ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260244/09.12.2021
Апелативен съд
град Варна
търговско отделение, в закрито заседание в
следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
Членове: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Р. СЛАВОВ в.т.д. № 118 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248,
ал. 1 ГПК и е образувано по молба
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД –
Варна, чрез процесуалния представител адв. А. Т., за изменение на
постановеното по делото решение № 260137/16.08.2021г. в частта за разноските чрез
присъждане на реално сторените такива. Излага съображения, че поради допусната
техническа грешка в
представения по делото списък по чл. 80 ГПК присъдените на дружеството разноски
не са в реално сторения им размер – видно от приложените към списъка
доказателства за реалната направа на разноските, същите възлизат в размер на
11 580 лв. с ДДС. Счита, че са разгледани два отделни главни иска и два
акцесорни, поради което възнаграждението за адвокат следва да се определени
като сбор от минималните възнаграждения според материалния интерес по отделните
искове по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Насрещната страна „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1“ ЕООД – гр. София, не
е депозирала писмено становище в срока по чл. 248, ал.2 ГПК.
Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение,
уредено от процесуалния закон, по което съдът се произнася само по повод на
изрично искане. В производството по чл. 248 ГПК „Енерго - Про Продажби“ АД
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 11 580 лв.
с вкл. ДДС, съобразно изложеното в молбата по чл. 248 ГПК за допусната грешка в
представения списък по чл. 80 от ГПК.
С решението по делото съдът е приел, че на основание чл.78 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"
АД направените разноски за адвокатско възнаграждение, които съобразно посоченото
в представения списък по чл. 80 ГПК възлизат на 7 404 лв. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г., е приел, че възлиза на 8 094,03 лв. без ДДС, но с
оглед по-малко претендирания размер на разноските съдът е уважил посочения в
списъка размер на същите от 7 404 лв.
В настоящия случай, се касае за разгледани обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
спорове с обща цена на първия иск от 254 078 лв. и на втория иск от
75 023,43 лв., съответно съставляващи цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., и обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на
исковата претенция, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Действително Варненският апелативен съд не е съобразил, че видно
от сключените от въззиваемата страна договори за правна защита и съдействие /л.
76/, са договорени отделни възнаграждения - за всеки един от предявените в
производството искове, за които е издадена фактура /л. 77/ и е извършено
плащане /л. 78/ на сумата от 11 580лв. с ДДС.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, на осн. чл.78 ал.5 ГПК. При разглеждане на това
възражение, съдът съобрази следното:
Произвоството е образувано
и респективно процесуалното представителство е осъществено по два обективно
кумулативно съединени иска – иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
254 078 лв. -цена на произведена и доставена ел.енергия за м.октомври и м. ноември
2016 год. и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за съответстващо обезщетение за забавено
плащане на главното вземане в размер на 75 023,43 лв. Обстоятелството, че
главните притезания касаят два различни периода – м. октомври и м. ноември 2016
год. не обуславя наличието на два обективно съединени главни иска. Главният иск
е един, тъй като за различните индивидуализирани периоди е налице идентично
правно основание на съдебно предявеното вземане
и съвпадащ петитум. Ето защо при наличие на обективно съединени претенции,
минималното адвокатско възнаграждение по делото следва да се определи като сбор
от минималните възнаграждения определени според материалния интерес по
отделните искове /арг. чл.2 ал.5 от Наредба №1/2014год. за МРАВ, т.18 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Определение № 77 от 4.02.2021 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1819/2020 г., II т. о., ТК и др./.
Предвид гореизложеното, минималният размер на адвокатското
възнагражение следва да бъде в размер на 7 933,87 лв. с вкл. ДДС по първия иск
и 3 336,84 лв. с вкл. ДДС по втория иск, определени съобразно чл. 7, ал. 2, съответно
т. 5 и т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сборът от минималните възнаграждения за адвокат по Наредбата за
отделните искове, ведно с включено ДДС, възлиза в размер на 11 270,71 лв. с
вкл. ДДС.
Като съпостави приложените към списъка договор за правна защита и
съдействие № 21014/29.01.2021г., фактура № **********/29.01.2021г. и платежно
нареждане за кредитен превод, съдът установи, че заплатените по банков път
разноски за адвокат съгласно договореното са в размер на 11 580 лв. с вкл.
ДДС, в какъвто смисъл е и настоящата молба по чл. 248 ГПК. Заплатеният хонорар
от 11 580 лв. надвишава незначително определения по Наредбата, поради
което решението следва да бъде изменено чрез допълнително присъждане на сумата
от 4 176 лв. в полза на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД – Варна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение
№ 260137/16.08.2021г.,
постановено по в.т.д.№ 118/2021 год. по описа на АС – Варна в частта за
разноските, както следва:
ОСЪЖДА "КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул.
„България" № 51 Б, ет. 4, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********,
допълнително сумата от 4 176 лв., представляваща действително сторените
съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: