РЕШЕНИЕ
№ 876
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря И. Р. А.А
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110213123 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на „А. – **********“ ЕООД с
ЕИК************* със седалище и адрес на управление в с. *****************,
представлявано от управителя Б. К. А., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представлявано от адвокат И. Т. И., срещу
наказателно постановление №НИ-1-21-01666968, издадено на 16. VIII. 2024 година от
Ръководителя СОФИЙСКОТО ГРАДСКО ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА
НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ с ЕИК по БУЛСТАТ****************
със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „Александър Стамболийски“ №62,
представлявано от директора Теодор Борисов Василев.
Пълномощницата на жалбопоподателя оспорва процесното постановление. Навежда
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Нарушението не било описано точно и пълно.
Не било посочено мястото на извършване на нарушението. Не били изброени и
доказателствата, потвърждаващи извършването на административното нарушение. Излагат
се доводи, че Янчо Боянов И.нов с ЕГН********** действително полагал труд за
дружеството за времето от 11. XI. 2023 година до 11. XII. 2023 година. В случая следвало да
се приложи чл. 28, б. „а“ от закона за административните нарушения и наказания, както и
1
чл. 54 от същия закон.
Пълномощницата на жалбоподателя се явява в открито съдебно заседание. Поддържа
жалбата и иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание се явява процесуална представител на въззИ.емата
страна – юрисконсулт Евелина Димитрова Вълева, която оспорва жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Свидетелите М. В. А. с ЕГН********** и К. Б. А. с ЕГН********** работят в
дружеството-жалбоподател съответно като компетентно лице и като шофьор. Депозират
показания, че Я. Б. И. с ЕГН********** полагал труд за дружеството за около месец в края
на 2023 година. Същият извършвал ремонти и закупувал резервни части. Работното му
място било в гараж, находящ се в с. **************. Същият се явявал на работа редовно.
На 08. I. 2024 година отдел „ПОБГВ“ на въззИ.емото териториално поделение на
Националния осигурителен институт изпраща до Дирекция „Краткосрочни плащания и
контрол“ на същото териториално поделение писмо, прието с входящ №4023-21-19, относно
верността на данните, подадени от жалбоподателя по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално
осигуряване за лицето Я.Б.И. с ЕГН**********. Във връзка с писмото свидетелката Р. К. Г. с
ЕГН**********, главна инспекторка по осигуряването във въззИ.емото териториално
поделение на Националния осигурителен институт, извършва проверка на дейността на
жалбоподателя на основание чл. 108, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за времето
24. I. 2024 година до 08. II. 2024 година. При извършването на проверката свидетелката
приема, че не са представени достатъчно данни, че лицето Я.Б. И. с ЕГН**********
действително е полагало труд за жалбоподателя. За резултатите от проверката на 08. II. 2024
година свидетелката съставя Констативен протокол №**************, представен по
делото.
Въз основа на констативния протокол на 08. II. 2024 година свидетелката издава
представени по делото Задължителни предписания №****************** с които
задължава жалбоподателя в 14-дневен срок от получаването да заличи данните, подадени по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване за лицето Я.Б. И. с ЕГН**********.
Задължителните предписания са връчени на представителя на дружеството-жалбоподател на
същата дата срещу подпис. По делото няма данни същите да са обжалвани по реда на глава
VIII от Кодекса за социално осигуряване. Свидетелката депозира показания, че при
последваща проверка установила, че предписанията не са изпълнени.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
2
констативен протокол,
задължителни предписания,
справка „Данни от регистър на осигурените лица“,
заповед за преназначаването на свидетелката Р. К. Г. с ЕГН**********,
заповед за преназначаване на ръководителя на въззИ.емото териториално поделение на
Националния осигурителен институт Т. Б. В.,
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
показанията на разпитаните свидетели.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка. Обстоятелството, че задължителните предписания на
въззИ.емата дирекция не са изпълнени, не се оспорва и от жалбоподателя.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 10. V. 2024 година от
компетентно длъжностно лице – Р. К. Г. с ЕГН**********, заемаща длъжността главен
инспектор по осигуряването във въззИ.емото териториално поделение на Националния
осигурителен институт, в присъствието на две свидетелки.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Жалбоподателят се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административно-
наказващия орган в законоустановения срок на 20. V. 2024 година.
Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Ръководителят на
въззИ.емото териториално поделение на Националния осигурителен институт на 16. VIII.
2024 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 500.00 лева на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 29. VIII. 2024 година, а жалбата е подадена на 11. IХ. 2024
година – в срок.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
3
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Управителя на Националния осигурителен институт, и в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на
срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните
нарушения и наказания: задължителните предписания е следвало да бъдат изпълнени до 01.
III. 2024 година, а актът за установяване на административно нарушение е издаден на 10. V.
2024 година. Водим от изложеното, съдът счита, че срокът е спазен.
Доказателствата по делото обосновават с необходимата категоричност правният
извод, ч е жалбоподателят не е изпълнило дадените му задължителни предписания в
указания срок от 14 работни дни.
При извършената служебна проверка съдът констатира обаче, че при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството.
В случая в акта и постановлението се твърди извършване на административно
нарушение, осъществявано чрез бездействие. Макар и да има продължителен характер
поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент и в
случая осъществяването на нарушението е започнало на деня, следващ този, на който изтича
срокът за изпълнение – 01. III. 2024 година. Този ден е следвало да бъде посочен в както в
акта, така и в постановлението като дата на начало на извършване на нарушението. В
обстоятелствената част на акта и постановлението не е посочен този задължителен
съставомерен елемент от обективна страна на описаното нарушение – а именно дата на
извършването на нарушението. От обективна страна е прието, че жалбоподателят не
изпълнил дадените му от свидетелката Р. К. Г. с ЕГН********** задължителни предписания.
По преписката е приложено писмено доказателство относно датата на връчване на дадените
Задължителни преписания - 08. II. 2024 година, от която следва да се отчита 14-дневният
срок в работни дни. Задължително е от обективна страна в акта да бъде отразено времето, в
рамките на което дружеството би следвало да заличи представените в Националната агенция
за приходите данни, т. е да изпълни предписанията и след която е действало в нарушение.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицата е строго
формален процес, при който актосъставителят следва да спази задълженията си по чл. 42, ал.
1, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания и да посочи конкретно и
вярно описание на нарушението и датата, на която то е извършено. Този пропуск не е
саниран и в наказателното постановление, като административно-наказващият орган също
не е конкретизирал момента на извършване на нарушението, а е пренесъл единствено
фактическите констатации, отразени в съставения акт за установяване на административно
нарушение, без да изложи собствени аргументи във връзка с вмененото административно
4
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че е налице съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като
административно-наказателната му отговорност е ангажирана при неясно обвинение,
доколкото не са му предявени всички правнорелевантни факти от състава на нарушението,
по които да се защитава. Констатираният пропуск не може да бъде отстранен от съда в
проведеното производство и налага отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно издадено.
Съдът намира още, че от събраните по делото доказателства се установи, че лицето, за
което са подадени данни до Националния осигурителен институт, действително е полагало
труд за жалбоподателя. От неизпълнението не са настъпили щети и няма данни за предходни
нарушения. Ето защо съдът счита, че в случая следва да се приложи и чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Ето защо жалбоподателят не следва да понася административнонаказателна
отговорност.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление следва да бъде отменено, тъй като не е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такИ. следва да се присъдят на жалбоподателя – 500.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ОТМЕНЯ наказателно постановление
№***************, издадено на 16. VIII. 2024 година от Ръководителя
СОФИЙСКОТО ГРАДСКО ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ с ЕИК по БУЛСТАТ**************** със седалище и
адрес на управление в гр. ****************, представлявано от директора Т.Б. В., с
което на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване на „А. –
*************“ ЕООД с ЕИК************ със седалище и адрес на управление в с.
***************, представлявано от управителя Б. К. А., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1
от Закона за административните нарушения и наказания представлявано от адвокат И.
5
Т. И., е наложено имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА СОФИЙСКОТО ГРАДСКО ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА
НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ с ЕИК по БУЛСТАТ*************
със седалище и адрес на управление в гр. ************* представлявано от директора
Т. Б. Василев, да заплати на „А. – *********“ ЕООД с ЕИК************* със
седалище и адрес на управление в с. **************, представлявано от управителя Б.
К. А., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания представлявано от адвокат И. Т. И., сумата от 500.00 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6