Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря В.Василева и
в присъствието на прокурора ......като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 685 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на Х.С.Ц. ***-0000236/05.06.2020
г. на Директора на РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение
по чл.89, т.4 от Наредба №33/03.11.99 г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1
ЗАПр. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. В
жалбата, поддържана и в съдебно заседание се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление поради
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му
на това основание.
Ответната
страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
На 29.05.2020
г., около 13.50 ч., на път І-1, на разклона за гр.Вършец,с посока на движение
гр.Враца, контролни органи на РД”АА”-Враца- св.Т.Г. и Ю.Ф. спрели за проверка
т.а.”Ивеко АТ
Изложените
до тук фактически положения се установяват безпротиворечиво от приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, а именно св.показания на Т.Г. и Ю.Ф.,
подкрепени и от приложените към преписката пътен лист, справка от ИС на ИА”АА” за
липса на издадена карта за квалификация на жалбоподателя като водач и др.
Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и не са спорни
между страните, поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна, че в случая АУАН и обжалваното НП са необосновани и издадени
в противоречие с материалния и процесуален закон, което налага и отмяна на
постановлението при следните съображения:
Посочената
в процесните АУАН и НП като нарушена
разпоредба на чл.89, т.4 на Наредба №33/03.11.99 г., предвижда
задължение за водачите, извършващи вътрешни превози на товари да предоставят
при проверка и всяко поискване от контролните органи определени документи, в
т.ч. и карта за квалификация на водача. За нарушението на това задължение се
следва административна санкция, съгласно чл.93, ал.2 ЗАПр. Задължението на
водачите за притежание на валидно издадена карта за квалификация на водача е
друг вид, самостоятелно задължение, въведено в чл.87, т.3 от Наредба №33/03.11.99
г., чието нарушаване на свой ред се санкционира, съгласно чл. 93, ал.1, т.1
ЗАПр., предвиждащ отговорност за водачи, извършващи съответни превози на
пътници или товари “без редовно издадени” документи, изискващи се от европейски
регламенти, от закона или подзаконови нормативни актове. В случая и макар, че
де факто е била констатирана изначална липса на валидно издадена карта за
квалификация на водача /т.е. нарушение на чл.87, т.3 от Наредбата/, в АУАН и в
НП е вменена отговорност за непредставяне на определен документ от водача при
извършване на проверката от контролните органи, квалифицирано като нарушение на
чл.89, т.4 от Наредбата, което поведение представлява различно и самостоятелно
нарушение, санкционируемо на основание чл.93, ал.2 ЗАПр. С други думи,
актосъставителят и АНО са допуснали груби несъответствия между фактическото и
юридическо обвинение и следващите се за тях санкции.
Горепосоченото
нарушение и неправилно приложение на материалния закон, освен че водят до
необоснованост на обжалваното НП се отразяват и в процесуален аспект.
Административнонаказателното производство е строго формално и за
законосъобразността на АУАН и НП от формална страна е необходимо точно, пълно и
ясно описание на нарушението със съответните съставомерни признаци;
съответствие между текстово описание на нарушението, неговата цифрова
квалификация и правно основание на наложената санкция. В конкретния случай тези изисквания са нарушени.Това при
всички случаи ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като остава
неясно за какво нарушение в действителност е санкциониран. От друга страна,
лишава и съда от възможност да прецени и определи точния предмет на доказване,
а оттук и да извърши надлежен контрол за законосъобразност.
При така възприетите правни изводи е безпредметно
обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя относно незаконосъобразността
на атакуваното НП, тъй като това с нищо не би променило изхода от делото.
От страна
на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна помощ в размер на 300.00 лв. На свой ред АНО е
противопоставил надлежно възражение за прекомерност /в придружителното писмо
към преписката/, съгласно чл.63, ал.4 ЗАНН. Отчитайки, че конкретното дело не
се отличава с особена фактическа и/или правна сложност и е приключило в едно
с.з. с участие на упълномощения адвокат на жалбоподателя, съдът намира
възражението за основателно, т.е. искането за присъждане на разноски следва да
бъде уважено до минималния размер, съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възражения от 260.00 лв.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000236/05.06.20 г. на Директора на РД”АА”-Враца,
с което на Х.С.Ц. ***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАПр. за извършено
нарушение по чл.89, т.4 от Наредба №33/03.11.99 г. на МТ.
ОСЪЖДА
ИА”АА” ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Х.С.Ц. ***, с ЕГН:********** направените по
делото разноски в размер на 260.00 лв., като отхвърля искането в останалата му
част.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: