бъде допуснат до
разпит по един свидетел на всяка страна. Поради това следва да бъде им бъде
дадена възможност с писмена молба, в едноседмичен срок, считано от получаване
на препис от настоящото определение, да посочат трите имена и адрес за
призоваване на свидетеля.
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1171/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване на 30.09.2019г. от 14.40 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
На осн. чл.15,
ал.6 ЗЗДетето ДА СЕ ПРИЗОВЕ Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по един свидетел на всяка от страните.
ЗАДЪЛЖАВА СТРАНИТЕ в едноседмичен срок, считано от
получаване на препис от настоящото определение, да посочат трите имена и адрес
за призоваване на свидетеля, както и да внесат депозит за възнаграждението му,
в размер на 20.00 лева по депозитната сметка на съда и да представят
квитанцията по делото.
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на
въззивника, ведно с призовката.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.