Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева
КНАХД №3511 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от ТД на НАП – Варна, депозирана чрез
ст. юрисконсулт Георгиева против решение № 2128 от 22.11.2019г. на ВРС,
постановено по НАХД № 5002/2019 г., по описа на ВРС, с което е отменено
Наказателно постановление №450402-F380176/19.07.2019г. издадено от Директора на
дирекция „Обслужване" в ТД НА НАП - Варна, с което на Х.И.С. с ЕГН ********** за
нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на
основание чл.179 от ЗДДС, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 500 /петстотин/ лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което се отправя искане за отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното
НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 2796/21.02.2020г., чрез
пълномощник, заявява, че поддържа подадената касационна жалба, на основанията
посочени в нея. Моли да се отмени решението на ВРС и се постанови ново, с което
се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С
писмено възражение от 20.12.2019г.
и молба вх. № 3008/26.02.2020г., чрез пълномощник, оспорва касационна жалба.
Счита, че постановеното решение на Районен съд-Варна е правилно и
законосъобразно, поради което отправя искане за оставянето му в
сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, съобразено с трайна съдебна практика, поради което следва да
бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
От фактическа страна пред ВРС е
установено, че към месец
декември 2017г., Х.И.С. била регистрирана за нуждите на ЗДДС като ЕТ „Хени - 2001 - Х.С.“, с
номер на регистрация по ЗДДС BG *********. На 17.01.2018г. след проверка в
информационния масив на ТД на НАП-Варна било прието, че Х.И.С., в това число като ЕТ
„Хени - 2001 - Х.С.", като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило
задължението си да подаде справка декларация по ЗДДС за данъчен период
01.12.2017г.- 31.12.2017г. в ТД на НАП-Варна в срок до 15.01.2018г. Предвид горното било прието, че не
е изпълнила задължението си да подаде процесната справка- декларация по
ЗДДС за съответния период, с което е нарушила разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, поради което на 10.04.2018г. бил съставен срещу С. АУАН, в който било
описано конкретното нарушение от фактическа страна. В съставения АУАН, с
ръкописен текст след името на С. било вписано в „в т.ч. като „ЕТ „Хени - 2001 – Х. С.”. На
горепосоченото отбелязване /дописване/ не е установено да е датирано, липсва и
подпис на лицето което го е извършило. АУАН
бил съставен на 10.04.2018г. в отсъствието на нарушителя,
като преди това на 17.01.2018г. била изпратена покана до Х.И.С. за явяване в ТД на НАП за
съставяне на АУАН. Поканата не била връчена, като била върната от пощенска
служба „М и БМ Експрес” с отбелязване на гърба на пощенския плик: „непотърсен”.
След издаването на АУАН, на 16.04.2018г. на Х.И.С. била изпратена нова покана за явяване в ТД на НАП за
връчване на АУАН. Поканата отново била изпратена за връчване, чрез пощенска
служба „М и БМ Експрес”. Тя не била връчена, а била върната на изпращача с
отбелязване на гърба на пощенския плик: „непотърсен”.
На 19.07.2018г. и 31.07.2018г. служители на
ТД на НАП-Варна посетили адреса на С., но тя не била открита. За констатациите
си, те съставили протоколи. С резолюция от 31.07.18г. производството е било
спряно, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.
АУАН бил връчен по надлежния ред на
04.07.2019 г. След запознаване със съдържанието на АУАН, С. го подписала без
възражения. Такива постъпили на 08.07.2019г., като във възраженията
било отразено, че сроковете за издаване на НП са изтекли. Възражението било
преценено от АНО за неоснователно и на 19.07.2019г. било издадено процесното НП
като на основание чл. 179 от ЗДДС й било
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 500 /петстотин/лева.
За да отмени оспореното НП, ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция, съгласно правилата за
касационна проверка, може да контролира предходните такива по фактите,
единствено чрез контролиране спазването на процесуалните правила относно
събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. При оценката на
доказателствата районният съд не е излязъл от правомощията си по ЗАНН, по реда
и със средствата на НПК е събрал всички доказателства, свързани с
обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за
разкриване на обективната истина. В мотивите си въззивната инстанция е изложила
правните съображения за взетото решение. Същите са резултат от правилно
приложение на материалния закон, като въззивната инстанция е дала отговор на
всички възражения, релевирани във въззивното производство. Поради това и
предвид липсата на допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка
със събирането, преценката на доказателствата и разпределението на
доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не следва да обсъжда
наведените с касационната жалба твърдения за факти, различни от установените с
обжалваното решение.
Правилни са изводите на ВРС, досежно липса на
дата на извършване на соченото с НП нарушение, поради което и настоящия състав
на съда намира, че е нарушено гарантираното от закона право на защита на
наказаното лице.
Разпоредбата на
чл.43 ал.4 от ЗАНН предвижда, че когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от
получаването и се връща незабавно. Липсват
доказателства АУАН да е бил изпращан на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя или на съответната служба на МВР за предявяване и
подписване, както предвижда горепосочената разпоредба. Освен това,
според ал.6 на чл.43 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може
да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.
Съдът намира, че по делото не са
ангажирани доказателства, които да обосноват законосъобразност на допуснатото
спиране на производството по реда на чл.43, ал.6 ЗАНН с резолюция от
31.07.2018г. Посочената разпоредба предвижда такава възможност само
ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. В конкретния
случай, единствените доказателства, въз основа на които е било спряно
производството, са приложени върнати в цялост известия с отбелязване
„непотърсен” и протоколи, съставени от служители на НАП, в които е отразено, че
лицето не е намерено на адреса без да се сочат конкретни дати, на които е било
търсено. Липсват данни да са полагани каквито и да е други усилия за неговото
издирване. С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице предпоставките на
чл.43, ал.6 от ЗАНН за спиране на производството.
Не на последно място следва да се
отбележи, че дописванията в съставения АУАН, рефлектират пряко върху
незаконосъобразността на административнонаказателното производство,
доколкото в частта на субекта на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е отразено,
кога и кой ги е извършил.
Правилно ВРС е приел, че административнонаказателното
производство е протекло при множество процесуални нарушение, довели до
нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл.348,
ал.1 НПК във вр. с чл.
63, ал.1, предл.2 ЗАНН.
При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2128 от 22.11.2019г. на ВРС, постановено по
НАХД № 5002 по описа на ВРС за 2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: