О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
401
12.11.2020г.,
град Стара Загора
Старозагорският административен съд, VII състав, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова- Грозева
при секретар
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева административно дело № 699 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на С.В.Щ. ***, подадена чрез пълномощник адв. П.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-001157/ 22.10.2020г. по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, и при допуснати съществени процесуални нарушения.
В жалбата се обективира и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на жалената заповед, с която Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, налага на С.В.Щ. принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които има законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основават на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6, вр. с чл.172, ал.1, вр. с чл.171, т.1 от ЗДвП обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на Заповед № 20-1228-001157/ 22.10.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След преценка на материалите по делото, Съдът намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-001157/ 22.10.2020г., се явява неоснователно, като съобрази следното:
В специалния ЗДвП не се сочат основанията и
условията, при които съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата
на закона изпълнение на обжалвания административен акт. При липса на
регламентирани там материално-правни предпоставки, следва да намира приложение
разрешението, което се дава в общата
разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може
да се спре от съд по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК
– а именно, когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя
значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно
застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната
мярка.
За да се уважи искане за спиране на допусна по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не се явява достатъчно само обстоятелството на посочване на правата и интересите, които биха били увредени от това предварително изпълнение. Изцяло в тежест на молителя е да сочи конкретно вредите, както и да представя доказателства за техния вид , за реалността им те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде приведен предварително в изпълнение и че същите са значителни или трудно поправими по характера си. Само тогава, Съдът може да извършва правилна и пълноценна оценка на искането и да се произнесе по неговата законосъобразност.
По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да доказва необходимост от даване на временна защита по отношение фактическото и правно положение на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел предотвратяване настъпване на значителни или трудно поправими вреди, които да са резултат именно от това предварително изпълнение.
В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди се обосновава общо и не конкретно с твърдения за ежедневна необходимост за жалбоподателя да управлява собствения си лек автомобил във връзка с изпълнение на задълженията по упражнявана от него трудова дейност, поради което предварителното изпълнение на ПАМ ще възпрепятства изпълнението на тези трудови функции, от което ще произтичат вреди за него и за членовете на неговото семейство, които издържа финансово. Сочените обстоятелства обаче, освен че остават напълно недоказани, то в недостатъчна степен могат сами по себе си да обусловят извод у съда за наличието на законово регламентирани условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК, при които е допустимо Съдът да спре предварителното изпълнение на заповедта. Несъмнено предварителното изпълнение на приложената ПАМ ще води до реална невъзможност С.Щ. да използва посоченото МПС и изобщо да бъде водач, но липсата на доказаност, че той упражнява трудова дейност, пряко свързана с използване на МПС и поради това оказваща някакъв финансов ефект и то неблагоприятен за лицето, не обосновава по несъмнен начин извод за реалното настъпване на твърдените от жалбоподателя фактически и правни последици.
При липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана възможност за жалбоподателя да настъпват значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат преодолявани, които вреди законът не презумира, не се доказва съществуването на материално-правно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт и искането е неоснователно. Жалбоподателят не доказва по надлежен начин, че по отношение на него е налице защитен от закона интерес, който е напълно противопоставим и дори в по-висока степен на интензитет от обществения такъв, който се охранява чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на въпросната заповед.
Останалите изложени от жалбоподателя доводи касаят материалната и процесуалната законосъобразност на оспорения акт и се явяват неотносими за преценката на основателността на направеното искане по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП.
Водим от горното и на осн. чл.166, ал.3, във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.В.Щ.
***, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-001157/
22.10.2020г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: