Р Е Ш Е Н И Е
№ 399/14.09.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 283/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Г.Г.Л. ***, против решение № 91/20.05.2020 г., постановено по АНД № 232/2019 г. по описа на РС Лом. С жалбата се претендира, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Касаторът поддържа, че е налице съществено разминаване по въпроса кога е допуснал твърдяното нарушение, т.к. има разминаване при твърденията на контролните органи както в АУАН, така също и в НП. Сочи, че по делото липсват доказателства за това кога е било извършено твърдяното нарушението, твърди, че не следва да носи отговорност за нещо, което не е извършил. По подробно изложени доводи е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация - Регионална Дирекция по горите Берковица, чрез пълномощника юрк. А***, в писмени бележки моли съда да потвърди решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана излага становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд Лом се е развило по жалба от Г.Г.Л. ***, против НП № 339/15.04.2019 г. на директор на Регионална дирекция по горите Берковица, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 339/18.03.2019 г., с което впоследствие с НП № 339/15.04.2019 г. на директора на РДГ Берковица на Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.257, ал.1 т.2 във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 05.08.2011 г. за сечите в горите.
От
фактическата страна административното обвинение се основава на това, че Г. Л*** , в качеството си на лицензиран лесовъд изготвил
и одобрил технологичен план за имат с кадастрален № 147005, отдел 71, подотдел
„д1“ в землището на с.Д*** Д*** , община Г.Д*** , по опзволително за сеч №
0485789/13.02.2019 г. без в него да са отбелязани технлогичните просеки, които
са установени на терена и дървесината в тях е добита и е допуснал изграждането
на технологични просеки. Нарушението е извършено за периода 16.02 – 06.03.2019 г. и е открито
на 06.03.2019 г. в посочения имот в с.Д.Д*** . С това деяние се сочи за
нарушена разпоредбата на чл.53, ал.2, т.5 от
Наредба № 8 05.08.2011 г. за сечите в
горите.
С обжалваното решение Районен съд Лом е потвърдил посоченото НП. Прието е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, се потвърждават от съставения при проверката констативен протокол и кореспондират със съдържанието му. В хода на производството са снети показания от актосъставителя и свидетели по акта. Съдът посочил, че при извършване на служебна проверка за законосъобразност не са констатирани съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. Изложени са съображения за липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН и за законосъобразност на наложеното наказание.
Решението на Районен съд Лом е неправилно.
Настоящият касационен състав споделя доводите, изложени в касационната жалба, че санкционният акт е издаден без да са взети предвид възраженията на административнонаказаното лице, както и че в хода на администратинонаказателното производство са допуснати съществени нарушения. .
Доколкото в разглеждания случай датата на установяване на нарушението не е точно посочена, в периода от 16.02 – 06.03.2019 г., а технологичният план е издаден на 13.02.2019 г., съдът намира, че посочването в констативния и санкционния акт на период, различен от датата, на която се твърди, че всъщност е извършено нарушението, т.к. твърдението е, че е „ изготвен и одобрен технологичен план“, а не , че извършеното на място в посочения имот е в нарушение на технологичния план, т.е. остава неясно неправилно е изготвен и одобрен технологичния план, което е станало на 13.02.2019 г. или нарушението е извършено впоследствие извършеното на терена, като е добита дървесина от просеките, т.е. в посочения период от 16.02-06.03.2019 г., което съставлява процесуално нарушение, същото е от категорията на съществените и е предпоставка за незаконосъобразност на НП. Датата на установяване на нарушението е от значение и по отношение на срока по чл. 34 от ЗАНН, който в случая е спазен, но това при условие, че правилно е квалифицирано твърдяното нарушение.
В случая касационният състав констатира неправилност на санкционния акт. Това е така, защото от обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си. Датата, респ. периода на извършване на нарушението, е част от главния факт в административнонаказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца.
В разглеждания случай като момент на извършване на нарушението е посочен период от 16.02-06.03.2019 г. Същевременно се твърди неправилно изготвен и одобрен технологичен план, което е станало на 13.02.2019 г., т.е. както правилно се твърди от касатора, той на 13.02 следва да е извършил нарушение за бъдещ период от 16.02.2019 г.. След като технологичният план е изготвен и одобрен на 13.02.2019 г., не е ясно как в последващ период е установено, че в същия неправилно не са посочени просеките, които са установени на терен на 06.03.2019 г., т.е. неясно остава дали неправилно е изготвен и одобрен технологичният план на 13.02.2019 г. или впоследствие неправилно и в нарушение на коя разпоредба са осъществени просеките на място. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, е посочено“ че в технологичния план се определят: ….технологичните просеки..“, следователно задълженията за касатора са да ги определи, ако не го е сторил, това е нарушение, което той е извършил при изготвянето и одобряването на технологичния план, т.е. на 13.02.2019 г., а ако има нарушение което е установено впоследствие на място на 06.03.2019 г., както се сочи в НП, то не е ясно дали същото е при изготвяне и одобрение на технологичния план или впоследствие при извършване на сечта. От анализа на всички събрани доказателства административнонаказващият орган или неправилно е квалифицирал извършеното нарушение, още по- малко, че соченото от него административно нарушение е извършено именно в сочения от него период, а не по-рано, при положение, че Л. е имал задължение да изготви и одобри технологичния план. Нито в приложените писмени доказателства, нито в депозираните гласни такива, се съдържат достатъчно данни за това нарушението да е извършено в сочения период, още по – малко не е ясно в какво всъщност се изразява същото, т.к. технологичният план е изготвен и одобрен преди това. Правилната правна квалификация на твърдяното нарушение дава възможност на лицето да защити правата си, в противен случай тези права са нарушени. Поради това следва да се приеме, отговорността на касатора е ангажирана незаконосъобразно, тъй като е недопустимо едно лице да бъде санкционирано, без да е доказано по безспорен начин какво всъщност и кога е извършено нарушението, установено с АУАН. Административнонаказателната отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено за него от субективна и обективна страна нарушение, като елемент на обективната страна е и датата, респ. периода на извършване на нарушението. В тежест на наказващия орган е да ангажира годни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи какво е нарушил субекта и неговата вина, което в настоящия случай не е сторено.
Въззивния съд е постановил решението си без да съобрази посочените обстоятелства, дори не е обсъдил направените възражения в производството, поради което е постановил решението си при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, което решение подлежи на отмяна наред с потвърденото наказателно постановление.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 91/20.05.2020 г., постановено по АНД № 232/2019 г. по описа на Районен съд Лом и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 339/15.04.2019 г., на директор на Регионална дирекция по горите Берковица, с което на Г.Г.Л. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: